Р Е Ш Е Н И Е № 169

гр. Варна, 31.10.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

            Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на пети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                                       МАРИЯ МАРИНОВА

            при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 442 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от И.Й.М. и И.Й.М. ***, представлявани от адв. Кр. Т. ***, срещу решение № 202/19.02.2016г., постановено по гражданско дело № 2148 по описа за 2014г. на Окръжен съд – Варна, в частите, с които са отхвърлени предявените от въззивниците против Н.Л.А. и А.М.А. *** следните искове: инцидентен установителен иск за прогласяване нищожност поради противоречие със закона и накърняване на добрите нрави на Договор за спогодба от 29.10.2013г. - чл.26 ал.1 от ЗЗД; инцидентен иск за унищожаване на Договор за спогодба от 29.10.2013г. поради липса на редовна представителна власт за адв. П., чл. 27 от ЗЗД и измама, чл.29 ал. 2 от ЗЗД; иск за осъждане на ответниците да заплатят на ищците сумата от 122 531,58 лева на основание чл. 55 ал.1 т.3 от ЗЗД вр. чл. 189 ЗЗД, представляваща сбора от: 75 532,70 лева цена, заплатена по Договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 111, том ІІ, per. № 4084, дело № 311 от 2008 г. по описа на Б. В. – Нотариус, с район на действие Варненски районен съд, вписан в регистъра на Нотариалната Камара под № 124; 2 784,99 лева - заплатени разноски по сключения договор за покупко-продажба /държавна такса и местен данък/; 584,15 лева с ДДС - нотариална такса по учредената договорна ипотека, съгласно т.8 от Тарифа за нотариалните такси към ЗННД; 294,32 лева - представляваща държавна такса за вписване на Договорната ипотека в Агенция по вписванията - Имотен регистър; 7034 лева - съдебно-деловодни разноски, които ищците са били осъдени да заплатят съгласно влязло в сила решение постановено по гр. д. № 1816 по описа за 2008 г. на Варненски окръжен съд; 2 548 лева с еврова равностойност 1 302,72 евро - застрахователна премия по задължителна застраховка на имущество към Застрахователна компания „Уника" АД; 33 753,42 лв., чиято еврова равностойност е 17 257.85 евро, представляващи заплатените лихви по Договор за кредит от 19.03.2008г., сключен с „Райфайзенбанк" ЕАД; иск за осъждане на ответниците да заплатят на ищците сумата от 57 467.30 лева – обезщетение за претърпени вреди, вследствие на неизпълнението, представляващи претърпяна загуба и пропуснати ползи, представляващи пряка и непосредствена последица от неизпълнението на  задължението на продавача по договора, на основание чл. 189 ал.1 изр.3 вр. чл. 191 ал.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва, върху всяка от тези суми, считано от датата на подаването на исковата молба в съда – 03.09.2014г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 86 от ЗЗД , като неоснователни и недоказани, и ищците са били осъдени да заплатят на ответниците сумата от 2980лв., представляваща направените по делото разноски. В жалбата се излага, че решението в обжалваните му части е незаконосъобразно и постановено при допуснати процесуални нарушения. Неправилно съдът е приел, че ответниците са депозирали в определения им срок отговор на предявените от ищците инцидентни искове, след което е възприел аргументите от този отговор и ги е пренесъл в решението си. Поддържа се тезата, че договора за спогодба е нищожен поради противоречие със закона, тъй като с него недопустимо е уговорено извънсъдебно разваляне на договор за продажба на вещни права върху недвижим имот. Самото съдебно разваляне на договора за покупко-продажба пък е обуславящо за осъдителните претенции на ищците, основани на чл. 189, ал. 1 и чл. 191, ал. 1 от ЗЗД, поради което направеният със спогодбата предварителен отказ от права се явява недействителен, а поради това и зачитането на правопогасителен ефект на спогодбата от съда е довело до незаконосъобразно отхвърляне на осъдителните искове на ищците. Поддържа се още, че договора за спогодба е нищожен и поради накърнение на добрите нрави, тъй като в същия е прието, че и двете страни имат насрещни задължения, а такива всъщност имат само ответниците, а отделно от това – постигнатите договорки са във вреда на ищците, от името на които е била уговорена и неустойка в размер, равняващ се приблизително на 181 237.60 лв. Това води до нееквивалентност на насрещните престации, което противоречи на добрите нрави. Сключването на договора за спогодба от пълномощника на ищците е станало извън пределите на представителната власт, тъй като адв. Д. П. не е имала права да сключва извънсъдебна спогодба. Последната е сключена във вреда на представляваните и последните са се запознали със съдържанието й едва в рамките на настоящото дело. Представителят на ищците при сключването на тази спогодба е действал при условията на гражданска измама, поради което е налице хипотезата на чл. 29 от ЗЗД. Сочи се, че с молба от 17.06.16г. ищците своевременно са възразили, че ответниците не са изпълнили поетото от тях задължение по договора за спогодба да заплатят сумата от 10 000лв. Счита се, че осъдителните претенции са доказани в рамките на предявените размери и същите следва да се уважат. Претендира се решението на ВОС да бъде отменено в обжалваните му части и да се постанови друго, с което да се уважат предявените искове, както и да се присъдят направените по делото разноски съобразно представен списък. Въззивната жалба се поддържа чрез процесуален представител в с.з.

            В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещните страни А.М.А. и Н.Л.А. чрез адв. Д. П. ***, с който същата е оспорена като неоснователна. Претендира се решението на ВОС в обжалваните му части да бъде потвърдено, ведно с присъждане на направените разноски. Поддържа се, че отговора по предявените от ищците инцидентни искове е депозиран в определения от съда срок, тъй като 21.09.2015г. и 22.09.15г. са били почивни дни, поради което срокът, започнал да тече на 07.09.15г. е изтекъл в първия работен ден, който е бил 23.09.15г. и на която дата отговорът е бил изпратен по пощата. Оспорва се, че договорът за спогодба е нищожен или унищожаем, тъй като с него страните не са уговаряли разваляне на договора за покупко-продажба на имота, а само последиците, свързани с прекратяването на делото и уреждането на облигационните отношения между страните. Не е налице и предварителен отказ от права, уговорен със спогодбата, тъй като нейната цел е била да се уреди правния спор чрез взаимни отстъпки. Евентуалното неизпълнение на договора за спогодба от страна на ответниците не е основание за нищожност, а евентуално за развалянето й, но такова не е предприето от ищците. Счита се, че и уговорката за неустойка в договора за спогодба е действителна и е в полза на двете страни по същия. Оспорват се твърденията и за унищожаемост на договора за спогодба на посочените основания. Становището в отговора на жалбата се поддържа в с.з. чрез процесуален представител.

            За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното:

            Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от  И.Й.М. и И.Й.М. против Н.Л.А. и А.М.А., с която са били предявени в условията на обективно кумулативно съединяване искове по чл. 189, ал. 1, изр. 1 вр. чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 19.03.2008г., оформен с НА № 111, т. ІІ, рег. № 4084, дело № 311 за 2008г. на нотариус Б. В.-Варна, поради осъществена съдебна евикция, както и искове по чл. 189, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД за връщане на платената по договора цена в размер на 75532.70лв., за заплащане на разноските по този договор, изразяващи се в заплатени ДТ и местен данък в размер на 2784.99лв. /след допуснато изменение в размера на иска с протоколно определение от 28.01.16г./; искове по чл. 189, ал. 1, изр. 3 вр. чл. 82 от ЗЗД за присъждане на обезщетение на вредите от неизпълнение на задълженията на продавачите, изразяващи се в: заплащане на сумата от 584.15лв., представляваща заплатена нотариална такса за учредяване от ищците на договорна ипотека върху имота по повод сключения от тях договор за банков кредит от 19.03.2008г. с „Райфайзенбанк (България)” ЕАД с цел осигуряване на покупната цена по договора, заплащане на сумата от 294.32лв., представляваща заплатена от тях ДТ за вписване на договорната ипотека в СВ-Варна, с която е учредена ипотека в полза на банката-кредитор; заплащане на сумата от 2548лв., представляваща заплатена от ищците застрахователна премия по задължителна имуществена застраховка по договора за кредит; заплащане на сумата от 33 753.42лв. /след допуснато изменение на иска с протоколно определение от 28.01.16г./, представляваща заплатените лихви по договора за кредит на ищците от 19.03.2008г.; заплащане на сумата от 57 467.30лв. /след допуснато изменение на иска с протоколно определение от 28.01.16г./, представляваща вреди, съизмерими с разликата в покупната цена по договора от 19.03.08г. и пазарната стойност на имота към настоящия момент /уточнена с твърденията с молба от 08.04.15г., че това е вредата, която претърпяват ищците, съизмерима с допълнителната стойност, която трябва да заплатят, за да закупят имот със същите характеристики понастоящем/, и иск по чл. 191, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 7034лв., представляваща заплатените от ищците разноски по делото, по което е постановено решението за съдебното им отстранение. Претендирали са присъждането на горните суми да стане ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. С допълнителна молба от 17.06.15г. са уточнили, че претендират сумите солидарно от двамата ответници. Твърдели са, че са закупили от ответниците А. на 19.03.2008г. недвижим имот с НА № 111, т. ІІ, рег. № 4084, дело № 311 за 2008г. на нотариус Б. В.-Варна за сумата от 75 532.70лв., получена от купувачите от посочената банка по силата на договор за банков кредит, обезпечен с ипотека върху закупения имот /при получен кредит от 86 302.72 евро/. Във връзка с учредяването на ипотеката са били направени и разноските в претендираните по-горе размери /за нотариална такса, за ДТ за вписване, за застрахователна премия/, а отделно от това са били заплатени и лихви по договора за кредит. С влязло в сила решение по гр.д. № 1816/08г. на ВОС е била прогласена нищожността на договор за покупко-продажба, оформен с НА № 15, т. І, рег. № 302, дело № 15/2008г. на нотариус Р. Т.-Варна, с който ответниците А. са закупили процесния имот от П. С. П. и С. М. Г., а настоящите ищци М. са били осъдени с посоченото решение да предадат на С. и на П. П. владението на по ½ ид.ч. от имота на всеки от ищците по посоченото дело. Въз основа на издаден изпълнителен лист е било образувано изп.д. № 75/11г. на ЧСИ З. Д.-Варна, по което е бил извършен въвод в имота на собствениците му на 03.03.11г.

            В отговора на исковата молба ответниците оспорват исковете като неоснователни, тъй като между същите страни и с идентичен предмет е водено гр.д. № 262/11г. на ВОС, което е приключило с оттегляне на исковете от ищците, което е станало въз основа на сключен между страните по делото извънсъдебен договор за спогодба от 29.10.13г. В условията на евентуалност – ако съдът приеме за основателни изцяло или частично предявените осъдителни искове, то ответниците релевират възражение за прихващане с дължимата им се по чл. 6 от цитирания договор за спогодба неустойка /в размер, равен на претенциите по гр.д. № 262/11г. на ВОС в случай на оспорване на спогодбата/, до размера на дължимата по настоящото дело от ответниците сума. Отделно от това е релевирано възражение за прихващане с вземането на ответниците против ищците в размер на 9 500лв., представляваща присъдените по прекратеното дело разноски. Оспорва се и да е настъпило отстраняване на ищците от имота. Оспорва се и реалното заплащане на цената по договора за покупко-продажба между страните в размер на 75 532.70лв., както и на разноски по договора в размер на 2709.46лв., поради което същите не подлежат на възстановяване. Поддържа се, че по делото липсват доказателства във връзка с направени разноски по сключване на договор за ипотека с банката и заплащането на суми по договора за кредит, а освен това евентуалното заплащане на такива суми от ищците не съставлява разноски по договора по смисъла на чл. 189, ал. 1 от ЗЗД, нито са вреди по общите правила на чл. 82 от ЗЗД. Освен това се излага, че евентуалната разлика в стойността на апартамента не съставлява вреда, за която да носят отговорност ответниците в качеството им на продавачи, тъй като същите не са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на продавачите да прехвърлят собствеността върху имота и не са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Оспорва се и твърдението за повишаване стойността на имота от момента на продажбата между страните и до момента на подаване на настоящата искова молба. Оспорва се и дължимостта на сумата от 7034лв. като дължими разноски по гр.д. № 1816/08г. на ВОС, тъй като същите не са пряка и непосредствена последица от неизпълнението на договора за продажба между страните, а освен това липсват доказателства М. да са ги заплатили на ищците по посоченото дело.

            С уточняваща молба от 16.02.15г. ищците М. са твърдели, че договора за спогодба не е бил представен пред съда при оттеглянето на исковете, не е бил подписван от тях и не съществува в правния мир. С молба от 08.04.15г. са допълнили, че при оттегляне на исковете процесуалния представител на ищците – адв. П. е превишила правомощията си и е извършила състава на престъплението по чл. 217, ал. 2 от НК, поради което и била привлечена за обвиняем по досъдебна преписка № 194/14г. на Първо РУП-Варна.

            С молбата от 17.06.15г. ищците М. са твърдели, че е налице порок на волята при постигане на цитираната от ответниците спогодба. Твърдят, че целят договор за спогодба, както и всяка от неговите клаузи са нищожни на следните основания: нищожен поради противоречие на закона и добрите нрави е чл. 1 от договора за спогодба, тъй като единствения орган, който може да прецени и присъди „погасяването на спор” е съдът, а уговорката противоречи на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, тъй като развалянето на договорите относно вещни права върху недвижими имоти става по съдебен ред /л. 142/. Нищожна поради противоречие на закона и на добрите нрави и морала е клаузата на чл. 1, ал. 3 от договора, с която ответниците се задължили да платят на адвокатите-пълномощници на ищците вместо разноските по делото – сумата в размер на 10 000 лв. в 1-месечен срок от подписването /л. 142/. Клаузата на чл. 3 /че с подписването на договора страните смятат спора за окончателно решен и нямат каквито и да било претенции една към друга/ от договора за спогодба е нищожна поради противоречие на закона, тъй като развалянето на договори за прехвърляне на права върху недвижими имоти може да стане единствено по съдебен ред – чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. Освен това процесуалния представител на ищците е направил с договора предварителен отказ от права, което противоречи на чл. 232 от ГПК. В чл. 4 от договора за спогодба е прието погасяването на насрещни задължения, но такива се твърди, че не са били налице, тъй като задължения е имала само ответната страна, а освен това не е било налице изпълнение от страна на ответниците. Сочи се още, че уговорената в чл. 6 от този договор неустойка не е конкретизирана по размер, а евентуално тя е съизмерима с размера на претенциите по гр.д. № 262/11г. на ВОС, равняващи се общо на 181 237.60 лв. И в този случай ако се приеме, че договорът за спогодба е валиден, то клаузата за неустойка по чл. 6 е нищожна, тъй като посоченият определяем размер на неустойката от 181 237.60 лв. е прекомерен и клаузата противоречи на добрите нрави.

            В молбата се е поддържало още, че освен основания за нищожност, при договора за спогодба са били изпълнени и изискванията на чл. 29, ал. 2 от ЗЗД за унищожаемост на този договор поради следното: липса на редовна представителна власт в полза на адв. П., тъй като в пълномощното й липсвало овластяване за получаване на суми в брой или по банков път; налице са престъпни намерения у адв. П., тъй като тя се съгласила лично да се облагодетелства със сумата от 10 000 лв., които да й се платят на самата нея, а не в полза на ищците по делото; уговорения срок от 1 месец за заплащане на сумата от 10 000 лв. от страна на ответниците сочи на период след оттегляне на всички пълномощия на адв. П.. Счита се, че с оглед на всички тези твърдения е налице хипотезата на чл. 29, ал. 2 от ЗЗД, тъй като измамата изхожда от третото лице – адв. Д. П., а ответната страна е знаела и не е могла да не знае за измамата, тъй като договарят, че сумата от 10 000 лв. ще се плати на адв. П., а ищците не само няма да могат да развалят договора за спогодба, но и няма да получат суми, за да погасят задълженията си по договора за кредит с банката, както и да възстановят множеството си разходи и претърпени вреди.

            Въз основа на така наведените твърдения са били предявени инцидентни искове да се прогласи нищожността на договора за спогодба, евентуално – същият да се унищожи, на посочените по-горе основания. Инцидентните искове са били приети от първоинстанционния съд в първото по делото с.з.

            В депозирания в определения от съда срок отговор на инцидентните искове /същият е изпратен от ответниците по пощата на 23.09.15г. в първия работен ден след изтичането на срока, което е станало на 21.09.15г., който е бил почивен ден заедно с 22.09.15г./, ответниците са ги оспорили като неоснователни. Посочено е, че договора за спогодба е валиден и сключен при надлежна представителна власт на представителя на ищците адв. П., а евентуални противоречия в отношенията представляван-представител са били неизвестни на ответниците. Поддържа се, че уговореното в чл. 3 от договора не противоречи на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, тъй като с договора за спогодба не се разваля сключения между страните договор за покупко-продажба на имота, а се уреждат последиците от евикцията в паричните им изражения. Счита се, че клаузата за неустойка също е действителна, тъй като размера й е определяем, а освен това от санкционната функция на неустойката /освен нейните обезпечителна и обезщетителна функции/ следва, че този висок размер е оправдан /още повече на фона на един предходен отказ от исковете от ищците по гр.д. № 262/11г. на ВОС/. Освен това неустойката е уговорена в полза на всяка от двете страни ако те са изправни. С договора за спогодба е бил уреден спора между страните чрез взаимни отстъпки, поради което не е налице предварителен отказ от права по см. на чл. 232 от ГПК. Изложени са съображения и по останалите твърдения, обосноваващи инцидентните искове за нищожност, евентуално за унищожаване на договора за спогодба, като за последното считат, че няма установена с влязла в сила присъда извършена от адв. П. измама и не е налице хипотезата на чл. 29, ал. 2 от ЗЗД.

            Относно предмета на настоящото производство и допустимостта на решението в обжалваните му части.

            Горното подробно излагане на твърденията на всяка от страните пред първата и въззивната инстанция има за цел да обоснове становището на настоящият състав на съда относно вида и начина на предявяване на исковете, респ. предмета на въззивното производство, а именно:

            Не е предмет на въззивното производство решението на ВОС в частта му, с която същият се е произнесъл по иска по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, разваляйки сключения между страните договор за покупко-продажба от 19.03.08г., тъй като решението в тази част не е обжалвано от ответниците и същото е влязло в сила.

            Предмет на въззивното производство е решението на ВОС в частите, в които същият се е произнесъл по предявените от ищците инцидентни искове за прогласяване нищожността, а евентуално за унищожаване на договора за спогодба от 29.10.13г. Поради това и на осн. чл. 269 от ГПК въззивният съд следва да се произнесе по допустимостта на решението в тези му части. Настоящият състав на съда счита, че предявените установителни искове за нищожност на договора за спогодба са основани на твърдения за наличието на хипотезите на чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД – поради противоречие на закона /на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД и на чл. 232 от ГПК/ и на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД - поради накърняване на добрите нрави /при твърдение, че това произтича от уговорката на задължение за заплащане от ответниците на сума в полза на адвоката на ищците в 1-месечен срок и поради споразумяването, че се погасяват насрещни задължения при наличието на задължения само на ответниците/.

            Предявяването на иска за нищожност само на клаузата за неустойка поради накърняване на добрите нрави следва да се приеме, че е в условията на евентуалност – при сбъдване на процесуалното условие за разглеждане на възражението за прихващане, релевирано от ответниците с вземане, основано именно на клаузата за неустойка по договора за спогодба, тъй като на осн. чл. 26, ал. 4 от ГПК евентуалната нищожност само на тази клауза няма да доведе до нищожност на целия договор.

            Релевираното от ищците твърдение, че при сключването на договора за спогодба е липсвала представителна власт в полза на адв. П., тъй като в пълномощното й липсвало овластяване за получаване на суми в брой или по банков път, е само в контекста на наведените твърдения, обосноваващи предявената в евентуалност претенция за унищожаване на договора за спогодба, поради сключването му при наличието на измама, изхождаща от адв. П. и за което ответниците са знаели или не са могли да знаят /така изрично в молбата на ищците от 17.06.15г. на л. 142 от делото на ВОС/. Отделен иск за унищожаване/недействителност на договора за спогодба поради липсата на представителна власт, не е бил предявяван /в тази връзка и настоящият състав на съда е дал излишни указания за отстраняване на несъществуващо противоречие между твърдения и петитум на инцидентен иск и уточненията на ищците не следва да се вземат предвид/, поради което и решението на ВОС в частта, с която е бил отхвърлен иск за унищожаване на договора за спогодба поради липсата на редовна представителна власт за адв. П., на осн. чл. 27 от ЗЗД, следва да се обезсили като произнесено по непредявен иск.

            Предмет на настоящото производство е и решението на ВОС, в частите, с които са били отхвърлени осъдителните претенции на ищците. В тези части решението е допустимо.

            От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

            От НА № 15, т. І, рег. № 302, дело № 15/30.01.08г. на нотариус Р. Т., рег. № 148 на НК, с район на действие – района на ВРС се установява, че ответниците А. са закупили от П. Ст. П. и С. М. Г. ап. № 10, находящ се в гр. Варна, ул. „Л. Каравелов” № 3, ет. 5, ведно с прилежащото избено помещение № 8.

Видно от Нотариален акт № 111, том ІІ, per. № 4084, дело № 311 от 2008 г. по описа на Б. В. – Нотариус, с район на действие Варненски районен съд, вписан в регистъра на Нотариалната Камара под № 124, че със същия е оформена продажбата, по силата на която ответниците А. са продали на ищците М. ап. № 10, находящ се в гр. Варна, ул. „Л. Каравелов” № 3, ет. 5, ведно с прилежащото избено помещение № 8, ведно със съответните идеални части от правото на строеж и от правото на собственост върху дворното място, върху което е построена жилищната сграда. Уговорената продажна цена е била в размер на 75 532.70лв. като равностойност на 38 619.26 евро, за която сума е посочено, че е поет ангажимент за кредит от „Райфайзенбанк /България/” ЕАД и ще бъде изплатена по банков път на продавачите на основание сключен договор за банков кредит от 19.03.08г. с купувачите.

            На същата дата 19.03.08г. е бил сключен под формата на НА № 112, т. ІІ, рег. № 4088, дело № 312 на нотариус Б. В.-Варна, договор за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, с който ищците М. са учредили ипотека върху описания по-горе имот ап. № 10 в гр. Варна на ул. „Л. Каравелов”, № 3 на ет. 5 в полза на посочената банка за обезпечение на задължението си по сключения между тях отново на 19.03.08г. договор за банков кредит за сумата от 86 302.72 евро /за закупуване на имота в размер на 38 619.26 евро и за ремонтни и довършителни работи на имота – 47 683.46 евро/.

            Видно от материалите по гр.д. № 1816/08г. на ВОС, че същото е приключило с решение № 1222/22.10.10г., с което е била прогласена нищожността на договора, сключен с НА № 15, т. І, рег. № 302, дело № 15/30.01.08г. на нотариус Р. Т., рег. № 148 на НК, с район на действие – района на ВРС за ½ ид.ч. от имота, поради липса на съгласие, по иска, предявен от М. Г. С. срещу А.; била е прогласена нищожността на същия договор за останалата ½ ид.ч. от имота, поради липсата на съгласие и форма, по иска предявен от П. Ст. П.  против А.; М. са били осъдени да предадат на всеки от ищците по това дело на по ½ ид.ч. от имота на осн. чл. 108 от ЗС. Решението е влязло в сила на 24.12.2010г.

            На 24.01.11г. е бил издаден изпълнителен лист в полза на П. Ст. П. въз основа на който е било образувано изп.д. № 20118080400075 на ЧСИ З. Д. – Варна и с протокол от 28.02.11г. е оформено доброволното предаване от М. на взискателката на владението върху присъдения й недвижим имот.

            Междувременно с искова молба от 11.02.2011г. М. са предявили идентични по вид, начин на съединяване и размери на осъдителните претенции искове против А. като тези по настоящото дело, по която е било образувано гр.д. № 262/11г. на ВОС. По посоченото дело са приети като доказателства представените от ищците М. копия на договора им за кредит от 19.03.08г. с посочената банка, нареждане разписка, с която М. на 21.03.08г. са изтеглили в брой от банката 44 800 евро и са заплащали ДТ, местен данък и нотариални такси по договора за покупко-продажба и по договора за ипотека, както и за заплащане на застрахователна премия по договора за имуществено застраховане на закупения ап. № 10. Въз основа на депозирана на 01.02.13г. молба от адв. Д. В. като пълномощник на ищците, с която е направено изявление за отказ от иска, съдът с определение № 372/04.02.13г. е прекратил производството по гр.д. № 262/11г. на ВОС поради отказ от исковете. Това определение е било отменено с определение по в.ч.гр.д. № 117/13г. на ВАпС /поради междувременното оттегляне на пълномощията на адв. Д. В. от ищците М., за което са уведомили ВОС на 04.02.13г./ и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. С молбата си от 04.02.13г. ищците са уведомили съда за упълномощаването на нов адвокат по делото в лицето на адв. Д. П., представяйки пълномощно с нотариална заверка на подписите с рег. № 363/10.01.13г. на нотариус Р. К. /л. 243 от цитираното дело/. В това пълномощно са предоставени правомощия на адвоката, измежду които са да завежда дела, да подписва спогодби, да оттегля, признава и изменя иска и да прави всякакви искания пред съдилищата.

            С обща молба от 01.11.13г. ищците М., представлявани от адв. П. и ответниците А. – лично, са направили изявление пред ВОС, че страните са постигнали извънсъдебна спогодба, поради което ищците оттеглят всички предявени искове и молят да се прекрати делото. В същата молба ответниците А. са изразили съгласие с оттеглянето на исковете. С определение № 3338/04.11.13г. съдът е прекратил производството по гр.д. № 262/11г. на ВОС на осн. чл. 232 от ГПК. Това определение е било обжалвано от И.М. и е било потвърдено от ВАпС с определение по в.ч.гр.д. № 571/13г., което е влязло в сила на 21.03.14г. с постановяване на определение № 226 от същата дата по ч.гр.д. № 960/14г. на ВКС, ІV г.о., с което същото не е допуснато до касационно обжалване. Към отговора на частната жалба А. чрез процесуалния си представител са представили договора за спогодба от 29.10.13г. Междувременно с молба от 27.11.13г. /по време на администриране на ЧЖ на И.М. против определението от 04.11.13г./ А. чрез процесуалния си представител са отправили искане за допълване на прекратителното определение чрез присъждане на разноските по делото. Препис от тази молба е връчен на М. чрез адв. П. на 13.05.14г. /независимо, че преди това е налице изявление от И.М. с молба вх. № 33907/13.11.13г. по вх. регистър на ВОС– л. 7 от в.ч.гр.д. № 517/13г. на ВАпС, че оттегля пълномощията на адв. Д П. и упълномощава адв. Р. В./ и с определение № 1556/28.05.14г. ВОС е допълнил определението си от 04.11.13г., осъждайки М. да заплатят на А.А. сумата от 3 000лв. разноски по делото, а на Н.А. сумата от 6 500лв. – разноски по делото. Това определение отново е връчено на М. чрез адв. Д. П. на 02.06.14г. и не е обжалвано.

            Видно от представеното копие на договор за спогодба /пред настоящата инстанция е прието нотариално заверено копие, сравнено и от съда с оригинала на документа/ от 29.10.13г., че М., представлявани от адв. Д. П., и А., действащи лично, са приели, че поради това, че предходните опити за разбирателство по гр.д. № 262/11г. на ВОС са останали неуспешни и с цел да се прекрати съществуващия спор, както и да се избегнат допълнителни бъдещи възможни спорове, погасявайки предмета на спора, признавайки неоснователността на претенциите, страните са договорили да създадат описаните по-долу права и задължения: ищците да оттеглят исковете си по гр.д. № 262/11г. на ВОС като двете страни ще подадат обща молба в тази насока; ответниците като отстъпка на направената от ищците отстъпка, се задължили да заплатят на адвокатите пълномощници на ищците вместо разноски /ДТ и адвокатски хонорар/, сумата от 10 000 лв. в 1-месечен срок от датата на спогодбата. Заявено е от страните, че с подписването на спогодбата спорът се смята за окончателно решен и нямат никакви претенции една към друга. Заявено е още, че насрещните задължения са погасени чрез изпълнение и взаимно прихващане, а ако има разлика между насрещните задължения, всяка от страните се отказва от разликата в нейна полза. Уговорено е, че при неизпълнение на спогодбата всяка от страните има правото да я развали. В чл. 6 е уговорена неустойка за неизпълнение на спогодбата /в тежест на страната, която се откаже или оспори спогодбата/ в размер, равен на претенциите по гр.д. № 262/11г. на ВОС.

            Видно от представената на л. 212 от делото на ВОС банкова референция, издадена от „Райфайзенбанк /България/” ЕАД на 13.11.15г., че банката е удостоверила, че по договора за банков кредит от 19.03.08г. сумата в размер на 38 619.26 евро, описана в чл. 1.1.1 от договора е била преведена директно по сметка на продавачите на имота А. и Н. А. на 21.03.08г. с основание „покупка на имот” по посочената тяхна банкова сметка. ***83.46 евро, описана в чл. 1.1.2 на договора, е отпусната по сметка на кредитополучателя на 21.03.08г.

            От служебно изготвената от настоящия съд справка се установи, че с определение № 713/19.07.2016г. по ВЧНД № 859/16г. на ВОС е било потвърдено определение от 18.05.16г., постановено по ЧНД № 2351/16г. на ВРС, V с-в, с което е пък е било потвърдено постановление на прокурор при ВРП от 20.04.16г. за прекратяване на наказателното производство, водено срещу адв. Д. А. П. за престъпление по чл. 217, ал. 4, вр. ал. 2 от НК.

            Пред ВОС са изслушани и заключението на СИЕ, касаещи размера на направените от ищците разноски, вкл. и заплатени суми по договора им за банков кредит от 19.03.08г., както и относно цената на апартамента към 19.03.08г. /момента на продажбата/ и към 03.09.14г. /датата на депозиране на исковата молба/.

            Съобразно установеното по-горе от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

            По инцидентните искове за нищожност на договора за спогодба от 29.10.13г.

            Спогодбата по чл. 365 от ЗЗД е договор, с който страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. Отношенията им занапред са такива, каквито ги прогласява спогодбата. Наличието на спор, независимо дали е настоящ или бъдещ, е condicio sine qua non за съществуването на спогодбата. В този смисъл основанието на спогодбата (правната причина за нейното сключване) е разрешаването на съществуващ или бъдещ спор. Отстъпките, които правят страните по договора за спогодба, могат да имат най-различен характер, доколкото не противоречат на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Това произтича от принципа на договорната свобода в българското облигационно право – чл. 9 от ЗЗД.

            В настоящия случай страните по процесната спогодба са имали спор, вследствие на осъществената съдебна евикция, по силата на която М. са били съдебно отстранени от имота, продаден им от А., и който спор е бил отнесен до съда и е било висящо гр.д. № 262/11г. на ВОС. Очевидно направения опит за уреждане на спора, индиция за което е направения от първия процесуален представител на М. /адв. Д. В./ отказ от исковете на 01.02.13г. по гр.д. № 262/11г. на ВОС, е останал неуспешен. При наличието на надлежна представителна власт, учредена с пълномощното, дадено от М. в полза на адв. Д. П. с нотариална заверка на подписите на упълномощителите от 10.01.13г., включващо и правото да подписва спогодби, да оттегля и признава иска, на 29.10.13г. е сключен процесния договор за спогодба, имащ за своя непосредствена цел прекратяване на съществуващия между страните и съдебно предявен от М. спор. Освен тази непосредствена цел, страните са определили и друга цел на спогодбата – да се избегнат допълнителни бъдещи възможни спорове. От това следва, че договорът за спогодба от 29.10.13г. има своето правно основание, а освен това съдържа и едно признание относно правата на ищците, изразено в декларативната формула в чл. 1, че страните признават неоснователността на претенциите. Изхождайки от тази обща позиция, страните са договорили със спогодбата и насрещни права и задължения. Задължение на ищците е било да оттеглят исковете си по висящото дело, а ответниците в замяна на това да заплатят на процесуалните представители на ищците вместо ДТ и хонорар, сумата от 10 000лв. в 1-месечен срок от сключването на спогодбата. Направено е и изявлението, че насрещните задължения са погасени чрез изпълнение и взаимно прихващане, а при наличието на разлика – всяка от страните са отказва от разликата в нейна полза. Уговорена е в полза на всяка от страните и неустойка при виновно неизпълнение на спогодбата от насрещната страна – в размер, равен на претенциите по гр.д. № 262/11г.

            Съдът приема, че договора за спогодба не противоречи на закона и специално на нормата на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, тъй като страните по спогодбата не са се уговорили да развалят извънсъдебно договора за покупко-продажба на имота, сключен между тях на 19.03.2008г., а са уговорили уреждането на облигационните последици от настъпилата съдебна евикция. По въпроса относно това дали при осъществена евикция договора за продажба за имота се разваля по право или следва да се развали по съдебен ред на осн. чл. 189, ал. 1, вр. чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, е налице противоречива съдебна практика. В една част от задължителни актове на ВКС се приема, че договорът за продажба на имота при осъществена евикция не се разваля по право и следва да се проведе конститутивния иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД /Определение № 104 от 27.02.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 387/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Т. Г.; Решение № 492 от 21.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3795/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Б. Д., Определение № 71 от 14.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4955/2015 г., III г. о., ГК, докладчик председателят К. Ю., Определение № 328 от 31.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 390/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията К. М., Решение № 261 от 9.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 390/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията К. М./, а в друга част от съдебните актове /макар и незадължителна практика/ се приема, че развалянето в тази хипотеза настъпва по право Определение № 318 от 14.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 63/2012 г., II т. о., ТК, докладчик председателят В. А., Решение № 922 от 10.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 6342/2007 г., III г. о., докладчик съдията Т. Н.. Настоящият състав на съда обаче намира, че след като в случая с процесната спогодба страните не са целели извънсъдебно разваляне на договора за продажба на имота, то и независимо кое е правилното становище, противоречие със закона не е налице. Дори и да се приеме, че независимо от осъществената съдебна евикция, за прекратяването на облигационната връзка между страните, създадена от договора за покупка на имота, е нужно предявяването на иска по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, то очевидно това е допустимо и на по-късен етап /както е станало и по настоящото дело като ВОС е приел, че искът по чл. 189, ал. 1 вр. чл. 87, ал. 3 от ЗЗД е допустим и при осъществената съдебна евикция и при участието на купувачите по гр.д. № 1816/08г. на ВОС, и го е уважил/. Следва да се приеме, че дори и при споделянето на това становище от задължителната съдебна практика на ВКС /че е необходимо развалянето на договора чрез иска по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД/, то прекратяването на спора между страните чрез спогодба, имаща за предмет правата на отстранения купувач, дадени му с нормите на чл. 189, ал. 1 и чл. 191, ал. 1 от ЗЗД, евентуално само за тези по чл. 192, ал. 1 от ЗЗД, може да стане и преди това разваляне на договора. И в този смисъл сключването на такава спогодба от евинцираните купувачи не съставлява предварителен отказ от права, за да противоречи на закона или да накърнява добрите нрави.

            Не е нищожна поради противоречие на закона и на добрите нрави и клаузата на чл. 1, ал. 3 от договора за спогодба, тъй като ако страните са се съгласили, че предявените по гр.д. № 262/11г. на ВОС претенции са неоснователни, респективно погасени чрез други насрещни права на ответниците, то не е в противоречие на закона ответниците да поемат задължение да заплатят парична сума за възнагражденията на адвокатите на насрещната страна и то директно на самите адвокати. А относно това, че в уговорения срок за плащане на сумата от 10 000 лв., е настъпило оттегляне на пълномощията на адвоката, сключил спогодбата от името на ищците, това не е могло да бъде предвидено от никоя от участниците в самата спогодба към момента на нейното сключване.

            Вярно е, че няма доказателства по делото дали А. са изпълнили така поетото парично задължение към адвокатите на М. /при твърдението на последните, че то не е изпълнено/, но няма изявление от М. за развалянето на договора за спогодба /което разваляне може да стане и извънсъдебно и то по тяхна инициатива, тъй като те са страни по спогодбата/. Все в тази връзка и подаването от А. на 27.11.13г. на молбата им по гр.д. № 262/11г. на ВОС /л. 268 от посоченото дело/ за допълване на прекратителното определение от 04.11.13г. чрез присъждането на разноски по делото, може да се преценява с оглед тезата за евентуално неизпълнение на договора за спогодба от 29.10.13г. /макар и това действие  да е провокирано от предприетото междувременно от М. обжалване на определението от 04.11.13г. и оспорване на спогодбата – молба вх. № 33905/13.11.13г. на л. 6 от в.ч.гр.д. № 571/13г. на ВАпС/. Но, както вече се посочи, действия по разваляне на договора за спогодба от Митеви поради виновното му неизпълнение от А., няма предприети.

            Предявените инцидентни искове за нищожност на договора за спогодба на посочените основания са неоснователни.

            По инцидентния иск за унищожаване на договора за спогодба от 29.10.13г. поради измама.

            Както се посочи и по-горе, наказателното производство против адв. П. за извършено престъпление по чл. 217, ал. 4, вр. ал. 2 от НК е прекратено.

            По настоящото дело няма събрани никакви доказателства, че изявлението на адв. П. като пълномощник на М. е било направено под действието на неверни представи, които другата страна А. или трето лице, са предизвикали умишлено. Няма данни ответниците А. да са внушили у представителя на М. неверни представи относно правата и задълженията на страните при осъществената евикция, да са били премълчани известни факти от значение при сключване предмета на договора за спогодба или да са били поддържани такива неверни представи. Няма и никакви доказателства за отношенията между представител и представлявани относно изискванията на представляваните при евентуално упражняване на представителното правомощие, дадено с упълномощителната сделка за сключване на спогодба с насрещната страна, за да се установи евентуално измама, изходяща от самата П. или от ответниците А..

            Фактите и обстоятелствата, които ищците твърдят като наличието на такива, индициращи наличието на измама при сключването на спогодбата и то изходяща от самата адв. П., не налагат извода за наличието на хипотезите на чл. 29, ал. 1 или ал. 2 от ЗЗД. Не е налице липса на редовна представителна власт в полза на адв. П. да сключва спогодба поради това, че в пълномощното й липсвало овластяване за получаване на суми в брой или по банков път. Надлежната представителна власт за разпореждането с предмета на спора включва и по-малкото – да се получава изпълнение на уговорено насрещно задължение по сключена спогодба. Дали уговорката за заплащане на сумата от 10 000лв. в полза на адвоката-пълномощник на ищците, вместо заплащането от ответниците на самите ищци на направени от тях по делото разноски, включващи и уговорен адвокатски хонорар /тъй като по гр.д. № 262/11г. на ВОС липсват изобщо доказателства за уговорен и заплатен от М. на адв. П. хонорар/, е уговорка във вреда на представлявания, представлява въпрос, относим към иск по чл. 40 от ЗЗД /какъвто по настоящото дело няма предявен/. Но същевременно тази клауза не дава основание да се приеме, че е налице измама, изходяща от адв. Пашова, за която ответниците са знаели или не са могли да не знаят. Уговорения срок за плащане на сумата от 10 000лв. /1-месечен срок от спогодбата/ също не индицира наличието на измама в контекста на изложеното от ищците, тъй като оттеглянето на пълномощията в полза на адв. П. към 29.10.13г. не е било дори предвидимо от никого от участниците при сключването на спогодбата.

            Горното налага извода за неоснователност на инцидентния иск за унищожаване на договора за спогодба на посоченото основание.

            По предявените от ищците М. осъдителни искове.

            Тъй като с валидния договор за спогодба от 29.10.13г. страните по гр.д. № 262/11г. на ВОС, което е имало за предмет напълно идентични /по основания и размери/ на предявените по настоящото дело искове, страните са се договорили, че са погасени чрез изпълнение и взаимно прихващане на насрещните им задължения, както и при наличието на разлика в насрещните задължения, всяка от страните се е отказала от разликата в нейна полза, то следва да се приеме, че е настъпил правопогасяващия ефект по отношение на претенциите на М. по предявените и по настоящото дело искове. Същите като неоснователни следва да се отхвърлят. Първоинстанционното решение и в тези части следва да бъде потвърдено.

            По разноските за настоящата инстанция.

            С оглед изхода на спора по настоящото дело, разноски се дължат единствено на въззиваемите, които претендират суми от по 5960лв. за всеки /общо 11 920лв./, представляващи заплатени адвокатски възнаграждения. Представени са и доказателства за реалното им заплащане в брой. Релевирано е от въззивниците възражение за прекомерност на претендираните възнаграждения на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК. Имайки предвид конкретната фактическа обстановка по делото, което не се отличава със значителна фактическа /обема на материалите се повишава от приложените дела/ и правна сложност, както и че съпрузите-въззиваеми се защитават по искове с общ материален интерес от 179 998.88лв., както и че минималното адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 в редакцията на Наредба № 1 на ВАС с последно изменение с ДВ, бр. 28/28.03.14г. съобразно този интерес е в размер на общо 5 929.97лв., то всяко от претендираните възнаграждения следва да се намали наполовина за достигане до общ размер от 5960лв. В този случай и на осн. чл. 78, ал. 3, вр. ал. 5 от ГПК в полза на Н.А. следва да се присъди сумата от 2980лв. и в полза на А.А. следва да се присъди сумата от 2980лв.

            Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

            ОБЕЗСИЛВА решение № 202/19.02.2016г., постановено по гражданско дело № 2148 по описа за 2014г. на Окръжен съд – Варна, в частта, с която е отхвърлен предявения от И.Й.М. с ЕГН ********** *** и И.Й.М. с ЕГН ********** *** срещу Н.Л.А. с ЕГН ********** и А.М.А. с ЕГН ********** *** инцидентен иск за унищожаване на Договор за спогодба от 29.10.2013г. поради липса на редовна представителна власт за адв. П., на осн. чл. 27 от ЗЗД.

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 202/19.02.2016г., постановено по гражданско дело № 2148 по описа за 2014г. на Окръжен съд – Варна, в частите, с които:

            - са отхвърлени предявените от И.Й.М. с ЕГН ********** *** и И.Й.М. с ЕГН ********** *** срещу Н.Л.А. с ЕГН ********** и А.М.А. с ЕГН ********** *** инцидентни установителни искове за прогласяване нищожност поради противоречие на закона и накърняване на добрите нрави на Договор за спогодба от 29.10.13г., на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 от ЗЗД;

            - е отхвърлен предявения от И.Й.М. с ЕГН ********** *** и И.Й.М. с ЕГН ********** *** срещу Н.Л.А. с ЕГН ********** и А.М.А. с ЕГН ********** *** инцидентен иск за унищожаване на Договор за спогодба от 29.10.2013г. поради измама, на осн. чл. 29, ал. 2 от ЗЗД;

            - са отхвърлени предявените от И.Й.М. с ЕГН ********** *** и И.Й.М. с ЕГН ********** *** срещу Н.Л.А. с ЕГН ********** и А.М.А. с ЕГН ********** *** искове за осъждане на ответниците да заплатят на осн. чл. 189, ал. 1, изр. 2 и 3 от ЗЗД: сумата от 75 532,70 лева цена, заплатена по Договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 111, том ІІ, per. № 4084, дело № 311 от 2008 г. по описа на Б. В. – Нотариус, с район на действие Варненски районен съд, вписан в регистъра на Нотариалната Камара под № 124; 2 784,99 лева - заплатени разноски по сключения договор за покупко-продажба /държавна такса и местен данък/; 584,15 лева с ДДС - нотариална такса по учредената договорна ипотека, съгласно т.8 от Тарифа за нотариалните такси към ЗННД; 294,32 лева - представляваща държавна такса за вписване на Договорната ипотека в Агенция по вписванията - Имотен регистър; 2 548 лева с еврова равностойност 1 302,72 евро - застрахователна премия по задължителна застраховка на имущество към Застрахователна компания „Уника" АД; 33 753,42 лв., чиято еврова равностойност е 17 257.85 евро, представляващи заплатените лихви по Договор за кредит от 19.03.2008г., сключен с „Райфайзенбанк" ЕАД; 57 467.30 лева – обезщетение за претърпени вреди, вследствие на неизпълнението, представляващи претърпяна загуба и пропуснати ползи, представляващи пряка и непосредствена последица от неизпълнението на задължението на продавача по договора; и на осн. чл. 191, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 7034лв., представляваща заплатените от ищците разноски по гр. д. № 1816/2008г. на ВОС, по което е постановено решението за съдебното им отстранение, ведно със законната лихва, върху всяка от тези суми, считано от датата на подаването на исковата молба в съда – 03.09.2014г. до окончателното й изплащане;

            Решението в частта, с която е развален договор за покупко–продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 111, том II, рег.№ 4084, дело № 311 от 2008 г. по описа на Б. В. - Нотариус, с район на действие Варненски районен съд, вписан в регистъра на Нотариалната Камара под № 124, е влязло в сила поради необжалването му.

            ОСЪЖДА И.Й.М. с ЕГН ********** *** и И.Й.М. с ЕГН ********** *** да заплатят на Н.Л.А. с ЕГН ********** *** сумата от 2980 /две хиляди деветстотин и осемдесет/лв., на осн. чл. 78, ал. 3 след редуцирането й на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК.

            ОСЪЖДА И.Й.М. с ЕГН ********** *** и И.Й.М. с ЕГН ********** *** да заплатят на А.М.А. с ЕГН ********** *** сумата от 2980 /две хиляди деветстотин и осемдесет/лв., на осн. чл. 78, ал. 3 след редуцирането й на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК.

            Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните /чрез процесуалните им представители/ при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 от ГПК.

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: