Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

202

гр.Варна, 12.12.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 13.11.2013 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 ИВАН ЛЕЩЕВ

 

при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 443/2013 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Производството е въззивно, по жалби срещу решение № 30/31.07.2013 год. по гр.д. № 26/2013 год. на Окръжен съд Търговище, както следва:

1) От Е.Ф.Ю. и Д.Ф.Ю., действащ със съгласието на майка си и законна представителка Н.А.И. – в отхвърлителната му част по иска с правно осн. чл.200 КТ и чл. 86 ЗЗД – за разликата над 35 000 лв до претендираните 50 000 лв, включително в частта за разноските. По съображения, че съдът неправилно е преценил наличието на съпричиняване, което го е мотивирало да присъди по-нисък размер на обезщетението, въззивниците молят за отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което предявените искове бъдат изцяло уважени, с присъждане на разноски за двете инстанции.

2) От „ЕХД Транс” ЕООД гр.Търговище – в осъдителната част за присъдени обезщетения за разликата над 10 000 лв до 35 000 лв. Изтъквайки доводи за съпричиняване на увреждането от пострадалия въззивникът моли съда да приеме, че то е в размер на 80% и на тази база да постанови ново решение по съществото на спора, с което бъде намален размера на дължимото обезщетение, като бъдат присъдени разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че страните в срок са отстранили нередовностите на въззивните си жалби, поради което същите се явяват допустими.

Разгледани по същество, те са НЕОСНОВАТЕЛНИ, поради следните мотиви:

Предявеният иск е с правно осн. чл. 200 КТ.

От фактическа страна по делото е установено следното:

Наследодателят на ищците е работил по трудов договор с ответника на длъжност шофьор на товарен автомобил. На 09.01.2012 год. претърпял пътна злополука на територията на Кралство Великобритания, в резултат от която загинал. От данните на полицейския доклад, изготвен от полицията в Чешир се установява, че пред автомобила, управляван от пострадалия се е движила друга товарна композиция. Шофьорът на другия камион внезапно намалил скоростта си заради забелязан от него инцидент на пътя. Поради тази причина пострадалият не е могъл да реагира своевременно и се ударил в движещото се пред него превозно средство.

От заключението на назначената по делото съдебна автотехническа експертиза се установява, че пострадалият се е движил със скорост в рамките на позволената, но опасната зона за спиране е била около 137 метра, което не е позволило на водача да спре и да избегне удара. До този резултат не би се стигнало, ако той беше осигурил необходимата дистанция и беше съобразил действията си с конкретната пътна обстановка. Освен това той не е използвал обезопасителните колани в автомобила.

С оглед тези констатации следва да се приеме, че е налице съпричиняване на резултата от самия пострадал, което първоинстанционният съд е определил на 30%. Настоящият състав намира тази преценка за правилна.

Установено е по делото, че работодателят е сключил задължителна застраховка „Трудова злополука” при „ОЗК- Застраховане” АД гр.София, клон Шумен, която обаче е с териториален обхват в рамките на страната. По тази причина застрахователят е отказал да заплати застрахователно обезщетение за злополука, настъпила в чужбина.

От протокола за обследване на трудовата злополука се установява, че работодателят не е провел начален инструктаж, както и последващи периодични такива за 2011 и 2012 год., в нарушение на чл.12 ал.1 и 2 от Наредба № РД-07-2 от 16.02.2009 год. за условията и реда за провеждане на обучение и инструктаж на работещите по правилата за здравословни и безопасни условия на труд.

По делото са събрани гласни доказателства за претърпените от ищците неимуществени вреди от загубата на техния баща.

При така изяснената фактическа обстановка, предявеният иск е основателен и доказан.

Отговорността на работодателя по чл. 200 КТ се ангажира винаги, когато негов работник пострада от злополука или професионално заболяване по време на изпълнение на трудовите си задължения. Тази отговорност е безвиновна, макар да произтича от общото задължение да осигурява здравословни и безопасни условия на труд съгласно чл. 127 ал.1 т.3 от КТ. Работодателят отговаря независимо от това дали негов орган или друг работник или служител са причинили увреждането.

Изключване на отговорността е възможно само в една хипотеза, и тя е когато пострадалият е действал умишлено. Такъв извод в настоящия случай не може да бъде направен. Произшествието, при което е загинал наследодателят на ищците е настъпило при условията на непредпазливост, която може да бъде основание за намаляване, но не и изключване на отговорността на работодателя.

В случая без съмнение е налице съпричиняване по смисъла на чл. 201 ал.2 от КТ. От доказателствата по делото е установено, че пострадалият е допринесъл за пътно-транспортното произшествие, като не е осигурил достатъчна дистанция между движещите се превозни средства, която да му позволи бърза реакция в случай на внезапно спиране.

Работодателят обаче също не е спазил задълженията си за осигуряване на безопасни условия на труд, като не е провел необходимия инструктаж, изискуем по силата на съответните нормативни актове.

Той би могъл да намали отговорността си и при условията на чл. 200 ал.4 КТ, ако беше положил грижа да застрахова работниците си включително и срещу злополуки в чужбина. Вместо това, както се установява от данните по делото, се е задоволил със задължителната застраховка с териториален обхват в рамките на страната, което е дало основание за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение.

По отношение размера на дължимото обезщетение, първоинстанционният съд след обсъждане на събраните гласни доказателства е преценил, че искът е основателен в размер на 50000 лв., но е намалил същия в съответствие с приетия процент на съпричиняване, на 35000 лв. Мотивите на решението са убедителни и настоящият състав ги споделя напълно, препращайки към тях на осн. чл. 272 ГПК.

На основание изложеното, първоинстанционното решение като законосъобразно и правилно следва да бъде потвърдено. Предвид неоснователността на двете насрещни жалби, разноските следва да останат в тежест на страните, както са ги направили.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 30/31.07.2013 год. по гр.д. № 26/2013 год. на Окръжен съд Търговище

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)