ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№570

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на   25.09.2018 година                     в състав :

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ПЕНКА ХРИСТОВА

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.ч.гр.д. № 444/2018 год по описа на Апелативен съд гр. Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е частна жалба от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество срещу определение № 1586/21.06.2018 год по описа на Окръжен съд Варна, г.о., с което производството по делото е прекратено на осн. чл. 130 от ГПК. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на определението, частният жалбоподател моли за неговата отмяна и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В постъпилия отговор от Б.Д.К. чрез процесуалния му представител адв. А.А. и от Ж.И.И. чрез процесуалния й представител адв. П.В. е изразено становище за неоснователност на частната жалба и за потвърждаване на определението. Претендират за присъждане на разноски в настоящото производство с представен списък на разноските и приложени договори за правна помощ и съдействие.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Към настоящия казус приложими са разпоредбите на ЗОПДНПИ (отм), на основание § 5, ал.1 от ЗПКПНПИ.

Съгласно чл. 21 от ЗОПДНПИ производство по този закон се образува, когато след проверка може да се направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито. Самата проверка като етап от производството по отнемане започва с акт на директора на съответната териториална дирекция на комисията въз основа на уведомление от органите по чл. 24 и 25 от закона и при наличие на визираните в чл. 22 и чл. 23 хипотези. Разпоредбата на чл. 27 ал.1 от ЗОПДНПИ (отм) предвижда, че проверката по чл. 21 продължава до една година и може да бъде продължена еднократно с още 6 месеца по решение на комисията.

Правният въпрос, който се поставя и е обуславящ изхода на спора е относно характера на срока по чл. 27 от ЗОПДНПИ (отм).

Въпреки, че неспазването му не е скрепено със  санкция (както това е направено в разпоредбата на чл. 74 ал.4 от ЗОПДНПИ), категорично определения краен срок – до една година и забраната за продължаването му с повече от шест месеца, дават основание да се приеме, че така дефиниран, срокът е от категорията на т.нар. решителни, преклузивни срокове. В този смисъл е решение 323/18.01.2018 год по гр.д. № 5291/2016 год на ВКС на РБ, четвърто г.о., което е относимо към насткоящия казус, въпреки, че е постановено във връзка с приложението на ЗОПДИППД (отм). По отношение характера и значението на проверката в рамките на производството по отнемане на незаконно придобито имущество и характера на срока за нейното приключване, между двата закона не съществуват принципни различия.

От доказателствата по делото е установено, че проверката е започнала с уведомление на специализираната прокуратура, получено в ТД на КОНПИ на 18.09.2014 год и срокът по чл. 27 ал.1 от ЗОПДНПИ (отм), е изтекъл на 19.10.2015 год, а няма данни за продължаването му по реда на ал.2. Решението за образуване на производството е постановено на 01.03.2017 год, т.е. след изтичане на този срок.

Поради това обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора основателно е искането на ответниците за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв съгласно представения списък на разноските и доказателства за тяхното заплащане.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1586/21.06.2018 год по описа на Окръжен съд Варна, г.о.

ОСЪЖДА  Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, БУЛСТАТ 131463734 да заплати разноските в настоящото производство, както следва: на Б.Д.К. с ЕГН ********** – 700 лв и на Ж.И.И. с ЕГН ********** – 700 лв.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ал.1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

 

ЧЛЕНОВЕ:  1.                                               2.

 

                                                             (с особено мнение)