О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

575/25.09.2018 год.

 

гр. Варна

 

         Варненският апелативен съд, гражданско отделение - втори състав, в закрито заседание в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                              ПЕНКА ХРИСТОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Д.Джамбазова ч.гр.д. № 445 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по частна жалба, подадена от процесуалния представител на КПКОНПИ против определение № 1687/29.06.2018 год., с което е прекратено производството по гр. дело № 453/2011 год. на Окръжен съд – Варна, поради недопустимост на иска, предявен по чл. 28, ал. 5, вр. ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./, вр. чл. 124, ал. 5 от ГПК срещу М.К.Т., представлявана от своята майка и законен представител М. П.Б. за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност на К.Н. Т. /поч. на 21.03.2010 год./ на обща стойност от 451 408 лева. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна.

В подадения писмен отговор от М.К.Т. чрез особен представител оспорва частната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното определение.

Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
         Не се спори по делото, установява се от приложените писмени доказателства, че въз основа на уведомление от Районна прокуратура – София от 15.09.2009 год., постъпило в ТД на КОНПИ-София по чл. 21, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./ за образувано досъдебно производство по обвинение за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1 от НК срещу Камен Нешов Топалов, с решение № 436/06.10.2010 год. на Директора на ТД на КОНПИ е образуван
o призводство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност от К. Н.Т.. Въз основа на мотивирано заключение по чл. 27, ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./ на Директора на ТД КОНПИ, е взето решение № 103/02.03.2011 год. на КОНПИ и на 11.03.2011 г. в съда е внесено мотивирано искане за установяване на престъпни обстоятелства и искане за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът е направил правилен извод за недопустимост на предявения иск.

Проверката по чл. 15, ал. 3 от ЗОПДИППД /отм./ започва с решение на комисията за образуване на производство по отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност след сезиране от предвидените в закона държавни органи. Решението на КОНПИ за образуването на проверка по настоящото дело е взето на 16.11.2009 год., въз основа на сезиране от Районна прокуратура - София от 15.09.2009 год., по повод образуваното срещу проверяваното лице – Камен Топалов досъдебно производство за престъпление, попадащо в обхвата на чл. 3, ал. 1, т. 8 от ЗОПДИППД /отм./. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./, „проверката по този закон не може да продължи повече от 10 месеца“, като „по изключение комисията има право еднократно да удължи този срок с три месеца“. По делото няма твърдения и доказателства срокът на проверката да е бил продължен с допустимите 3 месеца.

Съдът е приел, че срокът за провеждане на проверката е преклузивен и с изтичането му правомощията на КОНПИ се прекратяват, като е приложил и практиката на ВКС, ІV г.о.- р. № 323/18.01.2018 год. по гр.д. № 5291/2016 год. Преклузивният характер на срока следва от текста на чл. 15, ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./. Това че законът предвижда продължаването на срока да се извърши с изрично решение на КОНПИ, а не просто фактически, означава, че срокът не е инструктивен, следователно - законът не допуска проверката да продължи след изтичането и без решение за продължаването му. Да се приеме друго означава да се предостави на КОНПИ правомощие да може да действа неограничено във времето и да въздейства неблагоприятно върху правната сфера на проверяваното лице, без произнасяне по същество от самата нея. Това противоречи на принципите на законоустановеност и пропорционалност залегнали в трайната съдебна практика на ВКС и на ЕСПЧ по приложението на чл. 6 от ЕКЗПЧОС, според които всяко ограничаване на ползването или отнемане на незаконно придобито имущество по пътя на гражданския иск на държавата спрямо неоснователно обогатилите се лица следва да отговаря на три критерия: законоустановеност, необходимост за постигане на легитимна цел и пропорционалност /в този смисъл – и решение № 13/13.10.2012 год. по конст. дело № 6/2012 год. на КС/. Следователно, при наличието на законовите предпоставки, КОНПИ следва да образува производство  в рамките на срока по чл. 15, ал. 2, предвид санкцията за погасяване на правомощията й след изтичането му.

По настоящото дело проверката по чл. 15 от ЗОПДИППД /отм./ е започнала по сигнал на Районна прокуратура – Софи         я от 15.09.2009 год. и срокът по чл. 15, ал. 2 от закона е изтекъл на 15.07.2010 год. Дори да се приеме, че началото на проверката пред самата комисия се поставя не с уведомяването за образуваното досъдебно производство, а с решението на КОНПИ по чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗОПДИППД /отм./ за започване на проверката, то доколкото такова е взето на 16.11.2009 год., преклузивният срок за проверката е изтекъл най-късно на 16.09.2010 год.

Решението на КОНПИ № 103/02.03.2011 год., за внасяне в съда на мотивирано искане за допускане на обезпечение е взето след изтичане на срока по чл. 15, ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./. По тези съображения, към датата на образуване на производството правомощията на КОНПИ са били преклудирани; преклудирано е било и материалното право на Държавата за отнемане от ответника на незаконно придобито от него имущество, поради което изводът на съда за недопустимост на иска по чл. 28, ал. 5, вр. ал. 1 от ЗОПДИППД /отм./, вр. чл. 124, ал. 5 от ГПК е правилен.

Обжалваното определение следва да бъде потвърдено, поради което Варненският апелативен съд

 

 

                            О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1687/29.06.2018 год. по гр.д. № 453/2011 год. на Окръжен съд – Варна.

Определението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:         1.

 

 

 

                                                                           2.

                                                                      /с особено мнение/