ОПРЕДЕЛЕНИЕ 566

гр. Варна, 11.09.2019г.

Варненски апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

          ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

            като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 445/19г., намира следното:

            Производството е образувано по частна жалба на С.Х.Н. и Х.С.Н. ***, подадена чрез адв. К.И.М. ***, насочена срещу определение217/05.06.2019г., постановено по в. гр. д. 155/2019г. по описа на Окръжен съд-Силистра, с което е оставена без разглеждане жалбата им като ипотекарни длъжници по изп.д. № 20197670400319 на ЧСИ Г. Г. – Силистра, за отмяна на действията по насочване на изпълнението срещу ипотекирания им апартамент в гр. Силистра на ул. „Кубадин“, № 9, ет. 6, ап. 12 и за спиране на принудителното изпълнение. В жалбата се сочи, че определението е неправилно и се претендира неговата отмяна, ведно с искане за разглеждането на подадената жалба от настоящия съд по същество и прекратяване на принудителното изпълнение по посоченото изпълнително дело, насочено срещу С.Х.Н. и Х.С.Н. като ипотекарни длъжници, евентуално същото да бъде спряно. Изложено е, че в двете изпратени до жалбоподателите покани за доброволно изпълнение /ПДИ/ като длъжник е посочен синът им Н.С. Х., а като взискател е посочена „Юробанк България“ АД въз основа на издаден изпълнителен лист, издаден в рамките на заповедно производство. Твърди се, че жалбоподателите не са учредявали ипотека върху имота си в полза на посочената като взискател банка. Такава те са учредили в полза на „Алфа Банк-Гърция“ АД, а по изпълнителното дело и в това, по което е издадена заповедта за незабавно изпълнение, липсват доказателства за правоприемство между посочените две банки. Поради липсата на изричен изпълнителен титул срещу настоящите жалбоподатели, както и поради липсата на документи доказващи правоприемството между двете банки, неприложима се явява хипотезата на чл. 429, ал. 3 от ГПК. Именно поради липсата на доказателства за такова правоприемство е било прекратено производството по ч.гр.д. № 24/16г. на РС-Дулово, образувано по заявлението на настоящия взискател за издаването на заповед за незабавно изпълнение срещу Н. Х. въз основа на договор за банков кредит, сключен с „Алфа Банк-Гърция“ АД. Поради това и направеното пред съда възражение от настоящите жалбоподатели за липсата на надлежен взискател по изпълнителното дело с искане същото да бъде прекратено, евентуално спряно и отговора на ЧСИ по тази жалба, инкорпориращ отказ, правят последната допустима на осн. чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.

В предвидения срок е депозиран отговор на частната жалба от взискателя по изпълнението „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, гр. София, представляван от адв. Вл. Павлов от адвокатско дружество „Павлов и Павлова“, гр. София. Претендира се частната жалба да бъде оставена без уважение, тъй като обжалването пред окръжния съд е било недопустимо. Поддържа се, че взискателят е универсален правоприемник на „Алфа Банк-клон България“ по силата на договор за прехвърляне на търговско предприятие, сключен на 29.02.16г. и обявен в търговския регистър на 09.03.16г. Това вписване има оповестително действие за всяко трето лице. Поради това и правоприемникът на ипотекарния кредитор е надлежен взискател, насочил изпълнението върху ипотекираната вещ. Освен това ипотеката е била подновена по молба именно на приобретателя на търговското предприятие на първоначалния ипотекарен кредитор. Изложените аргументи за липсата на надлежен взискател, както и за пороци в заповедното производтво са правно ирелевантни в производството по обжалване действията на ЧСИ и поради това са недопустими за разглеждане. Претендира се обжалваното определение да бъде потвърдено. 

Подадената частна жалба е в срок и е редовна, изхожда от страни с правен интерес от обжалването и при наличието на доказателства за надлежно учредена представителна власт за процесуално представителство, поради което е допустима. Разгледана по същество обаче, частната жалба е неоснователна поради следното:

Производството по изп.д. № 20197670400319 по описа на ЧСИ Г. Г., рег. № 767 на КЧСИ, гр. Силистра, е било образувано на 27.03.19г. по молба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, гр. София против Н. С. Х. ***, въз основа на изпълнителен лист издаден на 04.12.18г. въз основа на заповед за изпълнение № 397/03.12.18г. по ч.гр.д. № 725/18г. на РС-Дулово, с която длъжникът е осъден да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, гр. София в качеството ѝ на правоприемник на дейността на клона на „Алфа Банк“ А.Е. в България с фирма „Алфа Банка – клон България“, ЕИК 831694000, по силата на вписаното в ТР от 09.03.16г. с № 142457 прехвърляне на клон на търговско предприятие, посочените подробно парични суми в евро и лева, представляващи главница, застраховка, такси и законна лихва по договор за ипотечен кредит, сключен на 26.06.07г., Анекс № 1, сключен на 19.03.10г. и Анекс № 2, сключен на 27.12.11г., както и разноски по заповедното производство. Изпълнението е насочено и върху недвижимия имот, собственост на настоящите жалбоподатели, който те са ипотекирали в полза на „Алфа Банка – клон България“ като обезпечение по посочения договор за кредит от 2007г. с кредитополучател – синът им Николай Стойков Х.. Насочването на изпълнението върху имота му, С.Х.Н. е узнал с изпратената му на 15.04.19г. ПДИ, която същият е отказал да получи на 19.04.19г. ПДИ на Х. Ст. Н. е връчена на 10.05.19г.

Следователно, подадената от С. Хр. Н. на 15.05.19г. жалба срещу действията на ЧСИ по изпълнителното дело, изразяващи се в насочване на изпълнението върху собствения му недвижим имот, е просрочена – срокът по чл. 436, ал. 1 от ГПК за него е изтекъл на 30.04.19г. вкл. Само на това основание неговата жалба се явява недопустима.

Отделно от горното, подадената от Н. жалба на 15.05.19г. се явява недопустима, тъй като не съдържа оплаквания, представляващи основание за обжалване действията на СИ. В жалбата си до ОС-Силистра те са релевирали твърдението си, че не са учредявали ипотека върху имота си в полза на взискателя „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, гр. София, а в полза на „Алфа Банка – клон България“. Поради липсата на доказателства за правоприемство между двете банки относно договора за ипотека, то и не е налице надлежен взискател, който да притежава правата на кредитор за вземането по изпълнителния лист, което пък да е обезпечено с ипотеката. Релевирани са били и оплаквания за липсата на процесуалните и материални предпоставки за издаване на заповедта за незабавно изпълнение, въз основа на която е издаден и изпълнителния лист, предявен за изпълнение по посоченото изпълнително дело. Отправеното до съда искане е било да се отмени насочването на изпълнението срещу собствения на жалбоподателите апартамент, който е бил ипотекиран в полза на юридическото лице Алфа Банка АД-Гърция, което не е взискател по изпълнителното дело.        

Настоящият съд намира, че в действащия ГПК за разлика от отменения, законодателят е ограничил възможността за обжалване действията на СИ, свеждайки я до лимитативно определените актове, от ограничения кръг лица и на лимитативно посочените в закона основания, което изключва разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването. В уредените от законодателя хипотези с чл. 435 от ГПК са изчерпателно изброени случаите, в които взискателят, длъжникът и трети за изпълнението лица могат да обжалват незаконосъобразните действия на СИ. Липсата на оплаквания в подадената от Николови жалба в посочените от нормата аспекти, води до извода за недопустимост на защитата срещу незаконосъобразност на атакуваните понастоящем действия на ЧСИ. Това е така, защото жалбоподателите оспорват правото на взискателя да се удовлетвори от имота им, който те са ипотекирали в полза на друга банка, твърдейки липсата на правоприемство между настоящия взискател и банката, обезпечена с ипотеката от Николови.

С нормата на чл. 429 от ГПК са уредени хипотезите на разширяване на субективните предели на изпълнителния лист спрямо субектите, които изрично са посочени в същия като носители на субективните материални права и задължения. В ал. 3 на посочения текст от ГПК е постановено, че изпълнителния лист срещу длъжника има сила и срещу третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ. Проверката, извършвана от СИ в тази насока е формална и от външна страна – относно вписаните като кредитор и длъжник в изпълнителния лист и относно обезпечението на дълга от третото лице на този длъжник чрез залог или ипотека върху своя вещ. Възникнал спор в тази насока обаче /който се състои в това кой е носител на субективните материални права и задължения, вкл. и на задължението да се търпи изпълнение върху собствена вещ за чужд дълг/ винаги се разрешава от съда по пътя на общия исков процес.

Поради това и при липсата на оплаквания, попадащи в хипотезата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, обжалването на действията на СИ е недопустимо.

Отделно от това изричен отказ на ЧСИ да спре или да прекрати принудителното изпълнение липсва. Поради това и опита на жалбоподателите да обосноват допустимост на жалбата си пред окръжния съд с наличието на хипотезата на на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, не е подкрепен от доказателствата по делото за осъществените от ЧСИ действия.

Обжалваното определение по изложените по-горе съображения следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 217/05.06.19г. по в.гр.д. № 155/19г. на ОС-Силистра.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: