Р Е Ш Е Н И Е

 

№  177/04.11.2014 г.                                 гр. Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Апелативен съд – Варна                                           Гражданско отделение

На 29 октомври                                                                            2014 година

В публично заседание в следния състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

         ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ПЕТЯ ПЕТРОВА

Секретар: В.Т.

Прокурор: Стефка Якимова

 

Като разгледа докладваното от съдия С. Илиева в. гр. дело № 447 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Варненският окръжен съд с решение № 568/14.04.2014 г. по гр. д. № 2412/2013 г. е:

1/ осъдил на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ  Прокуратурата на Република България – гр. София да заплати на К.С.Б. от гр. София обезщетения за неимуществени вреди в размер на: 1/ 40 000 лева - за лишаване от свобода; 2/ 2 000 лева – за накърняване на доброто име; 3/ 6 000 лева – за накърняване правото на процес в разумни срокове, ведно със законната лихва върху сумите от 23.01.2013 г., като всички вреди са вследствие повдигнато и поддържано обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1, т. 9, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 от НК и по чл. 354а, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, по което е бил оправдан. 

2/ отхвърлил предявените от К.С.Б. срещу Прокуратурата на РБ искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди за разликите над присъдените 40 000 лева до 350 000 лева - за лишаване от свобода; над 2 000 лева до 20 000 лева – за накърняване на доброто име и над 6 000 лева до 30 000 лева – за накърняване правото на процес в разумни срокове.

От така постановеното решение са останали недоволни и двете страни.

К.С.Б., чрез процесуалните си представители адв. И. А. и адв. Д. П. обжалва решението в частта му, с която предявените искове за разликите над присъдените и претендирани обезщетения за неимуществени вреди са отхвърлени, като моли в тази му част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което претенциите му да бъдат уважени изцяло с присъждане на всички направени по делото разноски. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението в тази му обжалвана част.

Прокуратурата на РБ – София, чрез Окръжна прокуратура – Варна обжалва решението в частта му, с която е осъдена да заплати на ищеца гореупоменатите обезщетения за неимуществени вреди, като счита, че в тази му част същото е неправилно. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение в тази му част поради недоказаност на исковите претенцци и постановяване на ново решение, с което те да се отхвърлят.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор само от К.Б. срещу жалбата на прокуратурата, в който е изразено становище за нейната неоснователност.

Жалбите са подадени в срок от надлежни страни и са процесуално допустими. Настоящото производство не е контролно - отменително, а въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи.

След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

От приетите по делото доказателства, по които не се спори между страните, се установява, че ищецът К.С.Б. е задържан в ареста на 24.11.2004 г. по обвинение по чл. 116, ал. 1 от НК. Привлечен е като обвиняем на 31.08.2005 г. за извършени престъпления: - 1/ по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1 и т. 9, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 от НК и по чл. 354а, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК за това, че на 19.11.2004 г. в гр. Варна по начин, опасен за живота на мнозина в съучастие като съизвършител направил опит да умъртви Т. С. Г., като деянието е останало недовършено по независещи от волята му причини; 2/ за това, че на 20.11.2004 год. в гр. Варна в съучастие като съизвършител без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество - хероин (0.76 грама) и съдържание на активен наркотично действащ компонент - Диацетилморфин – 17.1 % на стойност 49.40 лв. На 09.01.2006 г. мярката за неотклонение „Задържане под стража” е приведена в изпълнение в затвор. Образувано е НОХД № 1918/2006 г. на ВОС по внесения обвинителен акт на 28.09.2006 г., което приключва с присъда № 89 от 20.09.2007 г., с която К.Б. е признат за НЕВИНОВЕН по първото престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1 и т. 9, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 от НК и ВИНОВЕН по чл. 354а, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. След обжалване на присъдата пред ВАпС е образувано ВНОХД № 454/2007 г., като с решение от 18.06.2008 г. делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ВОС. Образувано е НОХД № 1087/2008 г. на ВОС, като с присъда от 15.01.2009 г. ищецът е оправдан по всички възведени обвинения. Мярката „Задържане под стража” е изменена в „Парична гаранция” в размер на 5 000 лева на 10.11.2008 г., като фактическото освобождаване на ищеца К.Б. е осъществено на 17.11.2008 г. На същата дата ВОС е наложил забрана на подсъдимия да напуска пределите на страната без съответното разрешение на съда. Оправдателната присъда е протестирана от Окръжна прокуратура – Варна пред ВАпС, който изцяло я потвърждава с решение № 111 от 01.07.2009 г. Решението е протестирано от Апелативна прокуратура – Варна, при което ВКС с решение от 16.12.2009 г. отменя решението и връща делото за ново разглеждане от въззивния съд. Поради невъзможност да се образува състав за новото разглеждане на делото, същото е изпратено от ВКС на Бургаския апелативен съд (БАпС), който потвърждава оправдателната присъда от 15.01.2009 г. на ВОС. Решението на апелативния съд е обжалвано пред ВКС, който отново отменя и връща делото за ново разглеждане. Последвалото разглеждане на делото от БАпС завършва с решение № 41/17.07.2012 г. по ВНОХД № 26/2012 г., потвърждаващо оправдателната присъда на ВОС от 15.01.2009 г. Следва протест на прокуратурата, който ВКС оставя без уважение, като потвърждава решението на БАпС, с решение № 540 от 23.01.2013 г.

Видно от служебна бележка от Затвора гр. Варна от 28.03.203 г., същият е пребивавал в арест от 21.11.2004 г. до 09.01.2006 г. или общо 1 година, 1 месец и 18 дни, а в затвора в гр. Варна от 09.01.2006 г. до 17.11.2008 г. или общо 3 години, 3 месеца и 23 дни. Или, общо задържането на обвиняемия Б. е продължило 4 години, 5 месеца и 11 дни.

От разпитания пред пъвата съдебна инстанция свидетел М. М. се установява, че след задържането в ареста и впоследствие в затвора в гр. Варна К.Б. е бил различен човек от времето преди това, променил поведението си като е станал по-затворен в себе си, не говорел много, разделил се с постоянната си приятелка, бил е обект на шеги от общи познати във връзка с повдигнатото му обвинение, но като цяло свидетелят твърди, че не е променил отношението си към ищеца и не се е повлиял от случващото се около него.

Съдът съобрази следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

 Съгласно цитираната разпоредба Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.

По делото е безспорно установено, че воденото срещу ищеца наказателно производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда на 23.01.2013 г. Мярката за неотклонение по това производство е била „Задържане под стража”. Времето прекарано в ареста и затвора вследствие изпълнение на посочената мярка за неотклонение е било общо 4 години, 5 месеца и 11 дни.

Установено е също, че лицето не е било осъждано.

С постановяването на оправдателна присъда по конкретното дело се предопределя незаконността на обвинението срещу ищеца, а с това е осъществена и предпоставката за носене на отговорност на предявеното основание.

По отношение на промяната в поведението на ищеца К.Б., съдът намира, че това е съвсем нормално при така осъществилите се обстоятелства при повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление от общ характер и въобще съпреживяването на всички отрицателни емоции свързани с него, несигурността за бъдещето си, ограничаването на правото му на свободно предвижване, докато е бил задържан в ареста и впоследствие в затвора. Отношението на близкото на ищеца обкръжение към повдигнатото му обвинение и шегите, които се правят в тази връзка, не показват някакво извънредно създало се своеобразно напрежение, отразяващо се на психическата му стабилност. Не се доказа приятелите му да са променили по някакъв начин отношението си към него, напротив - той самият е променил отношението си към тях, като е станал по-затворен и неконтактен.

Съдът намира, че искът е доказан по своето основание.

По отношение на направената от Варненския окръжен съд разбивка на претърпените от ищеца Б. неимуществени вреди по пера: 1/ за лишаване от свобода, 2/ за накърняване на доброто име и 3/ за накърняване правото на процес в разумни срокове, приемайки, че не само деянието, но и накърненото благо (свободата, здравето, честта и т. н.) представляват основание на иска за обезщетение, следва да се посочи, че една от предпоставките за уважаване на претенцията е доказване на причинно-следствената връзка между деянието и вредата, при която деянието е първопричината за настъпване на следствието – вредата (изразяваща се в засягане на съответното благо – свобода, здраве, чест, добро име в обществото и т.н.). В този смисъл навеждането от страна на ищеца чрез фактически твърдения за засягане на определено благо влияе върху основанието на иска и предметните предели на доказване на исковата претенция, но при всички положения това в никакъв случай не дава основание за определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди по пера. Напротив - обезщетението винаги следва да се определи глобално и по справедливост - чл. 52 ЗЗД /така изрично т. 11 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК/, тъй като вредата дава своето отражение върху цялата неимуществена сетивност на ищеца и не може да се оценява по единични цени. При определянето му следва да се вземат предвид всички относими по делото факти – продължителността на воденото срещу ищеца наказателно производство, ограниченията в правата и на социалните контакти, съпроводени със семейни и социални проблеми. Също така съгласно т. 13 от цитираното тълкувателно решение, ако лицето е оправдано, обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконно задържане под стража.

В този смисъл, решението на първоинстанционния съд следва да се отмени като неправилно и вместо него да се постанови ново, с което настоящата инстанция да се произнесе по размера на обезщетението.

Съдът намира, че воденото срещу ищеца наказателно производство (продължило малко повече от 8 години: от 24.11.2004 г. – 23.01.2013 г.) и предприетата срещу него най-тежка мярка за неотклонение „Задържане под стража” за период от близо 4 години и половина, са засегнали личната свобода на лицето и това е дало своеобразно негативно отражение на обществото към него като цяло и на близкото обкръжение на ищеца, поради което на същия следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 30 000 лева, което съответства на вида и размера на претърпените от него неимуществени вреди.

По отношение на искането за заплащане на мораторната лихва върху обезщетението, считано от 23.01.2013 г. – влизането в сила на оправдателната присъда, съдът намира същото за основателно /т. 4 от ТР № 3/2004 г. за началния момент на начисляване на законна лихва за забава/.

Предвид изложеното и на основание чл. 271 от ГПК, Варненският апелативен съд

 

Р    Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯВА решение № 568/14.04.2014 г. по гр. д. № 2412/2013 г. на Варненския окръжен съд и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

 ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на К.С.Б., ЕГН ********** от гр. София, сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие повдигнатото и поддържано обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1, т. 9, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК и по чл. 354а, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 НК, по което е бил оправдан, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху сумите от влизане в сила на оправдателната присъда – 23.01.2013 г. до окончателното им изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за разликата над 30 000 лева до 400 000 лева.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.               

                             2.