Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

171

 

02.11. 2015 г.,  гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на седми октомври, две хиляди и петнадесета година, в публично заседание в следния състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

     ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                        Юлия Бажлекова

                                            

Секретар: В.Т.

Прокурор:

 

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 447 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл.ГПК и е образувано по въззивна жалба на „Б.” ЕООД, представлявано от П.Ф.Б., подадена чрез адв. К.Р., против решение № 1336/02.07.2015 г., постановено по гр.д. № 2572/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени исковете му по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД срещу Г.И.Б. за прогласяване недействителността на договор за учредяване на ипотека върху недвижим имот, представляващ жилищна сграда с ид. 10135.5545.3250.2, находящ се в гр. Варна, м. „Зеленика”, обективиран в НА № 183/2011г., поради липса на представителна власт у пълномощника на ипотекарния длъжник, както и за прогласяване недействителността на клаузата на пункт II, т. 1 от договор за покупко -продажба на недвижим имот, оформен с НА № 182/2011г., с която е поето задължение от името на представлявания за плащане на продажна цена в размер на 35 000 евро на продавача Г.Б., поради липса на представителна власт у пълномощника на купувача, доколкото сумата е платена предварително и с което е осъден да заплати на насрещната страна съдебно-деловодни разноски от 5 449,28 лв.

Жалбоподателят е навел оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, като е молил за отмяната му, за уважаване на исковете и присъждане на сторените по делото разноски. Съображенията са, че окръжният съд, в нарушение на процесуалните правила, допуснал несвоевременно заявено от ответницата възражение срещу твърдението за предварително плащане на сумата от 35 000 евро, изменил доклада си и не обсъдил всички наведени по делото твърдения на ищеца, неправилно ценил писмените доказателства (банковите извлечения за плащанията). Окръжният съд достигнал до погрешния извод за наличие на представителна власт у пълномощника, както за поемане на задължение за плащане на сумата от 35 000 евро по договора за покупко –продажба, така и за сключване на договора за ипотека, неотчитайки липсата на изрично изразена от упълномощителя в пълномощното воля за задължаването с паричната сума и за сключване на договор за ипотека с конкретен кредитор, като нарушил материалния закон и не се съобразил със задължителната съдебна практика в тази насока. 

Насрещната страна – Г.И.Б., чрез адв. С.З., е  подала писмен отговор, с който е оспорила въззивната жалба, по изложени подробни съображения за неоснователността й. Молила е за оставянето й без уважение, за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените по делото разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на  решението на първата инстанция, като неизгодно за него, редовна  е и допустима.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция страните, чрез своите процесуални представители, са поддържали съответно въззивната жалба и отговора. Претендирали са за присъждане на разноски по приложени списъци по чл. 80 от ГПК. Въззиваемата, чрез адв. З., е представила писмени бележки в предоставения й от съда срок.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,  намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността му с оглед наведените оплаквания намира следното:

Производството пред Варненския окръжен съд е било образувано по искова молба на „Б.” ЕООД, с която срещу Г.И.Б.  са били предявени искове по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за прогласяване недействителността на клаузата на пункт II, т. 1 от договор за покупко - продажба на недвижим имот, оформен с НА № 182/2011г., с която е поето задължение от името на представлявания за плащане на продажна цена в размер на 35 000 евро на продавача Г.Б., поради липса на представителна власт у пълномощника на купувача, както и иск по чл. 42, ал.2 от ЗЗД за прогласяване недействителността на договор за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, представляващ жилищна сграда с ид. 10135.5545.3250.2, находящ се в гр. Варна, м. „Зеленика”, обективиран в НА № 183/2011г., поради липса на представителна власт у пълномощника на ипотекарния длъжник да сключва договор за ипотека от името на представлявания.

Ответницата е оспорвала исковете и е молила за отхвърлянето им.

Установено е по делото, че с пълномощно от 09.09.2011г.с нотариална заверка на подписа на упълномощителя и на преводача, извършено от нотариус Н. Д., рег. № 484, П. Й. П. Ф.Б., гражданин на Холандия, в качеството на управител и представляващ „Б.“ ЕООД, е упълномощил М. К. да го представлява навсякъде, където е необходимо и от името на дружеството да закупи при условия и цена, каквито намери за изгодни недвижим имот в гр. Варна с идентификатор 10135.5545.3250 и изградената в него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор 10135.5545.3250.2, както и да учреди договорна или законна ипотека, при цена и условия, каквито сметне за изгодни, в полза на когото намери за добре, включително и с права да договаря със себе си, да извършва поправки и/или добавки  на нотариални актове за учредяване на договорна ипотека върху подробно описания по-горе недвижим имот, включително и да договаря сам със себе си  и с лица, които също представлява.

На 06.10.2011г. с договор за покупко-продажба, оформен с НА № 182, том II, вх.рег. № 3301, д. № 340/2011г. на нотариус Д. Б., рег. № 012, Г.И.Б. (понастоящем Г.Б.) продала на „Б.“ ЕООД, представлявано от адокат М. К. по силата на посоченото пълномощно, поземлен имот с идентификатор № 10135.5545.3250, в гр. Варна, с площ от 532 кв.м., а заедно със съпруга си П.Б., действащ чрез пълномощника си адв. М. К., продали на „Б.“ ЕООД, представлявано от адв. М. К. по силата на посоченото пълномощно, жилищната сграда с идентификатор 10135.5545.3250.2, изградена в поземления имот № 10135.5545.3250 общо за сумата от 82 500 лв. Цената на двата имота, съгласно пункт II, т.1, страните договорили да се плати на продавачите разсрочено, като към продавача Г.Б. дружеството поело задължение да плати  сума в размер на 35 000 евро по банкова сметка ***, считано от датата на вписване на нотариалния акт, а към  продавача П.Б., съгласно т.2 от договра, сума в размер на 14 045,95 лв. Предмет на делото е единствено относителната недействителност на уговорката за плащането на цената на продавачката, като ищецът е твърдял, че не е изразявал воля в пълномощното за плащане на цена изобщо, а само за прехвърляне на собствеността, доколкото към този момент цената била платена. За обезпечаване на вземането на продавача Г.Б., в договора за продажба е било предвидено купувачът „Б.“ ЕООД да учреди договорна ипотека върху имота, описан в нотариалния акт.

В същия ден  (06.10.2011г.) с нотариален акт № 183, том II, вх.рег. № 3304, д. № 341/2011г. на нотариус Диана Бейлерян е бил сключен и договора за ипотека, с който „Б.“ ЕООД като ипотекарен длъжник, чрез пълномощника му адвокат М. К., учредил в полза на продавачката Г.И.Б. договорна ипотека върху сградата с идентификатор № 10135.5545.3250.2 за обезпечаване на вземането й по договора за продажба от 35 000 евро.

Според изслушаната по делото съдебно – счетоводна експертиза, имотите, предмет на договора за продажба са били заприходени от дружеството – ищец и отразени в годишния му финансов отчет за 2011 г. като дълготрайни материални активи, а задължението за плащане на цената в размер на левовата равностойност от 68 454,05 лв. е било отразено като задължение на дружеството към ответницата.

Твърденията на ищеца в исковата молба и уточняващата такава, са за предоставена на пълномощника представителна власт единствено за придобиване на собствеността, но без поемане на задължение за заплащане на цена, за уговаряне начин и срок на плащане, доколкото цената на имота била платена преди сключване на договора и за липса на воля за упълномощаване за ипотекиране на имота, черпени от липсата на необходимото съдържание на пълномощното и с оглед заявения петитум за прогласяване недействителността на клаузата по пункт II, т. 1 от договора за покупко - продажба и за недействителност на договора за ипотека, поради липса на представителна власт на пълномощника, предявените искове черпят своето правно основание от разпоредбата на чл. 42, ал.2 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал.1 от ЗЗД обемът на представителната власт на пълномощника спрямо третите лица се определя, според това, което упълномощителят е изявил. В настоящия казус, дружеството – ищец е предоставило на пълномощника представителна власт да закупи  при условия и цена каквито сметне за изгодни конкретно посочените недвижими имоти, описани в пълномощното, както и да учреди договорна или законна ипотека върху тях. Именно, защото преценката за съответствието между извършеното от пълномощника правно действие и волята на упълномощителя се извършва във всеки отделен случай съобразно очертаните в пълномощното граници на представителната власт, твърденията на ищеца за ограничаването й само до придобиване собствеността на имота, без поемане на задължение за плащане на конкретна цена и без правомощия за изразяване на воля от упълномощителя за начин на изплащането й, не се подкрепят от заявеното в пълномощното. Според съдържанието на последното, пълномощникът е бил овластен с представителна власт за закупуването на имотите при цена, каквато той прецени за изгодна и липсва ограничаване в правомощията му да уговори както цената, така и начина на плащането й. Ограничение за поемане на задължение за плащане, предвид обстоятелството, че цената към този момент била платена, няма, а и осчетоводяването  на задължението към ответницата за плащането на цената (според заключението на вещото лице задължението е отразено в баланса на дружеството за 2011 г. и в годишния финансов отчет за 2011 г.), сторено от дружеството след покупката на имота (т.е. след упълномощаването), не е в подкрепа на тезата за наличие на такова ограничаване на представителната власт на пълномощника в посочения смисъл. Затова, доколкото договорът за покупко-продажба е възмезден договор и срещу прехвърлянето на собствеността купувачът дължи заплащане на цена и с оглед конкретно учредената му с пълномощното представителна власт, пълномощникът е действал в нейните рамки, поемайки задължението за плащане на цената и уговаряйки срокове и начин на плащане.

Въпросът дали в действителност тази цена е била платена предварително или не, при наличието на представителна власт за поемане на задължение за плащането й като насрещно задължение по договора за продажба, е без значение за предмета на делото и затова оплакванията за липсата на обсъждане от окръжния съд на доказателствата в тази връзка и несъобразяването му със същите при решаване на делото, не се споделят от настоящата инстанция. Изобщо не са били надлежно въведени като предмет на делото и затова са били неотносими към спора, изложените в хода на производството и в писмените бележки на ищеца пред първата инстанция, твърдения за нарушения на нотариалното производство по отношение участието на преводача и превода на пълномощното. Такива са и въпросите за правата, които придобива при възникването новоучредено дружество, по сделки за придобиване на собственост, сключени от учредителите му при хипотезата на чл. чл. 69,  ал.2 от ТЗ, които не са били предмет на спора. Ирелевантни за спора са и отношенията между управителя на дружеството – ищец и ответницата, двамата понастоящем бивши съпрузи (бракът им е сключен на 10.01.2008 г. и прекратен на 09.04.2012 г.),  по повод уреждане на имуществени отношения, свързани с произхода на средствата за закупуването на дворното място от ответницата през 2006 г. и за средствата, вложени за изграждане на сградата в него, предмет на последващата сделка с ищеца. Затова, всички оплаквания на въззивника в насока липсата на обсъждане и на даден от окръжния съд отговор по тези въпроси в решението, са несъстоятелни. Не са били надлежно въведени в предмета на делото и поради това не са подлежали на обсъждане и твърдения на ищеца за споразумяване на пълномощника и продавача във вреда на упълномощителя, а и от доказателствата по делото такова не се установява. Окръжният съд е разполагал с правото да измени  доклада си по делото по отношение на погрешно възприет като безспорен факт и без да е обвързан от надлежно и срочно искане на ответника, поради което и в тази насока оплакванията в жалбата за допуснато процесуално нарушение на първата инстанция, при изменението на проекто-доклада, са неоснователни.

По иска за недействителност на договора за ипотека на осн. чл.42, ал.2 от ЗЗД, поради липса на представителна власт, обоснован с липсата на необходимото в пълномощното съдържание за сключването му (обезпеченото вземане, индивидуализирано чрез посочване на страните кредитор и длъжник, размер на дълга), съдът намира следното:

От съдържанието на пълномощното се установява, че упълномощителят е изразил воля за учредяване на законна или договорна ипотека върху имота, който е следвало да бъде закупен и конкретно е бил посочен в самото пълномощно. Именно за този имот е бил сключен и договора за ипотека.

Въпросът за съдържанието на упълномощителната сделка за разпореждане с имущество на упълномощителя, към настоящия момент е спорен и е предмет на разрешаване по висящото  т.д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Поради наличието на противоречива задължителна практика на ВКС по чл.290 от ГПК, настоящият състав следва да се съобрази с тази, която споделя, а това е Решение № 215 от 25.01.2011г. по т.д. № 196/2010г. на ВКС, II ТО. Съгласно даденото разрешение, ако в самото пълномощно не са поставени ограничения на представителната власт на пълномощника, валидността на упълномощаването е обусловена единствено от изричното посочване на ипотеката в пълномощното като вид разпоредителна сделка, която упълномощеният има право да извърши от името на упълномощителя. Да се приеме, че договорът за ипотека е недействителен на осн. 42, ал.2 от ЗЗД, ако в пълномощното не са конкретизирани имота, размера на вземането и ипотекарния кредитор, е равнозначно на недопустимо правоприлагане contra legem. При отсъствие на законова регламентация упълномощаването не би могло да се поставя в зависимост от несъществуващи изисквания за включване в пълномощното на съществените елементи на бъдещото разпоредително действие или сделка, като това важи и по отношение на пълномощното, с което се учредява представителна власт за сключване на договор за ипотека върху недвижим имот. В чл. 166, ал. 2 от ЗЗД законодателят е уредил специалността на ипотеката, а в чл. 167 от ЗЗД е посочил лимитивно реквизитите, които трябва да съдържа нотариалният акт като форма за валидност на договора за ипотека, но не е поставил специални изисквания към съдържанието на пълномощното за сключване на ипотечния договор.

Окръжният съд също е възприел посочената задължителна за долустоящите инстанции съдебна практика на ВКС, поради което и оплакванията на въззивника за несъобразяване с нея е неоснователно, доколкото както бе посочено в случая релевантния за делото въпрос е разрешаван противоречиво и възприетата от първоинстанционния съд задължителна практика се споделя и от настоящата инстанция. Освен това, в настоящия случай относно конкретния имот, за ипотекирането на който е дадена представителна власт е бил посочен в пълномощното, а той е имота, за който е била предоставена представителна власт за покупката му. Т.е. в случая имотът, предмет на ипотеката е бил определен и това е закупувания от ищцовото дружество, чрез пълномощника,  снабден с представителна власт, конкретен имот.

С оглед изложените съображения, се налага извода, че упълномощителят е изразил воля и предоставил на пълномощника представителна власт за ипотекиране на имота, поради което и пълномощникът е действал в нейните рамки. Договорът за ипотека не е сключен извън пределите на предоставената на пълномощника представителна власт и не е недействителен по отношение на упълномощителя.

Предвид дадените разрешения, исковете по чл. 42, ал.2 от ЗЗД за недействителност на клаузата на пункт II, т. 1 от договор за покупко -продажба на недвижим имот, оформен с НА № 182/2011г., с която е поето задължение от името на представлявания за плащане на продажна цена в размер на 35 000 евро на продавача Г.Б., поради липса на представителна власт у пълномощника на купувача и за недействителност на договор за учредяване на ипотека върху недвижим имот, представляващ жилищна сграда с ид. 10135.5545.3250.2, находящ се в гр. Варна, м. „Зеленика”, обективиран в НА № 183/2011г., поради липса на представителна власт у пълномощника на ипотекарния длъжник, са неоснователни и подлежат на отхвърляне.

Като е достигнал до идентичен резултат по делото и е изложил подобни съображения, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на въззивното производство и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, ”Б.” ЕООД следва да заплати на Г.И.Б., сторените от нея във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение, чието договаряне и реално заплащане в брой е установено с изявлението на адвоката в приложения договор за правна помощ.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1336/02.07.2015 г., постановено по гр.д. № 2572/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд.

ОСЪЖДА  „Б.” ЕООД, ЕИК 201673578, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Драгоман” № 25, представлявано от управителя П. Й. П. Ф.Б., със съдебен адрес: ***, чрез пълномощника му адв. К.Р. да заплати на Г.И.Б. с ЕГН ********** и с адрес: *** сумата от 3 000 лева, представляваща сторените във въззивното производство разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: