ОПРЕДЕЛЕНИЕ №539

гр. Варна, 20.09.2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА;

МАРИЯ МАРИНОВА;

като разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВА

в.ч.гр. дело № 447 по описа за 2017 г. на ВАпС, съобрази:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от К.П.К. срещу определение № 2319/07.09.2017 г. по гр.д. № 1706/2017 г. на ОС Варна, с което е прекратено производството по делото.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно и следва да бъде отменено. Сочи се, че ищецът е изпълнил всички указания на съда, включително и да посочи източника на намерението си за своене на спорния имот, а именно владнеието, осъществявано върху имота, което ответникът не е прекъснал и след воденото между тях предходно дело. Иска се отмяна на определението и връщане на делот за разглеждането му по същество.

Препис не е връчван на насрещната страна, тъй като такъв не е връчван и от исковата молба.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и като такава е процесуално допустима.

За да се произнесе по същество, съдът съобрази следното:     

Производството пред ОС Варна е образувано по предявен установителен иск за собственост, предявен от К.К. срещу Т.З.. Заявеното придобивно основание в исковата молба е давностно владение, осъществявано в периода от 14.07.2005 год. и понастоящем. В исковата молба се излага, че ищцата е завладяла имота следа като го е закупила от трети лица, чийто праводател бил г-н З., през 1994 год. От 1999 г. до 14.07.2005 год. между страните се водило гражданско дело, което било спечелено от г-н З.. Той успял да докаже недействителността на придобивното основание на ищцата. Твърди се, че и преди, и след делото ищцата владее имота, демонстрира, че е собственик и го свои. Твърди се, че й било отказано снабдяване с констативен нот.а. за имота по давност, поради което и води настоящото дело.

Исковата молба е оставена без движение, като ищцата е изпълнила техническите указания по представяне на документи и заплащане на д.т. в срок.

С атакувания акт делото е прекратено, като е прието, че ищцата не е посочила източника на своето намерение за своене на имота, т.е. не е уточнила субективният елемент от фактическия състав на твърдяното от нея придобивно основание.

Съдът намира, че исковата молба е уточнена в достатъчна степен, тъй като страната е посочила твърдян период на владение и действия, с които е манифестирала намерението си за своене.

В случая се твърди, че няма прекъсване на фактическата власт на ищцата от преди и след завеждане на делото между страните. След приключване на делото тази фактическа власт безспорно е вече дължане за другиго. Следователно, въпросът за „източника на намерението за своене“ касае изцяло субективния свят на ищцата – тя твърди, че е своила имота и след приключване на делото, като източник на това й поведение е нейно субективно решение, обективирано с определени външни действия. Как и кога е решила, че ще свои имота, въпреки загубеното гражданско дело, е въпрос по изясняване на спора от фактическа страна, който следва да бъде зададен на страната по прост и разбираем за нея начин, в случай на оспорване на субективния елемент от насрещната страна, която може да се брани основно с оборване на външно изявените действия, демонстриращи своене на имота. За всички елементи на фактическия състав на придобиване на имота по давност са посочени достатъчно твърдения в исковата молба, включително за тези външни действия, спорът е индивидуализиран и няма основание за прекратяване на делото, поради неизяснен предмет на делото. Оттук нататък, ще се изяснява въпросът как и кога държането на ищцата е променено във владение и най-вече с които свои действия тя е демонстрирала това /по предмета на доказване – напр. Решение № 41 от 26.02.2016 г. по гр. д. № 4951 / 2015 г.  на ВКС, І ГО/.

Предвид гореизложеното, определението е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а делото – върнато но ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от изложените съображения, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение № 2319/07.09.2017 г. по гр.д. № 1706/2017 г. на ОС Варна и връща делото на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия в тази му част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: