Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

175

09.11. 2016 г.,  гр. Варна

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на деветнадесети октомври, две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

        ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                           Мария Маринова

Секретар: В.Т.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 448 по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл.ГПК и е образувано по въззивна жалба на А.М.П., Д.М.Д., Л.Д.А., П.Д.А., Д.А.Д., подадена чрез пълномощниците им адв. К.П.К. и К.И.К., против решение № 790/13.06.2016 г., постановено по гр.д. № 1933 по описа на Варненския окръжен съд за 2015 г., с което е отхвърлен искът им чл. 108 от ЗС срещу  „НАЦИОНАЛНА СПОРТНА БАЗА"ЕАД за ревандикация на следния недвижим имот – реална част с площ от 4089 кв.м. от имот с идентификатор 10135.2573.1067 от КК на КР гр.Варна, целият с площ от 56 867 кв.м., находящ се в гр.Варна, кв. Виница, местност „Кокодива“, при съседи на целия поземлен имот, поземлени имоти с №№ 10135.2573,  10135.2573.50; 10135.2573.60; 10135.2573.61; 10135.2573.62; 10135.2573.63; 10135.2573.49; 10135.2573.359; 10135.2573.338§ 10135.2573.339; 10135.2573.42; 10135.2573.39; 10135.2573.38; 10135.2573.26; 10135.2573.22; 10135.2573.16; 10135.2573.275 и при граници на претендираната реална част поземлени имоти с №№ 10135.2573.273; 10135.2573.50 и останалата част от № 10135.2573.1067 по твърдението,  че ищците са придобили собствеността въз основа на реституция  по ЗЗПЗЗ и наследяване и въззивниците са осъдени да платят на другата страна разноските по делото в размер на 4883,60 лева.

Въззивниците са навели оплаквания за неправилност на решението на окръжния съд, поради нарушения на съдопроизводствените правила,  неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, като са молили за отмяната му и за уважаване на иска с присъждане на сторените по делото разноски. Съдът в нарушение на процесуалния закон игнорирал показанията на свидетелите В. Д. и Н. Я. и дал вяра на свидетелите на ответниците – Е. Т. и Я. Р., които показания не кореспондирали на събраните по делото писмени доказателства. Въпреки възраженията им, че вещото лице не е отговорило на поставените с допълнителната експертиза въпроси за възможността за обособяване на самостоятелни имоти, извън частта с осъществените мероприятия, съдът приел заключението и оставил без уважение искането им за изготвяне на заключението в пълния му обем.  Не били събрани и доказателства кога и с какво разрешение за строеж ответникът е променил местоположението на съществуващите в имота тенискортове. Вследствие на допуснатите процесуални нарушения по събиране и оценката на доказателствата, съдът в нарушение на материалния закон, достигнал и до погрешен правен извод за неоснователност на иска.

Въззиваемият „Национална спортна база” ЕАД, представляван от изпълнителния директор П.М., е подал писмен отговор, с който е оспорил жалбата и е настоявал за потвърждаване на обжалваното решение с присъждане на сторените по делото разноски. Изложил е съображения по наведените оплаквания на насрещната страна и подробни доводи липсата на предпоставките по чл. 108 от ЗС за уважаване на иска и в насока правилността на решението на окръжния съд.

Въззивната жалба е подадена в срок от лица с правен интерес от обжалване на решението на първата инстанция, като неизгодно за тях, редовна е и допустима.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, страните чрез своите процесуални представители, са поддържали съответно въззивната жалба и отговора и са претендирали присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,  намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността му след преценка на събраните доказателства по делото и предвид наведените оплаквания, съображенията и  доводите на страните, съдът намира за установено следното:

Предявеният пред Варненския окръжен съд от А.М.П., Д.М.Д., Л.Д.А., П.Д.А. и Д.А.Д. против  „НАЦИОНАЛНА СПОРТНА БАЗА" ЕАД гр. София осъдителен иск е с правно основание чл. 108 от ЗС за установяване собствеността на ищците,  придобита по реституция по ЗСПЗЗ и наследяване с решение № 1662/ 27.08.2009 г. на ОСЗ гр.Варна и ревандикация на недвижимия имот, представляващ реална част с площ от 4089 кв.м. от имот с идентификатор 10135.2573.1067 от КК на КР гр.Варна, целия с площ от 56 867 кв.м., находящ се в гр.Варна, кв. Виница, местност „Кокодива“, при съседи на целия поземлен имот, поземлени имоти с №№ 10135.2573,  10135.2573.50; 10135.2573.60; 10135.2573.61; 10135.2573.62; 10135.2573.63; 10135.2573.49; 10135.2573.359; 10135.2573.338§ 10135.2573.339; 10135.2573.42; 10135.2573.39; 10135.2573.38; 10135.2573.26; 10135.2573.22; 10135.2573.16; 10135.2573.275 и при граници на претендираната реална част поземлени имоти с №№ 10135.2573.273; 10135.2573.50 и останалата част от № 10135.2573.1067.

Ответникът е оспорил иска за собственост, като е признал че владее процесния имот. Навел е следните възражения в условия на евентуалност: Ищците не се легитимират като собственици на процесната реална част от имота по реституция с решението на ОСЗ гр.Варна с № 1662 от 27.08.2009 г., тъй като същото е материално незаконосъобразен акт – издадено в нарушение на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, предвид проведеното преди влизане в сила на закона мероприятие и цялостно застрояване на имота с хотел и многопрофилен спортен комплекс, включващ и тенискортове, върху които конкретно се ситуира и спорната реална част; Ищците не се легитимират като собственици на процесната реална част от имота по реституция с решението на ОСЗ гр.Варна с № 1662 от 27.08.2009 г., тъй като същото е материално незаконосъобразен акт – издадено в нарушение на § 11 от ДР на ЗПСПК (идентичен с § 6, ал.6 от ПЗР на ЗППДОбП (отм.)), защото към датата на реституцията имотът (върху който се ситуира и процесната реална част) е бил включен в капитала на „НАЦИОНАЛНА СПОРТНА БАЗА" ЕАД – дружество с изцяло държавно имущество, правоприемник на Стопанската организация "Спортни имоти и прояви" (СО"СИП") към БСФС, в чието звено МСК "Спортпалас" имотът е бил част от дълготрайните му материални активи; Решение № 3492 от 04.12.2007 г. по гр.д.№ 3912/2007г. по описа на Варненския районен съд, потвърдено с решение № 1138 от 10.11.2008г. по в.гр.д.№ 138/2008г. на Варненския окръжен съд, с което е уважен искът на ищците по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ е било представено в ОСЗ гр.Варна след обнародване в "Държавен вестник" на обявлението, че е изготвен проект на плана за земеразделяне, поради което ищците е трябвало да бъдат обезщетени при условията и по реда на чл.10б от ЗСПЗЗ; Имотът е собственост на ответника, придобит чрез непрекъснато давностно владение от 21.11.1997 г. до предявяването на исковата молба; Имотът е собственост на ответника, придобит на основание чл.17а ЗППДОбП (отм.).

От приложените по делото удостоверения за наследници се установява, че ищците са наследници на А. Д. Х., починал на 14.05.1961 г. С решение № 3492/04.12.2007 г. по гр. дело № 3912/2007 г. по описа на ВРС, потвърдено от окръжния съд, постановено по иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ е прието за установено  по отношение на ОСЗ Варна и Община Варна, че наследниците на А. Д. Х. имат право да възстановят собствеността си върху нива с площ от 7,200 дка., находяща се в местност „Кокодива", в землището на кв. „Виница", гр. Варна, при стари граници на имота: К. А. П., Х. Г. и Н. Д., както и обработваема земя с площ от 1 дка, находяща се в землището на кв. „Виница” в местността „Кокодива”, при стари граници на имота К. К., Ш. Л. и К. А., придобити по договор за покупко – продажба, обективиран в крепостен акт  № 383, дело № 520, сключен на 15.06.1904 г., сключен с продавач С. А., които ниви са били отнети и включени в блок на ТКЗС през 1958 г. Въз основа на признатото им право на възстановяване на земите, ОСЗ гр.Варна е издала решение № 1662 от 27.08.2009 г.,  с което е признала правото на собственост на наследниците на А.Д. Х. върху нива от 4,937 дка, находяща се в строителните граници на Виница в местността „Кокодива” и нива от 3,374 дка, находяща се  в терен по § 4 на Виница, като е възстановила правото на собственост на наследниците на А. Д. Х. в съществуващи  (възстановими) стари реални граници на нива от 4,089 дка, находяща се в строителните граници на Виница в местността Кокодива, като възстановената част представлява част от пл. № 36 от Помощния КП на кк „Чайка”, съгласно представени скица № 850 от 25.08.2009 г. и удостоверение № ЗАО 9734 от 26.08.2009 г. от община Варна, отдел „Кадастър и регулация”, който е и процесния в настоящото производство имот. Видно от посоченото удостоверение по чл.13, ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ от 26.08.2009 г., заявеният имот от 7 200 кв.м. представлява имот пл.№ 36 по приетия Помощен кадастрален план на КК „Чайка”. Старият имот № 36 от КП от 1956 г. с площ от 4 937 кв.м. попада в урбанизирана територия на кк. „Чайка", съгласно заповед № 1184/08.08.1962 г. на КАБ, а останалата част от 3 374 кв.м. попада в територията на с.о.„Ален мак". Частта от ПИ 36 по ПКП на КК „Чайка” с площ от 4 089 кв.м. попада върху ПИ 2573.44 – „Спортпалас”, като по одобрената КК на район Приморски за собственик на по този имот е вписано „Национална спортна база” ЕАД, съгласно АДС (частна)  № 1153/01.06.1998 г. В същото удостоверение е посочено, че съгласно плана за определяне на застроените части и части, подлежащи на възстановяване  на територията на КК „Чайка”, частта от бивш ПИ 36 по ПКП на КК „Чайка” с площ 4 089 кв.м. попадаща в площадката на „Спортпалас” е определена за застроена, като в него няма изградени курортни сгради – почивен дом или други, а попада върху тенискортове.

Според заключението на вещото лице инж.Р. П. от 09.11.2015 г., към 27.08.2009 г. (решението на ОСЗ Варна), действаща е кадастралната карта на р-н „Приморски”, одобрена със заповед № РД -18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК и според същата претендираният за възстановяване имот попада в ПИ с идентификатор  10135.2573.44, целият с площ от 54 900 кв.м., записан на „Спортпалас”  и попадащ в регулационните граници на КК „Чайка” със статут на урбанизирана територия, като според заключението на същото вещо лице от 07.10.2015 г., въз основа на последващо изменение на КК, имотът е с ид.№ 10135.2573.1054 с площ от 55 845 кв.м., записан на „Национална спортна база с документ за собственост АЧДС № 1153/01.06.1998 г., а с изменение на КК със заповед № КД -14-03-2415/26.09.2011 г. имотът е с идентификатор № 10135.2573.1067 и е с площ от 56 867 кв.м., записан на „Националната Спортна база” ЕАД с документ за собственост НА № 27/27.12.2011 г. Т.е. установено е, че възстановеният на ищците имот с решението на ОСЗ гр.Варна № 1662 от 27.08.2009 г. с площ от 4089 кв.м. – част от ПИ 36 по ПКП на КК „Чайка” понастоящем съставлява част от имот с идентификатор № 10135.2573.1067 (със стар идентификатор  10135.2573.44 към датата на решението на ОСЗ Варна 2009 г.). Към датата на реституирането му (а и понастоящем), той попада в площадката на Спортпалас (така удостоверение № ЗАО 9734 от 26.08.2009 г. от община Варна, отдел „Кадастър и регулация”), посочена като застроена и се ситуира върху тенискортове.

Отреждането на имот за построяване на спортен комплекс „Спортпалас” е станало с регулационния план на КК „Чайка”, одобрен със заповед № 1184/08.08.1962 г. на КАБ, като площадката е била с площ от 63 490 кв.м. и представлявала парцел  VII от кв. 77. За площ от 56 150 кв.м., на 26.06.1971 г. е бил съставен акт за държавна собственост, като в същия като основание за придобиване са посочени протокол № 18 от 11.11.1959 г. на ИК на ГНС, с който са отредени имоти за почивна база на Българския съюз за физкултура и спорт, както и заповед № 6152 от 18.12.1963 г. на Министерството на селкостопанското производство. Към момента на съставяне на акта за държавна собственост през 1971 г., в имота са били построени четириетажна сграда  - хотел с 80 стаи, три салона, кухня складови и сервизни помещения, закрит басейн със съблекални и гимнастически салон, като същите са актувани като държавни. Имотът е бил предоставен за ползване на Централния съюз на Българския съюз за физкултура и спорт (ЦС на БСФС). Видно от приложените по делото планове (регулационния план от 1962 г., предварителния генерален план  от 1979 г., генералния план от 1983 г. и стройгенплан от 1983 г., обемно градоустройствено решение на комплекс МДС „Спортпалас” Варна от 1985 г. и обяснителните записки към него) застрояването на „Спортпалас” е предвидено и осъществено като цялостен спортен комплекс с хотел, ресторант, закрит басейн, спортни зали, други обслужващи сгради и спортни игрища за баскетбол,  хандбал, футбол и тенис на корт. От 1963 г. до влизане в сила на ЗСПЗЗ (01.03.1991 г.) в имота са били изградени поетапно следните сгради: през 1963 г. – техническа работилница;  през 1964 г.: четириетажна хотелска сграда със застроена площ от 2 545 кв.м., състояща се от кухненски блок, ресторант със зимна градина, складове, сервизни помещения, дневен бар, нощен бар, котелна централа, горивно стопанство, асансьори и перално стопанство; покрит плувен басейн на два етажа със застроена площ от 883 кв.м.; спортна зала №1 със застроена площ 555 кв.м. и агрегатно  със застроена площ от 30 кв.м.; през 1979 г. е изградена спортна зала №2 със застроена площ от 555 кв.м. и агрегатно с площ от 30 кв.м.; през 1984 г. – склад за спортни съоръжения със застроена площ от 19 кв.м.; през 1987 г. са изградени още две спортни зали №3  със застроена площ от 1 225 кв.м. и № 4 с площ 294 кв.м., топла връзка на два етажа със застроена площ от  1 190 кв.м., КПП с площ от 29 кв.м., трафопост от 85 кв.м. (описани с годината на построяване в АДС №1153/01.06.1998 г.), както и голям стадион, лекоатлетическа писта и игрища за волейбол, баскетбол и тенис на корт. Т.е. към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, в имота е било осъществено мероприятието и извършено застрояването на цялостен спортен комплекс МСК „Спортпалас” - държавна собственост. От писмо № 15-00-002 от 04.05.1993 г. на министерство на финансите се установява (а и този факт не е бил спорен между страните), че с Постановление № 176 от 1992 г. на МС е възложено на председателя на Комитета за младежта и спорта да упражнява правата на държавата като притежател на капитала в СО „Спортни имоти и прояви”, включващ и МСК „Спортпалас”, като в тази насока е и отбелязването в акта за държавна собственост от 1971 г. На 29.03.1993 г. с разпореждане № 13 на Министерския съвет, Стопанската организация „Спортни имоти и прояви” –София е била преобразувана в еднолично акционерно дружество с държавно имущество „Национална спортна база” АД. Към момента на преобразуването, имуществото е било включено в баланса на МСК „Спортпалас”, посочено като поделение на СО „СИП” при КМС, видно от приложения протокол за оценка  от 05.02.1992 г. съгласно ПМС 179 от 13.09.1991 г. и обяснителната записка към него. Преобразуваното акционерно дружество с държавно имущество „Национална спортна база” ЕАД, вписано в търговския регистър с решение от 14.05.1993 г. на Софийски градски съд по ф.д. № 12589/93 г., е универсален правоприемник на стопанската организация „Спортни имоти и прояви”, като не е било спорно по делото, че в капитала му е бил внесен и процесния имот от 56 100 дка с изградените върху него сгради (на МСК Спортпалас), като в тази насока е отбелязването в т. 11 от съставения на 01.06.1998 г. Акт за частна държавна собственост № 1153. Тенискортовете, върху които попада претендираната от ищците реална част от имота, възстановена им с решението на ОСЗ Варна от 2009 г., са били изградени в периода преди 1990 г., като този извод се подкрепя от заключението на вещото лице Е. В., което е изготвено компетентно, безпристрастно и обосновано и съдът го кредитира, както и от писмените доказателства по делото и от показанията на разпитаните по делото свидетели Р. и Т. Настоящото местоположение на тенискортовете е било определено с генплана от 13.10.1983 г. и със стройгенплана от 20.12.1983 г., като преместването на съществуващите и преди това тенискортове, се е наложило поради предвиденото разширяване на комплекса и строителството на нова спортна зала №2, която попада върху старите тенискортове. В обемното градоустройствено решение (ОГР) на к-с МДС „Спортпалас” Варна от 1985 г., както и в кадастралния план от 1990 г. сегашните тенискортовете са отразени като съществуващи и са с настоящото им местоположение. Според заключението на вещото лице В., през 1987 г. е била извършена реконструкция на стадион и лекоатлетическо ядро с тенискортове на МДС „Спортпалас”, като от одобрения през 1985 г. проект и запазената проектно –сметна документация, вертикална планировка, одобрена през месец декември 1984 г. са видни съществуващите преди това три тенискорта (на сегашното местоположение). През 2009 г. - 2011 г. е била извършена реконструкция и модернизация на съществуващите тенискортове. Изводът, че тенискортовете, като част от цялостния спортен комплекс, включително и със сегашното им местоположение, са били изградени и са съществували и към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ, се подкрепя и от показанията на свидетелите Я. Р., Е. Т. Първият свидетел (Я. Р.), като състезател и треньор е посещавал комплекса два пъти годишно за спортни лагери в периода от 1977 г. до 1990 г. и сочи, че винаги е имало тенискортове, които ставали за игра като той лично ги е ползвал, а след 84 -85 г. кортовете били ремонтирани. Вторият свидетел (Е. Т.) е бил служител на ответното дружество от 1987 г. до 2014 г., с прекъсване през 2004-2005 г., занимавал се е с поддръжката на комплекса и в отделени периоди е бил и негов управител. Той е изнесъл, че към 1987 г. тенискортовете са  съществували, като трите били в едно ограждение. През целия период от 1987 г. до 2010 г. те можело да се ползват, като достъпът до тях (изобщо до комплекса, който бил ограден) ставал през охрана и бариера. Показанията на свидетеля на ищцовата страна – В. Д., който е възнамерявал да закупи спорния имот от ищците и е сключил предварителен договор с тях през 2009 г., изнасят данни за състоянието на имота след 2008 г., когато той за пръв път го е посетил, като в този период, според свидетелят имотът е бил изоставен, като в него имало чакъл и камъни сочещи „за нещо”, но нямало спортно съоръжение. Свидетелят знае, че по кадастралните планове е имало нанесен тенискорт, но на место било изоставено. Свидетелката на ищцовата страна Н. Я., стопанисваща съседен имот, първо е посочила, че сега от 4 години имало изградени нови тенискортове, а после е пояснила, че през 1992 г. имало наемател на тенискортовете, който ги стопанисвал и облагородил, като преди него нямало нищо. Приложеният по делото договор за наем на тенискортовете, заедно със съществуващите съоръжения и оборудване, сключен на 01.05.1992 г. (вписан в службата по вписванията на 29.05.1992 г.) между МСК „Спортпалас” Варна и А. С. К., също е в подкрепа на извода, че тенискортовете са били изградени и са съществували преди този период. Обстоятелството, че в отделни периоди от време те са били занемарени и са се нуждаели от ремонт не променя горния извод, тъй като техническото състояние на изграденото спортно съоръжение не е предмет на преценка при обсъждане на въпроса за застрояването. В този смисъл, неоснователни са оплакванията на въззивниците за допуснати от окръжния съд процесуални нарушения във връзка със събиране и обсъждане на свидетелските показания.

По възраженията на ответниците за материална незаконосъобразност на решението на ОСЗ Варна, с което ищците се легитимират за собственици на процесния имот:

Косвеният съдебен контрол на администритивния акт, представляващ реституционното решение № 1662 от 27.08.2009 г. на ОСЗ Варна е допустим съгл. чл. 17, ал.2 ГПК, тъй като се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаване и обжалването му. Доколкото с решението на съда по иска по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ не се разрешава въпроса за начина на възстановяване на собствеността върху земеделските земи, преценката за възстановяването на имота в стари реални граници е предоставена на ОСЗ при издаване на решението. В случая, реституционното решение като индивидуален административен акт е незаконосъобразно, тъй като е издадено в противоречие с нормата на чл.10 б., ал.1 от ЗСПЗЗ. Съобразно последната, налице е пречка за  възстановяване на земеделските земи в реални граници, когато са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяването на собствеността. Тази норма има предвид комплексно строително мероприятие, което да е било реализирано към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ (01.03.1991 г.), като е без значение дали строежът е законен или не, както и дали теренът е бил отреден за определен вид строителство. Без значение е и дали имотът е извън или в чертите на урбанизираните територии. От значение е дали е осъществено мероприятие като комплекс от строителни дейности и такива по оформяне на съответната инфраструктура, като при преценката за възможността за възстановяване на имотите в стари реални граници, следва да се има предвид наличието на незасегната от това мероприятие площ, която не би препятствала нормалния и необезпокояван достъп и функциониране на сградите и съоръженията. Именно, защото е без значение законността на строителството, възраженията на ищците в този смисъл са неоснователни. В настоящия случай съобразно изложеното по-горе в решението се налага извода, че във владяния от ответника имот с идентификатор 10135.2573.1067 от КК на КР гр.Варна, целият с площ от 56 867 кв.м., находящ се в гр.Варна, кв. Виница, местност „Кокодива“, част от който е и претендирания от ищците, с площ от 4 089 кв.м. преди влизане в сила на ЗСПЗЗ е реализиран цялостен спортен комплекс с хотелска част, закрит басейн, спортни зали, други обслужващи сгради, голямо футболно игрище и писта, както и спортни игрища за баскетбол,  хандбал и тенис на корт, всички функционално свързани с оглед осъществяване на общото и генерално предназначение на спортната база. Процесната реална част от имота е ситуирана точно върху реализираните тенискортове, т.е. тя е изцяло застроена. Заключението на вещото лице инж.Р. П. от 09.11.2015 г., което съдът изцяло кредитира, тъй като е компетентно, безпристрастно и обосновано изготвено, посочва, че не е налице свободна площ, от която да може да се обособи самостоятелен имот за ищците. Според вещото лице, с оглед коефициента за минимално озеленена площ и предвид наличното в целия имот застрояване със сгради и съоръжения на спортния комплекс, оставащите за озеленяване площи са под допустимите минимални проценти площи за озеленяване. При това положение и в нарушение на разпоредбата на чл. 10б от ЗСПЗЗ, ОСЗ Варна е издала решение за възстановяване на земеделските земи на ищците в реални граници. С оглед изложеното, решение № 1662 от 27.08.2009 г. на ОСЗ Варна, е материално незаконосъобразен индивидуален административен акт и същият не легитимира ищците като носители на правото на собственост на претендираната от тях реална част с площ 4089 кв.м. от имот с идентификатор 10135.2573.1067 от КК на КР гр.Варна, целият с площ от 56 867 кв.м.

Независимо от горното, макар и заявено като евентуално, основателно е и възражението на ответника за материална незаконосъобразност на решението на ОСЗ Варна и поради противоречието му с разпоредбата на чл. 10б от ЗСПЗЗ вр. с § 11 от ПР на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, който гласи, че в случаите на сключена приватизационна сделка, както и в случаите, когато в активите на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие са включени движими и/или недвижими вещи - собственост на правоимащите по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти и по Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи, последните се обезщетяват с акции и дялове на дружеството по реда на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти. В настоящия казус, към датата на реституцията имотът (върху който се ситуира и процесната претендирана от ищците реална част) е бил внесен в капитала на „НАЦИОНАЛНА СПОРТНА БАЗА" ЕАД – дружество с изцяло държавно имущество и не е подлежал на възстановяване в реални граници. С оглед изложеното, ищците не се легитимират като собственици на имота. Те не са доказали правото си на собственост върху претендирания имот, въз основа на земеделска реституция с решение № 1662 от 27.08.2009 г. на ОСЗ Варна, поради което и искът им по чл. 108 от ЗС е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Като е достигнал до идентичен резултат, окръжният съд е постановил правилно решение, което не страда от визираните в жалбата пороци и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, въззивниците следва да заплатят на въззивемото дружество сумата от 3 963,24 лв., представляваща сторените разноски във въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 790/13.06.2016 г., постановено по гр.д. № 1933/ 2015 г. по описа на Варненския окръжен съд.

ОСЪЖДА А.М.П. с ЕГН **********, с постоянен адрес: *** 45, Д.М.Д. ЕГН **********, с постоянен адрес: ***,Л.Д.А. с  ЕГН **********, с постоянен адрес: ***     , П.Д.А. ЕГН **********, с постоянен адрес:г*** 455 и Д.А.Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес:*** да заплатят на „НАЦИОНАЛНА СПОРТНА БАЗА" ЕАД гр. София, бул. „Евлоги Георгиев" № 38 , представлявано от П.Ц.М., сумата от 3 963,24 лв., представляваща сторените във въззивното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: