О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

544

 

25.09.2017 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на 25 септември, две хиляди и седемнадесета година, в закрито заседание в следния състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

          ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                             Мария Маринова

 

Като разгледа докладваното от съдия Петя Петрова в.ч.гр.д. № 448 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на М.Я.Х. – Й. против определение 1846 от 11.07.2017 г., постановено по гр.д. № 1285/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд в частта му, с която по реда на чл. 248 от ГПК е допълнено определение № 1307/16.05.2017 г. в частта за разноските и М.Х. – Й. е осъдена да заплати на С. Д. К. – Д. сумата от 3 530,06 лв., представляваща направените разноски в производството пред ВОС.

Жалбоподателката е навела оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като е молила за отмяната му и за отхвърляне молбата на насрещната страна за присъждане на ответника на разноски за адвокатско възнаграждение, евентуално за намаляване на размера им. Настоявала е, че доколкото делото е прекратено на осн. чл. 129, ал. 3 от ГПК и не е проведено съдебно заседание, разноски за адвокатска защита на ответника не се следват, евентуално същите са прекомерни с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа.

Насрещната страна не е подала отговор на частната жалба.

Частната жалба е подадена в срок от лице с правен интерес от обжалване на определението по чл.248 от ГПК в частта на осъждането му за разноските, като неизгодно за него, редовна е и допустима, а разгледана по същество – тя е неоснователна по следните съображения:

Производството пред окръжния съд е било образувано по искова молба на М.Я.Х. –Й. срещу ЧСИ С. Д. за заплащане на обезщетения за имуществени и за неимуществени вреди в общ размер от 100 002 лв. (съответно от 211 лв. и 99 791 лв.), причинени й от незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител. Първоначално ищцата е била освободена на осн. чл. 83 от ГПК от заплащане на държавни такси в производство, поради което съдът е приел, че исковата молба е редовна и е пратил препис от същата за отговор от ответника. Последният, чрез пълномощника си адвокат Т.Г.,  в срок е подал писмен отговор с подробно развити съображения за недопустимост и евентуално за неоснователност на иска с искания по доказателствата и молба за присъждане на разноските по делото. С отговора и с допълнителна молба ответникът е направил и възражения за липсата на предпоставки за освобождаване на ищцата от заплащане на държавна такса и е поискал от съда сам да измени определението си по чл. 83 от ГПК. С последващо определение по реда на чл. 253 от ГПК, съдът е отменил определението си за освобождаване на ищцата от заплащане на държавна такса и е отхвърлил молбата й по чл. 83 от ГПК, като след влизането му в сила е оставил без движение исковата молба за представяне на доказателства за внасяне на таксата. С определение № 1307/16.05.2017 г. окръжният съд, след като е приел, че в указания й срок ищцата не е отстранила нередовността на исковата си молба, е прекратил производството по делото. Определението не е обжалвано от ищцата. С молба по чл. 248 от ГПК, ответникът е поискал от съда да допълни определението си за прекратяване на делото и да му присъди разноските за адвокатска защита от 4 000 лв. Настоящата жалбоподателка е подала писмено възражение срещу молбата, като е заявила и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Молбата по чл. 248 от ГПК е била подадена от ответника в срока за обжалване на определението съгл. чл. 248, ал.1 ГПК, тъй като към този момент препис от същото не е бил връчен на ответника. Доколкото по молбата за разноските, обективирана още в отговора на исковата молба, съдът изобщо не се е произнесъл с определението, с което  е прекратил производството, допустимостта на молбата по чл. 248 от ГПК не е предпоставена от прилагането на списък по чл. 80 от ГПК. Затова и възраженията на М.Х. -Й. в тази връзка са неоснователни. Неоснователно е също така и оплакването в настоящата частна жалба за липсата на основание за присъждане на разноски на ответника поради прекратяване на делото на основание чл. 129, ал.3 от ГПК и липса на проведено съдебно заседание. Както бе посочено, исковата молба е била оставена без движение в хода на производството, след връчване на препис от същата на ответника и изготвянето на отговор от упълномощения от него адвокат, поради което е налице хипотезата на 78, ал.4 от ГПК, която гласи, че ответникът има право на разноски при прекратяване на делото. Без значение за отговорността за разноските е обстоятелството дали е било проведено или не открито съдебно заседание към този момент, като такова ограничение законодателят не е предвидил. Разноските, доказани с договора за правна защита и съдействие от 10.09.2016 г. (на л.59) са за процесуално представителство на ответника – ЧСИ С. К. –Д. по делото като за същото е платено към 10.09.2016 г., в брой, адвокатско възнаграждение на адв. Т.Г. в размер на 4000 лв. Минималният размер на адвокатското възнаграждение, предвид приетата от окръжния съд основателност на възражението на ищцата за прекомерност по чл. 78, ал.5 от ГПК и липсата на фактическа и правна сложност се равнява на сумата от 3 530,06 лв., изчислено съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в действащата й към момента на договарянето редакция. Предвид уважаване на възражението по чл. 78, ал.5 ГПК и присъждане на ответника на разноски за адвокатски хонорар в минимален размер, неоснователно се явява оплакването на жалбоподателката за несъобразяване на правната сложност на казуса при редуциране на адвокатското възнаграждение. Неоснователно е също така и оплакването, че размерът на адвокатското възнаграждение не е съобразено с извършените към момента на прекратяването процесуални действия и с обстоятелството, че делото е прекратено преди провеждане на открито съдебно заседание. Както е прието в задължителната за настоящата инстанция съдебна практика – определение № 670 от 19.10.2015 г. по гр.д. № 3982/2015 г. на ВКС, IV  г.о., отговорността на ищеца за разноски за адвокат може да бъде намалена само по реда на чл.78, ал.5 от ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Ако договорът между ответника и неговия довереник е сключен за процесуално представителство до приключване на съдебното производство като е заплатен пълния размер на уговореното възнаграждение, ищецът ще трябва да заплати на ответника пълния размер на заплатеното на адвоката възнаграждение, независимо от това, че не са се сбъднали очакванията за процесуалните действия, които е било необходимо да бъдат извършени и продължителността на процеса, с оглед на които е определено същото. Предвид това при осъществяване на отговорността по чл. 78, ал.4 ГПК ищецът не може да иска тя да се ограничи само до такова за извършените от адвоката до момента на прекратяването на производството действия, в случай че такова заплащане е предвидено в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а съдът не може да присъди на ответника разноски за възнаграждение само за тези действия.

С оглед изложените съображения, неоснователни са възраженията на жалбоподателката и частната жалба се явява неоснователна. Като е достигнал до същия извод за основателност на молбата на ответника по чл. 248 от ГПК до размер на сумата от 3 530,06 лв. и е допълнил определението за прекратяване на делото в частта на разноските с осъждането на ищцата да ги заплати, окръжния съд е постановил правилен, в обжалваната му част, съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

С оглед изложеното, Варненският апелативен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА  определение 1846 от 11.07.2017 г., постановено по гр.д. № 1285/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд в частта му, с която по реда на чл. 248 от ГПК е допълнено определение № 1307/16.05.2017 г. в частта за разноските и М.Я.Х. – Й. е осъдена да заплати на С. Д. К.– Д.сумата от 3 530,06 лв., представляваща направените разноски в производството пред ВОС.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС, с частна касационна жалба при условията на чл. 280 от ГПК,  в едноседмичен срок от връчването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                          2.