О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

541

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 1809.2018г., в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                     МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.ч.гр.д.№448/18г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена час - тна жалба от К.С.Б. против определение №1785/11.07.2018г., постановено по в.гр.д.№1574/18г. по описа на ВОС, гр.о., с което е оставена без разглеждане подадената от К.С.Б. жалба вх.№08280/18.05. 2018г. срещу постановление за възлагане на недвижим имот по изп.д.№2017883 04002216 по описа на ЧСИ П. И., рег.№…, и е прекратено производството по делото.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата.

Въззиваемата страна „Банка ДСК”ЕАД в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК чрез процесуалния представител ю.к.В.Ц. под -държа становище за неоснователност на същата и претендира обжалваното определение да бъде потвърдено.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по в.гр.д.№1574/18г. по описа на ВОС е образувано по жалба вх.№08280/18.05.2018г./по описа на ЧСИ/, подадена от К.С.Б. против действие на ЧСИ П. И., рег.№…, с район на действие ОС-Варна, по изп.дело №….. - постановление от 11.05.2018г. за възлагане на недвижим имот с идентификатор 10135.2560.43.1.19.В жалбата си К.Б. твър -ди, че незаконосъобразно съдебният изпълнител провежда принудителното изпълнение върху ½ ид.ч. от горепосочения недвижим имот, която е нейна собственост, придобита по силата на влязло в сила съдебно решение, постановено по гр.д.№ 447/17г. по описа на ВОС.При извършване на опис на имота и при насрочване и провеждане на публичната продан ЧСИ е следвало да изследва собствеността вър- ху него.Като не го е извършил се е достигнало до продажба на недвижим имот, който не е собственост на длъжниците по изп.дело.Жалбоподателката, като соб -ственик на ½ ид.ч. от имота, не е давала съгласие по реда на чл.500, ал.2 от ГПК да се продава целия недвижим имот.Претендира обжалваното действие да бъде отменено.  

Въззиваемата страна „Банка ДСК”ЕАД е подала в срока по чл.436, ал.3 от ГПК писмено възражение по жалбата.

Цитираното изп.дело е образувано  на 11.10.2017г./след множество препращания от други съдебни изпълнители при първоначално образуване през 2010г./ въз основа на изпълнителен лист от 08.10.2010г., издаден по ч.гр.д.№657/10г. по описа на РС-Берковица в заповедно производство, с който длъжниците „Кастел”АД, Б. И. П., Г. С.В. и И. Я. Р. са осъдени солидарно да заплатят на „Банка ДСК”ЕАД посочените в листа суми.Присъединен по право взискател е държавата за публичните задължения длъжниците, посочени в представените удостоверения по чл.191, ал.4 от ДОПК.Има присъединени взискатели по реда на чл.456 от ГПК и по реда на чл.459 от ГПК.

За удовлетворяване на вземанията си първоначалният взискател е насочил принудителното изпълнение и върху недвижими имоти с идентификатори, съответ -но  10135.2560.43.1.19 и 10135.2560.43.1.28/магазин №7 и офис №2, находящи се в гр.Варна, ул.”В. Д.”№1/, придобити с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№38/02г., при равни квоти /по ½ ид.ч./ и в условия на СИО от Г.С.В. и Т. Н. В., и И. Я. Р., и И. А. Р..Последните четирима са учредили с н.а.№198/02.08.2007г. върху двата имота договорна ипотека в полза на „Банка ДСК”ЕАД/подновена на 26.06.2017г./ за обезпечение на вземането й по договор за кредит от 19.07.2007г., за вземането по който е издаден цитираният изп.лист.В хода на изпълнителното производство възбрана върху имотите е вписана на 13.12.2012г.Опис е извършен на 15.12.2017г.Насрочена е публична продан за периода 03.04.2018г.-03.05.2018г., извършена по отношение на имот с идентификатор 10135.2560.43.1.19 с издадено на 11.05.2018г. постановление за възлагане и обявена за нестанала по отношение на имот с идентификатор 10135.2560.43.1.28.

С влязло в сила на 09.11.2017г. решение №1463/11.10.2017г., постановено по гр.д.№447/17г. по описа на ВОС, гр.о., е обявен за окончателен сключеният на 08. 09.2005г. предварителен договор, с който И.Я. Р. и И. А.Р. са се задължили да прехвърлят на К.С.Б. собствените си ½ ид.ч. от имот с идентификатор 10135.2560.43.1.19 и ½ ид.ч. от имот с иденти -фикатор 10135. 2560.43.1.28.Допуснато е обезпечение на предявения по гр.д.№447/ 17г. по описа на ВОС иск с пр.осн. чл.19, ал.3 от ЗЗД чрез налагане на обезпечителна мярка възбрана, вписана на 08.03.2017г.Исковата молба по гр.д.№447/17г. също е вписана на 08.03.2017г.Няма данни от приложените към преписката от изп.дело, изготвена от ЧСИ, справки от СВ-Варна за вписване на съдебното решение.

По същество жалбоподателката твърди, че е трето за изпълнението лице и незаконосъобразно ЧСИ е насочил принудителното изпълнение върху собствената й ½ ид.ч. от посочените недвижими имоти, без тя да отговоря за дълга на длъжниците по него.Въз основа на цитираното съдебно решение К.Б. се легити -мира като собственик, считано от 09.11.2017г./обстоятелството дали решението е вписано е от значение само за запазване действието на вписването на исковата молба и за противопоставимост на последващи разпореждания/ на ½ ид.ч. от нед -вижимите имоти, върху които СИ е насочил принудителното изпълнение с насроч -ване на опис на същите, съответно изпращане на ППИ.Видно от нормата на чл.435, ал.4 от ГПК трето лице може да обжалва действията на СИ, когато изпълнението за удовлетворяване на паричен дълг се насочва върху недвижими имоти, които са в негово владение към момента на възбраната, а жалбата не се уважава, когато се установи, че към момента на налагане на възбраната, вещта е била собственост на длъжника, а не съответно на третото лице.Според мотивната част на решение № 1463/11.10.2017г., постановено по гр.д.№447/17г. по описа на ВОС, гр.о. владението върху ½ ид.ч. от недвижимите имоти е предадено на К.Б. при сключване на предварителния договор /08.09.2005г./.Жалбоподателката е в имота и към момента на извършване на описа-15.12.2017г.Заявява самостоятелни права, като поддържа, че тя няма качеството длъжник в изп.производство съгласно представения по делото изпълнителен лист, нито е ипотекарен гарант.С оглед горното и следва да бъде прието, че подадената от нея жалба, при твърдяно качеството на трето лице, обжалващо действия на СИ в хипотезата на чл.435, ал.4 от ГПК е допустима, а дали имотите, придобити по силата на цитираното съдебно решение, са били собстве -ност на длъжниците към датата на възбраната или не, и съответно има ли право взискателят да се удовлетворява от тях поради нормите на чл.452 и чл.453 от ГПК, както и налице ли е хипотезата на чл.173, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.429, ал.3 от ГПК, са все въпроси по основателността на жалбата. 

По изложените съображения съдът приема, че неправилно с обжалваното определение е прието, че подадената жалба против действия на съдебен изпълнител е била недопустима.Предвид горното същото следва да бъде отменено и делото върнато на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение №1785/11.07.2018г., постановено по в.гр.д.№1574/18г. по описа на ВОС, гр.о., и

ВРЪЩА делото на ОС-Варна за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      ЧЛЕНОВЕ: