Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

174/23.11.2017 г.

гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 08.11.2017 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ПЕНКА ХРИСТОВА

 

при секретаря Юлия Калчева, като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 449/2017 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от Е.И.Д. и Е.С.Д. чрез процесуалния им представител адв. Н.Т. *** срещу решение № 730/11.05.2017 год по гр.д. № 1926/2016 год на Окръжен съд Варна, г.о.,  В ЧАСТТА, с която е развален на осн. чл. 87 ал. 3 от ЗЗД договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен под формата на нот.акт № 192, том XLVII, дело № 11606/13.10.1993 год на нотариуса при ВРС, вписан като акт с вх.№ 11969, том 2223, стр.2227 от същата дата в Службата по вписванията при Районен съд Варна, по силата на който ищцата Е.С.Д. с ЕГН ********** е прехвърлила на сина си С.К.Д. правото на собственост върху 4/6 ид.ч. от апартамент № 33 със застроена площ 58 кв.м. в гр.Варна, кв. Трошево, ул.“Гео Милев“ бл. 83 ет.7 ап.33, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.3515.1559.1.33, състоящ се от две стаи, кухня, баня-тоалет и тераса, при съответни граници и съседи сдъгласно акта за собственост, ведно с принадлежащото му избено помещение с площ от 2,70 кв.м. и припадащите се 1,1964 % ид.ч. от общите части на сградата с идентификатор 10135.3515.1559.1 и от правото на строеж върху мястото с идентификатор 10135.3515.1559, поради виновно неизпълнение на задълженията по договора. Въззивниците поддържат довод, че договорът е сключен с оглед личността на приобретателя, а претенцията е насочена само по отношение на престацията, която той е дължал приживе. Задължението му се е погасило с факта на смъртта му, доколкото в договора липсва клауза, че кредиторът се е съгласил да приеме изпълнение от друго лице. Позовават се на пълно и точно изпълнение на договора от техния наследодател, същият не е бил в забава поради липса на изрична писмена покана от кредитора. По изложените мотиви въззивниците считат, че решението е незаконосъобразно и неправилно и молят за неговата отмяна. Въззивниците са посочили, че по делото липсват доказателства кога е сключен бракът между първата ответница и наследодателя, но не са направили доказателствено искане в тази насока. То би било и недопустимо поради преклузия, а и поради признаване в отговора на исковата молба, че приобретателят и първата ответница са били в брак към момента на сключване на договора.

Отговор на жалбата не е постъпил. В съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемата е изразил становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на постановеното решение

Съставът на Апелтивен съд Варна намира, че жалбата е подадена в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

С нотариален акт № 192, том XLVII, дело № 11606/1993 год. на нотариуса при Районен съд Варна ищцата прехвърлила на сина си С.К.Д. притежаваните от нея 4/6 ид.ч. от процесния имот срещу задължение за издръжка и гледане, които приобретателят ще полага пожизнено за прехвърлителката, като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила досега, при запазено в нейна полза на правото на ползване върху имота до края на живота й. На 22.11.2015 год. приобретателят по договора починал и оставил за свои наследници ответницата Е.И.Д. – съпруга и Е.С.Д. – дъщеря.

От събраните гласни доказателства се установява, че ищцата въпреки възрастта си е в сравнително добро здравословно състояние. Живее самостоятелно, сама се грижи за хигиената в жилището си, за пазаруването и приготвянето на храната. Дори е помагала на своя съседка – свидетелката П., когато тя си счупила крака. През 2000 год. ищцата е постъпила във Военноморска болница Варна за планова операция на жлъчката, за която заплатила 330 лв, видно от представената епикриза и фактура № 302751/07.02.2000 год. Докато синът й бил жив, той почти всяка седмица - в събота или в неделя посещавал майка си (свид. П.), помагал й при нужда – за битови ремонти (свид.Г.Ф.), да й занесе зеле (свид.Б.К.). Понякога й оставял дребни суми – 20-50 лв., но въпреки това й се налагало да иска пари на заем и от съседите си. Отношенията между ищцата и сина й били нормални, не е имало конфликти помежду им. Ответниците рядко са я посещавали, дори свидетелят Д. – съсед на ищцата е заявил, че никога не е виждал и не познава ответницата Е.Д.. Те самите не твърдят в отговора на исковата молба, че са престирали изпълнение, а напротив – че не дължат такова поради обвързаността на задължението с личността на приобретателя.

При така изяснената фактическа обстановка съдът намира следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 87 ал.3 от ЗЗД – за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане поради неизпълнение.

Поради възмездния характер на сделката, сключена по време на брака на приобретателя с първата ответница, тя е породила транслативния си ефект по отношение на двамата съпрузи. Това означава, че и облигационното задължение за осигуряване на издръжка и грижи за прехвърлителката е поето заедно от тях.

Правата, произтичащи от договора за прехвърляне правото на собственост срещу издръжка и гледане имат имуществен характер и поради това са наследими, а заедно с тях в патримониума на наследниците преминават и задълженията на наследодателя. Насрещната престация по договора по начало е заместима и може да бъде изпълнявана чрез трето лице, освен ако по волята на страните такава възможност е изрично изключена. Уговорка в този смисъл липсва в договора.

Следва да се отбележи също, че задължението за издръжка и гледане е неделимо и перманентно. То се дължи в пълен обем и ежедневно независимо от това дали прехвърлителят разполага с достатъчно средства за своята издръжка, или здравословното му състояние позволява той сам да се обслужва. От момента на сключване на договора прехвърлителят придобива качеството кредитор по изискуемо вземане по отношение на приобретателя, а последният става длъжник. За да бъде изправен длъжникът, той следва да предоставя целия обем от грижи във всеки един период от действието на договора, включително и при промяна в състоянието на прехвърлителя. Неизпълнението в един период е приравнено на пълно неизпълнение предвид неделимостта на задължението. То не може да бъде поправено впоследствие, тъй като миналата нужда от издръжка и гледане не може да бъде компенсирана по-късно. Вярно е и обратното – налице ще бъде неизпълнение, когато предоставяните грижи и издръжка за минал период бъдат преустановени по-късно. Поради тази особеност на престацията не е необходима покана, за да бъде поставен длъжникът в забава.

С оглед на това, че приживе на приобретателя ищцата не се е нуждаела от специални и засилени грижи предвид сравнително доброто си здравословно състояние, съдът приема, че с регулярните си посещения веднъж седмично и грижите за битовото обслужване на ищцата, той е осъществявал изпълнение съобразно с нуждите й. След неговата смърт обаче е налице неизпълнение от страна на ответниците, а както се изтъкна по-горе то е равносилно на пълно неизпълнение.  Не се твърди от тяхна страна да са полагали грижи за прехвърлителката нито преди, нито след смъртта на наследодателя им.

Поради съвпадане на мотивите с тези на първоинстанционния съд, настоящият състав намира, че постановеното решение е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

В частта, с която е отхвърлен предявения насрещен иск решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Разноски за тази инстанция не се присъждат поради това, че такива не са претендирани.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 730/11.05.2017 год. по гр.д. № 1926/2016 год. на Окръжен - съд Варна, г.о. в обжалваната част, с която е развален на осн. чл. 87 ал. 3 от ЗЗД договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен под формата на нот.акт № 192, том XLVII, дело № 11606/13.10.1993 год на нотариуса при ВРС, вписан като акт с вх.№ 11969, том 2223, стр.2227 от същата дата в Службата по вписванията при Районен съд Варна, по силата на който ищцата Е.С.Д. с ЕГН ********** е прехвърлила на сина си С.К.Д. правото на собственост върху 4/6 ид.ч. от апартамент № 33 със застроена площ 58 кв.м. в гр.Варна, кв. Трошево, ул.“Гео Милев“ бл. 83 ет.7 ап.**, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.3515.1559.1.33, състоящ се от две стаи, кухня, баня-тоалет и тераса, при съответни граници и съседи съгласно акта за собственост, ведно с принадлежащото му избено помещение с площ от 2,70 кв.м. и припадащите се 1,1964 % ид.ч. от общите части на сградата с идентификатор 10135.3515.1559.1 и от правото на строеж върху мястото с идентификатор 10135.3515.1559, поради виновно неизпълнение на задълженията по договора.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)