О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

529/07.09.2018

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 07. 09.2018г., в състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА БРАТАНОВА

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                                               МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.ч.гр.д.№449/18г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от И.Ц.Д. чрез процесуалния й представител адв.Г.Върба -нова против определение №1778/11.07.2018г., постановено по ч.гр.д.№1584/18г. по описа на ВОС, гр.о., с което е оставена без уважение подадената от И.Ц.Д. молба за допускане обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.440 от ГПК, чрез налагане на обезпечителна мярка СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО по изп.д. №20117180401798 по описа на ЧСИ Ст. К. – Д., рег.№718 на КЧСИ, по отношение на започната, но неприключила публична продан на недвижим имот, представляващ апартамент №73, с идентификатор №10135.2562.4.1.73, с площ от 64 кв.м., находящ се в гр.Варна, ж.к."Чайка", състоящ се от хол, кухня, дневна, коридор, килер, баня, тоалет, ведно с избено помещение №73, както и 0, 9504% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото върху, което е изградена сградата.В жалбата се твърди, че определение е неправилно по изложе -ните в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се допусне исканото обезпечение.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Производството по ч.гр.д.№1584/18г. е образувано по подадената от И.Ц.Д. молба за допускане обезпечение на бъдещ й иск против ответ -ниците М. Д. К. и „ОББ”АД с пр.осн.чл.440 от ГПК за приемане за установено, че М. Д. К. не е собственик на недвижим имот с идентификатор 10135.2562.4.1.73.В молбата се излага, че с договор за дарение, обективиран в н.а.№41/91г. на ВН, И.Ц.Д. дарила горепосочения недвижим имот на М. Д. К..С влязло в сила на 21.03.2018г. съдебно решение, постановено по гр.д.№2199/17г. по описа на ВОС, този договор за дарение е отменен на осн. чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД.Междувременно молителката установила, че върху имота има вписана възбрана в полза на „ОББ”АД и върху него е насочено принудително изпълнение по изп.д.№20117180401798 по описа на ЧСИ С.К.-Д., рег. №718 с насрочена публична продан на същия с датата на отваряне на наддавателните предложения 19.06.2018г.Отмяната на дарението има обратно действие, предвид което и имотът не е собственост на длъжника по изп.дело М. К. и неправилно изпълнение е насочено към същия.Предвид гореизложеното молителката ще предяви иск с пр.осн. чл.440 от ГПК против длъжника и взискателя по изп.дело за приемане за установено, че имотът не е собственост на длъжника М.К., като претендира да бъде допуснато неговото обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изп.д.№20117180401798 по отношение на започналата, но неприключила публична продан на горепосочения недвижим имот.

Предпоставки за допускане обезпечение на бъдещ иск са неговата допустимост, вероятна основателност, наличието на обезпечителна нужда и адекватност на иска -ната мярка с търсената защита.

Съдът приема, че така очертаният от страната с основание и петитум бъдещ иск е недопустим предвид следното.С договор за дарение, обективиран в н.а.№41/91г. на ВН, И.Ц.Д. е дарила горепосочения недвижим имот на Мария Д. Колева, като си е запазила пожизнено правото на ползване върху същия. С влязло в сила на 21.03.2018г. съдебно решение, постановено по гр.д.№2199/17г. по описа на ВОС, гр.о., договорът за дарение е отменен на осн. чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД.Видно от представената справка от СВ-Варна исковата молба по посоченото дело е вписана на 26.10.2017г., а съдебното решение на 05.04.2018г.Видно от съща -та справка е и, че върху този недвижим имот е била вписана на 07.01.2013г. възбрана по изп.д.№20117180401798 по описа на ЧСИ С.К.-*** действие ОС-Варна.Изп.дело е образувано по молба на взискателя „ОББ” АД против длъжника М. Д. К..Дългът по изп.дело е паричен и банката взискател с налагане на възбраната върху недвижимия имот на 07.01.2013г. е насочила принудителното изпълнение към същия, към която датата-07.01.2013г.  имотът е бил собственост на длъжника по изпълнението.Насрочена е публична про -дан.С отмяната на дарението, имаща обратно действие, имотът се е върнал в патри -мониума на дарителката.Горното обстоятелство, обаче не е спорно между страните, както и не е спорно, че И.Д. е била носител на ограниченото вещно право на ползване към момента на налагане на възбраната/изрично посочено в обявлението за проданта/.Спорът между страните не е относно правото на собственост на И.Ди -митрова по силата на отмяната на договора за дарение с влязлото в сила съдебно решение, а относно приложението на чл.453, т.2 от ГПК, предвиждащ, че на взиска -теля и присъединилите се кредитори са непротивопоставими решенията по искови молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната.Така и в настоящия случай възбраната в полза на взискателя по изп.д.№ 20117180401798  „ОББ”АД е вписана 4 години преди вписване на исковата молба и съдебното реше -ние по гр.д.№2199/17г. по описа на ВОС, гр.о., предвид което и цитираната норма намира приложение, съответно взискателят има право да се удовлетворява от този имот, независимо, че същият понастоящем е собственост на И.Д., а не на М. К..След като между страните няма спор относно правото на собственост върху недвижимия имот, върху който е насочено принудителното изпълнение, искът с пр. осн. чл.440 от ГПК се явява лишен от правен интерес.Така, защото формалното установяване, че М.К. не е собственик на имота, не би могло да доведе до приложение нормата на чл.433, ал.1, т.7 от ГПК, съответно до прекратяване на изпълнението върху него, предвид уредената в чл.453, т.2 от ГПК относителна недействителност, а целта на иска по чл.440 от ГПК е именно тази - да се осуети принудителното изпълнение върху имота на третото лице.Спорът между страните относно приложението на чл.453, т.2 от ГПК не би могъл да се разреши в производ -ство по иск с пр.осн. чл.440 от ГПК, т.к. спорът досежно правата на взискателя по чл.453 от ГПК не се включва в предмета на делото по този иск.Няма данни според представената справка от СВ-Варна възбраната да е била заличена по предвидения в ПВ ред до датата на вписване на исковата молба и в тази връзка са неоснователни възраженията в частната жалба, свързани с твърдения за перемпция по изп.дело.          

  По изложените съображения съдът приема, че бъдещият иск би бил недопустим поради липса на правен интерес, с оглед което и при липсата на първата от предпос -тавките за допускане обезпечение на бъдещ иск молбата следва да бъде оставена без уважение.Обжалваното определение следва да бъде потвърдено.    

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №1778/11.07.2018г., постановено по ч.гр.д.№1584/ 18г. по описа на ВОС, гр.о.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                         ЧЛЕНОВЕ: