О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

60/26.01.2016 г.

     Варненски апелативен съд, гражданско отделение в закрито заседание на 26.01.2016г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

 

     като разгледа докладваното от съдия Ю.Бажлекова ч.гр.д. № 45 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

     Производството е по реда на чл.122 ГПК.

     С определение №677 от 15.01.2016г., постановено по гр.д. № 15633/2013г. Варненският районен съд е повдигнал препирня за родова подсъдност. В определението е изложено, че предмет на делото са претенции за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от трудова злополука на лице, престиращо труд по служебно правоотношение, поради което спорът не  е трудов, а имуществен по смисъла на чл.125 ЗДСл. Предвид цената на предявения иск, съгласно чл.104, т.4, предл.1-во ГПК е подсъден на окръжен съд като парва инстанция.

За да се произнесе по спора ВОС съобрази следното:

От доказателствата по делото се установява, че с определение от 02.10.2013г., постановено по гр.д.№ 2491/2013г. по описа на ВОС, е приел, че претенцията на ищеца е за изплащане на обезщетение за вреди, произтичащи от трудова злополука / чл.200 КТ/, поради което без значение цената на иска, спора като трудов е подсъден на районния съд. Прекратил е производството по предявени от М.Х.Й. срещу Министерство на отбраната чрез военно поделение 38920 Варна, представлявано от командира на поделение 54950 гр.Бургас обективно съединени искове за заплащане на обезщетение общо в размер на 61500лв. и делото е изпратено по компетентност на Районен съд Варна. Районен съд Варна, в определението, с което повдига препирня е приел, че предявените искове са с правно основание чл.233, ал.5 ЗОВС, вр. Чл.78, ал.1 ЗДСл. Спорът е с имуществен характер по смисъла на чл.125 ЗДСл, подсъдността за който се определя съгласно нормата на чл.104, ал.1, т.4, предл.1 ГПК.

Настоящият състав на ВАпС намира следното:

Трудови са споровете, визирани в разпоредбата на чл.357 КТ, а именно спорове между работника и служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, както и споровете по изпълнение на колективните трудови договори и установяването на трудов стаж. Поради липса на други разпоредби, които определят други спорове като трудови и поради кодификацията на уредбата, следва да се приеме, че трудовите спорове са изброени изчерпателно. Служебните отношения по ЗОВС нямат характер на трудови правоотношения. Ищецът е в служебно, а не в трудово правоотношение с ответника Министерство на отбраната, поради което и по отношение споровете за обезщетението за вреди от злополука, приложение следва да намерят разпоредбите на ЗДСл, а не КТ, който урежда трудовите правоотношения. Спорът по предявените искове от М.Х.Й. не е трудов по смисъла на чл.357 КТ, а имуществен по смисъла на чл.125 ЗДСл. Неговата квалификация е такава, каквато е определил Варненски районен съд – по чл.233,ал.5 ЗОВС, вр. Чл.78, ал.1 ЗДСл и тъй като спорът е имуществен, съгл.чл.125 ЗДСл, той подлежи на разглеждане по общия исков ред. Предвид цената на предявения иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди – 60 000лв., съгласно разпоредбата на чл.104, ал.1,т.4, предл.1 ГПК, спорът е подсъден на окръжен съд като първа инстанция.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

КОМПЕТЕНТЕН да разгледа спора и да се произнесе по  предявените от М.Х.Й., ЕГН **********, гр.Варна срещу Министерство на отбраната чрез военно поделение 38920 Варна, представлявано от командира на поделение 54950 гр.Бургас, обективно съединени искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 3032,32лв. и неимуществени вреди в размер на 60 000лв., от претърпяна трудова злополука е Окръжен съд Варна.

ИЗПРАЩА ДЕЛОТО на Окръжен съд Варна.

Определението е окончателно.

 

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:          ЧЛЕНОВЕ: