РЕШЕНИЕ

 

143

Гр.Варна, 04.10.2013 г.

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на четвърти октомври 2013 г., в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТEЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

        ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА

ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова гр.д. № 450  по описа на съда за 2013 г.  и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.463, ал.2 ГПК вр. с чл. 274, ал.1, т.2 ГПК.

Образувано е по жалби на „Мега груп” ЕАД гр.Варна, представлявано от изпълнителния директор Р.Д., подадена чрез адв. Б. *** и на „ОМВ България” ООД, подадена чрез адвокатско дружество „Н. и партньори”, представлявано от управителите адв. Н. и адв. Н. /с пълномощно на лист 245 от том I от преписа от изпълнителното дело/, двете против решение от 24.07.2013 г., постановено по в.гр.д. 188/2013 г. по описа на Окръжен съд Шумен, с което са оставени без уважение жалбите им с вх.№№ 5177/07.03.2013 г. и 5154/08.03.2013 г. срещу разпределение на парична сума, постъпила от публична продажба на движими вещи от частен съдебен изпълнител по изп.дело № 20128760400658 по описа на ЧСИ Д. З., рег.№ 876 на КЧСИ, с район на действие ШОС.

Жалбоподателите са настоявали, че обжалваното решение е неправилно – незаконосъобразно, като са молили за отмяната му и за уважаване на искането за изготвяне на ново разпределение в обжалваната му част при спазване на разпоредбата на чл. 136, ал.1, т.3 ЗЗД. По същество аргументите се свеждат до това, че окръжният съд неправилно не е съобразил обстоятелството, че вземането на взискателя „ОМВ България” ООД е било обезпечено с особен залог върху вещите, предмет на публичната продан и като привилегировано е следвало да бъде посочено от съдебния изпълнител в разпределението и удовлетворено като такова от предходен ред, преди хирографарните кредитори.  Окръжният съд трябвало да съобрази като специална разпоредбата на чл. 12, ал.2 от ЗОЗ и да отчете обстоятелството, че запорът на вещите по изпълнителното дело не бил вписан в ЦРОС по партидата на длъжника и следователно нямал действие по отношение на вписания особен залог.

Писмен отговор на жалбите е подал взискателят „Инвестбанк” АД. Той е сочил, че обжалваното решение е правилно и е молил за потвърждаването му. Изложил е съображения, че доколкото договорът и вписването на особения залог на вещите, предмет на изпълнението, следва по време налагането от съдебния изпълнител на запора върху същите, той не е бил противопоставим на другите взискатели и правилно „ОМВ България” ООД не е бил приет като привилегирован кредитор по чл. 136, ал.1 т.3 от ЗЗД и сумите от проданта са били разпределени по съразмерност. Освен това е настоявал, че окръжният съд изобщо не е следвало да разглежда жалбата, поради злоупотреба с право, защото взискателят и длъжникът – настоящи жалбоподатели са учредили особения залог в хода на публичната продан с цел да увредят останалите взискатели- хирографарни кредитори, като „ОМВ България” ООД предпочтително се удовлетвори от заложената вещ.

„Румил ойл” ЕООД – длъжник по изпълнението и взискателят ТД на НАП  не са подали отговор на жалбите.

Жалбите са подадени в срок срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 463, ал.2 от ГПК акт и от лица, разполагащи с правен интерес от обжалването му. Същите са допустими, а разгледани по същество – неоснователни по следните съображения:

Пред окръжен съд е било обжалвано, извършеното от съдебния изпълнител разпределение от 18.02.2013 г. на постъпили по изпълнителното дело суми от продажбата на движими вещи /траверси  за жп релси, метални железопътни релси и др./, като оплакванията са били свързани с неправилното приложение на разпоредбата на чл. 136, ал.1 т.3 ЗЗД и незачитане на привилегията на взискателя „ОМВ България” ООД - учреден в негова полза от длъжника особен залог върху вещите, предмет на публичната продан.

Установено е по делото и не се спори от страните, че „ОМВ България” ООД е взискател по изпълнителното дело, образувано по негова молба срещу „Румил ойл” ЕООД и „Мега груп” ЕАД – длъжници по същото. В хода на изпълнителното производство са били присъединени взискателите  – „Инвестбанк” АД и НАП. Изпълнението е било насочено срещу движими вещи – траверси за железопътни релси и метални релси, описани с протокол за опис от 15.12.2012 г. и запорирани от този момент. Насрочена е била и проведена публична продан на същите в периода от 04.01.2013 г. до 04.02.2013 г. На 04.02.2013 г. между взискателя „ОМВ България” ООД и длъжника „Мега груп” ЕАД е бил сключен договор за особен залог върху вещите, предмет на публичната продан, за обезпечаване на вземането на кредитора по изпълнителното дело от 1 133 236,64 лв. Договорът за особен залог е бил вписан в ЦРОЗ на 04.02.2013 г. С протокол от 05.02.2013 г., съдебният изпълнител е обявил взискателя „Инвестбанк” АД, наддавач на публичната продан, като спечелил търга при цена от 781 100 лв. С разпределението на сумата от продажбата, съдебният изпълнител, след като е определил по т.1 и т.2 и т.3 суми за заплащането на местни данъци, разноски по изпълнението, вземания на държавата по чл. 136, ал.1, т.6, такси по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ, на основание чл. 136, ал.3 от ЗЗД, като вземания с еднакъв ред, е разпределил съразмерно суми на взискателите „ОМВ България” и „Инвестбанк” АД, съответно за 29 945,76 лв. и 510,075,51 лв.

Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 452, ал.1 от ГПК, съдебният изпълнител е приел, че вписаният особен залог на запорирани преди вписването му по изпълнителното дело вещи, е недействителен спрямо взискателя и присъединилите се взискатели. Това е така, тъй като с описването на вещта запорът се счита наложен, а действието му съгласно чл. 451 от ГПК се изразява в лишаването на длъжника от правото да се разпорежда с вещта. Договорът за особен залог /от 04.02.2013 г./ е бил сключен в хода на изпълнителното производство, в последния ден от насрочената публична продан и много време след запориране на вещите по искане на взискателя „ОМВ България” ООД /от 15.12.2012 г./. Следователно, като е учредил особен залог на вече запорирани в изпълнително производство вещи, длъжникът е нарушил забраната по чл. 451, ал.1 от ГПК. Именно и затова този договор за особен залог е бил недействителен за взискателите, включително и за присъединените такива. Освен това, преди датата на сключването на договора за особен залог и вписването му в регистъра на особените залози, заложният кредитор вече е имал качеството на взискател по изпълнителното дело и по негово искане /при неговото знание/ е бил учреден запора на вещите. Т.е. заложният кредитор е знаел за наложения запор на вещите, предмет на изпълнението, поради което не може да се позовава и да се ползва от липсата на оповестяване на запора чрез вписването му в регистъра на особените залози по реда на чл. 12, ал.2 от ЗОЗ. В този смисъл оплакванията в двете жалби не могат да бъдат споделени.

Жалбата срещу действието на съдебния изпълнител е била допустима и е подлежала на разглеждане от окръжния съд, доколкото такава възможност е изрично предвидена в чл.463 ГПК, поради което и съдът не споделя съображенията на взискателя  „Инвестбанк” АД в тази насока,         изложени в отговора на жалбите. Оплакванията за злоупотреба с право не могат да бъдат разглеждани, доколкото такива доводи не са били навеждани в предходната инстанция и не са били предмет на разглеждане от окръжния съд.

Като е оставил без уважение жалбите срещу разпределението, окръжният съд е процедирал правилно, поради което решението му следва да бъде потвърдено.

Водим от изложените съображения, Апелативен съд –Варна

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 24.07.2013 г., постановено по в.гр.д. 188/2013 г. по описа на Окръжен съд Шумен.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: