РЕШЕНИЕ

199

Гр. Варна, 01.12.2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и петнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Секретар Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията Христова

възз. гр.д. № 450 по описа за 2015-та година:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано по въззивна жалба на Р.Д.Я. ЕГН **********, от гр. Варна срещу решение № 1316 от 01.07.2015 год. по гр.д. 882/2015 год. на ВОС, с което са ОТХВЪРЛЕНИ исковете, предявени от Р.Д.Я. срещу "РОСА ФЕРОСА", ЕООД, ЕИК 202865866, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, ул. Парижка комуна” №14, ет.5, искове за признаване за установено в отношенията между страните, че Р.Д.Я. е собственик на недвижими имоти, както следва: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.1502.152.3.2, представляващ ателие, находящо се в гр. Варна, Община Варна, ул. "Възраждане" № 10, разположено на първи партерен етаж, а по документ за собственост - ателие с гараж № 1 с предназначение - за здравни и социални услуги, с площ от 41.40 кв.м., състоящ се от гараж, баня-тоалет, ателие, при граници по акт за собственост: ул. "Възраждане", ателие с гараж № 2 и вътрешен двор, и при граници по карта: на същия етаж - няма съседи, под обекта - няма съседи, над обекта - обект 10135.1502.152.3.5, обект 10135.1502.152.3.4, ведно с 3.6523 % ид.ч., равняващи се на 9.19 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата с идентификатор 10135.1502.152.3 и от правото на строеж, както и съответните 10 кв.м. ид.ч. от мястото върху което е построена сградата, представляващо поземлен имот с кадастрален идентификатор 10135.1502.152, находящ се в гр. Варна, Община Варна, ул. "Възраждане" № 10, целия с площ по акт за собственост от 196 кв.м., а по карта - с площ от 200 кв.м., с трайно предназначение урбанизирана територия, с начин на трайно ползване - високо застрояване, стар идентификатор - няма, номер по предходен план: кв. 507, парцел II-2, при граници по документ за собственост: улица, ПИ № 118, ПИ № 120 и ПИ № 122, а по карта имот 10135.1502.150, имот 10135.1502.151, имот 10135.1502.154, имот 10135.1502.153 и имот 10135.1502.149, придобит на основание договор за покупко продажба оформен с НА № 109/2007г. и Поземлен имот с кадастрален идентификатор 101135.2564.1529, находящ се в гр. Варна, Община Варна, район Приморски, с административен адрес по актуална кадастрална карта - Вилна зона, ул. „26”, № 15, а по предходен акт за собственост – м. „Свети Константин”, с площ по акт за собственост 1186 кв.м., а по карта - с площ от 1061 кв.м., а по предходна скица - с площ от 900 кв.м., с трайно предназначение -урбанизирана територия, с начин на трайно ползване - ниско застояване, номер по предходен план - 2397, кв. 53, парцел VIII-1055, при граници по акт за собственост: УПИ XXVIII-1055 и улица XXVI, а по карта: имот 10135.2564.1423, имот 10135.2564.1058, имот 10135.2564.1530, имот 10135.2564.1071 и имот 10135.2564.1055, както и построените в имота постройки, представляващи по акт за собственост: стая, навес, клозет и гараж, без посочени площи по акт за собственост, а по кадастрална карта: сграда с кадастрален идентификатор 10135.2564.1529.1, находяща се в гр. Варна, Община Варна, район „Приморски", с административен адрес по актуална кадастрална карта – ул. „26” № 15 на един етаж, със застроена площ от 49 кв.м., с предназначение - друг вид сграда за обитаване, с площ по удостоверение за данъчна оценка от 49 кв.м. и сграда с кадастрален идентификатор 101135.2564.1529.2, находяща се в гр. Варна, Община Варна, район „Приморски", с административен адрес по актуална кадастрална карта – ул. „26", № 15, на един етаж, със застроена площ от 49 кв.м., с предназначение - друг вид сграда за обитаване, с площ по удостоверение за данъчна оценка от 49 кв.м., придобит на основание алеаторен договор, обективиран в НА № 116/1993г., както и за осъждане на „РОСА ФЕРОСА” ЕООД, ЕИК 202865866 да предаде на ищеца владението върху така описаните имоти, на осн. чл. 108 ЗС; като са присъдени и разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в размер на 5 620.00 /пет хиляди шестстотин и двадесет/ лева.

В жалбата са изложени доводи, че решението е неправилно и се иска отмяната му, уважаване на исковете и присъждане на разноски за двете инстанции. Твърди се, че са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че изводът на съда за действие занапред на отмяна на принудително основание, оттам и на принудително изпълнение и съответно запазване правата на трети добросъвестни лица. Поддържа се довод, че проведените изпълнителни действия не могат да се противопоставят на действително съществуващите права, с оглед материалната незаконност на изпълнителния процес, която преодолява формалната процесуална негова законност. Твърди се, че добросъвестността на страните и третите лица е без значение за спора. Оспорва се изводът, че не е доказано ответникът да владее спорните имоти. Направено е искане за отмяна на решението и уважаване на исковете.

Срещу тази жалба е постъпил писмен отговор от „РОСА ФЕРОСА” ЕООД, гр. Варна, в който жалбата се оспорва и се поддържат доводите на ВОС.

Съдът, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното:

Производството пред ОС е образувано по предявен иск по чл. 108 ЗС, от Р. Я. срещу „РОСА ФЕРОСА” ЕООД, ЕИК 202865866, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Парижка комуна” № 14, ет. 5, представлявано от Управителя Д.З. за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на недвижими имоти, както следва: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.1502.152.3.2, представляващ ателие, находящо се в гр. Варна, Община Варна, ул. "Възраждане" № 10, разположено на първи партерен етаж, а по документ за собственост - ателие с гараж № 1 с предназначение - за здравни и социални услуги, с площ от 41.40 кв.м., състоящ се от гараж, баня-тоалет, ателие, при граници по акт за собственост: ул. "Възраждане", ателие с гараж № 2 и вътрешен двор, и при граници по карта: на същия етаж - няма съседи, под обекта - няма съседи, над обекта - обект 10135.1502.152.3.5, обект 10135.1502.152.3.4, ведно с 3.6523 % ид.ч., равняващи се на 9.19 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата с идентификатор 10135.1502.152.3 и от правото на строеж, както и съответните 10 кв.м. ид.ч. от мястото върху което е построена сградата, представляващо поземлен имот с кадастрален идентификатор 10135.1502.152, находящ се в гр. Варна, Община Варна, ул. "Възраждане" № 10, целия с площ по акт за собственост от 196 кв.м., а по карта - с площ от 200 кв.м., с трайно предназначение урбанизирана територия, с начин на трайно ползване - високо застрояване, стар идентификатор - няма, номер по предходен план: кв. 507, парцел II-2, при граници по документ за собственост: улица, ПИ № 118, ПИ № 120 и ПИ № 122, а по карта имот 10135.1502.150, имот 10135.1502.151, имот 10135.1502.154, имот 10135.1502.153 и имот 10135.1502.149, придобит на основание договор за покупко продажба оформен с НА № 109/2007г. и Поземлен имот с кадастрален идентификатор 101135.2564.1529, находящ се в гр. Варна, Община Варна, район Приморски, с административен адрес по актуална кадастрална карта - Вилна зона, ул. „26”, № 15, а по предходен акт за собственост – м. „Свети Константин”, с площ по акт за собственост 1186 кв.м., а по карта - с площ от 1061 кв.м., а по предходна скица - с площ от 900 кв.м., с трайно предназначение -урбанизирана територия, с начин на трайно ползване - ниско застояване, номер по предходен план - 2397, кв. 53, парцел VIII-1055, при граници по акт за собственост: УПИ XXVIII-1055 и улица XXVI, а по карта: имот 10135.2564.1423, имот 10135.2564.1058, имот 10135.2564.1530, имот 10135.2564.1071 и имот 10135.2564.1055, както и построените в имота постройки, представляващи по акт за собственост: стая, навес, клозет и гараж, без посочени площи по акт за собственост, а по кадастрална карта: сграда с кадастрален идентификатор 10135.2564.1529.1, находяща се в гр. Варна, Община Варна, район „Приморски", с административен адрес по актуална кадастрална карта – ул. „26” № 15 на един етаж, със застроена площ от 49 кв.м., с предназначение - друг вид сграда за обитаване, с площ по удостоверение за данъчна оценка от 49 кв.м. и сграда с кадастрален идентификатор 101135.2564.1529.2, находяща се в гр. Варна, Община Варна, район „Приморски", с административен адрес по актуална кадастрална карта – ул. „26", № 15, на един етаж, със застроена площ от 49 кв.м., с предназначение - друг вид сграда за обитаване, с площ по удостоверение за данъчна оценка от 49 кв.м., придобит на основание алеаторен договор, обективиран в НА № 116/1993г., както и за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху така описаните имоти.

Ищецът основава исковете си за собственост на следните фактически твърдения: придобил е собствеността върху описаните имоти съответно на основание договор за продажба от 1997г. и договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане през 1993г. С неприсъствено решение от 10.04.2013 г. по гр.д. № 12015/2012г. по описа на СГС, ГК, I състав бил осъден да заплати на В.Б.Н. сумата от 131 800 евро, като дадена на неосъществено основание, ведно със законна лихва от 10.09.2012г., на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и разноски в размер на 15 000 лв. Въз основа на решението е издаден изпълнителен лист от 07.05.2013г., с който по молба на В.Н. е образувано изпълнително дело № 20137190400154 по описа на ЧСИ Станислава Янкова, с район на действие този на ВОС. Узнал е за всичко това едва с получаване на съобщението за доброволно изпълнение по изпълнителното дело. По негова молба за отмяна на неприсъствено решение на основание чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК, с решение от 26.06.2014 г. по гр.д. № 4066/2013г. на САпС е отменено неприсъственото решение по гр.д. № 12015/2012г. на СГС. Междувременно собствените му имоти са изнесени на публична продан с Протокол от 21.06.2013г. на ЧСИ, а с протокол за обявяване на купувач от 25.07.2013г. са възложени на В.Б.Н., последвани от протоколи за възлагане на недвижими имоти, влезли в сила на 03.12.2013г. В. Н. от своя страна се е разпоредила с имотите в полза на ответника с договори за замяна на недвижими имоти срещу ценни книжа по НА № 178/2014г. и по НА № 8/13.01.2014г. Твърди се, че това разпореждане не е произвело вещен ефект, доколкото към датата на публичната продан ищецът е бил собственик на имотите на твърдяното основание. Неприсъственото решение, послужило като изпълнително основание за образуване на изпълнителното дело, при изпълнението по което имотите са възложени на В.Н. е отменено с влязло в сила решение. Следователно възлагането на имотите на публична продан, се явява лишено от основание, поради което е непротивопоставимо на длъжника, собственик на имотите. В.Н.съответно не е придобила права от публичната продан и не е прехвърлила права, които не притежава, на третото лице. Иска се уважаване на претенциите, с оглед неоснователното владение върху собствени на ищеца имоти.

В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва материалната легитимация на ищеца по исковете. Признава твърдяните в исковата молба факти, относно правото на собственост на ищеца преди принудителното изпълнение, относно принудителното изпълнение, относно сделката след това, относно отмяната на неприсъственото решение. Оспорват се правните доводи в исковата молба, че възлагането на имотите е непротивопоставимо на собственика на имотите, доколкото е извършено въз основа на отменено изпълнително основание. Твърди се, че праводателят му е станала собственик на имотите на основание валидно възлагане от ЧСИ, като аналогията е с предварителното изпълнение на невлезли в сила съдебни актове, при което извършените изпълнителни действия запазват действието си, а последиците се възстановяват по реда на чл. 245, ал. 3 от ГПК. След влизане в сила на постановлението за възлагане, публичната продан е можела да се оспори само по реда на чл. 496, ал. 3 от ГПК, което не е сторено. Ето защо дружеството е придобило валидно от собственик – купувач на публична продан. Моли се за отхвърляне на исковете.

Фактическата обстановка, изложена в исковата молба, цитирана по-горе, не е била спорна по делото. Тя се доказава и от представените писмени доказателства.

На 10.04.2013г. е постановено неприсъствено решение срещу Р.Я. за парично вземане в полза на В.Н.

На 07.05.2013 г. В.Н.се е снабдила с изпълнителен лист въз основа на съдебното решение.

На 03.12.2013г. са влезли в сила Постановленията на ЧСИ за възлагане на имотите в полза на взискателя В.Н.

На 13.01.2014 г. последната се е разпоредила с правото на собственост върху имотите в полза на ответното дружество и въззиваема страна.

На 26.06.2014 г. е отменено неприсъственото решение срещу ищеца за парично вземане в полза на В.Н.

Поради оспорено владение на имота от ответника в хода на делото са ангажирани гласни доказателства, посредством показанията на свидетеля М.Р. и М.П. Преки впечатления за фактическата власт над вилния имот има само първият свидетел, според чиито показания от началото на 2014 г. мястото не се стопанисва от никого, обрасло е с висока трева. Свидетелката П. няма преки впечатления от имотите, показанията си противоречиви и не съдържат полезна информация.

Няма спор по делото, че на основание валидни договор за покупко продажба оформен с НА № 109/2007г. и алеаторен договор, обективиран в НА № 116/1993г., г-н Р.Я. е придобил правото на собственост върху спорните имоти. Спорно е дали така придобитото право е изгубено от него, вследствие придобиването му от ответното дружество или не е.

Не е било спорно по делото, че към момента на придобиване на имота в хода на изпълнителен процес чрез възлагане от В. Н. на спорните имоти, неприсъственото решение, послужило като изпълнително основание, е било факт, а процесуалната незаконосъобразност на изпълнителния процес не е била атакувана. Същото е било положението и към момента на сделката, по силата на която В.Н. е прехвърлила собствеността върху имотите на ответното дружество.

Изпълнителното основание е отменено с влязло в сила решение пет месеца след разпореждане с имотите от В.Б.

В случая е проведена успешна защита срещу материалната незаконосъобразност на изпълнителния процес: така определение №81/20.02.2012 год. по ч.гр.д.№ 498 от 2011 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение: «Защитата на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на изпълнителния процес се осъществява по исков път, чрез предявяване на иска по чл.439 от ГПК. Този иск по съществото си е отрицателен установителен иск за оспорване на вземането, който може да бъде основан само на обстоятелства, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е постановено решението, което се изпълнява. Когато в това производство не е проведено съдебно дирене, поради това че е постановено неприсъствено решение, този иск е недопустим, а защитата на длъжника се осъществява по друг, посочен в закона ред /чрез молба за отмяна на неприсъственото решение на основанията, посочени в чл.240, ал.1 от ГПК или чрез предявяване на иска по чл.240, ал.2 от ГПК/.». Съобразно същото определение защитата срещу влязло в сила постановление за възлагане след публична продан може да се проведе в иск за собственост, където е допустимо да се релевират възражения за несъществуван на прово на собственост у длъжника или на самото изпълняемо право. /«Длъжникът може да се защити срещу въвода във владение, включително и срещу въвод въз основа на влязло в сила постановление за възлагане, чрез всички допустими от закона способи за защита срещу процесуалната и материална незаконосъобразност на принудителното изпълнение: чрез обжалването на това изпълнително действие при ограниченията на чл.435, ал.2 и 3 от ГПК, чрез предявяване на отрицателния установителен иск по чл.439 от ГПК, чрез предявяване на иска по чл.496, ал.3 от ГПК, както и чрез предявяване на искове за собственост или за владение по чл.75 от ЗС във връзка с чл.358 от ГПК, по които инцидентно може да оспорва законосъобразността на осъществения от съдебния изпълнител въвод във владение. По тези искове обаче длъжникът може да релевира само доводи, идентични с допустимите доводи за обжалване на изпълнителните действия по чл.435, ал.2 и ал.3 от ГПК и за оспорване на публичната продан по чл.496, ал.3 от ГПК и доводи, касаещи материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение /например липсата на изпълняемо право/.» /.

 В конкретния случай към момента на провеждане на принудителното изпълнение материалните предпоставки за законосъобразността на изпълнението са били налице, изпълнението е валидно проведено, но впоследствие е проведена успешна защита срещу изпълняемото право, като е установено неговото несъществуване. Не може да се приеме, че отмяната на неприсъственото решение има сила занапред, напротив. С това решение е отпаднало основанието за провеждане на принудителното изпълнение с обратна сила, извършените изпълнителни действия са нищожни, включително и по отношение на ответника по настоящия иск, който не може да придобие права, които неговата праводателка е нямала. Добросъвестността на ответното дружество е без значение. Без значение е и какъв ще бъде изходът на спора между Р.Я. и В.Б. за нейното твърдяно парично вземане, доколкото тя не е страна в настоящия процес.

Следователно, понастоящем ищецът се легитимира като собственик на спорните недвижими имоти на твърдяното основание. При извършен въвод във владение срещу г-н Я.  и последващата сделка от г-жа Н. следва да се приеме, че ответното дружество владее имотите.

По изложените съображения съдебният състав приема, че в случая са налице елементите от фактическия състав на иска с правно основание чл. 108 от ЗС – ищецът има материално-правната легитимация на собственик на имотите, владяни от ответника без основание.

Поради достигането до различни правни изводи от тези на ОС, обжалваният акт следва да бъде отменен и вместо него да се постанови друг, с който исковете по чл. 108 ЗС бъдат уважени, а на г-н Я. следва да се присъдят разноски за двете инстанции, съобразно списъци с разноски: 5865,50 лв. за въззивната инстанция и 5620 лв. за първата инстанция, общо 11485,50 лв.

Воден от изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТМЕНЯ  решение № 1316 от 01.07.2015 год. по гр.д. 882/2015 год. на ВОС, и вместо него постановява:

ОСЪЖДА "РОСА ФЕРОСА", ЕООД, ЕИК 202865866, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, ул. Парижка комуна” №14, ет.5, ДА ПРЕДАДЕ на Р.Д.Я. ЕГН **********, от гр. Варна, владението върху собствените му недвижими имоти, както следва: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.1502.152.3.2, представляващ ателие, находящо се в гр. Варна, Община Варна, ул. "Възраждане" № 10, разположено на първи партерен етаж, а по документ за собственост - ателие с гараж № 1 с предназначение - за здравни и социални услуги, с площ от 41.40 кв.м., състоящ се от гараж, баня-тоалет, ателие, при граници по акт за собственост: ул. "Възраждане", ателие с гараж № 2 и вътрешен двор, и при граници по карта: на същия етаж - няма съседи, под обекта - няма съседи, над обекта - обект 10135.1502.152.3.5, обект 10135.1502.152.3.4, ведно с 3.6523 % ид.ч., равняващи се на 9.19 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата с идентификатор 10135.1502.152.3 и от правото на строеж, както и съответните 10 кв.м. ид.ч. от мястото върху което е построена сградата, представляващо поземлен имот с кадастрален идентификатор 10135.1502.152, находящ се в гр. Варна, Община Варна, ул. "Възраждане" № 10, целия с площ по акт за собственост от 196 кв.м., а по карта - с площ от 200 кв.м., с трайно предназначение урбанизирана територия, с начин на трайно ползване - високо застрояване, стар идентификатор - няма, номер по предходен план: кв. 507, парцел II-2, при граници по документ за собственост: улица, ПИ № 118, ПИ № 120 и ПИ № 122, а по карта имот 10135.1502.150, имот 10135.1502.151, имот 10135.1502.154, имот 10135.1502.153 и имот 10135.1502.149, придобит на основание договор за покупко продажба оформен с НА № 109/2007г. и Поземлен имот с кадастрален идентификатор 101135.2564.1529, находящ се в гр. Варна, Община Варна, район Приморски, с административен адрес по актуална кадастрална карта - Вилна зона, ул. „26”, № 15, а по предходен акт за собственост – м. „Свети Константин”, с площ по акт за собственост 1186 кв.м., а по карта - с площ от 1061 кв.м., а по предходна скица - с площ от 900 кв.м., с трайно предназначение -урбанизирана територия, с начин на трайно ползване - ниско застояване, номер по предходен план - 2397, кв. 53, парцел VIII-1055, при граници по акт за собственост: УПИ XXVIII-1055 и улица XXVI, а по карта: имот 10135.2564.1423, имот 10135.2564.1058, имот 10135.2564.1530, имот 10135.2564.1071 и имот 10135.2564.1055, както и построените в имота постройки, представляващи по акт за собственост: стая, навес, клозет и гараж, без посочени площи по акт за собственост, а по кадастрална карта: сграда с кадастрален идентификатор 10135.2564.1529.1, находяща се в гр. Варна, Община Варна, район „Приморски", с административен адрес по актуална кадастрална карта – ул. „26” № 15 на един етаж, със застроена площ от 49 кв.м., с предназначение - друг вид сграда за обитаване, с площ по удостоверение за данъчна оценка от 49 кв.м. и сграда с кадастрален идентификатор 101135.2564.1529.2, находяща се в гр. Варна, Община Варна, район „Приморски", с административен адрес по актуална кадастрална карта – ул. „26", № 15, на един етаж, със застроена площ от 49 кв.м., с предназначение - друг вид сграда за обитаване, с площ по удостоверение за данъчна оценка от 49 кв.м., придобит на основание алеаторен договор, обективиран в НА № 116/1993г., на осн. чл. 108 ЗС.

ОСЪЖДА "РОСА ФЕРОСА", ЕООД, ЕИК 202865866, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, ул. Парижка комуна” №14, ет.5, ДА ПРЕДАДЕ на Р.Д.Я. ЕГН **********, от гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на Р.Д.Я. ЕГН **********, от гр. Варна сумата от 11485,50 лв. разноски за двете инстанции.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: