Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

190/28.11.2016 г.

гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 26.10.2016  год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ПЕНКА ХРИСТОВА

 

при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 450/2016 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от „Алфа 04” ЕООД, представлявано от управителя К.В.Ш. чрез процесуалния му представител адв. Д.Ц. *** срещу решение № 439/05.04.2016 год по гр.д. № 2680/2015 год на Окръжен съд Варна, г.о. На първо място в жалбата се посочва, че решението е постановено преди определения от съда срок за представяне на писмени бележки, което се явява нарушение на процесуалните правила. По същество се излагат доводи за незаконосъобразност на решението както в прекратителната, така и в отхвърлителната му част. Развити са доводи за ефекта на придобивната давност и добросъвестното владение в контекста на разпоредбите на чл. 646 и 647 ог ТЗ.

С молба вх. № 7424/23.11.2016 въззивницата в качеството й на управител на „Алфа 04” ЕООД е заявила отказ от жалбата сещу решението в прекратителната му част по отношение на имот с идентификатор 10135.4507.203.

Подадена е също и частна жалба от „Алфа 04” ЕООД срещу определение № 14900/15.06.2016 год, с което е оставено без уважение искането за допълване на решението по отношение на НАП Варна в частта за разноските.

Въззивникът моли за отмяна на постановеното решение и определението по чл. 248 от ГПК и постановяване на съдебен акт, с който бъде уважен предявеният иск, както и да му бъдат присъдени разноски за двете инстанции.

Постъпил е отговор от „Хай Ойл” ЕООД (в несъстоятелност), представлявано от синдика Т.И., в който се изразява становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на решението и определението за разноските.

Отговор е постъпил и от Д.П.М. чрез процесуалния й представител адв. П.М.. В качеството си на кредитор на несъстоятелното дружество и ответник по иска в отговора си въззиваемата излага доводи за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на обжалваните съдебни актове. Претендира и за присъждане на разноски във въззивното производство, за установяване на които е представила договор за правна защита и съдействие.

Третото лице-помагач „Ел Ка Ве Транс” ЕООД  е депозирало отговор на въззивната жалба, в който изразява становище за нейната неоснователност и моли за потвърждаване на решението.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че жалбата срещу решението и частната жалба срещу определението по чл. 248 от ГПК са подадени в срок от легитимирана страна и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което са процесуално допустими.

Разглеждайки ги по същество, съдът намира следното:

Предмет на разглеждане е положителен установителен иск за собственост, предявен от „Алфа 04” ЕООД срещу „Хай-Ойл” ЕООД (в несъстоянелност), НАП София и Д.П.М.. Като основание за правото си на собственост ищецът е посочил давностно владение, упражнявано от него като добросъвестен владелец, считано от 23.03.2005 год до момента на завеждане на иска. В условия на евентуалност се поддържат твърдения за придобиване на имотите на осн. чл. 79 ал.1 от ЗС.

По делото е установено, че между ищеца като купувач и първия ответник като продавач е бил сключен договор за покупко-продажба на процесните имоти с нот.акт № 24, том II, вх.рег.№ 1126, дело 224/23.03.2015 год на нотариус № 138 Росица Табакова.

С решение № 180/20.04.2010 год по т.д. № 1417/2009 год на Окръжен съд Варна е открито производство по несъстоятелност на ответника „Хай-Ойл” ЕООД, определена е начална дата на неплатежоспособността 01.01.2005 год, прекратена е дейността му и е постановена обща възбрана и запор на имуществото му. Одобрен е списък на приетите вземания, съгласно който ответниците НАП и Д.П.М. са конституирани като кредитори на несъстоятелността.

Синдикът на несъстоятелното дружество е завел иск с правно осн. чл. 646 ал.2 т.4 от ТЗ срещу страните по сделката, сключена след началната дата на неплатежоспособността, за обявяване на относителната й недействителност. С решение № 763/17.05.2012 год по т.д. № 2500/2011 год на Окръжен съд Варна сделката е обявена за недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелното дружество.

Съдебната практика, постановена при действието на чл. 646 ал.2 т.4 от ТЗ преодоля по тълкувателен път несъвършената формулировка на текста, като прие, че в тези хипотези не се касае за начална (абсолютна) нищожност по смисъла, вложен в чл. 26 от ЗЗД, а за относителна недействителност. Предпоставките за тази недействителност, касаещи увреждащия характер на сделките по отношение на кредитора и презюмираната воля на длъжника да намали имуществото си, служещо за обезпечение на задълженията му, доближава иска по чл. 646 ал.2 т.4 от ТЗ до този по чл. 135 от ЗЗД. Въпреки това той е различен както поради това, че е специален по отношение на общата хипотеза на aktio Pauliana, така и по своя характер. В своята практика по цитираните разпоредби, (решение № 105/25.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 90/2009 г., I т. о.), ВКС на РБ възприе тезата, че искът по чл. 646 ТЗ е установителен, а не конститутивен.

Последиците от уважаването на иска се изразяват в няколко насоки. На първо място даденото по относително недействителната сделка подлежи на връщане в масата на несъстоятелността. Юридическият факт за връщане на даденото е влязлото в сила съдебно решение, с което относителната недействителност е установена. Сделката има правно действие между страните по нея, но тя е непротивопоставима на кредиторите на несъстоятелния длъжник. Непротивопоставимостта означава, че производството по несъстоятелност следва да се развива все едно, че сделките по чл. 646, ал. 2, т. 2 и 4 ТЗ не са извършени. (Решение № 143 от 9.08.2016 г. на ВКС по гр. д. № 195/2016 г., I г. о., ГК).

Втората важна последица, която е следствие от първата, е правомощието на синдика след връщане на имуществото в масата на несъстоятелността да пристъпи към неговото осребряване и удовлетворяване на кредиторите – чл. 658 ал.1 т.14 от ТЗ. След връщането в масата, то става част от нея и се подчинява на действието на наложената обща възбрана върху имуществото на несъстоятелния длъжник по силата на чл.715 от ТЗ. От момента на влизане в сила на решението по чл. 646 ал.2 т.4 от ТЗ имуществото, предмет на недействителната сделка, е под разпореждането на синдика, който трябва да предприеме действия по осребряването му съобразно с правомощията си по чл. 658 ал.1 т.14 от ТЗ. Това следва от незабавната изпълняемост на решението за обявяване в несъстоятелност – чл. 714 от ТЗ. Правата на ищеца като контрагент на длъжника са защитени чрез разпоредбата на чл. 648 от ТЗ. Той може да встъпи в производството по несъстоятелност като кредитор за паричното си вземане по недействителната сделка, подлежащо на връщане.

Щом сделката е непротивопоставима на несъстоятелния длъжник и неговите кредитори, спрямо тях не може да се противопостави и придобивна давност в полза на купувача по сделката.

Правото на собственост може да бъде придобито по давност само от лице, което не притежава това право на друго правно основание. Собственикът упражнява фактическата власт върху имота като елемент от това право, но не и с цел да придобие същото право повторно на друго правно основание. (Решение № 159 от 1.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1435/2014 г., I г. о., ГК) С влязлото в сила решение по чл. 646 ал.2 т.4 от ТЗ придобивната сделка е обявена за недействителна, но тази недействителност действа само по отношение на кредиторите на несъстоятелността. Спрямо тях давността е непротивопоставима, защото недействителността е установена в техен интерес, и това следва от характера на търговската несъстоятелност като способ за универсално принудително изпълнение.

Владението, основано на недействително правно основание винаги е недобросъвестно и за придобиване на собствеността е необходимо то да е продължило непрекъснато повече от 10 години. Владението се прекъсва с предявяване на установителен или осъдителен иск за собственост срещу владелеца. По-старата съдебна практика приемаше, че съединяването на иска по чл. 646 ал.2 т.4 от ТЗ с иск по чл. 108 от ЗС не е необходимо поради автоматичното действие на решението по установителния иск. Впоследствие тази практика беше изоставена и се възприе обратното разрешение. В настоящия случай искът за установяване на недействителността по чл. 646 ал.2 т.4 от ТЗ не е бил съединен с ревандикационен иск. Въпреки това давността, която към влизане в сила на решението по отменителния иск не е била изтекла, е прекъсната с действията на синдика по осребряване на имуществото, предмет на недействителната сделка. Производството по несъстоятелност все още е висящо и действията по осребряването не са преустановени. Поради това и към момента на завеждане на настоящия иск в полза на ищеца не е изтекла необходимата придобивна давност по чл. 79 ал.1 от ЗС.

 По изложените мотиви, които съвпадат с тези на първоинстанционния съд, настоящият състав намира предявеният иск за неоснователен и недоказан, а постановеното решение в отхвърлителната му част като законосъобразно и правилно следва да бъде потвърдено.

В частта, с която производството е прекратено по отношение имот с идентификатор 10135.4507.203 въззивникът е заявил отказ от жалбата си и решението е влязло в сила. Поради това настоящото производство в тази част следва да бъде прекратено.

Частната жалба срещу определението, постановено по реда на чл. 248 от ГПК в частта за разноските, е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните мотиви:

С определение № 1490/15.06.2016 год съдът по искане на ответника НАП София допълнил решението си в частта за разноските, като присъдил в негова полза юрисконсултско възнаграждение в размер на 6299 лв, приемайки, че то е претендирано в по-нисък размер от предвиденото минимално адвокатнско възнаграждение по Наредба №1. Искане за присъждане на разноски се съдържа още в отговора по исковата молба, а е заявено и в последното съдебно заседание, но без представен списък по чл. 80 от ГПК. Именно това е мотивирало въззивника да обжалва така постановеното определение.

Разноски се дължат на ответната страна при отхвърляне на иска, както и при прекратяване на производството. Условие за присъждането им е те да бъдат изрично поискани, и да бъдат представени доказателства за извършването им. Непредставянето на списък по чл. 80 от ГПК до приключване на последното заседание в съответната инстанция, не лишава страната от право на разноски, а само от право да иска изменение на решението в тази му част. В случая производството не е за изменение на решението, а за допълването му в частта за разноските, поради липса на произнасяне на съда по този въпрос. Затова непредставянето на списък не е пречка разноските да бъдат присъдени. Поради наличието на трудови отношения с юрисконсулта, страната не е в състояние да представи доказателства за заплатено възнаграждение, но такова се дължи по силата на чл. 78 ал.9 от ГПК. Определението, с което е допълнено постановеното решение в частта за разноските не противоречи на закона и следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора в тежест на въззивника следва да се присъдят претендираните от ответниците разноски, както следва: на П.М.М. като процесуален представител на Д.П.М. на осн. чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата – в размер на 18 887 лв, съобразно с цената на иска – 612 000 лв и  съгл.чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения, и в полза на НАП София – юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер на 18 887 лв, на осн. чл. 78 ал.8 от ГПК, съобразно с цената на иска – 612 000 лв и  съгл.чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения. 

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 439/05.04.2016 год по гр.д. № 2680/2015 год на Окръжен съд Варна, г.о. в отхвърлителната му част, както и в осъдителната част за разноските.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1490/15.06.2016 го, с което е допълнено решение № 439/05.04.2016 год по гр.д. № 2680/2015 год на Окръжен съд Варна, г.о. в частта за разноските.

ПРЕКРАТЯВА производството поради отказ от жалбата на „Алфа 04” ЕООД, ЕИК:103916857 срещу решение № 439/05.04.2016 год по гр.д. № 2680/2015 год на Окръжен съд Варна, г.о. в прекратителната му част.

ОСЪЖДА АЛФА 04” ЕООД  ЕИК:103916857 със седалище и адрес на управление гр. Варна жк „Чайка", бл. 18, вх. Г, ет. 4, ап. 66 чрез неговия управител К.В.Ш. ЕГН:**********, да заплати на Национална агенция по приходите гр.София, бул. „Княз Дондуков" №52, представляван от Изпълнителния директор Бойко Атанасов разноски за настоящата инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство, осъществено от юрисконсулт Ц.С.К., в размер на 18 887 лв, на осн. чл. 78 ал.8 от ГПК, съобразно с цената на иска – 612 000 лв и  съгл.чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения. 

ОСЪЖДА АЛФА 04” ЕООД  ЕИК:103916857 със седалище и адрес на управление гр. Варна жк „Чайка", бл. 18, вх. Г, ет. 4, ап. 66 чрез неговия управител К.В.Ш. ЕГН:**********, да заплати на П.М.М.  с ЕГН ********** разноски за тази инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство на Д.П.М. на осн. чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата, в размер на 18 887 лв съобразно с цената на иска – 612 000 лв и  съгл.чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения. 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)