ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

гр. Варна, 17.09..2019г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА          

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 450/19г., намира следното:

            Производството е образувано по частна жалба, подадена от М.Х.Б. и Г.Н.Б. ***, чрез адв. А.П. ***, против протоколно определение от 27.06.19г. по гр. д. № 2294/18г. на ОС-Варна, с което е било оставено без уважение искането им за изменение на предявения от тях иск против И.Ж.В. с правно основание чл. 54 от ЗЗД, чрез увеличение на размера му от 158 267.35 лв. на 276 563.88 лв., ведно със законната лихва, считано от 04.10.18г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира се отмяна на определението като незаконосъобразно и уважаване на искането за допускане на увеличаване размера на предявения срещу ответника иск. В частната жалба е посочено, че към момента на предявяване на иска, заплатените на основание чл. 49 от ЗЗД от ищците суми на пострадалите лица Д. Х. М.и А. М. М., като обезщетение на вредите от извършеното от ответника непозволено увреждане, са възлизали в общ размер на 158 267.35 лв. В хода на производството обаче е била проведена публична продан и е бил продаден още един имот на ищците, от чиято цена е заплатена допълнителна сума на пострадалите, вследствие на което общата платена сума възлизала на 276 563.88 лв. Допълнителните плащания произтичат от едно и също основание с единствената разлика, че са в резултат на продължилите във времето изпълнителни действия по отношение имуществото на ищците. На практика последните са погасили задължението си към Милушеви /главница, лихви и разноски/ с цялото си налично имущество. Поради това и е налице хипотезата на чл. 54 от ЗЗД, която дава възможност на ищците да претендират цялата платена от тях сума от делинквента В.. Счита се, че няма пречка новонастъпилите плащания да се зачетат в това исково производство, тъй като това не би нарушило правата на ответника, който е обвързан в качеството си на трето лице-помогач от влязлото в сила решение по отношение на ищците, с което е бил уважен предявеният против тях иск по чл. 49 от ЗЗД. 

            В предвидения срок е депозиран отговор на частната жалба от насрещната страна И. Ж. В., представляван по пълномощие от съпругата си Г. Г. В.. Поддържа се, че частната жалба е недопустима, тъй като определението не подлежи на обжалване, евентуално – неоснователна, тъй като ищецът е предприел забраненото от закона едновременно изменение на основание и размер на предявения иск. Претендира се прекратяване на настоящото производство, евентуално отхвърляне на частната жалба, ведно с присъждане на разноски.

            Частната жалба е редовна, подадена е в срок /имайки предвид определение № 2671/10.09.19г. на ВОС/, от страни с правен интерес от обжалването и срещу обжалваем съдебен акт /по арг. от т. 7, б. „б“ от ТР № 1/13г. по т.д. № 1/13г. на ОСГТК на ВКС/, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр. д. № 2294/18г. на ОС-Варна е образувано по подадената на 04.10.18г. искова молба от ищците Б. и Б. против И. Ж. В. за осъждането му да им заплати сумата от 158 267.35 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане, представляваща обща сума, сбор от продажбата на два техни недвижими имота – апартамент № 27 и гараж № 8 и три запора на банкови сметки в ОББ и БАКБ, принудително събрана от ЧСИ Л. Станев – гр. Варна по изп.д. № 20188950400522, и заплатена от него на взискателите Д. Хр. М. и А.М. М. като обезщетение, присъдено им на осн. чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД с решение № 1561/25.10.17г. по гр.д. № 993/15г. на ВРС, Х с-в, потвърдено с решение № 31/16.03.18г., постановено по в.гр.д. № 38/18г. на ВАпС. В обстоятелствената част на исковата молба ищците са твърдели, че с цитираното решение на ВОС те са били осъдени да заплатят на Д. М. и А. М. суми от по 80 000 лв. на всеки, ведно със законната лихва от 19.10.12г. до окончателното им изплащане, представляващи обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, вследствие смъртта на техния син, причинена по непредпазливост от И. Ж. В.. Последният е участвал като трето лице-помагач на тяхна страна по посоченото дело на ВОС и поради това е обвързан от приетото в мотивите на решението. Въз основа на издадения от въззивния съд изпълнителен лист на 21.03.18г., М. са образували против настоящите ищци посоченото по-горе изпълнително дело по описа на ЧСИ Л. С.. Изпълнението по същото е било насочено против имоти на настоящите ищци – ап. № 5 в сграда № 1 в гр. Варна, в.з. „В.“, ул. „Ш.“, № 21, гараж № 8 в гр. Варна, зад блоковете в ляво на ул. „Н. Г.“, между бул. „О. П. полк“ и ул. „Ц.А.“, казармен район 8.4, както и против ап. № 27 в гр. Варна, ул. „В. Д.“, № 15, вх. Д, Х етаж.

Ищците са твърдели, че на 28.08.18г. вследствие на продажбата на гараж № 8 и на ап. № 27, по сметката на ЧСИ са постъпили съответно сумите от 28 537 лв. и 128 167.20 лв. Същите са били платени на М.в 14-дневен срок от тази дата. Вследствие на наложени запори по сметки на Б., открити в ОББ и БАКБ, на 15.05.18г., 04.07.18г. и на 10.07.18г. принудително е била събрана и сума в общ размер на 1563.15лв. Така общо платената от ищците на М. сума към момента на подаване на исковата молба е възлизала на 158 267.35 лв. Освен това към момента на предявяване на иска е била висяща публичната продан за ап. № 5, насрочена за периода от 05.10.18г. до 05.11.18г.

В предвидения срок е бил подаден отговор на исковата молба от ответника, който е оспорил предявения срещу него иск.   

В първото проведено по делото с.з. ищците чрез процесуалния си представител са заявили, че правят изменение на иска, като същият бъде предявен за сумата от 276 563.88лв. Въвели са твърдението, че след завеждане на исковата молба по настоящото дело, по реда на втората проведена публична продан, е бил продаден и втория им апартамент и сумата от продажбата също е заплатена на родителите на починалото лице. Съдът е разпоредил препис от молбата за изменение на иска да се връчи на ответника.

Такава писмена молба за изменение на иска е входирана с дата 07.05.19г. /л. 125-126 от делото на ВОС/. В същата ищците са твърдяли, че заплатените към датата на подаване на исковата молба суми на пострадалите лица е възлизала в общ размер на 158 267.35лв. – съобразно удостоверение изх. № 135594/07.09.18г. и удостоверение изх. № 10522/17.07.18г., издадени от ЧСИ Л. Станев по посоченото изпълнително дело. Съобразно новоиздаденото им удостоверение от ЧСИ изх. № 3626/12.03.19г., освен посочената по-горе сума, по изпълнителното дело са заплатени и събрани суми за погасяване задължението, както следва:

-          89.35 лв., заплатени в резултат на запор върху банковата сметка на Б. на 06.08.18г.;

-          97.36 лв., заплатени в резултат на запор върху банковата сметка на Б. на 03.09.18г.;

-          89.28 лв., заплатени в резултат на запор върху банковата сметка на Б. на 01.10.18г.;

-          89.52 лв., заплатени в резултат на запор върху банковата сметка на Б. на 29.10.18г.;

-          153 лв., постъпили на 12.12.18г., като заплатени от длъжника Б.;

-          6184.48 лв., постъпили на 21.01.19г. от задатък за публична продан на недвижим имот, собственост на длъжниците;

-          70 684.80 лв., постъпили на 28.01.19г. от доплащане за публична продан на недвижим имот, собственост на длъжниците;

-          40 858.42 лв., постъпили на 26.02.19г., платени от длъжника Б..

Поради това и е направено искане за изменение на иска, като вместо за сумата от 158 267.35 лв., да се счита за предявен в размер на 276 563.88 лв., ведно със законната лихва от 04.10.18г. до окончателното изплащане на сумата.

С обжалваното определение съдът е оставил без уважение искането за допускане на изменение на иска, тъй като същото е базирано на твърдението за нови факти, което представлява ново основание на иска. 

Настоящият състав на съда счита, че предприетото от ищците изменение на иска представлява по съществото си едновременно изменение на основанието и размера на предявения иск по чл. 54 от ЗЗД, което е недопустимо съобразно забраната на чл. 214, ал. 1, изр. 2 от ГПК.

Това е така, защото основанието на предявения иск съставляват твърденията по фактите, попадащи в хипотезата на приложимата правна норма, която в случая е тази по чл. 54 от ЗЗД – ищците, отговарящи за вредите, причинени от ответника, имат правото да претендират онова, което те са платили като обезщетение за тези вреди. Размерът на така предявения иск пък очевидно се съизмерява с направените до момента на подаването на исковата молба плащания.

Поради това и наведените нови твърдения за извършени други плащания /било такива преди датата на подаване на исковата молба, каквито са тези в резултат на запорите от дати 06.08.18г., 03.09.18г. и 01.10.18г., било след датата на подаването на исковата молба – от запори и от продажбата на третия недвижим имот/, съставляват ново основание на предявен иск по чл. 54 от ЗЗД, в размер, съизмерим с новите плащания. Тези нови твърдения са за различни от първоначално въведените от ищците в исковата молба факти, от които произтичат и нови претенции. Същите няма да бъдат преклудирани от силата на пресъдено нещо, която ще се формира с решението по делото, образувано по настоящото исково производство и могат да се предявят в отделно производство.    

Поради горното, обжалваното определение следва да се потвърди.

В настоящото производство разноски не се присъждат.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 27.06.19г. по гр. д. № 2294/18г. на ОС-Варна, с което е било оставено без уважение искането на М.Х.Б. и Г.Н.Б. за допускане на изменение на предявения от тях иск против И.Ж.В. с правно основание чл. 54 от ЗЗД, чрез увеличение на размера му от 158 267.35 лв. на 276 563.88 лв., ведно със законната лихва, считано от 04.10.18г. до окончателното изплащане на сумата.

Определението може да се обжалва с частна касационна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на частните жалбоподатели пред ВКС, при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: