РЕШЕНИЕ

 

 

174/03.11.2014 г.                                                     Гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Апелативен съд - Варна                                 Гражданско отделение

На  29 октомври                                                                  2014 год.

в публично заседание в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛСЕВЕРИНА ИЛИЕВА

                                               ЧЛЕНОВЕ:   МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                        ПЕТЯ ПЕТРОВА  

Секретар: В.Т.

Като разгледа докладваното от  С. Илиева въззивно гражданско дело №  451  по описа за 2014 година.

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по:

1/ Бланкетна жалба на Община срещу решението на Варненския окръжен съд № 946/19.06.2014 г., постановено по гр. д. № 3689/2013 г. В ЧАСТТА МУ, с която е осъдена да заплати на Б.Л.Д., Д.В.В., К.П.К., Ц.К.В., Е.Й.И., В.Б.П., Т.Б.П. и А.Г.С. чрез адв. Б. Г. сумата от 246 570 лева – обезщетение за неоснователно ползване за периода 30.12.2008 г. 30.06.2009 г. на посочения в диспозитива на решението недвижим имот, ведно със законната лихва от 30.12.2013 г., на основание чл. 59 от ЗЗД и в полза на ищците са присъдени направените по делото разноски в общ размер 17 714,74 лева. В жалбата без да се посочват фактически и правни основания се твърди, че в тази му част обжалваният съдебен акт е необоснован, незаконосъобразен и постановен при съществени процесуални нарушения. 

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК срещу жалбата е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на въззиваемите, в който се изразява становище за нейната основателност и се моли в   тази му част решението на ВОС да бъде потвърдено.

2/ Жалбата на адв. Б. Г. – процесуален представител на ищците в първоинстанционното производство срещу същото решение В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлена претенцията им за заплащане на сумата от 122 103 лева – обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 246 570 лева за периода до предявяване на иска – 30.12.2013 г., на основание чл. 86 от ЗЗД. В жалбата са изложени подробни съображения за постановяване на решението при нарушение на материалния и процесуален закони и се моли в тази му част да бъде отменено и постановено решение, с което претенцията да бъде изцяло уважена с произтичащите от това законни последици – присъждане на следващите за първоинстанционното производство и за въззивната инстанция разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК няма постъпил отговор на тази жалба от Община Варна.

Въззивните жалби са допустими и подадени от надлежни страни.

Настоящото производство не е контролно-отменително, а въззивно, поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

Производството по делото пред ВОС е било образувано по обективно кумулативно съединени искове на Б.Л.Д., Д.В.В.,  К.П.К., Ц.К.В., Е.Й.И., В.Б.П., Тодоров Б.П. и А.Г.С., всички чрез адв. Б. Г.,*** за заплащане в условията на солидарност на сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за ползване от ответника на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 10135.1507.231 по кадастралната карта на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ул. „Шейново” № 18, с площ от 888 кв. м., при граници: ПИ с идентификатор 10135.1507.209; 10135.1507.226; 10135.1507.226; 10135.1507.227; 10135.1507.228; 10135.1507.232; 10135.1507.233; 10135.1507.235 и 10135.1507.239 и намиращата се в поземления имот триетажна сграда с идентификатор 10135.1507.231.1, със застроена площ от 241 кв. м., за периода от 30.12.2008г. до 30.06.2009г., ведно с обезщетение за забава в размер на 1 000 лева,  считано от 30.12.2008 г. до датата на предявяване на иска - 30.12.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на настоящия иск до окончателното плащане на задължението.

Въз основа на депозирана молба в открито съдебно заседание на 06.06.2014г. /л. 115 на обр. стр./, окръжният съд, на основание чл. 214 от ГПК, е допуснал изменение на предявените искове чрез тяхното увеличаване, като искът с правно основание чл. 59 от ЗЗД се счита предявен за сумата от 246 570 лева, а искът с правно основание чл. 86 от ЗЗД се счита предявен за сумата от 122 103 лева.

Претенциите на ищците са основани на твърденията, че са лишени от възможността да ползват процесния имот, върху който ответникът осъществява фактическа власт, като владението и плодоползването на имота са придобили по силата на споразумение със собственика му "БГ МАРКЕТ" ЕООД за срок до 30.06.2009 г. Посочили са, че на основание влязло в сила на 11.01.2008 г. решение по адм. д. № 464/07г. на ВОС е възстановена собствеността на Д.В.В., В.В. П., Б.Л.Д., К.П.К., Ц.К.В., Е.Й.И. и А.Г.С. върху имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Шейново” № 18, съставляващ към момента на отчуждаването имот пл. № 16 в кв. 6 по КП от 1965 г., ведно с находящата се в дворното място масивна сграда. За този имот е било получено парично обезщетение в размер на 25 256,71 лв., така както това било посочено и в самото решение по делото, което обезщетение е върнато по сметка на Община Варна в Централна Кооперативна банка, както следва: IBAN ***, BIC ***.01.2008г., с което фактическия състав на реституцията е завършен. Ищците са твърдели, че по действащата кадастрална карта възстановеният имот е идентичен с поземлен имот с идентификатор 10135.1507.231, с административен адрес: гр. Варна, ул. „Шейново” № 18, с площ от 888 кв. м., при граници: ПИ с идентификатори 10135.1507.209; 10135.1507.226; 10135.1507.226; 10135.1507.227; 10135.1507.228; 10135.1507.232; 10135.1507.233; 10135.1507.235 и 10135.1507.239, ведно с намиращата се в поземления имот триетажна сграда с идентификатор 10135.1507.231.1, със застроена площ от 241 кв. м. Ищците твърдят, че въпреки възстановяване собствеността върху имота, същият не е бил предаден на възстановените собственици, макар те да са поискали това с нарочна молба вх. № РД-8-94-Б/2/16.01.2008 г. По повод на това искане е било образувано адм. д. № 432/2008 г. на Административен съд Варна, приключило с влязло в сила на 16.07.2009 г. решение № 1024/14.07.2008 г., потвърдено с решение № 9760/16.07.2009 г. по адм. д. № 13662/2008 г. по описа на Върховен Административен съд, с което кмета на община Варна е бил осъден да предаде реституирания имот. Твърди се, че до момента на подаване на исковата молба това решение не е изпълнено и реституирания имот се държи от ответника без правно основание.

По силата на договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 57, т. II, д. 290/2008 г., вх. рег. № 510/16.01.2008 г. на СВ-ВРС, възстановените собственици са прехвърлили описания имот на трето лице – „БГ МАРКЕТ” ЕООД, като са си запазили владението и плодоползването на имота за срок до 30.06.2009 г. по силата на сключено споразумение между страните. Посочено е още, че за периода от 31.01.2008 г. до 29.12.2008 г., ищците са предявили иск за заплащане на обезщетение за ползването на имота срещу община Варна, по който иск с влязло в сила решение по в. гр. д. № 390/2012 г. на АпС-Варна претенцията им е била уважена в пълен размер. Сочи се, че В. В. П. е починала на 19.06.2012 г., поради което правото й на обезщетение е прехвърлено по силата на универсално правоприемство , на наследниците й по закон - В.Б.П. и Т.Б.П..

Ищците твърдят, че за периода от 30.12.2008 г. до 30.06.2009 г., имотът се държи от Община Варна без правно основание, поради което същата дължи обезщетение за ползването на имота в претендирания размер за периода от 30.12.2008 г. до 30.06.2009 г., ведно с обезщетение за забава до датата на предявяване на иска.

Тези фактически твърдения на ищците не са оспорени от ответната страна. Същата, в писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК /л. 72/ излага становище за основателност на предявените искове, както по основание, така и по размер. Моли първоинстанционния съд, да постанови решение при признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК. След допуснатото по реда на чл. 214 от ГПК изменение на предявените искове,  чрез увеличаване на техния размер, ответната страна по същество е изразила становище, че не оспорва исковете по основание и е помолила съда да се произнесе с решение, съобразно релевираното признание за съответния размер.

            С обжалваното решение ВОС е осъдил община Варна да заплати на ищците сумата от 246 570 лева - обезщетение за неоснователното ползване за периода 30.12.2008 г. - 30.06.2009 г. на посочения в диспозитива недвижим имот, ведно със законната лихва от 30.12.2013 г., на основание чл. 59 от ЗЗД, като е присъдил в полза на ищците направените по делото разноски в общ размер 17 714,74 лева, както и е отхвърлил претенцията им за заплащане на сумата от 122 0103 лева - обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 246 570 лева за периода до предявяване на иска - 30.12.2013г., на основание чл. 86 от ЗЗД.

          Решението е валидно и допустимо.

По отношение на правилността му, настоящият съдебен състав намира следното:

По иска по чл. 59 от ЗЗД:

Уважаването на иск за заплащане на обезщетение за ползването на определена вещ по реда на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД предпоставя кумулативното наличие на няколко предпоставки: ищецът да е носител на правото на ползване на вещта; вещта да се ползва от отнетника; липса на правно основание за ползването на вещта от ответника; настъпило в резултат от ползването обедняване на ищеца и обогатяване на ответника.

Безспорно по делото е, че ответникът осъществява фактическа власт върху имота в очертания от ищците в исковата молба период - от 30.12.2008 г. до 30.06.2009 г. Не се сочи правно основание за ползването на имота. Не се спори между страните, че е налице обедняване на ищците, доколкото същите са били лишени от възможността да ползват вещта, респективно да я отдават под наем. Не се спори и относно това, че обогатилият се за сметка на ищците е община Варна. Категорично, както в отговора по чл. 131 от ГПК, така и по съществото на делото, ответната страна, чрез своя процесуален представител, е направила изявление, че не оспорва по основание предявените по чл. 59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД искове.

По отношение на претендирания размер, ВОС подробно се е мотивирал защо е приел, че дължимото обезщетение за неоснователно ползване на процесния имот следва да бъде определено по вариант втори на приетата СИЕ, като е посочил е доказателствата, на които е основал съображението си. На основание чл. 272 от ГПК настоящата инстанция препраща към мотивите и на първоинстанционния съд.

В подадената въззивна жалба от ответника срещу решението на ВОС в тази му част, не е указано по никакъв начин, в както според него, се състои порочността на решението на първоинстанционния съд, каквото изискване се съдържа в текста на чл. 260, т. 3 от ГПК. Липсата на такова посочване във въззивната жалба препятства възможността въззивният съд да формира преценка относно правилността или неправилността на първоинстанционното решение в тази му част, на основание чл. 269, изр. второ от ГПК.

Не са налице и нарушения на императивни правни норми, които да обосноват разглеждането им, съобразно указанията, дадени в ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 4/2012 г. на ОСГТК на ВКС

С оглед това, изводите на ВОС, че предявения иск на основание чл. 59 от ЗЗД следва да бъде уважен изцяло за претендирания размер, напълно се споделят от настоящия съдебен състав, поради което в тази му част, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По иска по чл. 86 от ЗЗД:

При неизпълнение на парично задължение се дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД по своя характер представлява обезщетение за неизпълнение на едно парично задължение и се дължи от деня на забавата. Когато няма определен срок за изпълнение, длъжникът изпада в забава след поканата от кредитора. В случая, с оглед характеристиката на вземането, е приложима разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, а именно, че забавата настъпва от деня на поканата.

Жалбата на ищците срещу решението на ВОС в тази му част е основателна.

Ищците са посочили в исковата си молба, че са отправили покана към ответника, а именно молба с вх. № РД-8-94-Б/2/16.01.2008 г., за предаване на процесния имот. Посочили са, че по тази молба е било образувано адм. д. № 432/2008г. на АС Варна, приключило с влязло в сила решение № 1024 от 14.07.2008г. /л. 22-31/, с което кмета на община Варна е бил осъден да предаде реституирания имот на ищците. Тези факти не са оспорени от ответника. Обратно, ответната страна е изразила становище за основателност и на иска по чл. 86 от ЗЗД. При това положение фактът на получена от ответната страна покана за предаване на имота не е спорен между страните, поради което не е необходимо доказването му по аргумент от чл. 153 от ГПК. Дори и това да не беше така, то влязлото в сила решение № 1024 от 14.07.2008 г. по адм. д. № 432/2008 г. на Адм. съд Варна установява по безспорен начин наличието на поканата с вх. № РД-8-94-Б/2/16.01.2008 г. в отношенията между страните. По делото е представено и влязлото в сила решение по в. гр. д. № 390/2012 г. на ВАпС, образувано като второинстанционно срещу решение по гр. д. № 2375/2008 г. по описа на ВОС, VI-ти с-в, с което е уважена претенцията на ищците срещу ответника за заплащане на обезщетение за неоснователно ползване на същия имот за предходен период, а именно 31.01.2008 г. - 29.12.2008 г. Действително, това решение установява факта на забава на ответника с получаване на исковата молба по гр. д. № 2375/2008 г. на ВОС, но доколкото наличието на покана, направена с молба вх. № РД-8-94-Б/2/16.01.2008 г. е безспорно установен, то разглеждането на втората покана не е от значение за делото.

Ответникът не е направил възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение, поради което следва да заплати направените по делото разноски, съобразно представения от процесуалния представител на въззивниците списък в размер на 52 442 лева, както и 19 772,45 лева – за първоинстанционното производство.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, Варненският апелативен съд

 

                             Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решението на Варненския окръжен съд № 946/19.06.2014 г., постановено по гр. д. № 3689/2013 г. В ЧАСТТА МУ, с която Община Варна е осъдена да заплати на Б.Л.Д., Д.В.В., К.П.К., Ц.К.В., Е.Й.И., В.Б.П., Т.Б.П. и А.Г.С. чрез адв. Б. Г. сумата от 246 570 лева – обезщетение за неоснователно ползване за периода 30.12.2008 г. -30.06.2009 г. на посочения в диспозитива на решението недвижим имот, ведно със законната лихва от 30.12.2013 г., на основание чл. 59 от ЗЗД и в полза на ищците са присъдени направените по делото разноски в общ размер 17 714,74 лева.

ОТМЕНЯВА същото решение В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлена претенцията на ищците за заплащане на сумата от 122 103 лева - обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 246 570 лева за периода до предявяване на иска - 30.12.2013г., на основание чл. 86 от ЗЗД и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Б.Л.Д. с ЕГН **********, Д.В.В. с ЕГН **********, К.П.К. с ЕГН **********, Ц.К.В. с ЕГН **********, Е.Й.И. с ЕГН **********, В.Б.П. с ЕГН **********, Т.Б.П. с ЕГН ********** и А.Г.С. с ЕГН ********** чрез адвокат Б.Г. сумата от 122 103 /сто двадесет и две хиляди сто и три/ лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 246 570 лева, за периода от 30.12.2008 г.  до датата на предявяване на иска – 30.12.2013 год., на основание чл.86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Б.Л.Д. с ЕГН **********, Д.В.В. с ЕГН **********, К.П.К. с ЕГН **********, Ц.К.В. с ЕГН **********, Е.Й.И. с ЕГН **********, В.Б.П. с ЕГН **********, Т.Б.П. с ЕГН ********** и А.Г.С. с ЕГН ********** чрез адвокат Б.Г. направените за настоящата инстанция разноски в размер на 52 442 /петдесет и две хиляди четиристотин четиридесет и два/ лева, както и 19 772,45 /деветнадесет хиляди седемстотин и два 0,45/ лева – разноски за първоинстанционното производство.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                        2.