Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

219

гр.Варна, 23.12.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 25.11.2015 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ПЕНКА ХРИСТОВА

 

при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 451/2015 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от Е.Н. А В. Д.А. срещу решение № 1237/22.06.2015 год по гр.д. № 1514/2014 год на Окръжен съд Варна, г.о. в частта, с която е отхвърлен предявеният от него срещу Г.Г.Т. иск с правно осн. чл. 55 ал.1 от ЗЗД за разликата над уважената част от 2 445,61 лв до 10 268,97 лв поради извършено съдебно прихващане, както и в частта, с която е отхвърлена като неоснователна и недоказана претенцията му на същото правно основание за разликата над 10 268,97 лв до 31 328 лв. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението, въззивникът моли за неговата отмяна в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде уважен в пълен размер, с присъждане на разноски за двете инстанции. Оспорва изводите на съда, въз основа на които е уважено възражението за прихващане. Подновява направеното при първоинстанционното разглеждане на спора възражение за нищожност на представения и приет по делото договор за наем от 21.01.2013 год като противоречащ на закона. Излага доводи, че ответницата е декларирала доходи в размер на по-малката от двете суми, от което извлича аргумент, че именно договорът, а не анексът отразява действителната воля в отношенията между страните.

В отговор на жалбата ответницата Г.Г.Т. изразява становище за неоснователност на същата и моли за потвърждаване на решението.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разглеждайки я по същество, съдът намира следното:

Предявеният иск е с правно осн. чл. 55 ал.1 от ЗЗД за връщане на недължимо платени суми по договор за наем при начална липса на основание.

Ответницата с отговора на исковата молба, позовавайки се на анекс към договора, е признала иска до размер на 5 223,94 евро. Предявила е възражение за прихващане с дължими суми по договора за периода юли-октомври включително в размер на 4000 евро.

Между страните не е спорен и съдът е приел за ненуждаещ се от доказване факта, че ищецът ползва наетото жилище от момента на сключване на договора за наем до деня на съдебното заседание на 21.01.2015 год.

От събраните по делото доказателства е установено от фактическа страна следното:

На 21.01.2013 год между страните е сключен договор за наем на процесния жилищен имот срещу задължението на наемателя да заплаща наемна цена в размер на 500 евро на месец по банкова сметка ***, посочена в договора. При сключването му наемателят се задължил отделно от наемната цена да заплати депозит в размер на 2000 лв, който при прекратяване на договора се връща, или прихваща срещу съществуващи към този момент негови задължения. От представената разписка, подписана от двете страни се установява, че на 21.01.2013 год ищецът е заплатил на ответницата сума в размер на 1000 евро, представляваща наемна цена за периода 24.01.2013-23.02.2013 год, както и депозит в размер на 2000 евро.

Към отговора на исковата молба е представен анекс към договора, съставен в деня на сключването му – 21.01.2013 год, с който е уговорено, че наемателят дължи заплащане на 1000 евро месечен наем. От назначената съдебно-графологична експертиза е безспорно установено, че анексът е подписан от ищеца, поради което оспорването на автентичността на документа е неуспешно.

Съдебно-счетоводната експертиза е установила, че през периода 21.01.2013 – 30.06.2014 год ищецът е заплатил по договора за наем общо 21 223,94 евро. Няма доказателства за заплащани наемни вноски след завеждането на иска.

При така изяснената фактическа обстановка съдът намира следното:

Анексът, подписан в деня на сключване на договора за наем отразява действителната обща воля на страните относно размера на дължимата наемна цена. Този извод се подкрепя от факта, че в същия ден наемодателят е заплатил първата месечна наемна вноска в размер на 1000 евро – така, както е уговорена съгласно анекса. Посочването на по-нисък размер на наемната цена в договора очевидно е с цел укриване на данъци от страна на наемодателката, но това нарушение се санкционира по друг ред и не може да се обсъжда в рамките на гражданско-правния спор, предмет на настоящото производство. По него съдът следва да установи параметрите на облигационната връзка, създадена по силата на договора и да изследва действителната обща воля на страните, а тя е именно тази, формулирана в анекса към договора. Задълженията на ответницата към фиска не са елемент от правоотношението, от което ищецът черпи правата си, поради което доводите в жалбата в тази насока са неотносими и не следва да се обсъждат. Без значение е също дали ответницата е собственик на имота или на част от него, тъй като правото на собственост не е необходимо условие за действителността на договора за наем.

Съдът намира за основателно възражението за прихващане, което ответницата е предявила. Съгласно чл. 103 от ЗЗД когато две лица си дължат взаимно пари или други еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Когато възражението за прихващане е направено в хода на висящ процес, не е необходимо насрещното вземане да е ликвидно. При разглеждане на спора по същество съдът установява съществуването и изискуемостта на вземането и то придобива качеството ликвидност занапред, с влизане в сила на решението – чл.298 ал.4 от ГПК.

Вземането на ответницата произтича от договора за наем, респ. анекса към него, чието действие не е прекратено. Ищецът не е оспорил факта, че продължава да ползва имота, но не е представил доказателства за заплащане на дължимия наем след предявяване на иска. Към момента на подаване на отговора на исковата молба е настъпила изискуемостта на четири месечни наемни вноски – за мес. юли до мес.октомври 2014 год включително в размер на 4000 евро. Поради това възражението за прихващане с тази сума е основателно.

Поради съвпадане на мотивите с тези, изложени от първоинстанционния съд, настоящият състав намира, че постановеното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора в полза на ответницата следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1396,50 лв, редуцирани до минималния размер по чл. 7 ал.2 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения. Съдът при произнасянето си по разноските съобрази направеното възражение за прекомерност, както и обстоятелството, че спорът не представлява фактическа и правна сложност.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1237/22.06.2015 год по гр.д. № 1514/2014 год на Окръжен съд Варна, г.о. в частта, с която е отхвърлен предявеният от него срещу Г.Г.Т. иск с правно осн. чл. 55 ал.1 от ЗЗД за разликата над уважената част от 2 445,61 лв до 10 268,97 лв поради извършено съдебно прихващане, както и в частта, с която е отхвърлена като неоснователна и недоказана претенцията му на същото правно основание за разликата над 10 268,97 лв до 31 328 лв.

ОСЪЖДА Е.Н. А. В. Д. А., гражданин на Кралство Нидерландия, роден на *** год в Тилберг да заплати на Г.Г.Т. с ЕГН ********** разноски за тази инстанция в размер на 1396,50 лв.

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сла.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)