Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

 

158

 

   26. 10. 2015 г.,  гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на двадесет и първи  октомври, две хиляди и петнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

     ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                        Юлия Бажлекова

                                           

Секретар: В.Т.

Прокурор:

 

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 452  по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 452/2015 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Г.А.С. и М.Х.С., подадена чрез адв. С.Г., против решение №70/16.03.2015 г., постановено по гр.д. № 637/2014 г. по описа на Добричкия окръжен съд, с което е отхвърлен искът им срещу ТБ „Инвестбанк”АД София за прогласяване нищожността на учредена законна ипотека, вписана с №62  парт.№17307 -08 /01.12.2006г. СВ Добрич  върху недвижим  имот в гр.Добрич, ул.”Ч.Храбър”№4 с идентификатор  726124.622.5477, представляващ 82 кв.м. в ид.части от целия от 154 кв.м., ведно с построената в него сграда с идентификатор 726124.622.5477.1, поради противоречие  със закона, изразяващо се  в липса на „тъждество на имота” в посочения в молбата за учредяване на законна ипотека  и тъждество на сумата  в договора за банков кредит  от 01.12.2006г. съгласно чл.26 ал.1 от ЗЗД  в лева и в евро и жалбоподателите са осъдени да заплатят разноските на насрещната страна.

Жалбоподателите са навели оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, като са молили за отмяната му и за уважаване на исковете. Оплакванията са, че съдът не обсъдил всички събрани по делото доказателства, а въз основа на обсъдените такива неправилно установил фактическата обстановка и достигнал и до неправилни правни изводи. Така окръжният съд не взел предвид, че след като продажбата на имота била прогласена за нищожна, то законната ипотека била учредена върху чужд имот в противоречие със закона. Освен това, окръжният съд не обсъдил твърдяното разминаване в идентификационния номер на имота, с който той е бил индивидуализиран в молбата за учредяване на законната ипотека и този, с който той е бил индивидуализиран в договора за кредит, както и несъответствието в посочената застроена площ на сградата по молбата за вписване на ипотеката, по скицата, по договора за кредит и по нотариалния акт. Окръжният съд, погрешно възприел и заключението на вещото лице по техническата експертиза и достигнал до неправилния извод за „тъждество между имотите”. Не съобразил и неяснотата по отношение на задължението, за което е била учредена ипотеката, посочена в лева и в евро. 

Ответникът „Инвестбанк” АД е подал писмен отговор на въззивната жалба, с който е оспорил същата и е молил за потвърждаване на обжалваното решение. Изложил е съображения за несъстоятелност на оплакванията за неправилност на съдебното решение. По същество, законната ипотека била учредена върху имота на К. и И.А., продаден им от ищците Г. и М. С., като ипотеката обезпечавала задължението на купувачите към банката по отпуснат им банков кредит за покупката на същия имот. По делото била установена идентичността на имота по договора за кредит и молбата за законна ипотека и нямало неяснота за размера на задължението, като твърдяните от ищците разминавания в изписването на идентификатора и на сумата в лева и евро, съставлявало техническа грешка. 

Въззивната жалба е подадена в срок, от лица с правен интерес от обжалване на  решението на първата инстанция, като неизгодно за тях, редовна  е и допустима.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, чрез своите процесуални представители, страните са поддържали съответно въззивната жалба и отговора. Въззиваемото дружество е претендирало за разноски по приложен списък, а въззивниците са заявили възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,  намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Предмет на производството пред Добричкия окръжен съд са били искове на  Г.А.С. и М.Х.С. против ТБ „Инвестбанк” АД София за прогласяване недействителността (нищожността) на учредена законна ипотека,  върху недвижим  имот в гр.Добрич ,ул.”Ч.Храбър”№4 с идентификатор  726124.622.5477, представляващ 82 кв.м. в ид.части от  целият от 154 кв.м., ведно с построената в него сграда  с  идентификатор  726124.622.5477.1, вписана с №62, том II, партида №17307, 17308/01.12.2006 г. на службата по вписванията -Добрич, поради противоречие  със закона чл. 170 от ЗЗД, изразяващо се в липса на тъждество на имота, посочен в молбата за учредяване на законна ипотека и договора за банков кредит № 1-В от 01.12.2006 г. и тъждество на посочените в договора за банков кредит от 01.12.2006 г. и молбата за учредяване на законна ипотека суми в лева и в евро. 

Ответникът е оспорвал исковете по съображения за недопустимостта, евентуално за неоснователността им.

Ищците са обосновали правния си интерес от предявяването на установителните искове за недействителност на законната ипотека по чл.170 от ЗЗД с твърденията, че тя е учредена върху собствения им имот, като в тази връзка са се легитимирали с констативен нотариален акт, с който са били признати за  собственици. Затова и предвид, че правният интерес се определя от твърденията на ищците в исковата молба, предявените срещу банката, учредила законната ипотека, искове са допустими.

По правилността на обжалваното решение, съдът намира следното:

Иск за недействителност (нищожност) на законната ипотека, поради учредяването й от банката върху имот, който не е бил собственост на кредитополучателя и солидарния длъжник, на осн. чл. 170 ЗЗД (по арг. от чл.  167, ал.3 от ЗЗД) не е бил разгледан от първоинстанционния съд. Такъв иск е бил заявен като евентуален в исковата молба, но след молбата на пълномощника на ищците с вх.№ 6383/08.10.2014 г. за оттеглянето  му, съдът не го е включил в доклада по делото и не се е произнесъл по него в решението си. Затова, оплакванията във въззивната жалба за необсъждане от първата инстанция на доказателства и за необосноваване на изводи за недействителност на законната ипотека на това основание са неоснователни и не се споделят от настоящата инстанция.

Установено е от събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства, а и между страните по делото не се е спорило, че с нотариален акт № 15 т.Х, рег.№ 13283, дело  1611/2001г., ищцата Г.С.  е закупила чрез договор за покупко – продажба, недвижим имот, находящ се в гр.Добрич, ул. „Черноризец Храбър” № 4, представляващ  82/154 ид.ч.  от УПИ с площ от 154 кв.м., включен в парцел ІV,  пл.№ 5477, в кв.108  по плана на гр. Добрич, ведно с построената в този имот къща с площ от 50 кв.м., състояща се  от две стаи и кухня. Имотите са били придобити в условията на съпружеска имуществена общност с втория ищец М.С. и са идентични с поземлени имоти № 726124.622.5477 (за дворното място) и №  726124.622.5477.1 (за сградата в него) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД -18-15/12.05.2005 г.  на изпълнителния директор на АГКК.

Установено е също така, че именно тези имоти (ид.част от дворното място ПИ № 726124.622.5477 и сграда №  726124.622.5477.1)  са били предмет на договор за продажба, сключен на 01.12.2006 г. с нот.акт № 46, т.V, рег.№ 5463, дело 570/2006 г. на нотариус Радослав Георгиев, с район на действие района на Районен съд гр.Добрич, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 330,  между ищците от една страна като продавачи и К. Г.А. и И.Г.А. в качеството им на купувачи.

Според договора за покупко-продажба, имотите са били закупени от купувачите за сумата от 21 000 евро, за част от която в размер на 14 600 евро е бил поет ангажимент за кредит от ТБ „Инвестбанк” АД клон Добрич по договор за банков кредит № 1-В/01.12.2006 г. и тази част от цената е следвало да бъде получена от продавачите след представянето на нотариалния акт и вписване на законна ипотека.

От документите в представеното по делото кредитно досие на кредитополучателите К. и И.А. – купувачи по договора за продажба с ищците се установява, че купувачите са кандидатствали за отпускане на банков кредит от ТБ „Инвестбанк” АД за покупка на къща на ул.”Черноризец Храбър” №4. Към молбата си са представили предварителен договор с нотариална заверка на подписите, сключен на 09.11.2006 г. с ищците, в който къщата е била посочена с идентификатор №  726124.622.5477.2 (вместо с № 726124.622.5477.1). От приложените скици на имота, се установява, че в поземлен имот №  726124.622.5477 има две сгради, съответно с №  726124.622.5477.1 и с №  726124.622.5477.2, като както бе посочено по-горе не е било спорно между страните, че ищците са били собственици на първата с идентификатор №  726124.622.5477.1, която е и предмет на договора за покупко –продажба, сключен на 01.12.2006 г. с нот.акт № 46, т.V, рег.№ 5463, дело 570/2006 г. По молбата на К. и И.А., банката е отпуснала банков кредит в размер на 14 600 евро за закупуване на недвижим имот, индивидуализиран според приложения от тях предварителен договор (в който къщата е била посочена с идентификатор № 726124.622.5477.2). Кредитът е бил усвоен от кредитополучателите, като със средствата от него е бил закупен именно имота на ищците –  82/154 ид.ч.  от дворното място с идентификатор №  726124.622.5477 и къщата с идентификатор № 726124.622.5477.1.

С анекс № 1 от 27.10.2012 г., сключен между банката и кредитополучателите имотът, за който е бил отпуснат кредита е бил индивидуализиран, така както е бил посочен в нотариалния акт за покупко-продажба от 01.12.2006 г. - сградата е с идентификатор № 726124.622.5477.1.

За обезпечаване на задължението по договора за кредит, банката е вписала законна ипотека с №62, том II, партида №17307, 17308/01.12.2006 г. на службата по вписванията –Добрич, върху закупения с кредита имот, а именно 82/154 ид.ч. от дворното място с идентификатор №  726124.622.5477 и къщата с идентификатор № 726124.622.5477.1 (т.е. върху имота, предмет на договора за продажба, сключен на 01.12.2006 г. с нот.акт № 46, т.V, рег.№ 5463, дело 570/2006 г. на нотариус Радослав Георгиев, с район на действие района на Районен съд гр.Добрич, вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 330).

В молбата на ответника от 01.12.2006 г. за вписване на законната ипотека, съдържаща се в представената от Агенцията по вписванията преписка, в заглавната част банката е посочила, че се отнася до вписване на законна ипотека  „за сумата от 14 600 лв.(четиринадесет хиляди  и шестстотин евро)”, като в съдържанието на молбата задължението по банковия кредит е посочено „14 600 евро ( четиринадесет хиляди и шестстотин евро)”.

В молбата за вписването на законната ипотека, имотът върху който тя се учредява е индивидуализиран по напълно идентичен начин с този по нотариалния акт за покупката му с кредитните средства. И в двата документа сградата е индивидуализирана с идентификатор № 726124.622.5477.1 и площ от 50 кв.м., а по скица с площ от 36 кв.м., а една от границите на поземления имот, в който тя е построена, е посочена като ПИ 726124.622.5525.

Съгласно разпоредбата на чл.170 от ЗЗД, учредяването на ипотека е недействително, ако било в ипотечния договор, било в молбата за учредяване на законна ипотека или в акта, въз основа на който се подава тя, съществува неизвестност за личността на кредитора, на собственика или на длъжника, за тъждеството на имота и на обезпеченото вземане или за размера на сумата, за която се учредява ипотеката.

Съгласно специалната норма на чл. 43 от ЗБ (отм.), действала по време на учредяване на законната ипотека,  законодателят е предоставил на банките правото да учредят законна ипотека върху недвижимите имоти или вещни права, които се придобиват изцяло или отчасти чрез ползване на банков кредит.

В случая ответникът, в съответствие с посочената разпоредба, е поискал вписването на законната ипотека върху имота, закупен отчасти с отпуснат на купувачите банков кредит от 14 600 евро. Имотът в молбата на банката е напълно идентичен със закупения с кредита и е описан по начина, по който е индивидуализиран в нотариалния акт за покупко-продажба. Обстоятелството, че е допусната грешка при изписване на цифрата „5”, вместо „9” от числата, представляващи идентификатор на един от имотите, посочен като граница на процесния (вместо ПИ 726124.622.9525. посочен ПИ 726124.622.5525), в каквато насока е било и заключението на вещото лице по изслушаната техническа експертиза, не води до неизвестност за тъждеството на имота по смисъла на чл. 170 от ЗЗД. Това е така, тъй като между имота върху който ипотеката е учредена и имота закупен със средствата от кредита има пълно тъждество, а имотът е индивидуализиран в достатъчна степен, включително и с неговия идентификатор и останалите му граници.

Пак по съображенията, че банката има правото да впише законна ипотека върху закупения със средствата по кредита имот и именно това е било сторено, не съставлява недействителност на ипотеката по смисъла на чл.170 от ЗЗД и соченото от ищците разминаване в описанието на имота в договора за кредит (посочен като имота, който ще бъде закупен с кредитните средства) и този по молбата на банката за вписване на законна ипотека. Както бе посочено, в молбата за вписване на ипотеката е посочен действително закупения с парите от отпуснатия кредит имот, докато в договора за кредит, преди анекса от 2012 г., погрешно е бил индивидуализиран планирания с покупката имот и вместо собствената на продавачите къща с ИД №726124.622.5477.1 е бил посочен ИД № 726124.622.5477.2 на другата сграда в същия имот.

Молбата за вписване на законната ипотека сочи на предоставена по договора за банков кредит сума в размер на 14 600 евро и именно тази сума (и същата валута) фигурира в договора за кредит. Няма неяснота или разминаване в сумите в лева и валута както в изписването им цифром и словом, нито в самия договор за банков кредит, нито между молбата за учредяване на законната ипотека и договора за кредит, нито в самата молба за учредяване на законната ипотека. Допусната техническа грешка в заглавната част на молбата за учредяване на законната ипотека с посоченото „лв.”, не е създало неизвестност досежно размера на кредита или сумата, за който се иска вписване на законната ипотека и не съставлява порок по смисъла на чл. 170 от ЗЗД, водещ до недействителност на законната ипотека.

В този смисъл оплакванията на въззивниците в жалбата са неоснователни и настоящата инстанция не ги споделя.

Последиците от прогласената с влезлите в сила решения №68 от 28.06.2013 г. по гр.д. № 3763/2012 г. на Добричкия районен съд и № 475 от 20.11.2013 г. по в.гр.д. № 685/2013 г. на Добричкия окръжен съд (последното не е допуснато до касационно обжалване с определение 903 от 15.07.2014 г. по гр.д. № 1273/2014 г. на IV г.о.  ВКС) относителна недействителност по чл. 42 от ЗЗД на договора за продажба на процесните имоти до размер на ½ идеална част от прехвърленото ( ½ ид.част от земята и ½  ид.част от сградата), постановена по иск на настоящия ищец М.С., не следва да бъдат обсъждани, защото свързаната с тези обстоятелства претенция на ищците не е била разгледана от окръжния съд.

Изложените съображения налагат извода за неоснователност на исковете. Решението на окръжния съд не страда от визираните в жалбата пороци  и като правилно то следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищците следва да заплатят на ответника, сторените в настоящото производство разноски за адвокатска защита. Представени са доказателства за заплатен адвокатски хонорар от 1 800 лв. Доколкото, обаче делото не се отличава с фактическа и правна сложност, направеното от ищците възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК за неговата прекомерност се явява основателно и следва да бъде уважено. Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят разноски на другата страна в размер на  1 386,29 лв. съставляващ минималното адвокатско възнаграждение според чл. 7 ал.2, т. 4 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №70/16.03.2015 г., постановено по гр.д. № 637/2014 г. по описа на Добричкия окръжен съд.

ОСЪЖДА   Г.А.С.  с ЕГН ********** и М.Х.С. с ЕГН **********  двамата съпрузи  от  гр.Добрич, ул.”Черноризец Храбър” № 4 да заплатят на  ТБ „Инвестбанк”АД София с Булстат 831663282 от гр.София,  бул.”България„ №85, клон гр.Добрич, сумата от  1 386,29 лв., представляваща сторените от ответника във въззивното производство разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в минимален размер.

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: