Р Е Ш Е Н И Е

 

174/28.12.2018 г.

 

гр.Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ:            МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                РОСИЦА СТАНЧЕВА

 

при секретаря Юлия Калчева

като разгледа докладваното от съдия Р. Станчева

въззивно гражданско дело № 453 по описа за 2018 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на З.Ж.Т., чрез адв. Д. Я. против решение № 641/10.04.2018г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 2909/2015г., с което е отхвърлен предявеният от въззивника против „Феста Холдинг“ АД и Адвокатско дружество „С. и съдружници“ иск за прогласяване нищожността на договор за правна помощ от 20.03.2006г., сключен между "Феста Холдинг“ АД и Адвокатско дружество „С. и съдружници“, тъй като е уговорено адвокатско възнаграждение, обвързано от положителния за доверителя резултат, а притезанието предмет на правна защита вече е било осъществено, т.е. поради липса на основание, на основание чл.26 ал.2 ЗЗД.

В жалбата са изложени доводи за недопустимост и незаконосъобразност на обжалваното решение. Твърди се, че съдът е нарушил диспозитивното начало, променяйки предмета и съдържанието на търсената защита, очертана в изготвения доклад по чл.146 ГПК, направил е изводи въз основа на незаявени по предвидения процесуален ред от страните доводи и твърдения, както и неправилно е приложил материалния закон. Сочи се, че в отклонение от установения предмет на спора и дадената по него правна квалификация /нищожност поради липса на основание/, първоинстанционният съд е формирал мотиви за липса на съгласие. В същото време се твърди и промяна в правната квалификация на изложените в исковата молба твърдения /от  нищожност поради невъзможен предмет на нищожност поради липса на основание/. В резултат на това счита, че освен диспозитивното начало е нарушен и принципа за предвидимост на съдебните актове, което в своята съвкупност прави обжалваното решение недопустимо. Изложени са и аргументи относно правилността на съдебния акт, навеждайки оплаквания за непроизнасяне по всички заявени от страната релевантни въпроси. В същото време се оспорват като противоречащи на материалния закон и съдебната практика, направените от съда изводи за характера на договора за правна помощ и вменените задължения и риск за ищеца, в качеството му на адвокат, изпълнил поетите с оспорвания договор задължения за правна защита и съдействие. Навеждат се аргументи за доказаност и основателност на предявения иск.

Отправеното към настоящата инстанция искане е да обезсили първоинстанционното решение като недопустимо и върне делото за ново произнасяне съобразно заявената искова претенция, а в условията на евентуалност да го отмени и постанови акт по същество, с който предявеният иск да бъде уважен, ведно с присъждане на направените в двете инстанции разноски.

В с.з., лично и чрез процесуален представител жалбата се поддържа.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор само от „Феста Холдинг“ АД, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата. По същество, чрез процесуален представител се пледира за потвърждаване на обжалваното решение като валидно, правилно и законосъобразно.

Въззиваемата страна – Адвокатско дружество „С. и съдружници“ не е депозирало отговор и не изразява становище по въззивната жалба.

За да се произнесе съдът, съобрази следното:

В исковата си молба, първоначално образувана в гр.д. № 1883/2015г. възивникът З.Т. е изложил твърдения, че на 20.03.2006г. между ответниците е бил сключен договор за правна помощ относно съдебна реализация на вземане на „Феста Холдинг“ АД спрямо Агенцията по приватизация, основано на §9б от ПДР на ЗПДОбП /отм./ вр. приватизация на обособени части от „Лазур“ АД и цедирано в полза на търговското дружество от „Лазур“ АД с договор за цесия от 10.05.2004г. В качеството на водещ съдружник, а впоследствие и въз основа на изрично упълномощаване за процесуално представителство, в изпълнение на договора от 20.03.2006г. ищецът е предявил иск срещу АП и е осъществил процесуалната защита по образуваното т.д. № 699/2006г. на СГС до приключването му във всички инстанции, с решение отхвърлящо исковата претенция като неоснователна. Твърди, че към момента на сключване на договора за правна помощ, вземането, предмет на защитата е било реализирано, което обстоятелство е било известно на „Феста Холдинг“ АД, но същото не е уведомило за това адвокатското дружество. В тази връзка се сочи, че възложителят не му е предоставил доказателства, налични и известни му към 20.03.2006г., и сочещи на осъществяване на вземането с негово съгласие още преди сключване на договора за цесия от 10.05.2004г. - протоколно решение на Съвета на директорите на „Лазур“ АД, включващ и „Феста Холдинг“ АД, за възлагане на изпълнителния директор на „Лазур“ АД да погаси задължения в размер на 4 347 223 лв., представляващи приватизационна цена за 57% от капитала на „Винком“ АД; сключен на 15.10.2000г. в съответствие с това решение договор между „Лазур“ АД и „Винпром – Бургас“ АД; последващо решение на СД от 14.11.2000г. и споразумение за изменение на договора от 15.10.2000г.; Доклад № ДЗ-340/14.10.2004г. на Директора на Дирекция „Финансова“ към Сметната палата, приемащ, че вземанията на „Лазур“ АД вр. приватизацията на обособени части – „Магазин Текстил“, „Складова база“ и „Мебелна къща“ са уредени с договора от 15.10.2000г. с „Винпром-Бургас“ АД и доклад на Дирекция „Сделки“ и Дирекция „Контрол“ до Изпълнителния директор на АП от 20.11.2000г., сочещ, че с писма от 27.10.2000г. „Феста холдинг“ АД и „Лазур“ АД са приели като изпълнение на вземането за продажната цена на трите обособени части отнасянето на заплатените от купувачите на тези части поименни компенсационни бонове към погасяване задължението по приватизацията на „Винком“ АД.

С оглед на установените от тези доказателства факти по удоволетворяване на вземането, предмет на договора за правна защита, се твърди, че към момента на сключването му клиентският интерес вече е бил реализиран, поради което и този договор се явява лишен от предмет /невъзможен предмет, доколкото повторното удоволетворяване на това вземане е правно невъзможно/, което обуславя и неговата нищожност. В същото време, с решение № 306/16.11.2012г. на АпС – Варна, постановено по в.гр.д. № 509/2012г. правото на ищеца на адвокатско възнаграждение за осъщественото в изпълнение на договора процесуално представителство е било ограничено с изискването за ефективна осребряемост и реализация на паричното вземане, който резултат изначално е бил невъзможен. С оглед на това и по аргумент от разпоредбата на чл.288 ал.2 ЗЗД обосновава и правния си интерес от прогласяване нищожността на процесния договор.

В срока по чл.131 ГПК въззиваемото дружество „Феста Холдинг“ АД, чрез процесуален представител е оспорило предявения иск с възражения за неговата недопустимост и неоснователност. Излага доводи, че спорът относно действителността на оспорвания договор е преклудиран със СПН, с оглед постановеното решение по в.т.д. № 509/2012г. на АпС – Варна, с което предявеното чрез възражение за прихващане вземане за адвокатско възнаграждение, основаващо се на този договор е прието за неоснователно. Наред с това счита, че доколкото въззивникът не е страна по договора не е процесуално легитимиран да иска прогласяване на неговата нищожност. Излага и доводи за неоснователност на исковата претенция. Не оспорва осъщественото процесуално представителство от страна на адв. Т. по образуваните на основание договора дела, като твърди, че същият е бил запознат с всички обстоятелства относно приватизацията на „Лазур“ ЕАД и извършените по нея плащания, както и по сделките за приватизация на обособените части. Твърди, че няма неизпълнени задължения към въззивника, което обстоятелство е признато от него в споразумение от 13.05.2011г.

Адвокатско дружество „С. и съдружници“ също е оспорило иска като неоснователен. Твърди, че към момента на сключване на процесния договор адвокатското дружество не е знаело за извършените разпореждания с вземането от страна на „Лазур“ АД и в частност със сочените от въззивника в исковата молба писмени доказателства, както и че цялото досие по клиентската партида на „Феста Холдинг“ АД е предадено на адв. Т.. Счита, че тези обстоятелства са извън предмета на договора за правна помощ и че адвокатското дружество не носи отговорност.

От ангажираните по делото доказателства, ценени в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка, по отношение на която и липсват наведени оплаквания в жалбата:

 С договор за правна помощ от 20.03.2006г., сключен между „Феста холдинг“ АД и Адвокатско дружество „Т. и С.“, представлявано от въззивника, последното е поело задължение да 1/ проучи и подготви доклад относно правната и фактическа възможност за ангажиране отговорността на Агенцията по приватизация за неизпълнени задължения по повод приватизацията на „Лазур“ АД, вземанията по които са придобити от доверителя по договор за цесия и 2/ в зависимост от доклада да подготви искова молба за реализиране отговорността на АП по съдебен ред и осъществи процесуалното представителство в съдебното производство до приключването му с влязло в сила решение.

В чл.3 от този договор е обективирано постигнатото между страните съгласие относно възнаграждението за възложената работа – левовата равностойност на 100 000 евро, от които 20 000 евро за проучвателния доклад и 80 000 евро за водене и процесуално представяне по делото, последните дължими след приключване на съдебното производство с влязло в сила съдебно решение, произнасящо платежната отговорност на АП.

Впоследствие, с анекси от 20.10.2008г. и 14.04.2010г. са изменени параметрите на възнаграждението за процесуално представителство /договорените 80 000 евро плюс 20% върху събраните суми/, като плащането е обусловено не само от положителен резултат по делото, но и ефективното осребряване на признатия размер на вземането.

Изрично в коментирания договор е посочено, че се сключва на основание чл.6 ал.2 от рамков договор между страните от 01.03.2006г. Същият е приет като доказателство и има за предмет предоставянето на консултански услуги от адвокатското дружество в областта на различни отрасли в правото, като е регламентиран начина на възлагане при конкретен клиентски интерес и определяне на дължимото възнаграждение.

С влязло в сила решение № 306/16.11.2012г., постановено по в.т.д. № 509/2012г. ВАпС е отменил обжалваното пред него първоинстанционно решение по гр.д. № 1077/2011г. на ОС – Варна и вместо него е постановил друго, с което е уважен предявен против въззивника иск на „Феста Холдинг“ АД с правно основание чл.422 ГПК за дължимост на сумата от 150 000 евро по запис на заповед от 12.04.2010г., ведно с договорна лихва за периода 12.04.2010г. – 12.05.2010г. Със същото е отхвърлено предявеното възражение на адв. Т. за съдебна компенсация с уговореното в процесния договор за правна помощ и анексите към него възнаграждение, приемайки, че се касае за резултативен хонорар и че условието за изплащането му не е реализирано. Същите мотиви са изложени и в постановеното по реда на чл.303 ГПК решение по т.д. № 712/2014г. на ВКС за отмяна на решението по т.д. № 509/2012г., с което молбата на въззивника е оставена без уважение.

Не е спорно и установеното от ангажираните по делото доказателства, че вземането на „Феста Холдинг“ АД за проучването и защитата на което е сключен договора за правна помощ от 20.03.2006г. се основава на договор за цесия от 10.05.2004г. /л.72 от гр.д. № 1883/2015г./. С този договор „Лазур“ АД е прехвърлило на „Феста Холдинг“ АД вземанията си срещу „Текстил Лазур“ АД, „Мебелна къща Лазур“ АД и „Лазур 999“ АД в общ размер на  4 335 643 лева – главница, ведно с всички гаранции, лихви и неустойки, съставляващи задължения на тези три дружества към АП във връзка с приватизацията на обособени части от „Лазур“ АД, които задължения са били предмет на цесия от Агенцията по приватизация в полза на „Лазур“ АД, съгласно договор от 21.09.1999г. Страна по този договор /от 21.09.1999г./ е и „Феста Холдинг“ АД, в качеството й на купувач по договор за приватизация на 63% от капитала на „Лазур“ ЕАД и поети с приватизационния договор задължения от АП.

Между страните липсва спор, че въззивникът, в качеството му на представляващ и съдружник в Адвокатското дружество е извършил консултанската дейност по чл.2, т.1 от процесния договор, както и че същият е осъществил процесуалното представителство вр. задължението по чл.2 т.2 по предявен иск с правно основание чл.92 ЗЗД срещу АП и АСПК до приключване на спора във всички съдебни инстанции /видно от приетото като т.д. № 699/2006г. на СГС, съдържащо се в кориците на в.гр.д. 509/2012г. на АпС – Варна /. По този спор е постановено решение от 10.01.2008г., потвърдено по реда на инстанционния контрол с решение на САпС по в.т.д. № 2332/2008г. и решение на ВКС по т.д. № 566/2009г. Исковата претенция на „Феста холдинг“ АД е отхвърлена като неоснователна с основен мотив и на трите инстанции, че договорът за цесия от 10.05.2004г. е нищожен, тъй като по силата на тристранния договор от 21.09.1999г. Агенцията по приватизация е цедирала своето вземане по договорите за приватизация на обособените части в полза на „Лазур“ АД, като страните са декларирали, че с това са изпълнени задълженията й към „Лазур“ АД и „Феста холдинг“ АД, поради което и към 10.05.2004г. цедентът „Лазур“ АД е нямал вземане спрямо АП, в това число и за неустойка, т.е. не е могъл да прехвърли такова на „Феста Холдинг“ АД.

Въззивникът е действал като процесуален представител на въззивното дружество и при подаването на жалба срещу държавата пред ЕСПЧ, предявена след влизане в сила на отхвърлителното решение по т.д. № 699/2009г.

Видно от исковата молба, учредила производството по т.д. № 699/2006г. на СГС и приложените доказателства, към датата на предявяване на иска въззивникът е знаел за следните обстоятелства, относими към цедираното вземане на „Феста Холдинг“ АД – По силата на договор от 21.06.1999г., сключен по реда на ЗПДОбП /отм./ дружеството е придобило 63% от капитала на „Лазур“ ЕАД. В чл.16 от този договор АП е поела задължение да не променя условията по вече сключени приватизационни договори за продажба на обособени части от „Лазур“ ЕАД досежно размера, начина и сроковете на плащане на определената по тях цена, както и да прехвърли на „Лазур“ АД паричните постъпления от продажбите на обособените части. Към 21.06.1999г. са били сключени приватизационни договори за продажба на обособени части, описани в приложение 12 към приватизационния договор, сред които складова база с „Лазур 999“ АД, мебелна къща Лазур с „Мебелна къща Лазур“ АД и магазин за текстил с „Текстил Лазур“ АД.

На 21.09.1999г. между АП, „Лазур“ АД и „Феста Холдинг“ АД е сключен договор за прехвърляне на права и поемане на задължения, съгласно който в изпълнение на поетото към „Лазур“АД и в коментирания чл.16 задължение към „Феста Холдинг“ АД Агенцията по приватизация прехвърля на „Лазур“ АД вземанията си, произтичащи от продажбата на обособените части, ведно с обезпеченията, привилегиите и лихви за забава. Тези вземания впоследствие са цедирани в полза на “Феста Холдинг“ АД с посочения по-горе договор за цесия от 10.05.2004г.

Известни са били на въззивника и обстоятелствата, че междувременно АП е дала съгласие и приела плащане на задълженията на „Лазур 999“ АД, „Текстил Лазур“ АД и „Мебелна къща Лазур“ АД чрез поименни компенсационни бонове, както и че исковете на „Лазур“ АД против тези три дружества за заплащане на остатъка от продажната цена, ведно с лихви за забава са били отхвърлени като неоснователни /решения по т.д. № 2145/2002г., № 2146/2002г. и № 2147/2002г. по описа на ОС – Варна/. В хода на тези производства, видно от постановените по тях решения и запазени материали е установено, че изплатените поименни компенсационни бонове са били отнесени за погасяване на задължения на „Винпром Бургас“ по договор за приватизация на „Винком“ АД. Въззивникът е бил процесуален представител на „Текстил Лазур“ АД и „Мебелна къща Лазур“ АД, ответници съответно по т.д. № 2147/2002г. и т.д. № 2146/2002г., и в това му качество е знаел и за третото дело /материали, съдържащи се в Приложение № 4 към гр.д. 2909/2015г., представеното с исковата молба по т.д. № 699/2006г. на СГС като доказателство решение № 228/31.03.2005г. на ВКС, постановено по т.д. № 185/2004г. вр. т.д. № 2145/2002г. на ОС – Варна, изявления на въззивника в с.з. от 13.10.2017г. и постановеното в същото с.з. определение по см. на чл.146 ал.1 т.4 ГПК вр. чл.153 ГПК/.

Въззивникът твърди, че при сключване на процесния договор за правна помощ, доверителят не му е предоставил съществена информация относно вземането, предмет на доверения интерес и сочеща на прието от „Феста Холдинг“ АД изпълнение на задълженията на „Лазур 999“ АД, „Текстил Лазур“ АД и „Мебелна къща Лазур“ АД чрез погасяване дълга на „Винпром Брургас“ АД вр. приватизацията на „Винком“ АД. Във връзка с тези твърдения са приети като доказателства писмо от лицето Иван Българанов, протоколно решение от 14.10.2000г. на Съвета на директорите на „Лазур“ АД, включващ и „Феста Холдинг“ АД, за възлагане на изпълнителния директор на „Лазур“ АД да погаси задължения в размер на 4 347 223 лв., представляващи приватизационна цена за 57% от капитала на „Винком“ АД; сключен на 15.10.2000г. в съответствие с това решение договор между „Лазур“ АД и „Винпром – Бургас“ АД; последващо решение на СД от 14.11.2000г. и споразумение за изменение на договора от 15.10.2000г.; Доклад № ДЗ-340/14.10.2004г. на Директора на Дирекция „Финансова“ към Сметната палата, приемащ, че вземанията на „Лазур“ АД вр. приватизацията на обособени части – „Магазин Текстил“, „Складова база“ и „Мебелна къща“ са уредени с договора от 15.10.2000г. с „Винпром-Бургас“ АД; доклад на Дирекция „Сделки“ и Дирекция „Контрол“ до Изпълнителния директор на АП от 20.11.2000г., сочещ, че с писма от 27.10.2000г. „Феста холдинг“ АД и „Лазур“ АД са приели като изпълнение на вземането за продажната цена на трите обособени части отнасянето на заплатените от купувачите на тези части поименни компенсационни бонове към погасяване задължението по приватизацията на „Винком“ АД, които писма са изключени от доказателствения материал поради оттеглянето им от въззивника; доказателства, сочещи на участие на „Феста холдинг“ АД в управлението на „Винком“ АД и „Винпром Бургас“ АД; одитен доклад на Сметната палата от 2006г.; кореспонденция между АП и „Феста Холдинг“ АД, „Лазур“ АД и дружествата – купувачи на трите обособени части; доклади и протоколи на АП /л.444 и сл./.

Съвкупният анализ на тези доказателства потвърждава установената фактическа обстановка относно начина на погасяване на задълженията по договорите за приватизация на трите обособени части и на задължението на „Винпром Бургас“ АД вр. приватизацията на „Винком“ АД. Същите установяват и знанието на тези обстоятелства от страна на „Феста Холдинг“ АД предвид участието й в капитала на тези две дружества и в „Лазур“ АД, респ. управителните му органи към датата на сключване на договора от 15.10.2000г. между „Лазур“ АД и „Винпром-Бургас“ АД. В същото време, по настоящото дело не се установява коментирания договор от 15.10.2000г. и цитираните докладни и одитни доклади на АП, АСПК и Сметната палата да са част от клиентското досие, изготвено в изпълнение на поетите задължения по чл.2 т.1 от договора за правна помощ от 20.03.2006г. Независимо от това съдът приема за установено, че към датата на предявяване на иска по чл.92 ЗЗД по т.д. № 699/2012г. по описа на СГС въззивникът е знаел и за съществуването на сключения между "Лазур" АД и "Винпром Бургас" АД договор от 15.10.2000г. /същият е цитиран в решението по т.д. № 2145/2002г. на ВОС/.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на решението:

Изхождайки от наведените в исковата молба фактически твърдения, настоящият състав намира, че правната квалификация на предявения иск е чл.26 ал.2, предл. четвърто ЗЗД – нищожност на договора поради липса на основание.

Твърденията за нищожност се основат на доводи за съзнавана от доверителя изначална нееквивалентност на насрещните престации – същият е знаел, че правото, чиято защита иска да му бъде предоставена не съществува, защото вече е реализирано, като в същото време е уговорено възнаграждение, дължимо при съдебно признаване на това право, поради което и обема на поетото и изпълнено от адвокатското дружество задължение не кореспондира на насрещното задължение за заплащане на предоставената адвокатска услуга.

Тази правна квалификация е дадена и от първоинстанционния съд с определението му от 13.09.2017г., с което е изменил доклада си по чл.146 ГПК, а с обжалваното решение са разгледани предпоставките от фактическия състав именно на тази норма.

Съдът не е обвързан от дадената от страната правна квалификация – невъзможен предмет. Такава би била налице само при фактически твърдения за физическа или правна невъзможност за съществуването на предмета на сделката, т.е. когато предметът не е съществувал в обективната действителност и не може да възникне според природните закони и с оглед степента на развитие на науката и техниката, или когато се касае за индивидуално определена вещ и към момента на сключване на сделката тя е погинала, както и когато съществува правна пречка за възникването или разпореждането с предмета. Твърдението за несъществуването на правото, за чиято защита е сключен договора за правна помощ, поради погасяването му към момента на сключването на договора не може да се квалифицира като твърдение за невъзможност на предмета. Съдебното отричане на защитаваното въз основа на договора за правна помощ притезание, също не е твърдение, че осъщественото процесуално представителство е лишено от съдържание.

Ето защо, оплакванията на въззивника за недопустимост на решението поради разглеждането на незаявена претенция са неоснователни.

Не са налице и други пороци, обуславящи валидността на първоинстанционното решение.

Спорът относно допустимостта на иска предвид отхвърленото възражение на въззивника за прихващане и формираната СПН с решението по в.т.д. № 509/2012г. е разрешен с определение на АпС – Варна, постановено по в.ч.гр.д. №  389/2015г. За въззивникът е налице правен интерес да оспорва процесния договор, предвид обстоятелството, че същият е осъществил пряката консултантска дейност в изпълнение на договора и процесуалното представителство по водените съдебни производства, в това число и след напускане на адвокатското дружество, както и че с оглед сключените анекси към договора уговореното възнаграждение е платимо лично на него.

По съществото на спора:

Съдебната практика е константна, че договорът за правна помощ има основните характеристики на договора за поръчка, поради което и същият се подчинява на неговата регламентация, при съобразяване специалните разпоредби на Закона за адвокатурата /Решение № 9/03.02.2017г. по гр.д. № 2656/2016г. на ВКС, ІV г.о.; Решение № 224/2011г. по гр.д. № 371/2010г. на ВКС, ІV г.о.; Решение № 623/2010г. по гр.д. № 1744/2009г. на ВКС, ІV г.о.; Решение № 102/2018г. по гр.д. № 3762/2017г. на ВКС, ІІІ г.о.; Решение № 127/2016г. по гр.д. № 5964/2015г. на ВКС и др./.  Същият може да съдържа и елементи на договор за изработка, когато освен възложеното процесуално представителство или извършването на други правни действия от името на представлявания, предметът на договора включва и възлагане на други дейности като изготвяне на конкретни правни становища по определен въпрос, проект на договор, събиране на документи и други подобни действия /в т.см. Решение № 212/2017г. по гр.д. № 358/2017г. на ВКС, ІV г.о./.

При всички случаи обаче се касае за един каузален договор, предполагащ и наличието на основание за сключването му /чл.26 ал.2 изр. второ ЗЗД/.

В настоящия случай със сключения на 20.03.2006г. процесен договор адвокатското дружество се е задължило да проучи и подготви доклад относно правната и фактическа възможност за ангажиране отговорността на Агенцията по приватизация за неизпълнени задължения по повод приватизацията на „Лазур“ АД, вземанията по които са придобити от доверителя по договор за цесия и в зависимост от доклада да подготви искова молба за реализиране отговорността на АП по съдебен ред, както и да осъществи процесуалното представителство в съдебното производство до приключването му с влязло в сила решение. С оглед на това е уговорено и възнаграждение поотделно за двете фази на възложената работа /проучвателна и съдебна защита/. Съдебната реализация на вземането е обусловена и от изводите на довереника, направени при изпълнение на първата част от възложената му работа, а договорения резултативен хонорар за процесуалното представителство е израз на свободата на договаряне и в съответствие с предвидената изрична възможност за това съгласно чл.36 ал.4 Закона за адвокатурата.

Ето защо не може да се приеме, че единствената причина /основание/ на договора за доверителя е съдебното признаване на вземането, респ. получаването на уговореното възнаграждение за процесуалното представителство пред съда за адвоката, макар и само при уважаване на иска. Поради това и знанието на определени факти, относими към съществуването на вземането, от която и да е от страните не лишава договора от основание. Още повече, че не може да бъде вменено в тежест на доверителя задължение за правната оценка на тези факти, а по отношение на довереника – знание за категорична неоснователност на претенцията. Същата може да бъде призната и въпреки обективното съществуване на тези, но незаявени в процеса факти, с оглед процесуалното поведение на ответната страна /напр. при хипотеза на неприсъствено решение/. Претендираното право може да бъде отречено и по други съображения, т.е. независимо от тези факти - така, както е в настоящия случай /основанието за отхвърляне на иска е не даденото съгласие от "Феста холдинг" АД и "Лазур" АД за отнасяне на заплатените от трите дружества компенсационни бонове за покриване задълженията на "Винпром Бургас" АД, а това, че с договора от 21.09.1999г. АП е изпълнила задълженията си, поради което към датата на сключване на договора за цесия между "Лазур" АД и "Феста Холдинг" АД от 10.05.2004г. цедентът не е имал вземане, което да прехвърли/. В тази връзка, и в двете хипотези, довереникът не поема задължение за определен резултат, а за полагане на необходимата грижа за неговото постигане. Това важи и когато следващото му се възнаграждение е уговорено съобразно изхода от спора.

Непосочването на всички известни му обстоятелства и доказателства от страна на доверителя може да съставлява неизпълнение на договорното му задължение по чл.7.2 от процесния договор за правна помощ, но не и да влияе върху действителността на този договор. По тази причина и предвид изложеното в предходния абзац без значение за настоящия спор е дали въззивникът действително е бил уведомен за сключения договор от 15.10.2000г. и разменената кореспонденция между "Феста Холдинг" АД и АП, респ. трите дружества по договорите за приватизация на обособените части от "Лазур" АД, респ. можел ли е да узнае за тези обстоятелства при полагане на дължимата грижа в хода на възложената му проучвателна дейност по чл.2.1.

Гореизложеното  обуславя и крайния извод на съда, че процесният договор за правна помощ не е нищожен поради липса на основание, поради което предявеният иск е неоснователен.

Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Въззиваемите не са претендирали разноски за въззивното производство.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 641/10.04.2018г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 2909/2015г.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, при условията а чл.280 ГПК, в 1-месечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                              2.