ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

580

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на  10.10.2017 година                      в състав :

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ПЕНКА ХРИСТОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.ч.гр.д. № 454/2017 по описа на Апелативен съд гр. Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е частна жалба вх.№ 5472/20.09.2017 год по описа на Апелативен съд Варна от К.Ж.К. чрез процесуалния й представител адв. В.И. *** срещу определение № 1555/08.06.2017 год по гр.д. № 463/2016 год на Окръжен съд Варна, с което е оставена без уважение молба вх.№ 16359/07.06.2017 за освобождавне от заплащане на държавна такса и разноски по делото. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на определението, частната жалбоподателка моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което молбата й бъде уважена.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същесдтво, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

За освобождаване от заплащане на такси и разноски при условията на чл. 83 ал.2 от ГПК съдът извършва обстойна преценка, която не се изчерпва с доходите на лицето и членовете на неговото семейство, но също и от неговото семейно и здравословно състояние, възраст и трудова заетост. Това облекчение се предоставя само на лица, които по причина, независеща от волята им, се намират в затруднено материално състояние и заплащането на държавната такса и разноските по делото са им непосилни. Наличието на предпоставките по чл. 83 ал.2 от ГПК трябва да се установят по убедителен начин с писмени доказателства, като декларацията по чл. 83 ал.2 т.2 от ГПК не е единственото такова.

Депозираната молба вх.№ 16359/07.06.2017 за освобождавне от заплащане на държавна такса и разноски е втора такава, като в нея не се съдържат новонастъпили обстоятелства, които да налагат извод, различен от този, до който са стигнали предходнте състави, включително и ВКС в постановеното определение № 127/07.03.2017 год по ч.гр.д. № 494/2017 на IV г.о.

Както е прието в определение № 553/01.10.2010 год по ч.гр.д. № 448/2010 год на ВКС, IV г.о., цитирано в определение на ВКС, с което не е допуснато до касация определение № 727/29.11.2016 год по в.ч.гр.д. № 545/2016 год на Апелативен съд Варна, при преценката на имущественото състояние на страната се вземат предвид:1) действителните доходи на лицето от пенсия, стипендия, заплата, хонорари и др., 2) доходите, които може да бъдат реализирани от несеквестируемо или по друга причина неотчуждаемо имущество и 3) правата върху секвестируеми вещи, дялови участия и други имуществени права.

От представените писмени доказателства се установява, че частната жалбоподателка притежава множество недвижими имоти, които могат да служат като източник на доходи въпреки наложените възбрани, чиято цел е единствено да възпрепятства извършването на разпоредителни сделки, но не и такива по управлението на имотите. Тя притежава също дялове в търговски дружества, а запорите върху тях не са пречка за развиването на търговската им дейност. Решението по т.д.№ 828/2014 год на ВОС, т.д. , с което е отхвърлен предявеният от въззивницата иск срещу „В.П.“ ООД за установяване на членственото й правоотношение в дружеството, не е влязло в сила, поради което и към настоящия момент тя се явява съдружник и управител на същото. Представената медицинска документация не установява наличието на заболяване, което да ограничава трудоспособността на жалбоподателката.

По изложените мотиви настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1555/08.06.2017 год по гр.д. № 463/2016 год на Окръжен съд Варна, с което е оставена без уважение молба вх.№ 16359/07.06.2017 за освобождавне от заплащане на държавна такса и разноски по делото.

Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страната с частна  жалба пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ал.1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           

 

       ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                         2.