Р Е Ш Е Н И Е

178

гр.Варна, 28.11.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на петнадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                          ЧЛЕНОВЕ:          ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                         МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря Виолета Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№455/17г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано по подадена въззивна жалба от Г.Ю.Г. чрез процесуалния му представител адв.Н. А. против решение №821/26.05.2017г., постановено по гр.д.№2234/15г. по описа на ВОС, гр.о., с което са отхвърлени предявените от Г.Ю.Г. искове против Министерство на отбраната на РБ и Националния военноисторически музей, и Държавата чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството за приемане за установено правото му на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр.Варна, Приморски парк, м. "Салтанат" № 81, представляващ реална част с площ 641 кв.м, повдигната в зелен цвят по скицата на л.60 от делото на РС, от поземлен имот ид. 10135.536.101 по КККР, одобрени със заповед №300-5-18/04.03.2004 г. на Изпълнителния директор на АГКК и изменени със заповед № КД №14-03-509/04.05.2010г. на Началника на СГКК, основани на твърдения за придобиване по завещание от 02 април 1976 г., обявено с протокол от 12 октомври 1976г. на Варненския нотариус, от Н. М. П., б.ж. на гр. Варна, а от нея - чрез продажба с нотариален акт №136, том 4, рег. 2118, дело № 764 по описа за 1943г. ВН, евентуално по давност чрез владение в периода от 12 октомври 1976г. до предявяване на исковете - 09.04.2015г., на основание чл. 124 ГПК, като скицата на л.60 от гр.д.№3969/15г. на ВРС, ХХХIII-ти състав, приподписана от съда, представлява неразделна част от решението, както и Г.Ю.Г. е осъден да заплати на държавата чрез МРРБ, действащ чрез Областния управител на Варненска област, сумата 466, 50лв., от които 450лв. юрисконсултско възнаграждение и 16, 50 лв. сторени разноски: платени такси за удостоверения, на основание чл.78, ал.8 ГПК.В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени.Претендират се разноски.

Въззиваемата страна Държавата чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството, представляван от Областен управител на област с адм.център Варна чрез процесуалния представител ст.експерт Н.И., в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК и в хода на производството поддържа становище за неоснователност на същата и моли решението на ВОС да бъде потвърдено.Претендира разноски.

Въззиваемата страна Национален военноисторически музей, гр.София, представляван от директора С.П., в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК и в хода на производството поддържа становище за неоснователност на същата и моли решението на ВОС да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна Министерство на отбраната на РБ, редовно уведомена, не е депозирала отговор по въззивната жалба.В о.с.з. не се явява представител, не изразява становище по жалбата.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба и уточняващите такива към нея от 11.05.2015г., 15.06. 2015г., 06.07.2015г., 25.08.2015г., 19.01.2016г. и 15.03.2016г. ищецът Г.Ю.Г. излага, че с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№136/43г., Н. М. П. е закупила недвижим имот, находящ се в гр.Варна, м. ”Св.Никола”, представляващ хавра с площ от 3, 7 дка, при граници и съседи: Д. П., Б. К., А. Н. и Евксиноградско шосе.С договор за дарение, обективиран в н.а.№39/67г., Н.Петкова е дарила 1000 кв.м. от този имот на баща му Ю. Г. П., който през 1975г. е дарил същите на сестра му С. Ю. П. Със саморъчно завещание от 02.04.1976г., обявено с протокол от 12.10.1976г., Н. М. П. му е завещала останалата част от собствената си градина с постройката в нея.Тъй като завещателката, поч. 1976г., не е оставила законни наследници, след обявяване на завещанието през 1976г. ГНС Врана, съгласно АДС №13188/30.11.1976г., е отчуждил ½ ид.ч. от масив- на дървена барака със застроена площ от 55, 46 кв.м. и от 950 кв.м. ид.ч. от цялото застроено и незастроено дворно място.През 1986г. е извършено отчуждаване в полза на държавата на част от недвижимия имот, представляващ УПИ 200 по КП на Курортно предградие „Лозята” от 1936г. и РП от 1937г., при което е получено обезщетение.Част от имота, придобит по завещание, не е била засегната от отчуждителното мероприятие като е останала извън квадратурата, описана в отчуждителните преписки.Тази част ищецът не е напускал и владее от 1976г. и понастоящем, без владението му да е било прекъсвано или смущавано.По действащи КККР, одобрени 2004г., тази част съставлява реална част от ПИ с идентификатор 10135.536.101 с площ на частта от 641 кв.м. и при граници така, както са посочени на скицата, приложена на л.60 от гр.д.№3969/15г. по описа на ВРС, ХХХIII състав, като частта от ПИ с идентификатор 10135.536.101, оцветена със зелен цвят. Установил, че в КР посоченият ПИ е записан като публична държавна собственост, предоставен за управление на Министерство на отбраната, съгласно съставен АДС.Поддържа, че записването в КР е без основание. Претендира да бъде прието за установено по отношение на Министерство на отбраната, че ищецът е собственик на процесната реална част с площ от 641 кв.м. от ПИ с идентификатор 10135.536.101, придобита чрез саморъчно завещание от 02.04.1976г., обявено с протокол от 12.10.1976г. на ВН, на Николина Минчева Петкова, б.ж. на гр. Варна, а от последната чрез договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№136/43г.В условие на евентуалност, ако се приеме, че ищецът не се легитимира като собственик въз основа на първото въведено придобивно основание, претендира да бъде прието за установено, че е собственик въз основа на придобивна давност чрез осъществявано владение в периода от 1976г. и към датата на предявяване на исковете.

Ответникът Министерство на отбраната в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК поддържа, че предявените против него искове са недопустими поради липса на пасивна процесуална легитимация.За недвижим имот с площ от 60 106 кв.м., реална част от който е процесният, е съставен АДС /публична/ №0683/07.11.2003г. Същият имот е предоставен по силата на ПМС №118/15.06.2005г. и ПМС №54/01. 04.2010г. в управление на Националния военноисторически музей.Последният е юридическо лице със седалище в гр.София и ведомство по см. на §2 от ДР на ЗДС.След изменението на чл.14, ал.1 от ЗДС, обн.ДВ, бр.32/05г. и на осн. чл.31, ал.2 от ГПК надлежен ответник по иска е единствено Държавата, представлявана от МРРБ.Постановеното решение против МО или друго ведомство не би обвързвало Държавата като самостоятелен правен субект.В условие на евентуалност, ако се приеме, че предявените против МО искове са допустими, поддържа, че същите са неоснователни.Недвижимият имот е публична държавна собственост и същият не подлежи на реституция.Предвид този му характер и същият не може да бъде придобит чрез давностно владение.  

След отговора на ответника с молби от 27.10.2015г. и 15.03.2016г. ищецът е насочил исковете си наред с първоначалния ответник и към Националния военно -исторически музей и Държавата, представлявана от МРРБ, като същите са конституирани като ответници от първоинстанционния съд с определение №864/01.04. 2016г.

Ответникът Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, представляван от Областен управител на област Варна, в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени.Поддържа, че ищецът не е придобил собственост върху процесния недвижим имот чрез посочените от него придобивни способи.Представеното по делото саморъчно завещание от 02.04. 1976г. не е написано и подписано от Николина Минчева Петкова.Завещанието е направено в полза на лице, което няма право да получава по завещание.Заветът е недействителен и т.к. към датата на откриване на наследството Н.Петкова не е била собственик на завещания имот.Не е налице и идентичност между имота, предмет на завета и процесния недвижим имот.Последният е придобит от държавата след надлежно проведено отчуждително производство.Съставлява публична държавна собственост, предоставен на ведомство за изпълнение на функциите му. Имотът не е бил владян от ищеца, а от държавата, като в условие на евентуалност, ако се приеме, че държавата не е придобила собственост чрез отчуждаване, под -държа, че е придобила собственост чрез придобивна давност с владение, продължило повече от 60 години.

Ответникът Национален военноисторически музей, гр.София в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени.Поддържа, че процесният недвижим имот е публична държавна собственост, придобит чрез отчуждително производство за нуждите на Министерство на отбраната.Ищецът не е владял процесния имот. Реалната част от ПИ с идентификатор 10135.536.101 с площ 641 кв.м. представлява подход към гаражи, използвани от НВИМ. 

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявени са в условията на обективно евентуално и пасивно субективно съединяване положителни установителни искове с пр. осн. чл.124, ал.1 от ГПК.

По допустимостта на исковете.

ПИ с идентификатор 10135.536.101 по КККР на гр.Варна, одобрени 2004г., изменени 2010г., целият с площ от 46 831 кв.м., реална част от който е процесният недвижим имот с площ от 641 кв.м., е част от недвижим имот с площ от 60 106 кв.м., за който е съставен АДС/публична/ №0683/07.11.2003г.При съставяне на акт е посочено, че имотът е предоставен в управление на Министерство на отбраната на осн. н.а.№90/17.08.1945г. и заповед №422/20.03.1952г. на Министерство на комуналното стопанство и благоустройството.Въз основа на акта в КР към КК недвижимият имот е записан на Министерство на отбраната.В същия АДС в графата забележки е добавено през 2005г., че на осн. ПМС №118/15.06.2005г. имотът е предоставен на Националния военноисторически музей, гр.София, филиал Военноморски музей, гр. Варна за изпълнение на функциите му.С ПМС №118/15.06.2005г. за изменение и допълнение на нормативни актове на МС с изменението на чл.3 от ПМС №162/99г. за приемане на Устройствен правилник на Министерство на отбраната и създаване на изпълнителни агенции към министъра на отбраната, е предоставен на Военно -исторически музей - София, филиал Военноморски музей - Варна недвижим имот, публична държавна собственост, намиращ се в гр.Варна, „Приморски парк”, съставляващ поземлен имот с площ от 60 106 кв.м., застроен с 19 бр. сгради с обща застроена площ от 8 270, 28 кв.м.Съгласно чл.6 от ПМС №54/01.04.2010г. за приемане на Устройствен правилник на Министерство на отбраната и за определяне на структури на пряко подчинение на министъра на отбраната НВИМ е юридическо лице, второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на отбраната, на което съгласно чл.7, т.3 се предоставят за управление за изпълнение на функциите му посочените в приложение №4 недвижими имоти, един от които имот публична държавна собственост, намиращ се в гр.Варна, „Приморски парк”, съставляващ поземлен имот с площ от 60 106 кв.м., застроен с 19 бр. сгради с обща застроена площ от 8 270, 28 кв.м.

Държавата се легитимира като собственик на недвижимия имот с цитирания АДС.Компетентен да я представлява в производството по отношение собствеността на този недвижим имот на осн. чл.31, ал.2 от ГПК е министърът на регионалното развитие и благоустройството.Първоначално/до 2005г./ имотът е бил предоставен за управление на Министерство на отбраната и последното е вписано в КР като държавното ведомство, на което е предоставено управлението на имота.С приемането на ПМС №118/15.06.2005г. управлението на имота е предоставено на НВИМ.С предоставянето на имота за управление на съответното държавно ведомство същото упражнява правото на държавна собственост като в производството относно този имот може да участва в качеството му на процесуален субституент на Държавата във формата на процесуална субругация.На осн. чл.26, ал.4 от ГПК в производството следва да се конституира и Държавата като носител на правото /съдебна практика в този см. - решение №565/28.01.2010г. по гр.д.№2932/08г., ВКС, II гр.о. и решение №6/01.06.2011г. по гр.д.№833/09г., ВКС, IV, гр.о./.За ищеца е налице правен интерес от предявяване на иска против НВИМ като процесуален субституент на държавата, на който понастоящем е предоставено правото на управление на имота, както и против МО също като процесуален субституент, записан в КККР като носител на това право и същевременно оспорващ правата на ищеца.    

По основателността на исковете.

По главния иск.

С к.н.а.№4/15.04.1943г. на ВН З. Г. З. и М. К. С. са признати за собственици на основание давностно владение, съвместно с наследодателя им К. Д., б.ж. на гр.Варна, на недвижим имот, представляващ хавра, находяща се във Варенските лозя, м.”Св.Никола”, с площ от 3, 7 дка, при съседи: Д. П., Б. К., А. Н., Евксиноградско шосе и път.С договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№ 136/12.05.1943г. на ВН, З. Г. З. и М.К. С. са продали на Н. М. П. недвижим имот, представляващ хавра, находяща се във Варненските лозя, м.”Св.Никола”, с площ от 3, 7 дка, при съседи: Д. П., Б. К., А. Н., Евксиноградско шосе и път според горецитирания н.а.№4/43г., и с площ от 2 743 кв.м. според общинска скица от 20.04.1943г.От заключението на СТЕ от 30.01.2017г. на в.л. Л.И., изслушано пред първоинстанционния съд и кредитирано от настоящия като обективно и компетентно дадено, се установява, че недвижимият имот, предмет на н.а. №136/43г., съставлява имот пл.№200 по КП на „Курортно предградие ”Лозята” от 1936г., последният с площ, отчетена графично от 3 200 кв.м.Видно от скицата по този план и РЛ към него имот пл.№200 граничи на изток с път и имот пл.№174, записан в РЛ на Военно министерство, на запад с имот пл.№187 - н-ци на Д. Х. и имот пл.№189 - К.Д. П., на север-шосе и на юг с имот пл.№185, записан на А. Н..В РЛ към плана имот пл.№200 е записан на наследници на М. К. По РП/улична и дворищна, одобрени 1937г./, който съгласно обясненията на в.л. в о.с.з. на 10.02.2017г. няма застроителна част, имот пл.№200 е отреден за парцел IV-200, кв.30а.РП от 1937г. не е приложен на място.

С решение №47 по протокол №16/19.03.1951г. Сталински градски народен съвет, по повод постъпили писма от командира на поделение №3795, с които се иска да се вземе решение за отчуждаване за нуждите на Министерството на народ -ната отбрана-Брегова артилерия на частни имоти, находящи се в м.”Св.Никола”, и след като е прието, че няма възможност да се заменят частни имоти с държавни и на осн. чл.32, б.”б” от ППЗДИ/обн.ДВ,бр.83/49г., отм.Изв., бр.92/16.11.1951г., в сила от 17.12.1951г./ е изказал мнение да се отчуждят за нуждите на МНО-Брегова артилерия гр.Сталин посочените в решението имоти, един от които, съставляващ празно място, съставляващо дворище №200 с площ от 3 400 кв.м., собственост на наследници на М. К. С решение №55 по протокол №69/31.10.1951г. Сталински градски народен съвет, след като е прието, че по предходното взето решение районът е доста голям, като нуждите на МНО могат да бъдат задоволени и с по-малко пространство, е прието да се коригира решение №16/47 от 19.03. 1951г., вкл. като от северната страна се изключи една 60 метрова ивица покрай шосето за Евксиноград, и е взето решение да се отчуждят за нуждите на МНО частни имоти по приложен списък, неразделна част от решението, и посочени граници. Решението на СГНС е предшествано от доклад от м.09.1951г. до министъра на народната отбрана на комисия, назначена от командира на Брегова артилерия гр. Сталин, относно необходимия за нуждите на МНО терен.

Отчуждителната процедура за нуждите на МНО, започнала по реда на ЗДИ /обн. ДВ, бр.300/48г., отм.Изв., бр.92/16.11.1951г., в сила от 17.12.1951г./ и ППЗДИ /обн. ДВ, бр.83/49г., отм.Изв., бр.92/16.11.1951г., в сила от 17.12.1951г./, предвид настъпилата в хода й отмяна на тези актове не е приключила по реда, предвиден в тях. Не е предприето отчуждаване по реда на чл.101 и сл. от ЗС, обн. Изв., бр. 92/16.11.1951г., в сила от 17.12.1951г., който е последващият закон, уреждащ реда за отчуждаването на имоти за важни държавни и обществени нужди, като след приемането му и до м.07.1952г. все още не е бил приет правилникът по чл.106 от ЗС /редакция към Изв., бр.92/51г./, уреждащ подробните правила за този вид отчуждаване-ПОИДОН е обн.Изв, бр.57/08.07.1952г.

С писмо от 10.12.1951г. до министъра на комуналното стопанство и благоустройството и копие до ГНС гр.Сталин и началника на Гарнизона гр.Сталин, зам. министърът на народната отбрана е поискал, предвид необходимостта да се отчуждят по спешност за нуждите на МНО недвижимите имоти, находящи се в кв. 27, 30, 30а и 32а по плана на Курортно предградие „Лозята” на гр.Сталин, м. ”Св. Никола” при посочени граници, очертани със зелени линии на скица, за което управата на СГНС е дала съгласие с протокол №69/31.10.1951г., като се отредят на осн. чл.29, т.2 от ЗПИНМ по регулация горните имоти за нуждите на МНО и се одобри по спешност исканото изменение на регулационния план на Курортно предградие „Лозята” на гр.Сталин.Съгласно чл.29, т.2 от ЗПИНМ/отм./, в действащата към посочената дата редакция-Изв, бр.113/50г., вр. чл.30 и чл.31, в съгласие в целите на градоустройството градските градоустройствени съвети одобряват по спешност регулационни планове, когато по неотложна нужда се налага те да добият сила веднага, като решенията им се одобряват със заповед на министъра на комуналното стопанство и благоустройството и влизат в сила от деня на обнародване на заповедта на министъра в ДВ.Към писмото е приложена имотна ведомост и списък на имотите, влизащи в района, подлежащ на отчуждаване, както и скица. Един от имотите, посочени в имотната ведомост, е  имот пл.№200/празно място/, със собственик: н-ци на М. К., адрес с.Камбурово, омуртагско, с площ по скица от 1 400 кв.м., както и е посочено, че за отчуждението им е съобщено писмено.Посочена е приблизителна пазарна стойност на имотите, подлежащи на отчуждаване, както и приблизителна данъчна оценка.В отговор от 29.12.1951г. на министъра на комуналното стопанство и благоустройството е посочено, че МКСБ не възразява за отчуждаването на имотите в м.”Св.Никола” за временно строителство за нуждите на МНО.

Със Заповед №422/20.03.1952г. на министъра на комуналното стопанство и благоустройството по повод протокол №35/08.03.1952г. на Градски градоустройствен съвет гр.Сталин и на осн. чл.29, т.2 от ППИНМ/всъщност ЗПИНМ/ е утвърдено сливането на кв.27, 30, 30а и 31 и 31а в един квартал и отреждането му за нуждите на Министерството на народната отбрана по плана на гр.Сталин, според червените черти по приложената към заповедта скица.За заповедта СГНС е уведомен със секретно писмо №380/20.03.1952г., а със секретно писмо от 26.03.1952г. са уведомени началника на КЕЧ при Гарнизона гр.Сталин и началника на Тила ВМС гр. Сталин, вкл. и за необходимостта на осн. чл.67 от ППИНМ да се изиска от СГНС да се извърши оценка на отчуждите имоти и да се въведат във владение, като преписи от оценителните протоколи да се изпратят на МНО.Не се установява обнародването на Заповед №422/20.03.1952г. в ДВ съгласно изискването на чл.29, т.2 от ЗПИНМ.Съдът приема, че доколкото се касае за отреждане по плана на недвижими имоти с предназначение, което е пряко свързано с бреговата отбрана на страната, то последното съставлява държавна тайна по см. на раздел I, т.2 от Списъка на данните, сведенията и въпросите, които представляват държавна тайна, утвърден с ПМС №231/08.03.1951г., обн.Изв., бр.22/51г., поради което е било допустимо заповедта да не бъде обнародвана.   

Видно от скицата към протокол №35/08.03.1952г. на Градски градоустройствен съвет гр.Сталин/л.287 от делото на ВОС/, която  е и скицата към Заповед №422/20. 03.1952г., и комбинирана скица, приложение №4 и комбинирана скица, приложение №6 към цитираната СТЕ/л.283 и л.285 от делото на ВОС/ в границите на недвижимия имот, предмет на Заповед №422/20.03.1952г., попада реална част от имот пл.№200 с площ на частта от 1324 кв.м., а в границите на същата част попада процесната реална част от ПИ с идентификатор 10135.536.101 с площ от 651 кв.м.

Предприето е отчуждаване по реда на ЗПИНМ/отм./ в действащата му към 1952г. редакция към ДВ, бр.113/50г. чрез отреждане по улично-регулационен план за нуждите на държавно ведомство, допустимо съгласно чл.17 и чл.35 от ЗПИНМ /отм./.Съгласно разпоредбата на чл.39 от ЗПИНМ/отм./ в действащата му към посочената дата редакция-Изв, бр.227/49г., в сила от 01.01.1950г., недвижимите имоти, отредени съгласно улично-регулационните планове за мероприятия на държавни учреждения се счита отчуждени по силата на самата регулация, или в настоящия случай с отреждането по улично-регулационния план на недвижимия имот по реда на чл.29, т.2 от ЗПИНМ за нуждите на МНО при граници, посочени в цитираната скица, с решението на Градски градоустройствен съвет гр.Сталин от 08.03.1952г. и одобрението му със заповедта на министъра на КСБ е настъпило отчуждителното действие и недвижимият имот, част от който е процесният, е придобит от Държавата.Отчуждаването на недвижим имот за държавни нужди е оргинерен способ за придобиване на собственост от Държавата, предвид което, за да установи правото си на собственост върху такъв имот, Държавата не е нужно да доказва, че лицето, от което е бил отчужден имотът, е бил негов собственик към момента на отчуждаване-съдебна практика в посочения смисъл: решение №587/29.06.2010г. по гр.д.№ 1272/09г., ВКС, I, гр.о., решение №71/ 28.04.2015г. по гр.д.№6943/14г., ВКС, I, гр.о. и решение №6/22.02.2016г. по гр.д. №5173/15г., ВКС, I, гр.о.В настоящия случай недвижимият имот е отчужден от наследниците на Михаил Караманов, доколкото това е бил собственикът, вписан в РЛ към действащия план, но отчуждителното действие при действието на цитираната разпоредба на чл.39 от ЗПИНМ настъпва независимо дали те са били собственици или собственик е била Николина Минчева Петкова по силата на договора за покупко-продажба, обективиран в н.а.№136/43г.

До 09.07.1956г. улично-регулационните планове имат непосредствено отчуждително действие по отношение на дворните места, които са отредени за мероприятия по уличната регулация.С изменението на чл.39 от ЗПИНМ, обн. Изв., бр. 54/56г./отм./ е въведен принципът, че недвижимите имоти на частни лица и обществени организации, отредени за мероприятия по улично-регулационен план, се считат отчуждени от деня на обезщетяване на собственика съгласно правилника за приложение на закона.Едновременно с изменението на чл.39 от ЗПИНМ/отм./ е приета и разпоредбата на чл.74а от ЗПИНМ/отм./, съгласно която разпоредбите на чл.39, ал.1 от ЗПИНМ се прилагат и по отношение на улични регулации, влезли в сила до 09.07.1956г., ако до същата дата недвижимите имоти не са били заети за съответните мероприятия, т.е. в хипотеза на незаемане на имотите непосредственият отчуждителен ефект на улично-регулационния план се заличава, ако не е било изплатено обезщетение на собствениците.В настоящия случай не са налице пред - поставките за прилагане нормата на чл.74 от ЗПИНМ /отм./.От една страна съгласно разменената през 1954г. секретна кореспонденция между началника на поделение №20106, гр.Сталин и МНО, Квартирно-експлоатационен отдел, при изплащане на обезщетенията за отчуждените със заповед №422/20.03.1952г. на министъра на КСБ имот пл.№187 от наследници на Д. Х. и имот пл.№200 от наследниците на М. К. е възникнал спор между лицата, т.к. на наследниците на Д.Х. е изплатено по-малко/за 250 кв.м./ за сметка на наследниците на М.К.От друга, т.к. видно от скицата по последващия действащ за територията план - КП „Крайбрежието” от 1956г. е, че е била заснета имотната граница между останалата неотчуждена част от имот пл.№200 от КП от 1937г., която част по КП от 1956г. е заснета като самостоятелен имот с пл.№1913, и терена на МНО, т.е. следва да се приеме, че планът е бил приложен.Същата граница е заснета и по последващия КП, одобрен 1977г., по който останалата неотчуждена част от имота е заснета като имот пл.№2059.

Със заповед №1048/23.10.1967г. на ИК на ГНС Варна по реда на ЗПИНМ/отм./ от Н. М. П. са отчуждени за благоустройствено мероприятие /разширение на пътя Варна-курорта „Дружба”/ реални части от имот пл.№1913 по КП от 1956г./общо 208 кв.м./, попадащи в най-северната и североизточната му част/съгласно обяснения на в.л. в о.с.з. на 10.02.2017г./, оценени с протоколи на комисията по чл.85 от ППЗПИНМ от 24.10.1967г. и 05.11.1967г. с изплатено през 1968г. обезщетение. 

С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен по реда на ЗРПВПВННИ/отм./ с н.а.№39/30.11.1967г. на ВН, Н. М. П. е прехвърлила на Ю. Г. П. 1000 кв.м. ид.ч. от едно свое празно дворно място/бивша хавра/, цялото с площ от 2 380 кв.м., находящо се в землището на гр.Варна, м.Св.Никола”№30а, представляващо имот пл.№1913 по плана на 21 п.р. но гр.Варна.С договор за дарение, обективиран в н.а. №157/04.08.75г. на ВН, Ю. Г. П. е дарил на дъщеря си С. Ю. П. придобитите от него 1000 кв.м. ид.ч. от имот пл.№1913, целият с площ от 2 380 кв.м.

Със саморъчно завещание от 02.04.1976г./съгласно изслушаната пред първоинстанционния съд СГЕ завещанието е написано и подписано от лицето, посочено като завещател/ Н. М. П. е завещала на Г.Ю.Г. собствената си градина и постройката в нея, намираща се в м.”Св.Никола”№30а, при граници: асфалтено шосе, военен имот и Б. К.. Завещателното разпореждане е нищожно на осн. чл.42, б.”б” от ЗН поради неспазване разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗН, а именно датата на завещанието „втори април 1976г.” е поставена след подписа на завещателя.Съгласно нормата на чл.25, ал.1 от ЗН подписът следва да бъде поставен след завещателните разпореждания. Датата е необходим елемент от текстовото съдържание на завещанието, поради което следва да бъде поставена преди подписа.Поставянето на дата след подписа води до нищожност поради противоречие с нормата на чл.25, ал.1 от ЗН, като е ирелевантно дали изписването на датата след подписа е умишлено или се дължи на грешка или пропуск. Съдебна практика в изложения смисъл: решение №343/01.11. 2011г. по гр.д.№1147/10г., ВКС, I, гр.о. и решение №65/21.03.2013г. по гр.д.№906/ 12г., ВКС, II гр.о. Независимо от изложеното следва да бъде посочено, че дори и да бе спазена разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗН, то от текстовото съдържание на завещанието не се установява предмет на същото да е процесната реална част от ПИ с идентификатор 10135.536.101, доколкото към датата на завещанието същата не е част от притежаваните от Н.П. ид.ч. от имот пл.№1913 по КП от 1956г., ведно със сградата в него, а дори и да беше, то доколкото завещателката не е била собственик на тази реална част при откриване на наследството-08.09.1976г., Г. Г. не би могъл да придобие собственост.

По изложените съображения съдът приема, че въззивникът не се легитимира като собственик на процесния недвижим имот въз основа на въведеното придобивно основание по главния иск.Като неоснователен същият следва да бъде отхвърлен и предвид сбъдване на вътрешното процесуално условие, под което е предявен евентуалният иск с въведено основание придобивна давност същият следва да бъде разгледан.

След обявяване на цитираното саморъчно завещание с протокол от 12.10.1976г. и т.к. наследството е открито при действието на чл.14 от ЗН в редакцията към ДВ, бр.22/49г. и е в полза на лице, което не е сред наследниците по закон на Н.П. /такива тя и не е оставила/, Държавата е приела, че се легитимира като собственик на ½ ид.ч. от наследството на Н.П. на осн. чл.11 от ЗН също в редакция към ДВ, бр.92/49г.За тази ½ ид.ч. е съставен АДС №13188/30.11.1976г., съгласно който Държавата е собственик на ½ ид.ч. от масивна дървена барака, състояща се от три стаи и коридор с площ от 55, 46 кв.м., както и на ½ ид.ч. от 950 кв.м. ид.ч. от дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от 1950 кв.м., представляващо имот пл.№1913 по плана на 21 п.р. на гр.Варна.Прието, че с 1000 кв.м. ид.ч. от имот пл.№1913 завещателката се е разпоредила през 1967г., съответно предмет на завещанието са оставащите 950 кв.м. ид.ч. от дворното място, както и сградата в него /съгласно СТЕ сградата е нанесена за първи път в КП от 1956г., нанесена е и в КП от 1977г., както и в КККР, като и понастоящем застрояването е без промяна -дървена паянтова постройка, използвана за жилищни нужди с площ от 53 кв.м., измерена на място/.Със заповед №1719/28.05.1986г. на председателя на ИК на ОНС Варна на осн. чл.95 от ЗТСУ/отм./ са отчуждени от Г.Ю.Г. и С. Ю. Г. съответно от С.Г. 1000 кв.м. ид.ч. от дворното място, представляващо имот пл.№2059 по КП от 1977г./имот пл.№1913 по КП от 1956г./, което по план е с площ от 2 380 кв.м., за които същата се е легитимирала като собственик с н.а.№157/75г. и от Г.Г. ½ ид.ч. от останалите ид.ч. от дворното място/1380 кв.м ид.ч./ или 690 кв.м. ид.ч. и ½ ид.ч. от сградата, за които същият се е легитимирал със завещанието от 02.04.1976г., като лицата се обезщетяват съгласно заповедта всяко с тристайно жилище/въззивникът не оспорва полу -чаване на обезщетението/.Предмет на отчуждаването през 1986г. е имот пл.№2059 по действащия към посочената дата КП от 1977г., ведно със сградата в него/извън частта, притежавана от Държавата на осн. чл.11 от ЗН/, съставляващ по КККР ПИ с идентификатор 10135.536.543.За същия е съставен АОС /частна/ №5163/30.09. 2008г. с посочено в акта основание за придобиване на собственост §42 от ПЗР на ЗОС.Не се твърди, съответно установява, осъществена реституция по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др.

Въззивникът поддържа, че от обявяване на завещанието упражнява фактическа власт с намерение за своене върху процесния недвижим имот.Към датата на обявяване на завещанието същият е малолетен, като от навършване на 14 годишна възраст е можел да има намерение за своене.Според показанията на св.Д.И. и М.Стоянова имотът е бил на Н. П., ограден от отпред/към пътя/ и отстрани/изток и запад/, но не е бил ограден на юг към морето.Г. и семейството му живеят в този имот, там е живяла и Н. П., за която знаят, че го е прехвърлила на Г..Долната част на имота/към морето/ не се поддържала, свидетелките не са ходили там.Показанията на свидетелите са неясни относно южната граница на владения имот, но двете свидетелки сочат като владян имот пл.№1913 на скицата на л.286 от делото на ВОС, като процесната реална част не съставлява част от този имот, който е ПИ с идентификатор 10135.536.543 по КККР. Съгласно заключението на цитираната СТЕ и на СТЕ от 02.03.2017г. понастоящем не съществува ограда на място, която да отделя ПИ с идентификатор 10135.536. 543 и ПИ с идентификатор 10135.536.101, разположена в направление запад-изток. Южно от ПИ с идентификатор 10135.536.543 има паянтова ограда, разположена в направление север-юг.Според показанията на св.Т.Т. оградата между ПИ с идентификатор 10135.536.101 и ПИ с идентификатор 10135.536.543/телена с бетонови колове, овехтяла/ е съществувала към 2012г.Не се установява безпротиворечиво в производството осъществявано владение върху процесната реална част от ПИ с идентификатор 10135.536.101, но дори и такова да бе установено, то доколкото недвижимият имот е държавна собственост, придобит чрез отчуждително производство през 1952г., и предоставен на ведомство за изпълнение на функциите му на осн. чл.7, ал.1 от ЗДС същият не би могъл да бъде придобиван по давност. Ако и да бъде прието, че е частна държавна собственост, то предвид нормата на §1 от ЗДЗС също понастоящем не би могъл да бъде придобит по давност.

По изложените съображения съдът приема, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.Предвид достигането до идентични изводи с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.На осн. чл.78, ал.3, вр. ал.8 от ГПК, вр. чл.25, ал.1 от НЗПП и направеното искане на въззиваемата страна Държавата следва да бъдат присъдени сторените от нея пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски, представляващи такива за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №821/26.05.2017г., постановено по гр.д.№2234/15г. по описа на ВОС, гр.о.

ОСЪЖДА Г.Ю.Г., ЕГН **********, адрес гр.Варна, м.”Св. Никола” №30а да заплати на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, представляван от Областен управител на област с адм.център Варна, сумата от 200лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.3, вр. ал.8 от ГПК.  

Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: