Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                        №   214/11.12.2014 година, гр.Варна

 

                                             В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в открито заседание на дванадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:ИВАН ЛЕЩЕВ

                                                                                              ПЕНКА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Ю.К., сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.гр.д.№ 456 по описа за 2014 и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Търговски дом” АД гр.Варна срещу решение № 1030/07.07.2014 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 3536/2012 година, с което дружеството е осъдено да заплати на Община Варна сумата от 261128.20 лева на основание чл.59 от ЗЗД, представляваща разликата (втория частичен иск) до пълния основателен размер от присъденото по гр.д.№ 2051/2010 година на ВОС обезщетение на същото основание, както и законната лихва върху главницата в размер общо на 109301.71 лева за периода от 07.10.2010 година до 04.12.2012 година - предявяване на иска, както и разноски по делото в размер на 23103.13 лева. Правят се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска от апелативната инстанция да го отмени, да отхвърли изцяло исковете като неоснователни или погасени по давност, като  се присъдят и разноските за двете съдебни инстанции.

Насрещната страна Община Варна оспорва въззивната жалба и моли апелативната инстанция да потвърди обжалваното решение, като й присъди юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по съществото на спора приема следното:

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, направил е законосъобразни правни изводи от нея, поради което и на основание чл.272 от ГПК, въззивният съд препраща към неговите мотиви, като се има предвид и следното:

Развитите във въззивната жалба доводи и съображения се отнасят до неправилност на обжалваното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила по връчване на съдебните книжа и зачитане на СПН, поради нарушение на материалния закон относно липсата на неоснователно обогатяване по смисъла на чл.59 от ЗЗД и прилагането на института на погасителната давност и необоснованост. Въззивният съд не може да сподели тези оплаквания, тъй-като:

От една страна, връчването  на съобщенията за предявената срещу жалбоподателя искова молба и за доклада по делото чрез „Български пощи” ЕАД, за което са оформени обратни разписки, приложени към делото, е станало по надлежния ред - на лицата Ж.Тодорова и Ст.Найдева, които работят към този момент в друга структура на мажоритарния собственик на „Търговски дом” АД гр.Варна, ползват една и съща сграда за офиси на „Слънчев ден” АД и на „Търговски дом” АД в курорта „Св.св. Константин и Елена” гр.Варна, ползват съседна на „Търговски дом” АД канцелария в същата сграда и същите са били представители на въззивника при разглеждане на делото по частичния иск (виж приложеното гр.д.№ 2051/2010 година на ВОС, по което са получавали надлежно всички съдебни книжа), като в случая получените съобщения и приложените към тях книжа са оставени в съседната на тяхната канцелария, където е офисът на законния представител на дружеството Николай Сургучев - виж протокол от  о.з. на 21.03.2014 година и разпит на същите лица, като свидетели. При тази фактическа обстановка въззивният съд приема, че за двете свидетелки Тодорова и Найдева е бил учреден с конклудентни действия мандат за получаване на съдебните книжа по настоящето дело по смисъла на чл.50, ал.3, изречение първо, във връзка с чл.42, ал.1, предложение второ от ГПК и поради това правилно ВОС не е уважил искането за възстановяване на срока за даване на писмен отговор, а от там и не е зачел правния ефект на направеното възражение с отговора за погасяване, поради изтекла давност, на част от задълженията за лихва.

От друга страна, воденият предходен съдебен процес по частичния иск е завършил с осъдително за въззивника окончателно съдебно решение, което формира сила на присъдено нещо за основанието на претенцията, а наред с това предявяването на исковата молба по него представлява и прекъсване на давността по смисъла на 116, б.”б”от ЗЗД. С оглед на това, дори и направено в срок, възражението за погасяване по давност на част от вземането за главница и/или лихви би било неоснователно. При това положение както ВОС, така и ВАпС са обвързани от задължителната сила на това решение в частта на основанието на иска, а по отношение на доказването на размера, ВОС е назначил и съответна експертиза, която е установила точния размер на главницата и на лихвата по периоди и по този начин е изградил решаващите си изводи обосновано, при съобразяване  на събраните по делото  доказателство. Това означава, че и оплакването за необоснованост е неоснователно.

Неоснователно е и оплакването, че в случая не е налице фактическия състав на неоснователното обогатяване по смисъла на чл.59 от ЗЗД, тъй-като въззивникът не се обогатил (не е получил увеличение на имуществото си) с претендираните суми. Константната практика на съдилищата в РБ е, че форма на неоснователно обогатяване за чужда сметка е и спестяването на неизбежни разходи, които биха били получени от насрещната страна-в случая от въззиваемата страна.

 

По изложените съображения ВАпС приема, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение следва да се потвърди изцяло в обжалваната част.

В отхвърлителната му част за главницата и за лихвите същото решение не е обжалвано и то е влязло в сила в тази част.

При този изход на делото въззивникът следва да понесе и разноските на въззиваемата страна за тази инстанция - юрисконсултско възнаграждение, което апелативната инстанция определя на 3500.00 лева съобразявайки характера на иска (частичен) и липсата на фактическа или правна сложност на спора.

Водим от горното, ВАпС

                                                         Р   Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1030/07.07.2014 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 3536/2012 година в частта, в която „Търговски дом” АД гр.Варна е осъден да заплати на Община Варна главница в размер на 261128.20 лева на основание чл.59 от ЗЗД, законна лихва върху главницата в размер общо на 109301.71 лева до 04.12.2012 година, законната лихва върху главницата от 05.12.2012 година до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 23103.13 лева.

ОСЪЖДА „Търговски дом” АД гр.Варна с ЕИК 813157059 да заплати на Община Варна разноски по делото в размер на 3500.00 (три хиляди и петстотин) лева юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ:1.                             2.