Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

197

 

гр.Варна,  30.11.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, втори състав на единадесети ноември, двехиляди и петнадесета година в открито заседание в състав:

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

Секретар Ю.К.,

Прокурор,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 456/15 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивни жалби, подадени от И.Г.К. и К.Ж.К., двамата от гр.Варна и от процесуалния представител на третото лице-помагач – ТП на НАП – Варна срещу решение № 736/17.04.2015 г. по гр.д.№ 1799/2014 г. на Окръжен съд – Варна, ХІІ състав, с което е уважен иска, предявен от Й.Д.И. и С.Д.М., с правно основание чл.108 от ЗС, при участието на трети лица – помагачи, описани в решението. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за отхвърляне на предявения иск.

          В подаден писмен отговор, в направено писмено уточнение и в съдебно заседание, пълномощникът на ищците и на третите лица-помагачи К.И.В. и И.И.С. и третото лице-помагач Ю.М.И.-Т. – в писмено становище, оспорват въззивните жалби и изразяват становище за правилност на решението.

          Третите лица-помагачи Б.Н.А. и С.А. Къцелянска изразяват становище за основателност на въззивните жалба и за неправилност на обжалваното решение. Останалите трети лица-помагачи не са изразили становища.

Въззивните жалби са подадени в срок и от надлежни страни и са процесуално допустими.

 

Предявени са искове от Й.Д.И. и С.Д.М. срещу И.Г.К. и К.Ж.К., при участието на третите лица Б.Н.А., Н.Б.К., Г.С.И., С. А.К., действаща като ЕТ "Стефани - С.К."; К.Д.Н., М.Л.П. и Ю.М.И.-Т., И.К.И., К.И.В. и И.И.С. ***, за предаване владението върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. "Патриарх Евтимий" № 64, представляващ апартамент № 3 на втория етаж, подробно описан в исковата молба, както и 4.8645 % ид. ч. от общите части на сградата и от дворното място, в която е изградена същата, представляващо имот пл. 3 в кв. 293 по плана на 9-ти микрорайон на гр. Варна, с твърдения за придобиване правата на собственост от ищците върху равни идеални части от имота чрез решение № 5777/13.12.2013 г. по гр. дело2380/2005 г. на Варненския районен съд, XXXI-ви състав и по наследяване от И.И. Г., а от нея – със същото решение, евентуално ищците по давност чрез владение в периода от 20.03.1996 г. до 10.01.2014 г., по чл. 108 ЗС, с присъждане на разноски.

Ответниците оспорват исковете с възражение придобиване на правото на собственост чрез постановление за възлагане от 01.10.2013 г. в публична продан по изп. дело № 20137120400128, влязло в сила на 12.10.2013 г. и вписано в службата по вписванията с вх. рег. № 292/10.01.2014 г.; твърдят, че обектът и цената не са посочени в предварителния договор, евентуално - обектът е различен от този в решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД; не е бил настъпил падежът на задължението за прехвърляне, евентуално искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е бил погасен по давност; ответницата не е притежавала правото на собственост; не са били внесени разноските по прехвърлянето.

Третите лица Б.Н.А., ТД на НАП и Н.Б.К. оспорват исковете.

Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че на 12.06.1996 г. е сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот в строеж, чрез който С.К., действаща като ЕТ "Стефани - С.К." е обещала да прехвърли на Д.А.Г. и на И.И. ***№ 3 на първия жилищен етаж, подробно описан в договора, ведно с 10 кв. м ид. ч. от дворното място, заедно с избено помещение № 11 с площ от 6.86 кв. м. с цена 1000000 лв. Страните са уговорили, че собствеността ще бъде прехвърлена два месеца след издаването на акт обр. 16 за приемане на строежа.

На 14.09.1995 г. – преди сключването на предварителния договор, е бил одобрен идеен проект, по който е било предвидено изграждането само на две жилища, но не и на ап. № 3 с описаните в предварителния договор помещения, но възоснова на този идеен проект не е било издадено разрешение за строеж.

Тъй като строителството е започнато без разрешение, впоследствие върху архитектурните проекти са нанесени заснетите отклонения и е издаден акт № 43/18.12.1998 г. за узаконяване на жилищна сграда на четири етажа и терасовиден етаж, включващ и процесния апартамент № 3.

По делото е установено, че границите на жилището по идейния проект и по екзекутива са идентични, следователно и индивидуализацията по предварителния договор на продаваемия обект е достатъчно точна, тъй като е описан идентичен обект с този по екзекутива.

По отношение на договарянето на цената, същата е договорена като определяема, следователно уговорката е действителна, като действителна е и уговорката за възможност цената по договора да бъде предоговаряна, предвид наличие и на елементи за изработка.

След като предварителният договор съдържа всички съществени елементи на договора за продажба, страни, обект и цена, той е действителен.

На 04.07.2005 г. е вписана искова молба от Б. и С.А. срещу С. и М.К. и Н. и П.К. за делба на дворно място, ведно с пететажна жилищна сграда с подземен и терасовиден етажи, по която е образувано гр. д. № 1890/2005 г. на ВРС, ХХ-ти състав.

С решение № 351/03.02.2011 г., влязло в сила на 03.01.2013 г. делбата е извършена, като в дял на С.К. са поставени строителни обекти в сградата, сред които и процесният апартамент и тя е осъдена да заплати на Б.А. сумата 51156 лв. за уравнение на дяловете, ведно със законната лихва, считано от влизане на решението в сила.

На 29.07.2005 г. е вписана искова молба от купувачите срещу С.К. за процесния апартамент № 3, по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, по която е образувано гр. д. № 2380/2005 г. на ВРС, XXXI-ви състав, приключило с решение № 5777/13.12.2013 г., с което предварителният договор е обявен за окончателен.

На 17.01.2013 г. е вписана възбрана от ЧСИ върху строителни обекти, включително върху апартамент № 3, собственост на С.К. за обезпечение вземането на Б.А., за което е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 1890/2005 г. на ВРС, ХХ-ти състав.

С постановление от 01.10.2013 г., влязло в сила на 12.10.2013 г., процесният апартамент № 3 е възложен на ответника И.Г.К..

Въз основа на установената от съда фактическа обстановка, е направен правилен извод за основателност на предявения иск.

При възникналата конкуренция на права между страните по делото, съдът приема следното: придобиването на имота от ответниците чрез възлагане на публична продан е станало в хода на висящо производство по чл.19, ал.3 от ЗЗД, като възлагането е извършено след вписването на исковата молба. Съобразно чл.114, ал.1, б. „б” ЗС извършеното възлагане на имота няма сила спрямо приобретателите по предварителния договор. Макар съдебното решение, с което е уважен иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД да е влязло в сила след влизане в сила на постановлението за възлагане и след неговото вписване, купувачите по предварителния договор са придобили собствеността върху имота. Именно поради това правата на купувачите при публичната продан, произтичащи от длъжника по изпълнителното дело и обещател по предварителния договор не могат да бъдат противопоставени на купувачите – ищци по иска по чл. 19, ал.3 от ЗЗД. Пак поради предхождащото възлагането вписване на исковата молба по иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД, без значение е последователността на вписването на постановлението за възлагане и на съдебното решение по иска по чл. 19, ал.3 от ЗЗД. Затова оплакванията на жалбоподателите в тази насока са неоснователни.

Неоснователно е и възражението, че вписването на исковата молба за делба преди исковата молба по иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД, би направило възлагането на публичната продан противопоставимо на купувачите по предварителния договор. Последицата от вписването на исковата молба за делба е да оповести за наличието на спора, като при евентуално прехвърляне на дял, прехвърлителят ще придобие качеството на процесуален субституент по делото, а приобретателят ще бъде обвързан от силата на пресъдено нещо на решенията в двете фази на делбата. Това вписване няма действие да обезпечи събиране на парично вземане за уравнение на дял.

Тъй като ответниците в настоящия процес не са обвързани от СПН в процеса по чл. 19, ал.3 ЗЗД, те могат да направят възражения относно действието на съдебното решение по отношение на процесния имот, но възраженията за нищожност на предварителния договор и за липса на идентичност между действително построения обект и имота по договора, са неоснователни по изложените по-горе съображения. Ответниците нямат право на възражения, че падежът на задължението за прехвърляне не е бил настъпил и за погасяване на потестативното право по чл. 19, ал. 3 ЗЗД по давност, доколкото тези възражения касаят упражняване на потестативното право, на което те не са носители.

Предвид факта, че е прехвърлено правото на собственост върху имота по силата на съдебното решение по чл. 19, ал.3 ЗЗД и това преобразуващо действие е по отношение на всички, чл. 226 ГПК в случая е неприложим. Този текст е неприложим и по отношение на прехвърлянето в изпълнителния процес, където основанието за прехвърлянето е публичната продан, осъществена от орган с властнически правомощия, дадени му от Държавата, а не по силата на сделка.

Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, че ищците са установили правото си на собственост върху процесния имот, на соченото от тях придобивно основание – решението по чл.19, ал.3 от ЗЗД, с което е обявен за окончателен предварителния договор за покупко-продажба. Не се спори относно осъществяването на владение на имота от насрещната страна, поради което искът по чл. 108 от ЗС е основателен и следва да бъде уважен. Поради уважаване на главния иск, евентуалният, основан на твърдението за придобиването на имота по давностно владение, не следва да се разглежда.

Обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като въззивниците бъдат осъдени да заплатят на въззиваемата Й.Д.И. сумата от 1900.00 лева – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

                                       Р       Е       Ш      И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 736/17.04.2015 г. по гр.д.№ 1799/2014 г. на Окръжен съд – Варна, ХІІ състав.

ОСЪЖДА И.Г.К., ЕГН ********** и К.Ж.К., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Й.Д.И., ЕГН ********** ***, сумата от 1900.00 лева – разноски по водене на делото пред настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

                                                                             2.