Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

177/27.11.2017 г.

гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 08.11.2017 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ПЕНКА ХРИСТОВА

 

при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 456/2017 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Срещу решение № 160/28.07.2017 год по гр.д. № 33/2017 год на Окръжен съд Търговище са подадени въззивни жалби, както следва:

1) От Е.М.Х. чрез процесуалните му представители адв. Людмил Ивов И. и адв. И.И. *** – в осъдителната му част за сумата 40 000 лв, с която се е обогатил неоснователно като стойност при покупка на недвижим имот по нот.акт № 191, т.XV, дело 2978 от 19.10.2012 год на нотариус Кинка Генчева, рег.№ 317 на НК, по иска с правно осн. чл. 59 от ЗЗД, предявен от М.М.П. и С.Х. Хаджимуратова, както и в осъдителната част за разноските в размер на 3 312,64 лв. Направено е искане за присъждане на разноски.

2) От М.М.П. и С.Х. Х.- в отхвърлителната част за сумата 40 000 лв по предявения иск с правно осн. чл. 55 ал.1 предл.1 от ЗЗД във вр. с чл. 26 ал.1 предл. 3 от ЗЗД , предявен като част от получени без основание въз основа на нищожна клауза от договора за доброволна делба с нот.акт № 69, т.VI, н.д. № 3690 от 23.07.2015 год на нотариус Петя Ангелова, рег.№ 496 на НК, в осъдителната част за сумата 45 000 лв по насрещния иск с правно осн. чл. 79 ал.1 от ЗЗД , представляваща неизпълнение на задължението за парично уравнение на дяловете  по договора за доброволна делба с нот.акт № 69, т.VI, н.д. № 3690 от 23.07.2015 год на нотариус Петя Ангелова, рег.№ 496 на НК, както и в осъдителната част за разноските за сумата 4710,56 лв.  Направено е искане за присъждане на разноски.

Постъпил е писмен отговор от Е.М.Х. чрез процесуалните му представители адв. Людмил Ивов И. и адв. И.И. ***, по въззивната жалба на М.М.П. и С.Х. Х. В него е изразено становище за неоснователност на същата и искане за потвърждаване на решението в атакуваната с тази жалба част.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивните жалби са подадени в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

Разглеждайки ги по същество, съдът намира следното:

Въззивниците М.М.П. и С.Х. Х. са ищци в първоинстанционното производство. Предявили са срещу Е.Х. обективно съединени искове, както следва: иск с правно осн. чл. 55 ал. ал.1 предл.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 40 000 лв, с която ответникът се е обогатил неоснователно като стойност при закупуването на недвижим имот с нот.акт № 191, том XV, дело № 2978/19.10.2012 год и иск с правно осн. чл. 55 ал.1 предл.1 във вр. с чл. 26 ал.1 предл.3 от ЗЗД за заплащане на сумата 40 000 лв като част от получена без основание сума за уравнение на дяловете въз основа на нищожна (нарушаваща добрите нрави) клауза от договор за доброволна делба на същия имот, сключен под формата на нот.акт № 69 том VI нот.д. № 3690/23.07.2015 год, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от завеждането на иска до окончателното им изплащане и разноските по делото.

Приет е за съвместно разглеждане насрещния иск на Е.М.Х. срещу М.М.П. и С.Х. Х., на осн. чл. 79 ал.1 от ЗЗД, за присъждане на сумата 50 000 лв, представляваща неизпълнена част от задължението за заплащане на уравнение на дяловете по договор за доброволна делба, сключен под формата на нот.акт № 69 том VI нот.д. № 3690/23.07.2015 год.

От събраните по делото доказателства е установено от фактическа страна следното:

По силата на договор за покупко-продажба, сключен под формата на нот.акт № 35, том III, рег.№ 4295, дело № 288/2012 год на нотариус Кинка Генчева с рег.№ 317 на Нотариалната камара, между страните е възникнала съсобственост върху следния недвижим имот: Птицеферма, състояща се от две сгради, а именно: сграда с площ от 1500 кв.м., и сграда с площ от 1510 кв.м., разположени в стопански двор, представляващ поземлен имот, за който е отреден УПИ I с площ от 18 860 кв.м. по плана на с.Надарево, Търговищка обл. Страните не спрорят относно факта, че отразената в нотариална покупна цена не е действителната заплатена от тях цена на имота. По твърдения на ищеца тя е в размер на 100 000 лв, а в отговора на исковата молба ответникът е заявил, че цената е по-висока и той е доплатил на продавачите разликата, но не уточнява размера и не сочи доказателства за плащане. От представените доказателства – мемориални ордери от 19.10.2012 год на л.8 до л. 13 от първоинстанционното дело се установява, че за закупуването на имота ищецът е превел на всеки от продавачите суми в общ размер 90 000 лв, а ответникът превел на продавача Р.Д.В. сумата 10 000 лв.

При липса на изрична уговорка в договора за покупко-продажба следва да се приеме, че съсобствеността е придобита при равни дялове на двамата съсобственици. Продажбата има вещно действие и то настъпва автоматично в момента на сключване на договора в предвидената от закона форма, в случая с изповядване на нотариалния акт. От този момент в патримониума на всеки от купувачите е преминало правото на собственост върху ½ ид.част от имота. Но договорът поражда и облигационно действие както спрямо продавачите, които имат право да получат уговорената цена, така и във вътрешните отношения между купувачите – съсобственици. Имущественото разместване, настъпило по силата на договора изисква всеки от купувачите да заплати такава част от цената, която е съответна на придобитите права. Нарушаването на тази еквивалентност води до неоснователно обогатяване на единия за сметка на другия. Като е изпълнил чуждото задължение, ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил, защото патримониумът му се е увеличил без основание. Искът с правно осн. чл. 59 ал.1 от ЗЗД е основателен и доказан до размера на обедняването, който в случая е сумата 40 000 лв, платена в повече от ищеца за придобиването на ½ ид.ч. от имота.

Неоснователна се явява претенцията за връщане на сума в размер на 40 000лв, предявена като частична от получени от ответника 80 000 лв по договора за доброволна делба на имота, поради нищожност на клаузата за уравнение на дяловете, уговорена в нарушение на добрите нрави.

С договора за доброволна делба страните са прекратили съсобствеността върху закупения имот, като в дял на ищеца е поставена една от намиращите се в него сгради, основно ремонтирана и подобрена. Съгласно изрична клауза в договора и въз основа на одобрена от страните оценка, изготвена от независим оценител, те са определили сумата, която ищецът трябва да заплати за уравнение на дяловете. При определянето й са взети предвид извършените подобрения в имота, но не и разходите за придобиването му. В противен случай това е следвало изрично да се уговори. Клаузата не противоречи на добрите нрави, защото дори и да няма пълно съответствие с действителната стойност на подобренията, доброволната делба има действието на спогодба, имаща за цел чрез взаимни отстъпки да бъде прекратена съсобствеността. Този резултат е постигнат, а ищецът е изпълнил част от поетото задължение, като е заплатил сума в размер на 75 000 лв в деня на сключване на договора за доброволна делба, както и първата от разсрочените вноски в размер на 5 000 лв.

С оглед на това основателен е предявеният насрещен иск с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД за заплащане на дължимата част от 45000 от уговореното с договора за доброволна делба уравнение на дяловете. Ответникът – ищец по насрещния иск е изпълнил задължението си, произтичащо от спогодбата, да предаде на ищците владението на попадналия в техен дял имот. Ответниците по насрещния иск са придобили имота в режим на СИО, което обуславя солидарността им по отношение задължението за заплащане на сумата за уравнение на дяловете. В договора за доброволна делба изрично са указани падежите на вноските, всяка от които в размер на 5000 лв, поради за изпадането на длъжниците в забава не е била необходима покана. Задълженията са изискуеми и поради това основателна е също претенцията за обезщетение за забава на осн. чл. 86 от ЗЗД, считано от падежа на всяка вноска до датата на предявяване на насрещния иск.

Поради съвпадане на изводите с тези на първоинстанционния съд, настоящият състав намира, че постановеното решение като законосъобразно и правилно следва да бъде потвърдено.

С оглед на това, че въззивните жалби и на двете страни са неоснователни, разноските следва да се понесат от тях така, както са направени.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 160/28.07.2017 год. по гр.д. № 33/2017 год. на Окръжен съд - Търговище, г.о.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)