Р Е Ш Е Н И Е № 152

гр. Варна, 19.10.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на седми октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                                           ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 457 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Р.С.Ж. от гр. Добрич чрез адв. Д. А. *** срещу решение № 235/03.07.15г., постановено по гр.д. № 36/15г. по описа на ОС-Добрич, с което е признато за установено по реда на чл. 422 ал.1 от ГПК, че Р.С.Ж. дължи на Г.Б.В. ***, предоставена в заем и невърната в уговерения срок до 30.08.2013 год., сума в размер от 50 000 лв. по договор от дата 01.04.2012 год., чието изпълнение е обезпечено с издаден от него на дата 01.04.2012 год. запис на заповед с падеж 30.08.2013 год., въз основа на който документ по ч.гр.д.№ 4724/2013 год. на Добричкия районен съд е издадена заповед № 423 за изпълнение на парично задължение по чл. 417 т.9 от ГПК/06.11.2013 год., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 05.11.2013 год. и до окончателното й изплащане; ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 2 205 лв.,съставляваща сторени съдебно-деловодни разноски, от които 1 100лв. в заповедното производство и 1 105 лв. в исковото производство. Счита се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като ищецът не е установил, че реално е предал на ответника посочената сума по посоченото каузално правоотношение, чието вземане е било обезпечено с издаването на посочения менителничен ефект. В тази насока неправилно е тълкувано записаното в договора за заем, че сумата се счита за предадена с подписването му и поради това съставлява разписка за самото плащане. Такава разписка не съставлява и записа на заповед. Не е била установена и връзката на договора за заем и записа на заповед. Поддържа се, че при подписването на договора за заем ответникът е бил въведен в заблуждение, поради което и сделката е унищожаема. Това следва да се приеме за установено от показанията на разпитаните свидетели и тяхната преценка от ДОС е била неправилна. Заключението на СГЕ не доказва, че документите са били подписани именно на посочената в тях дата и дали и къде е извършено реално предаване на процесната сума. Решението не е съобразено и със Закона за ограничаване плащанията в брой. Претендира се отмяна на решението и присъждане разноските за двете инстанции. В с.з. жалбата се поддържа лично и чрез процесуален представител

Насрещната страна не е депозирала отговор на въззивната жалба и не изразява становище пред въззивната инстанция.

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа страна:

В предвидения по чл. 415, ал. 1 от ГПК 1-месечен срок заявителят Г.Б.В., в чиято полза е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 4724/13г. на РС-Добрич въз основа на документ по чл. 417 от ГПК /по запис на заповед от 01.04.12г., с падеж 30.08.13г. за сумата от 50 000лв./ против Р.С.Ж., е предявил иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване на оспореното от длъжника вземане по посочената заповед за изпълнение, ведно с присъждане на разноските по делото. Твърдяло се е, че издаването на записа на заповед е за обезпечение на вземането на ищеца по каузалното правоотношение между страните по договор за заем от същата дата 01.04.12г. за сумата от 50 000лв. при уговорен падеж на 30.08.13г. Предаването на сумата се счита за установено от вписаното в чл. 2 от самия договор за заем. Твърди се, че ответникът не е върнал заетата му сума.

Ответникът е отричал наличието на връзка между договора за заем и записа на заповед, както и да е получавал сумата от 50 000лв. по посочения договор за заем, както и да е подписвал такъв договор с посочените условия. Счита се, че представеният от ищеца договор и запис на заповед са унищожаеми, тъй като при подписването им ответникът е бил въведен в заблуждение от ищеца, че подписва документи във връзка с договор за кредит от банка, за което ищецът е поел задължение да съдейства на ответника. Допълнил е, че е възможно първата страница на договора за заем да е била подменена, а втората да е подписана от ответника, имайки предвид сключените идентични по клаузи, но различни по дати на сключване, падежи и суми договори за заем между страните от 2013г. /л. 27 и 28/. В с.з. на 01.06.15г. ответникът е обяснил, че и при другите договори за заем е издавал запис на заповед, но не е подписвал никакъв договор за заем през 2012г., а това е станало през 2013г., но не е гледал какво точно разписва, очаквайки това да са банкови документи за кредит в полза на ищеца, по който поръчител да е ответника и последният да ползва паричния кредит и да връща парите на банката. Не си спомня каква месечна погасителна вноска е следвало да плаща на банката.

От представения договор за паричен заем от 01.04.12г. се установява, че ищецът е поел задължението да отпусне на ответника заем в размер на 50 000лв. като в чл. 2, изр. 2 е посочено, че подписването на настоящия договор удостоверява получаването на сумата от заемателя в брой. Срокът за връщане е уговорен на 30.08.13г. Представеният в заповедното производство запис на заповед е издаден на същата дата 01.04.12г. за сумата от 50 000лв. и с идентичен падеж 30.08.13г.

От основното и допълнителни заключения на СГЕ, които съдът кредитира, се установява, че в процесните договор за заем и запис на заповед от 01.04.12г., подписите съответно за заемател и за издател са положени от ответника. Двете страници на договора за заем са отпечатани на едно и също по вид печатащо устройство – черно-бял лазерен принтер и при еднаква интензивност на черния цвят на тонера на касетата. В записа на заповед не са установени следи и поправки /корекции/ досежно изписването на датата на издаване, датата на падежа и размера на сумата. Само след последната цифра „3” от годината „2013”,посочена като падеж, е била вписана повторно цифрата „3”, която с помощта на лентова коректорна паста е заличена. В с.з. експертът е допълнил, че е налице дублиране на последната цифра от годината и затова е заличена с коректор.

От показанията на св. М., които съдът преценява с оглед нейната евентуална заинтересованост по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като живее с ответника на семейни начала от 20 години, се установява, че в началото на 2013г. ищецът е отишъл в техния склад и е казал, че има познат в банка и може да съдейства за отпускане на търсен от ответника кредит. Няколко дни след 17.01.13г. ответникът е бил уведомен от ищеца, че е одобрен от банката, но трябвало да подпише някакви документи за оформяне на заема. Ищецът е отишъл в склада на ответника и там са били подписани някакви документи. При разписването ищецът не е предавал на ответника сума от 20 000лв., колкото поискал като кредит от банката Р.Ж.. Последният не е прочел предложените му за подпис документи, тъй като скоро е бил излязъл от болницата след претърпяна операция. Във връзка с този банков кредит свидетелката е следвало да ипотекира имота си, но после са били измамени от ищеца, който е прехвърлил къщата на себе си. Свидетелката не знае дали Р. е вземал друг път пари от ищеца на заем. При подписването на документите в склада е присъствал и другият разпитан като свидетел по делото Д.С.. Последният потвърждава това обстоятелство и сочи, че разговорът е бил за подпомагане на ответника за финансиране от банка. Свидетелят е видял, че Р. е подписал една папка с документи, но не може да каже какъв разговор между ищеца и ответника е предшествал подписването. Не е забелязал ищеца да е бил особено настоятелен, а ответника да отказва или да се колебае при подписването. С. не е видял съдържанието на подписваните документи. Свидетелят не знае дали между страните по делото е имало и други финансови взаимоотношения.

Установената по-горе фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Съобразно приетото в т. 17 на ТР № 4/18.06.2013г. по т.д. № 4/13г. на ОСГТК на ВКС, при въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка, с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение. Именно такъв е и настоящият случай.

От представените от ищеца доказателства следва да се приеме, че записът на заповед, послужил за издаването на заповедта за изпълнение е имал обезпечителна функция спрямо договора за паричен заем, по силата на който ищецът е предал на ответника сумата от 50 000лв. със задължението на последния да я върне на посочената дата. Това е така, защото е налице пълна идентичност относно датата и мястото на издаване на записа на заповед, сумата, която издателят се е задължил да заплати на приносителя му, както и падежа. И именно поради тази идентичност на тези реквизити /уговорки по договора/ съдът намира, че е налице горната обезпечителна цел на издаването на записа на заповед.

От друга страна самият договор за паричен заем е действителен, тъй като не се установи да е налице хипотезата на чл. 29 от ЗЗД и ответникът да е бил въведен в заблуждение от ищеца при самото му подписване /а че договорът за заем от 01.04.12г. е подписан от ответника се установява от заключението на СГЕ, изслушано по делото/. В тази връзка съдът намира, че от показанията на двамата разпитани свидетели не може да установи, че през м. 01.13г. в склада на ответника са били подписани именно процесните запис на заповед и договора за заем. И двамата свидетели не са видели какви точно документи подписва ответника и не знаят за тяхното съдържание. Темата на разговора е бил банков кредит и ищецът не е бил настоятелен, нито ответникът е бил принуден да подписва. Последният се занимава с търговска дейност, има опит при операции с парични средства и е грамотен, поради което не може да се приеме, че би подписал запис на заповед и договор за заем вместо банкови документи. Още повече, че между страните по делото през 2013г. са подписвани идентични по съдържание договори за заем, което би направило впечатление на ответника, ако процесните договор и запис на заповед са били подписани през м. 01.13г. и самият той би имал интерес да инициира производство за установяване на недействителността на тези сделки поради порок във волята му. Съвсем пък е нелогично при предварително получена информация, че банката може да отпусне кредит на ищеца, но при ипотека върху къщата на ответницата, именно ответникът да подписва документи, тъй като той не би се явил нито кредитополучател, нито ипотечен гарант. Самият ответник описва водените между страните разговори за съдействие на ищеца да му осигури банков кредит, който ответникът фактически да получи и след това да връща, но пък не знае каква месечна погасителна вноска е била уговорена. И въпреки това е решил да подписва документи от банката, но не в банков офис, а в собствения му склад, донесени му от ищеца.

Не се установи и да е налице подмяна на страниците на договора за заем, имайки предвид заключението по СГЕ.

Поради горното всички възражения на ответника относно недействителност на договора за заем и записа на заповед са неоснователни.

Договорът за заем е действителен и окончателен, тъй като уговорената сума е реално предаден от заемодателя на заемополучателя. Това следва да се приеме за установено именно от инкорпорираната в самия договор разписка за получаването на сумата – удостоверителното изявление на ответника в чл. 2, изр. 2, че с подписването на договора се удостоверява и получаването на сумата в брой.

Осъщественото плащане в брой е в нарушение на чл. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой. Целта на тази разпоредба обаче е предприемането на мерки за предотвратяване укриването на данъци и изпирането на пари, поради което и неспазването им може да има за последица съответната административно-наказателна отговорност, но не и нищожност на договора.

Няма доказателства за връщане на посочената сума от ответника на ищеца.

Поради горното следва да се приеме, че предявеният иск за установяване на вземането на ищеца, основано на посочения запис на заповед е основателен и следва да бъде уважен.

На осн. т. 12 на ТР № 4/18.06.2013г. по т.д. № 4/13г. на ОСГТК на ВКС съдът в настоящото производство следва да се произнесе и по дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство и съобразно изхода на спора да разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното производство. Заплатената от ищеца ДТ в заповедното производство е била 1000лв., а освен това е доказано и с договора за правна помощ от 05.11.13г. и плащането на адвокатски хонорар от 100лв. Поради това и тези суми се дължат и първоинстанционният съд ги е присъдил, ведно с разноските по исковото производство.

Обжалваното решение, инкорпориращо посочените правни изводи следва да бъде потвърдено. Въззиваемият не е поискал разноски за настоящата инстанция, а и доказателства за извършването на такива няма, поради което и съдът не присъжда разноски с настоящото си решение.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 235/03.07.15г., постановено по гр.д. № 36/15г. по описа на ОС-Добрич.

            Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните /чрез процесуалните им представители/ при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 от ГПК.

          

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: