ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№558

 

_03_.10.2017 г., гр. Варна

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на _03_.10. през две хиляди и седемнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ:МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА.;

Като разгледа докладваното от съдия Х.

 гр. д. № 457 по описа за 2017 година:

 

 

Производството е ОБРАЗУВАНО по реда на чл. 274, ал.2 ГПК, ПО частна жалба, подадена от Д.Х.Г. от гр. Търговище, срещу определение № 24/30.06.2017 год. на ОС Търговище по в.гр.д. 146/2017 год., с което е прекратено производството по подадена от нея жалба срещу  действията на ДСИ по изп.д. № 11/2017, изразяващи се в налагане на възбрани върху недвижими имоти.

В жалбата се излага, че определението е неправилно и постановено при нарушение на закона. Твърди се, че щом се обжалва налагане на възбрана върху всички имоти, се подразбира несеквестируемостта им. Излагат се съображения по същество как наложените възбрани увреждат интереса на длъжника. Иска се отмяна на прекратителното определение и разглеждане на жалбата по същество. Прави се искане за спиране на делото до приключване на наказателно производство от частен характер по подадена тъжба от жалбоподотелката.

Препис от жалбата е връчен на насрещната страна –«Банка ДСК» ЕАД, гр. София, ЕИК 121830616, която е изразила становище за неоснователността й.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ОС е образувано по жалба на длъжник в изпълнителния процес срещу налагане на обезпечителни мерки в изпълнителния процес – възбрани върху всички притежавани недвижими имоти. Излага се в жалбата, че длъжникът не е редовно уведомен за изпълнението.

Взискателят, „Банка ДСК” АД е подал писмен отговор със становище за неоснователност на депозираната жалба.

Подадената жалба срещу налагане на възбрани на недвижим имот от длъжник в изпълнителния процес е недопустима.

Не е налице нито една от лимитативно изброените от закона хипотези, в които жалбата на длъжниците би била допустима по чл. 435, ал.2 и ал.3 от ГПК. Неуведомяването за изпълнението на длъжника не представлява основание за самостоятелно обжалване на наложените възбрани. Други основания за обжалване не са въведени в производството пред ОС.

В случая твърдението за обжалване на изпълнително действие, с което се насочва изпълнението върху несеквестируем обект, е въведено едва с ЧЖ срещу прекратителното определение, но отново не е уточнено кой конкретно имот е несеквестируем и защо. 

Съобразно приетото в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ №2/2013 г. от 26.07. 2015 г на ОСГКТ на ВКС, съдът може да се произнесе срещу подготвителни действия по отношение изпълнението срещу несеквестируем имот само като част от действията, подготвящи същинското насочване на изпълнението към несеквестируемата вещ, а именно публичната продан. Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът ще отмени всички изпълнителни действия, които нарушават (несъвместими са с) несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за това. Така че страната може да атакува изпълнението и в по-късна фаза от процеса, позовавайки се на несеквестируемостта.

Останалите съображения за накърняване интересите на длъжника чрез възбраняване на съсобствени имоти са също извън предмета на допустимите жалби по чл. 435, ал.2 и 3 ГПК.

Посочените в депозираната жалба обжалвани действия, с оглед изложеното по - горе, попадат извън обхвата на нормата на чл. 435, ал.2 от ГПК.

Жалбата срещу действията на ЧСИ е била недопустима пред ОС, поради което и жалбата срещу прекратителното определение на ОС е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Искането за спиране на делото до приключване на производство по подадена тъжба до Прокуратурата на РБ следва да се остави без уважение предимно на процесуално основание – не е представено доказателство за образувано наказателно производство, което би представлявало основание по чл. 229, ал.1, т.5 ГПК за спиране на делото. Отделно, не е обоснована преюдициалността на наказателното преследване спрямо настоящия процес. Правомощията на съда да отменя действия на съдебния изпълнител са силно ограничени в сегашния ГПК, все още защитата на длъжника в по-голяма част от случаите се осъществява предимно по исков ред, евентуално чрез наказателен процес. В настоящото производство съдът е силно ограничен да се произнесе само по допустимостта, не и по предмета на жалбата на длъжника и тази допустимост не зависи от изхода по тъжбата на г-жа Г..  

Водим от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №  24/30.06.2017 год. на ОС Търговище по в.гр.д. 146/2017 год.

 Определението НЕ подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: