ОПРЕДЕЛЕНИЕ 548

гр. Варна,   26.09.2017г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА          

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 458/17г., намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от М.Х.Н. чрез адв. В. Ц. *** против определение № 1694/23.06.17г. по гр.д. № 2510/16г. на ОС-Варна, с което производството по делото е било прекратено като недопустимо. В частната жалба се излага, че определението е неправилно, постановено при съществено нарушение на процесуалноправните разпоредби и е необосновано. Посочено е, че исковата молба от жалбоподателката е била подадена на 27.10.16г. срещу Н. Н. П., по която е било образувано дело пред ВРС. Производството по същото е било оставено без движение за отстраняване нередовности на исковата молба. С молба от 18.11.16г. ищцата е посочила, че след подаване на исковата молба е научила, че посочения като ответник Н. Н. П., е починал на 25.11.15г. /преди предявяване на иска/ и е оставил за свои наследници преживялата съпруга и двете си деца. С оглед на новоузнатото обстоятелство, ищцата с посочената молба е отправила искане съдът да приеме изменение на исковата молба като предявения иск по чл. 108 от ЗС и искането по чл. 537, ал. 2 от ГПК да се считат предявени против наследниците на починалия преди подаването на иска ответник. Последвали са множество действия на съда /първоначално ВРС, а след изпращането на делото по подсъдност – и ВОС/ и на ищцата за отстраняване на нередевности на исковата молба и нейното вписване. Едва след това са били връчени преписи от исковата молба на ответниците, посочени от ищцата с молбата ѝ от 18.11.16г., двама от които са подали отговор и по тяхно искане е конституирано трето лице-помагач. Въз основа на направеното от ответниците възражение за недопустимост на исковото производство, съдът е постановил обжалваното определение. При това положение частният жалбоподател, изхождайки от приетото в доктрината относно понятията за процесуалната правоспособност, процесуалното правоприемство и процесуалната легитимация, поддържа, че предявяването на иска срещу страна без процесуална правоспособност задължава съда да предприеме мерки, за да се отстрани по възможност нежелания резултат от липсата на процесуалната правоспособност. Жалбоподателката се позовава и на съдебната практика /т. 5 на ТР № 1/13г. на ОСГТК на ВКС/, че отстраняването на всяка констатирана от съда нередовност е поправка на исковата молба, както и че до връчването на препис от исковата молба на ответника, ищецът може да измени иска без ограничения /цитирана е практика на ВКС и незадължителна такава на ВАпС/. В този смисъл се поддържа, че насочването на иска срещу наследниците на починалия преди подаването на исковата молба ответник, представлява поправка на исковата молба и същата се смята за поправена от деня на подаването ѝ. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, ведно с присъждане на разноските по делото.

В предвидения срок е депозиран отговор от две от насрещните страни – К.И.П. и И.Н.П. и двамата представлявани от адв. Н. Т.. Поддържат, че частната жалба е допустима, но е неоснователна. Изтъква се съображението, че правоприемството в процеса е възможно само ако първоначалното процесуално правоотношение е било надлежно възникнало. Липсата на правосубектност препятства възможността за възникване на процесуално правоотношение, а пък от това следва невъзможността и за промяната му чрез привличането на наследниците на починалото физическо лице. Насочването на иска спрямо нови лица не е поправка на исковата молба, защото могат да се поправят само фактически грешки и несъответствия, но не и да се замени несъществуващия ответник с неговите наследници.

Писмен отговор на частната жалба не е депозиран от третия, посочен като ответник от ищцата – П.А.Г..

Отговор е депозиран от конституирания като трето лице-помагач на страната на първите двама ответници – А.Р.М.. Същият чрез адв. К. Д. оспорва частната жалба като неоснователна и поддържа по същество изразеното от К.П. и И.П. становище. Изложено е, че исковата молба е била нередовна и на още едно основание – ищцата не е доказала надлежната си процесуална легитимация чрез представяне на доказателства, че липсват наследници от по-близка родствена степен, за да може тя да предявява ревандикационния иск за имота. Претендира се потвърждаване на определението на ВОС и присъждане на разноските по делото, за което са представени списък и доказателства за извършването им.

Частната жалба е подадена в срок от страна с правен интерес от обжалването, против обжалваем съдебен акт и при наличието на доказателства за надлежна представителна власт, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

От материалите по делото се установява, че М. Х. Н. е подала на 27.10.2016г. искова молба във ВРС с предявен иск на осн. чл. 108 от ЗС против Н. Н. П. – за приемане за установено по отношение на ответника, че ищцата като наследник на Б. Д. К., починал на 31.10.2008г. /с решение на СРС на осн. чл. 14 от ЗЛС е била обявена смъртта на наследодателя за настъпила на посочената дата/ е собственик на подробно описан поземлен имот, ведно с построената в същия вилна сграда, придобит от наследодателя ѝ въз основа на наследяване от неговите родители, за което е бил съставен КНА № 145/1985г. на ВН, както и за отмяната на КНА за собственост върху имота по давност № 130/2014г. на нотариус Ст. Костадинова, рег. № 446 на НК, гр. Варна, издаден в полза на А.Р.М., на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК. Още с първата подадена на 18.11.16г. молба, която е в изпълнение на дадените от съда указания за отстраняване нередовности на исковата молба, е било посочено новоузнатото от ищцата обстоятелство за настъпилата преди предявяване на иска смърт на ответника Н. Н. П. – на 25.11.2015г. Това е обосновало искането за предприето изменение на исковата молба чрез посочване като ответници по делото на наследниците на първоначално посочения ответник – преживялата му съпруга и двете му деца. Настъпилата смърт и кръга на законните наследници е посочен в представеното удостоверение за наследници на Н. Недев П. – л. 80 от делото на ВРС. Последвали са множество предприети от съда действия - по определяне на родово компетентния съд, по отстраняване на нередовности на исковата молба и вписването на последната, както и по изпращане на преписи от исковата молба на новопосочените ответници, а по искане на част от последните – и конституиране като трето лице помагач и на продавача на имота, закупен от техния наследодател.

Действително е налице противоречива съдебна практика на ВКС по поставения процесуален въпрос, която е цитирана и от двете страни по настоящото дело, но понастоящем задължителни указания по приложението на процесуалния закон не са дадени, тъй като не е постановено решение по т.д. № 1/2017г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият състав на съда намира, че не е налице нередовност на исковата молба, отстранима в процедурата по проверката ѝ /чл. 129 от ГПК/, когато се предявява иск против несъществуващ правен субект, за когото се поддържа наличието на надлежна пасивна процесуална легитимация. Началната /а не настъпилата по време на висящността на гражданския процес/ липса на процесуална правоспособност, е абсолютна процесуална пречка, която не може да се отстрани чрез приложение на фигурата на процесуалното правоприемство. Настоящия случай се различава от хипотезата, разгледана в т. 5 от ТР № 1/09.12.13г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС – нередовност на исковата молба, изразяваща се в противоречие между обстоятелствената част, в която се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице, и петитума, насочен срещу друго лице. Исковият процес в случая е недопустим, а иска срещу правоприемниците следва да се предяви отново, за да се учреди валидно процесуално правоотношение.

Обжалваното определение следва да се потвърди.

С оглед изхода на настоящото дело, разноски в полза на жалбоподателката не следва да се присъждат.

Подалите отговор насрещни страни К.П. и И.П. не са поискали присъждане на разноски, нито са представили доказателства за извършването на такива за настоящата инстанция.

На осн. чл. 78, ал. 10 от ГПК на третото лице-помагач А.Р.М., разноски не се присъждат.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1694/23.06.17г. по гр.д. № 2510/16г. на ОС-Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна касационна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на страните пред ВКС, при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: