О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

606

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на 30.09.2019г.  в състав :

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

 ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 РОСИЦА СТАНЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в. ч. гр. д. № 458/2019 по описа на Апелативен съдгр. Варна, г. о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е частна жалба от Я.М.А. *** срещу определение № 2519/27.08.2019 год по гр.д. № 763/2019 год на Окръжен съд Варна, с което производството по делото е прекратено на осн. чл. 129 ал.3 вр. с ал. 2 от ГПК. По съображения за незаконосъобразност на определението частният жалбоподател моли за неговата отмяна и връщането му на същия съд в друг състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Производството по делото е образувано по искова молба, с която се претендира осъждането на ответника – Окръжен съд Добрич да заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 100 000 лв , законна лихва от завеждането на иска до окончателното изплащане на сумата, мораторни лихви от датата на постановяване на съдебните актове по в.ч.гр.д. № 338/2018 и в.ч.гр.д. № 353/2018 год по описа на Окръжен съд Добрич, както и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26000 лв, законна лихва от завеждането на иска до окончателното изплащане на сумата и мораторни лихви от датата на постановяване на съдебните актове по в.ч.гр.д. № 338/2018 и в.ч.гр.д. № 353/2018 год по описа на Окръжен съд Добрич. По твърдения на ищеца вредите са причинени от ответника в качеството му на правораздавателен орган, който при произнасянето си по жалбите срещу действията на ЧСИ Лучия Тасева, предмет на посочените въззивни гр.дела, не се е съобразил с правото на ЕС и решенията на съда на ЕС и не е подложил на служебна преценка на договора за банков кредит относно наличието в него на неравноправни клаузи.

С разпореждане № 2898/03.05.2019 год съдът оставил исковата молба без движение и дал подробни указания за отстраняване на нередовностите й, включително напътил ищеца в случай, че вредите произтичат от действия на съдебния изпълнител, разполага със специален иск срещу него. В указания срок ищецът депозирал уточнителна молба вх.№ 15567/22.05.2019 год (с липсващи страници и неподписана), която отново е оставена без движение с разпореждане № 3315/23.05.2019 год, с което е дадена възможност уточнителната молба да бъде подписана, както и да бъдат изпълнени точно първоначално дадените указания. С новата уточнителна молба вх.№ 23346/31.07.2019 год ищецът посочил номерата на две въззивни гр.дела по описа на ДОС, но не и кои са страните по тях и какъв е техния предмет, каквото е било изричното указание на съда. По отношение индивидуализацията на договора за банков кредит, по който ищецът е страна и твърди наличие на неравноправни клаузи, е посочена само датата на сключването му и имената на кредитополучателите, но не и кредитодателя по този договор, размера на кредита и условията по него. Не се сочат кои именно клаузи от него ищецът счита за неравноправни. На следващо място ищецът уточнил, че за първи път е въвел възражение за неравноправност на клаузи от договора в производствата по обжалване действията на съдебния изпълнител. Обосновавайки вида и характера на претендираните имуществени вреди ищецът заявил, че те се изразяват в стойността на недвижимите имоти, изнесени на публична продан и разноските по изпълнителното дело, а неимуществените вреди представляват психически страдания, душевни болки и притеснения във връзка с изпълнителното производство, насочено върху имотите му. Не са посочени обаче конкретно кои имоти са били обект на принудителното изпълнение, не са уточнени претенциите за присъждане на мораторни лихви по период и размер и не е формулиран петитум на иска. Искът за мораторни лихви е самостоятелен и трябва да се посочи цената му, началния момент на изискуемостта и начина, по който ответникът е поставен в забава.

Съдът с разпореждане № 4957/02.08.2019 год оставил отново исковата молба без движение, като дал последна възможност на ищеца да отстрани нередовностите й. Разпореждането е връчено лично на страната на 12.08.2019 год, но в законния едноседмичен срок указанията на съда не са изпълнени.

За възникването и законосъобразното развитие на исковия процес не е достатъчно да съществува правото на иск. Необходимо е то да бъде надлежно упражнено чрез редовно предявяван на иска, а съдът е длъжен служебно да следи за това. За да бъде редовна, исковата молба трябва да отговаря на изискванията на чл. 127 от ГПК относно съдържанието и да бъде подкрепена с необходимите съгласно чл. 128 от ГПК приложения. За да се постигне целта на процеса, а именно – да разреши правния спор, трябва отнапред да има яснота относно спорния предмет, а това означава той да е индивидуализиран с исковата молба така, щото съдът да може да даде правна квалификация на иска. Законът не изисква от ищеца сам да определя правното основание (това е дейност на съда), но той трябва да посочи фактите, от които произтича претендираното право.

В изпълнение на служебното си задължение да следи за редовността на исковата молба, съдът с няколко свои разпореждания е дал подробни указания на ищеца кои са фактите, които трябва да бъдат конкретизирани, като наред с това го е насочил към алтернативни способи на защита в случай, че твърдените вреди са произтекли от действията на съдебния изпълнител. Вместо това в уточнителните молби се съдържа позоваване на прецеденти от практиката на съда на ЕС, общностни норми, които според ищеца са били нарушени, но не са изпълнени указанията на съда, които са изключително подробни и конкретни. Поради това неизяснени са останали въпросите кой е договорът за кредит – между кои страни, в какъв размер и при какви условия е бил сключен, кои именно са клаузите, които ищецът счита за неравноправни, в какво се изразява противозаконното поведение на ответника и връзката му с причинените вреди, как е формирана цената на иска за имуществени вреди, не са индивидуализирани недвижимите имоти, предмет на принудително изпълнение и по какъв начин ответникът е допринесъл за настъпване на вредите от изнасянето им на публична продан, не е посочена цена на исковете за мораторни лихви, както и периода на тяхното начисляване, коя е твърдяната дата за изпадането в забава.

Съдът дължи да разгледа и да се произнесе само по редовна искова молба. При толкова много нередовности, неизпълнението на указанията на съда за отстраняването им  има за своя единствена законна последица прекратяване на производството, съгласно изричня текст на чл. 129 ал.3 от ГПК.

Водим от горното съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2519/27.08.2019 год по гр.д. № 763/2019 год на Окръжен съд Варна, с което производството по делото е прекратено на осн. чл. 129 ал.3 вр. с ал. 2 от ГПК.

Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                  

 

 

  2.