РЕШЕНИЕ

№ 180

Гр. Варна, 15.11.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на тридесети октомври през две хиляди и тринадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА;

ПЕТЯ ПЕТРОВА;

СЕКРЕТАР Ю.К.,

Като разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВА

 гр. д. № 459 по описа за 2013 година:

Производството е ОБРАЗУВАНО по реда на чл. 258 ГПК, ПО ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА, подадена от М.К.Г.,***, СРЕЩУ решение № 1675/22.07.2013 год. по гр.д. 3223/2012 год. по описа на ВОС, Х-ти състав, с което е ОТХВЪРЛЕН предявеният иск от М.К.Г. иск срещу Прокуратурата на РБ по чл. 2, ал.1, т.2 / в действащата редакция към момента на предявяване на исковете от бр. 17/2009 г. на ДВ, преди изменението от ДВ бр. 98 от 11.12.2012 год./, ЗОДОВ за разликата от присъдените 3000 лв. до претендираните 30000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение.

В жалбата се твърди, че решението на ОС е неправилно и незаконосъобразно. Атакуват се изводите на съда относно справедливия размер на обезщетението за претърпените от въззивника вреди.

Насрещната страна Прокуратурата на РБ не е подала писмен отговор срещу жалбата, но в съдебно заседание оспорва жалбата с правни аргументи относно размера на присъденото обезщетение от ОС.

ВАпС, като взе предвид становищата на страните, представените доказателства и съобрази приложимите към спора правни норми, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е образувано по иск на М.Г. против Прокуратурата на Република България, за заплащане на сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на завеждане на исковата молба, на основание чл.2, ал.1, т.2, предл.2 / в действащата редакция към момента на предявяване на исковете от бр. 17/2009 г. на ДВ, преди изменението от ДВ бр. 98 от 11.12.2012 год./от ЗОДОВ.

В исковата молба се твърди, че ищецът по ДП № 3159/2005 г. по описа на ОСС – Варна, с Постановление от 06.04.2009 г. е привлечен в качеството му на обвиняем за извършено престъпление по чл.212, ал.4, предл.1, вр.ал.1 от НК. Твърди се, че с Постановление от 01.12.2011 г. наказателното производство срещу Г. е било прекратено поради недоказаност на основание чл.119, вр.чл.213, ал.1, т.2, вр.чл.24, ал.1, т.1 от НК, както и че същото е влязло в законна сила. В периода 06.04.2009 г. до 01.12.2011 г. спрямо ищеца били започнати и извършени неправомерни действия от органите на прокуратурата – извършване на полицейска проверка, привличане като обвиняем, връчване на обвинителен акт, криминална регистрация и изземване на документи, като Районна прокуратура – Варна през цялото време ръководила досъдебните и полицейски органи в действията им до приключване на производството. По този начин ненужно в продължение на повече от две години и седем месеца неизвестността от наказателна репресия се отразила негативно върху ищеца. Претендират се претърпените неимуществени вреди, изразяващи се  в негативно отражение върху личността на ищеца, върху неговата психика, в отношенията му с близки, познати, приятели, колеги, работодатели и др., а също така в отзвука в медийното пространство, които са оценени на сумата от 30000 лева за вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното наказателно преследване.

       В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът – Прокуратурата на Република България депозира писмен отговор пред ОС, с който е оспорила иска по основание и размер. Въведени са твърдения, че срокът за обжалване на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство не е изтекъл, поради което постановлението за прекратяване на ДП не е влязло в сила. Твърди се, че извършените процесуално – следствени действия в хода на ДП са доказателствени средства, извършени съобразно разпоредбите на НПК, а в по-голямата си част по никакъв начин не са могли да се отразят, както ищецът претендира, върху психиката му или в отношенията му с околните. Твърди се, че Прокуратурата не е разгласявала пред средствата за масово осведомяване за воденото досъдебно производство. Твърди се, че е взета най-леката мярка за неотклонение „подписка”, която не му е причинила никакви вреди. След привличането му към наказателна отговорност, наказателното преследване спрямо ищеца е приключило в абсолютно разумни срокове.

       Предпоставките за уважаване на иска по чл. 2, ал. 1 т. 2 от ЗОДОВ, са: 1. незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление; 2. претърпени вреди от вида, описан в исковата молба; 3. причинно-следствена връзка между незаконно повдигнатото и поддържано обвинение и вредите. Отговорността на Държавата е безвиновна, като легитимиран да отговоря по чл. 7 от ЗОДОВ е държавният орган по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.

При положение, че се спори само относно размера на дължимото обезщетение във въззивното производство, то следва да се приемат за доказани фактите на незаконното наказателно преследване, причинените на ищеца вреди от него и причинно-следствената връзка между тях. Спорно е кои точно вреди са доказани в процеса, кои от тях са пряка и непосредствена последица от наказателното преследване, както и какъв е справедливия размер на дължимото обезщетение.

От фактическа страна е безспорно установено следното:   

       От приобщеното като доказателство по делото ДП № 3159/2005 г. се установява, че спрямо г-н Г. е водено наказателно производство за извършено престъпление по чл.212, ал.4, предл.1, вр.ал.1 от НК.

Видно от Постановление за образуване на предварително производство от 12.12.2005 г. /л.1 от ДП № 3159/2005 г./ производството е образувано срещу М. К. Г. за престъпление по чл.212, ал.5, вр.ал.1 от НК от ОП - Варна. Наказателното преследване е било многократно спирано и възобновявано с постановления на прокурорските органи.

Видно от Постановление за принудително довеждане на лице от 01.02.2006 г. /л.160 от ДП/ е било постановено въззивникът, в качеството му на заподозрян, да бъде доведен принудително от органите на реда. С постановление за принудително довеждане на лице от 17.01.2008 г. /л. 156 от ДП/, се разпорежда да бъде обявен за местно, а след това и за общодържавно издирване М.Г. и след установяването му да бъде принудително доведен.

       Видно от Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение подписка/гаранция от 06.04.2009 г./, М. К. Г. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.212, ал.4, пр.1, вр.ал.1 от НК, като спрямо същия е взета мярка за неотклонение „подписка” от следовател към ОСС – Варна. На същата дата М.Г. е разпитан и в качеството му на обвиняем и му е предявено разследването /л.203 от ДП/. Въззивникът е бил привлечен към наказателна отговорност за извършване на тежко престъпление, по смисъла на чл.93, т.7 от НК.

       Видно от Заключително постановление – заключение за спиране от същата дата /06.04.2009 год. на л.204 до л.212 от ДП/ на следователя при ОСлС – Варна, че е изпратено сл.дело № 3159/05 год. по описа на ОСС – Варна, чрез ОП – Варна на РП – Варна с мнение за спиране на основание чл.244, ал.1, т.3 от НПК.

Видно от Постановление за прекратяване на наказателното производство от 01.12.2011 г. /л.31 по делото/, постановено по пр.пр. № 3159/2005 г. по описа на ВРП наказателното производство по ДП № 3159/2005 г. по описа на ООС – Варна, е  прекратено на основание чл.199, чл.243, ал.1, т.2, вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК, както и че е отменена наложената мярка за неотклонение „подписка“, като постановлението е подлежало на обжалване в 7 – дневен срок пред ВРС. Постановлението е надлежно съобщено на пострадалото лице с писмо с обратна разписка и не е било обжалвано, следователно е в сила.

       Следователно, може да се направи извод, че г-н Г. е заподозрян в извършване на престъпление още с образуването на наказателното производство, по отношение на него, а не на трето лице, е водено наказателното преследване в продължение на период от 6 години, в които той е привлечен като обвиняем в последните две, а предходните две е бил издирван и доведен принудително. Взетата мярка е „подписка“, най-леката мярка за принуда.

От свидетелство за съдимост, издадено от РС – Варна от 23.05.2012 г. се установява, че към момента на издаване на същото М. Г. не е осъждан.

       В качеството на свидетели по делото са разпитани Г. Т. П. /майка на ищеца/, чиито показания следва да се ценят при условията на чл.172 от ГПК, и Б.И.В. От депозираните показания на двамата свидетели се установява, че след започване на наказателното преследване М. Г. бил емоционално разстроен, затворил се в себе си, бил стресиран и нервен, отдръпнал се от приятелите си и не излизал извън дома си. Наложило се да смени квартала, тъй като съседите узнали за наказателното преследване, за което били излъчени репортажи по телевизиите. Двамата свидетели заявяват, че към периода на разследването ищеца е работел на кораб и причината да напусне работа е воденото наказателно преследване срещу него. Влошили се и отношенията с приятелката му. Без значение е дали Прокуратурата е разгласила или не наказателното преследване /което нито се твърди, нито се доказва/ достатъчен е фактът на разгласяването и въздействието на тази информация върху общественото мнение, което също сочи на претърпени неимуществени вреди от принудителната изолация и промяна на отношението на обществената група, към която принадлежи въззивникът.

Безспорно от събраните по делото доказателства се установи, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, вследствие на незаконно водено срещу него наказателно производство: накърнено е било доброто му име в обществото, тъй като разгласяването на едно наказателно преследване е пряка последица от образуването му, а не от „изтичане” на информация за това, както се пледира от Прокуратурата. Въззивникът е претърпял стрес, емоционален спад, нарушени са били личния му живот и връзките с близките и приятелите му, сменил е местоживеенето си. От друга страна, не се доказа да е претърпял особено ограничително въздействие от осъществената процесуална принуда, нито пък от емоционалното му състояние да има трайни последици, които да не е преодолял.

Съгласно чл. 4 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, пряка и непосредствена последица от увреждането. По делото безспорно се установява, че описаните неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от повдигнатото обвинение.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост - чл. 52 ЗЗД, като се вземат предвид конкретните обстоятелства. В случая това е продължителността на наказателното преследване, определящо продължителността и интензитета на страданието на въззивника, ограничаването на правата му и опетняването на репутацията му, както и трайността на последиците от претърпяното. Г-н Г. е търпял неимуществени вреди в продължение на период от около три пет години, в който следва да се включи обявяването му за издирване в качеството му на заподозрян и принудителното му довеждане, впоследствие привличането му като обвиняем.

Преценявайки ограниченията в здравето, личния живот, професионалното развитие на г-н Г., периода на наказателното преследване, от една страна, както и от друга страна, липсата на неблагоприятни последици понастоящем от този период, съдът приема, че размер от 3000 лв. на обезщетение би бил справедлива репарация на претърпените неимуществени вреди. В останалата част, до първоначално предявения размер от 30 000 лв. искът за обезщетение на неимуществени вреди следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

Съобразно с изложеното, решението на ОС следва да бъде потвърдено.

Разноски за настоящата инстанция не следва да се присъждат.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1675/22.07.2013 год. по гр.д. 3223/2012 год. по описа на ВОС, Х-ти състав.

Решението подлежи на касационно обжалване В ЕДНОМЕСЕЧЕН СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ ПРЕД ВКС В ПРИЛОЖНОТО ПОЛЕ НА чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: