Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

35

гр.Варна, 15.03.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 24.02.2016 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ПЕНКА ХРИСТОВА

при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 46/2016 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от Прокуратурата на РБ чрез Окръжна прокуратура Варна срещу решение № 1878/16.11.2015 год по гр.д. № 2822/2014 год на Окръжен съд Варна, В ЧАСТТА с която е уважен искът на К.Р.М. *** с правно осн. чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ в размер на 30000 лв – обезщетение за причинени неимуществени вреди, а така също и в отхвърлителната част по обратния иск срещу третото лице-помагач Т.Г.Б.. Въззивникът излага съображения за незаконосъобразност на решението в обжалваните части и моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде изцяло отхвърлен, а в случай на потвърждаване на решението в осъдителната част, да бъде уважен предявения срещу третото лице-помагач обратен иск.

Постъпил е отговор от К.Р.М. чрез процесуалния му представител адв. Д., в който са изложени доводи за неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на решението в осъдителната му част. Претендира заплащане на разноски за въззивното производство.

Постъпил е отговор и от третото лице-помагач Т.Г.Б. чрез процесуалния му представител адв. И., в който се изразява становище за неоснователност на жалбата срещу  отхвърлителната част на решението и моли за неговмото потвърждаване.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Предмет на разглеждане е предявеният иск от К.Р.М. срещу Прокуратурата на РБ с правно осн. чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществените вреди, претърпени от него в резултат от незаконно обвинение, производството по което било прекратено. Твърдяните от ищеца вреди се изразяват в следното: За срок от 11 месеца, считано от 31.01.2007 год му била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража”, която била заменена с „парична гаранция” с определение от 23.01.2008 год по ВНОХД № 1287/2007 год на ВОС. По време на задържането били ограничени контактите с детето и съпругата му, страдал от усещането, че отношението им към него се променило. Изпитвал страх и притеснение от предстоящото, неизвестно за него развитие на процеса, тъй като за повдигнатите му обвинения наказанието е от 5 до 15 години лишаване от свобода. Самото му задържане под стража било извършено по зрелищен начин, а публикуваните след това статии в медиите го направили достояние на неограничен кръг от хора. При извършения обиск в дома му бил иззет Запис на заповед за сумата 9 139 лв, с което била осуетена възможността да реализира правата си по него срещу длъжника Т.Г.Б.. По време на наказателното производство му била наложена забрана да напуска страната, което му попречило да започне работа в Норвегия като бояджия. В ареста настъпило влошаване на здравословното му състояние, изразяващо се в повишено кръвно налягане, за което не получавал адекватна медицинска помощ. В резултат от повдигнатите обвинения загубил доверието на близките и приятелите си.

В отговора на исковата молба ответникът – Прокуратурата на РБ чрез Окръжна прокуратура Варна е изразено становище за неоснователност на претенцията. Посочва се, че наказателното производство е инициирано по повод оплакване от Т.Г.Б., който в качеството си на съдружник в „Нител” ООД бил наемател на автомивка в гр.Варна. В хода на досъдебното производство Б. дал показания, че по повод стари задължения към ищеца бил изнудван от него  и от друго лице по прякор В. Б., да подпише запис на заповед за сума 9 139 лв, а след поредица от нанесени побои от ищеца бил принуден да му дава 50%, впоследствие – 70% от оборота на автомивката. При съдебната фаза на производството Б. променил показанията си, което станало причина делото да бъде върнато за доразследване, а по-късно и прекратено. Поради това прокуратурата счита, че оправдателната присъда не се дължи на нейни незаконни действия, а на неоснователните обвинения от страна на Т.Б.. Последният е привлечен като трето лице-помагач и срещу него е предявен обратен иск, който прокуратурата поддържа в случай, че искът срещу нея бъде уважен.

От събраните по делото доказателства, включително и тези по приложеното наказателно дело, се установява от фактическа страна следното:

На 31.01.2007 год ищецът бил привлечен като обвиняем по ДП № 1020/2006 год за извършено през м.март до м.декември 2006 год престъпление по чл. 214, ал.2 т.2 във вр. с чл. 213а, ал.3 т.2 вр. ал.2 т.1,2 и 4 вр. чл. 26 ал.1 от НК  и спрямо него е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”. След промяна на мярката за неотклонение в „подписка” ищецът бил освободен от ареста на 23.01.2008 год, следователно бил задържан за срок от 11 мес. и 24 дни. По образуваното НОХД № 1287/2007 год съдът констатирал противоречия в показанията на пострадалия и останалите свидетели с тези, дадени в досъдебното производство, поради което върнал делото на ВОП за доразследване. С постановление от 01.12.2009 год на Прокурор от Окръжна прокуратура Варна производството срещу ищеца било прекратено поради недоказаност.

От приложеното към ДП № 1020/2006 год, т.II, л.90-92 се установява, че ищецът е бил осъждан, както следва:

1) С присъда по НОХД № 55/1996 год на Окръжен съд Ловеч, влязла в сила на 21.07.1997 год – на 5 години лишаване от свобода при общ първоначален режим за престъпление по чл. 343а, б.”г” от НК,

2) С присъда по НОХД № 55181998 год на Районен съд Варна, влязла в сила на 19.05.1999 год – на 6 мес. лишаване от свобода при общ първоначален режим за престъпления по чл. 325 ал.1 от НК,

3) С присъда по НОХД № 222/1996 на Районен съд Разград, влязла в сила на 30.12.1999 год – 5 години лишаване от свобода за престъпление по чл. 195ал.1 т.3 от НК, от което реално изтърпял 1 год, 4 мес. и 3 дни поради предсрочно условно освобождаване,

4) С постигнато споразумение по НОХД № 386/2005 на Окръжен съд Шумен, влязло в сила на 03.07.2006 год – на 1 год, 5 мес и 20 дни лишаване от свобода при общ първоначален режим за престъпление по чл. 214 ал.2, т.1 вр. чл. 213а, ал.2, т.4 НК.

От приложеното наказателно дело се установява също, че по досъдебното производство освен данните, съдържащи се в жалбата на Т.Б. са събрани и други доказателства, включително свидетелски показания, използвани СРС и др., уличаващи ищеца като извършител на деянието. Самият обвиняем – ищец в настоящото производство, не е отрекъл факта, че е прибирал 70% от оборота на автомивката, което само по себе си представлява нерегламентиран начин за събиране на вземането по записа на заповед. В съдебната фаза на процеса пострадалият е променил показанията си, а останалите свидетели са дали уклончиви отговори, поради което съдът е върнал делото на прокурора за доизясняване на фактите. След проведено допълнително разследване прокуратурата не е успяла да събере нови убедителни доказателства и прекратила производството.

  В хода на делото пред първата инстанция са събрани гласни доказателства относно вида и характера на неимуществените вреди, претърпяни от ищеца. Свидетелят Диян М. е заявил пред съда, че е приятел с ищеца от 10-15 години, но не знае (не си спомня) какво е работил ищецът преди задържането му. На свидетеля са известни предишните осъждания на ищеца, както и че след провличането му като обвиняем отношенията със съпругата му се влошили още повече, защото бил обещал пред нея да се поправи и „да не върши глупости”. Вторият разпитан свидетел  Бончо Кирчев, също приятел на ищеца от 1999-2000 год е присъствал при задържането му, което се случило на паркинга пред едно заведение. При ареста ищецът бил накаран да легне на земята. Преди това той работел в една заложна къща, но след освобождаването му от затвора останал без доходи и започнал работа като шофьор. Отношенията със съпругата му се влошили, защото тя не вярвала в невинността му, но скоро след това се нормализирали.

При така изяснената фактическа обстановка съдът намира следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. При условията на цитираната разпоредба държавата отговаря за вредите, причинени на граждани в резултат от обвинение в извършване на престъпление, за което лицето е било оправдано, или наказателното преследване срещу него – прекратено. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са виновно причинени от конкретно длъжностно лице.

Предвид влязлото в сила постановление за прекратяване на наказателното производство срещу ищеца, е налице изискуемата от закона предпоставка за ангажиране отговорността на Прокуратурата на РБ като орган, който повдига и поддържа обвинението.

Преценката относно размера на конкретно претърпените вреди съдът извършва въз основа критерия за справедливост, прогласен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и след анализ на всички относими факти и обстоятелства.

Безспорно е, че изтърпяването на мярка за неотклонение „задържане под стража” за сравнително продължителен период от време – 11 мес. и 20 дни е предизвикало негативни последици за ищеца, но те не са били с твърде голям интензитет. За този извод допринася фактът на предишните осъждания на ищеца, три от които са за престъпления, свързани с насилие – за непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, за кражба на движими вещи на значителна стойност чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, и за принуждаване чрез използване на сила и заплашване на група от 7 лица да претърпят нещо противно на волята им, а именно – да му предадат парични суми, с което им причинил имотна вреда. Последното осъждане е за същото престъпление, за което е бил подведен под отговорност по настоящото дело. Проблемите в отношенията със съпругата му се дължат именно на това, че след ефективното изтърпяване на предишното наказание ищецът е продължил да се движи в средата на криминалния контингент и е бил част от антуража на известния с прозвището „Вальо Бандита”, в чиято заложна къща е работил. Това обстоятелство се установява както от данните по наказателното дело, така и от показанията на разпитания свидетел Бончо Кирчев. По делото няма доказателства за претърпяни вреди в значителен размер, освен за влошени семейни отношения по повод задържането, които обаче скоро след това се нормализирали. Същото се отнася и за контактите му с неговите близки и приятели, които, видно от показанията на двамата свидетели не са оттеглили доверието си за него. По време на ареста ищецът е бил редовно посещаван от съпругата си, което говори, че не е бил лишен от нейната подкрепа и съчувствие. Не се доказва влошаване на здравословното му състояние, нито твърдението, че поради воденото срещу него наказателно производство е пропуснал възможност да започне работа в Норвегия.

По изложените мотиви настоящият състав намира, че присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди е силно завишен, като съдът е основал извода си единствено на продължителността на задържането под стража, без да обсъди всички относими факти и обстоятелства. Поради това искът се явява основателен и доказан до размер на 3000 лв, като за разликата до 30 000 лв решението следва да бъде отменено, а искът-отхвърлен.

По отношение обратния иск срещу третото лице Т.Б. съставът на Апелативен съд Варна намира същия за неоснователен и недоказан.

Безспорно е, че по силата на влязло в сила споразумение по НОХД № 5156/2010 год на ВРС, Б. се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 286 от НК. Този факт обаче не е достатъчен да обоснове отговорността му по чл. 45 ал. 1 от ЗЗД.

Въпреки, че наказателното производство срещу ищеца е започнало по жалба от Т.Б. за извършени срещу него неправомерни действия, тази жалба не е единствената причина за настъпването на вредите. Прокуратурата като орган, който е овластен да повдигне и поддържа обвинението е длъжна да извърши проверка на фактите, изложени в жалбата и след събиране на достатъчно доказателства да обоснове и внесе обвинителен акт в съда. В хода на предварителното производство са събрани такива доказателства чрез разпит на множество свидетели, използване на СРС и др., които са дали основание за повдигане на обвинение срещу ищеца, което впоследствие се е оказало недоказано не по вина на ответника по обратния иск. Липсва причинна връзка между неговото поведение и вредата. Да се приеме обратното би означавало да се отрече правото на гражданите да сезират прокуратурата с оплаквания, когато считат, че върху тях е извършено незаконно посегателство.

По изложените мотиви в тази част първоинстанционното решение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Съразмерно с уважената част от иска в полза на К.Р.М. следва да се присъдят разноски в настоящото производство в размер на 100 лв. В полза на третото лице Т.Б. не се присъждат разноски на осн. 78 ал.10 от ГПК.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ОТМЕНЯ решение № 1878/16.11.2015 год по гр.д. № 2822/2014 год на Окръжен съд Варна, В ЧАСТТА с която е уважен искът на К.Р.М. *** срещу Прокуратурата на РБ с правно осн. чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ в размер на разликата над 3 000 лв до 30 000 лв – обезщетение за причинени неимуществени вреди и вместо него

П  О  С  Т  А  Н  О  В  И:

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от К.Р.М. с ЕГН ********** срещу Прокуратурата на РБ с правно осн. чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие незаконно обвинение по ДП № 1020/2006 год на ОД на МВР, прекратено с Постановление от 01.12.2009 год на Прокурор при Окръжна прокуратура Варна ЗА РАЗЛИКАТА над 3000 лв до 30000 лв, като неоснователен и недоказан.

ПОТВЪРЖДАВА решението в отхвърлителната част по обратния иск с правно осн. чл. 45 ал.1 от ЗЗД, предявен от Прокуратурата на РБ срещу Т.Г.Б. с ЕГН ********** за сумата 50000 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на обезщетение, платимо на К.Р.М. за понесени от последния неимуществени вреди вследствие набедяването му от ответника в извършване на престъпление.

ПОТВЪРЖДАВА решението и в частта за законната лихва върху главницата от 3 000 лв за периода от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство – 01.12.2009 год до окончателното й изплащане.

В останалата отхвърлителна част за разликата над 30000 лв до 50000 лв решението не е обжалвано и е влязло в сила.

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на К.Р.М. с ЕГН ********** разноски в размер на 100 лв съразмерно с уважената част от иска.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)