О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

589/26.09.2016

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 26. 09.2016г., в състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                               МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.ч.гр.д.№460/16г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба/наименувана от страната въззивна/ от Л. Ж Д. против решение №879/29.06.2016г., постановено по гр.д.№1486/14г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, имаща характер на съдебно определение, с която е оставена без уважение /по същество без разглеждане/ молба вх.№12882/03.05.2016г., подадена от Л. Ж Д. с искане по реда на чл.250 от ГПК за допълване на решение №462/08. 04.2016г., постановено по гр.д.№1486/14г. по описа на ВОС, гр.о., посредством произ- насяне от съда по предявен иск с пр.осн. чл.31, ал.2 от ЗС.В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно по изложените в същата съобра -жения, като се претендира да бъде отменено и съдът се произнесе по претенцията на страната за присъждане на сумата от 17 500лв., ведно със законната лихва.

Въззиваемите К.П.Н. и Д.Ц.З. в депози -рания в срок писмен отговор поддържат становище за недопустимост на жалбата, като подадена след изтичане на предвидения за обжалване преклузивен срок, евентуално становище за нейната неоснователност.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Жалбата е подадена в срок на осн. чл.62, ал.2 от ГПК, от процесуално легитими -рана страна, против подлежащ на обжалване акт и е допустима.Разгледана по същество е основателна предвид следното.

Производството по гр.д.№1486/14г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по предя -вен от Л. Ж Д. против К.П.Н. и Д.Ц.З. иск за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот, обективи -ран в н.а.№10/21.01.2005г., с който Ж Д Д/наследодател на ищцата, поч. на 27.06.2010г./ е прехвърлил на К.П.Н. /по време на брака й с Д.Ц.З./ 5/6 ид.ч. от недвижим имот с адм.адрес гр.Варна, ж.к.”Мла- дост”, бл.102, вх.3, ет.7, ап.20 срещу задължение за издръжка и гледане.В исковата си молба ищцата Л.Д. е посочила, че претендира и ответниците да бъдат осъдени да й заплатят обезщетение в размер на 200лв. месечно за това, че ползват имота й, считано от смъртта на наследодателя й.

След оставяне на производството без движение за отстраняване нередовностите на исковата молба, вкл. формулиране на ясен петитум на претенциите, в уточняваща молба от 21.03.2013г. /л.103 от гр.д.№1168/11г. по описа на ВРС/първоначално производството е било образувано пред този съд и впоследствие изпратено по под -съдност на ВОС за посочените искове/ ищцата е посочила, че претендира от съда да бъде развален горепосоченият договор поради неизпълнение на задълженията на ответниците по него, както и те да бъдат осъдени да й заплатят сумата от 17 400лв., представляваща обезщетение за ползването от ответниците на целия имот, считано от 21.01.2005г. до 21.03.2013г./като се твърди, че е ползван на отпаднало основание/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, а в случай, че искът за разваляне на договора бъде отхвърлен като неоснователен, то моли ответниците да бъдат осъде -ни да й заплатят сумата от 1 550лв., представляваща обезщетение за ползването само на собствената й останала 1/6 ид.ч. от имота/която не е била прехвърлена с договора/, считано от откриване на наследството-27.06.2010г. до 21.03.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.В извършения доклад по гр.д.№1168/11г. по описа на ВРС/без съдът да е компетентен да разглежда иска с пр.осн. чл.87, ал.3 от ЗЗД предвид цената му/-л.161 от делото искът за заплащане на сумата от 17 400лв. е докладван като евентуален, като не са направени възражения от назначения от съда по реда на чл.23, ал.2, вр. чл.21, т.3 от ЗПП процесуален представител на ищцата.С молба от 28.03.2014г. ищцата е посочила, че не е удовлетворена от начина, по който е представлявана от назначения й представител, който не е уточнил правилно пре -тенциите й.

След изпращане на делото по подсъдност на ВОС с молба от 24.07.2014г. ищцата е посочила, че претендира обезщетението за ползването на собствената й 1/6 ид.ч. да й бъде присъдено веднага, а не в условия на евентуалност.В изготвения проект за доклад по делото по чл.140 от ГПК от 08.09.2014г. ВОС е посочил, че ищцата претен -дира сумата от 17 400лв., представляваща обезщетение за ползването на общата вещ/от която тя притежава 1/6 ид.ч./ само от ответниците за периода 21.01.2005г. до 21.03.2013г., като тази претенция е в условия на евентуалност-отхвърляне на иска с пр.осн. чл.87, ал.3 от ЗЗД.С молба от 22.10.2014г. ищцата е поискала отвод на наз -начения й процесуален представител, както и е депозирала молба, в която е посо -чила, че има възражения за начина, по които е докладвано делото по иска с пр. осн. чл.31, ал.2 от ЗС, като претенцията й не е за обезщетение от 21.01.2005г., а от 27.06. 2010г., от когато е придобила правото да ползва имота в качеството й на наследник на баща си.В първото по делото о.с.з., проведено на 11.03.2015г., ВОС е приел като окончателен доклад доклада от 08.09.2014г.С молба от 06.04.2015г. ищцата  е посо -чила, че настоява съдът да се произнесе претенцията й за това, че ответниците са я лишили от достъп до апартамента й, считано от 28.06.2010г.В писмените си бележки /л.260 и сл. от делото на ВОС/ отново е посочила, че претендира сума за ползването на собствената й 1/6 ид.ч. от имота.

С решение №462/08.04.2016г., постановено по гр.д.№1486/14г. по описа на ВОС, е развален горепосоченият договор на осн. чл.87, ал.3 от ЗЗД.В мотивите си съдът е приел, че т.к. уважава главния иск с пр.осн. чл.87, ал.3 от ЗЗД не дължи произнасяне по евентуалния иск с пр.осн. чл.31, ал.2 от ЗС.В рамките на преклузивния срок по чл.250, ал.1 от ГПК Л.Д. е подала молба вх.№12882/03.05.2016г., с която е поис- кала съдът да се произнесе и по искането й за присъждане на сумата от 17 400лв., ведно със законна лихва, т.к. е била лишена от възможността да ползва целия имот, т.к. ответниците не са я допускали в него от смъртта на баща й, а евентуално/ако не й се следва обезщетение за лишаване от ползването на целия имот/, то да й се присъди обезщетение за лишаването от ползването на нейната 1/6 ид.ч.

С обжалваното определение съдът е приел, че решението не е непълно, съот -ветно, че не следва да се произнася по иска за присъждане на обезщетение, т.к. е предявен в условия на евентуалност, ако се отхвърли главният иск, а последният е уважен.

От всички уточняващи молби на ищцата/макар и някои от тях написани нечетливо на ръка/ е видно, че същата е претендирала наред с разваляне на договора и осъж -дане на ответниците да й заплатят обезщетение за ползването на имота, като счита, че при разваляне на договора, те й дължат обезщетение в по-голям размер, т.к. са ползвали и 5/6 ид.ч., предмет на договора, на отпаднало основание и претенцията й е в размер на 17 400лв. за ползването на целия имот, но и при разваляне и при отх -върляне на иска с пр.осн. чл.87, ал.3 от ЗЗД й дължат обезщетение за ползването на собствената й 1/6 ид.ч., която не е предмет на договора, от смъртта на наследода -теля /1 550лв. съобразно уточняваща молба от 21.03.2013г. и молбата от 24.07. 2014г./, като претенцията за заплащане на обезщетение за ползването на имота не е в условия на евентуалност-при отхвърляне на иска с пр.осн. чл.87, ал.3 от ЗЗД.Пред - вид горното и съдът приема, че решението е непълно като съдът не се е произнесъл по всички претенции на ищцата, с оглед което неправилно е оставил без разглеждане молбата й от 03.05.2016г.Обжалваният акт следва да бъде отменен и т.к. същият не е по същество допълващо решение по смисъла на чл.250, ал.3 от ГПК/с произнасяне по предявения иск/ делото следва да бъде върнато на ВОС за допълване на решението с произнасяне по иска, като следва преди това производството да бъде оставено без движение с даден ясни указания на ищцата да конкретизира периода, за който претендира сумата от 17 400лв. /в някои молби сочи 21.01.2005г.-датата на договора, в други 27.06.2010г.-датата на откриване на наследството, в трети 28.06. 2010г./, като се има предвид и, че крайната дата на периода би могла да бъде до датата на подаване на исковата молба.          

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ решение №879/29.06.2016г., постановено по гр.д.№1486/14г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, имаща характер на съдебно определение, с която е оставе -на без уважение /по същество без разглеждане/ молба вх.№12882/03.05.2016г., подадена от Л. Ж. Д. с искане по реда на чл.250 от ГПК за допълване на решение №462/08.04.2016г., постановено по гр.д.№1486/14г. по описа на ВОС, гр.о., и

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизвод -ствените действия по молбата съобразно дадените указания. 

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                          ЧЛЕНОВЕ: