ОПРЕДЕЛЕНИЕ 560

гр. Варна,13.09.2016г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА

                                                                                            МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 461/16г., намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от В.М.Х. от гр. Варна чрез адв. Д. П. *** срещу определение № 2080/23.08.2016г., постановено по в.гр.д. 1622/2016 г. на Окръжен съд-Варна, с което е оставена без уважение молба с вх. № 11440/23.06.16г., подадена от В. М. Х., за освобождаване от заплащане на ДТ в размер на 25лв. за обжалване на действията на ДСИ Д. К. по изп.д. № 20153110408069, на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК. Счита се, че ВОС не се е съобразил с фактическата обстановка, представена от молителката и касаеща нейното и на съпруга й имотно и здравословно състояние – при чист доход от 674.18лв. общо от двамата съпрузи, същите са под жизнения минимум от общо 840лв. /2 х 420лв., колкото е размера на МРЗ за страната/. Всеки допълнителен разход извън този за ежедневната им издръжка би затруднил молителката и съпруга й. От друга страна неправилно е приетото от ВОС, че определената инвалидизация от 95.296% на молителката е била за период до 01.06.08г., тъй като видно от другите доказателства по делото, на същата е отпусната пожизнено пенсия поради общо заболяване, която тя продължава да получава именно защото няма промяна в здравословното й състояние, а напротив – с увеличаването на възрастта й тези здравословни проблеми се задълбочават. С оглед на всички представени доказателства следва да се приеме, че жалбоподателката няма възможност към настоящия момент да заплати дължимата ДТ по въззивната си жалба, поради което обжалваното определение следва да се отмени и В. Х. да бъде освободена от заплащането на 25лв. ДТ по делото на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК. В допълнителната молба от 02.09.16г. е отправено искане след уважаване на частната жалба, на Х. да бъде върната и таксата за обжалването пред настоящия съд от 15лв.

Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването и против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Макар и молбата за освобождаване от ДТ за обжалване действията на ДСИ да е била подадена чрез администриращия жалбата ДСИ, то съгласно т. 12 от ТР № 6/2012г., постановено на 06.11.13г. от ОСГТК на ВКС, ако молбата се разгледа от по-горната инстанция, актът й няма да бъде недопустим, поради което обжалваното определение е допустимо.

От представените от жалбоподателката пред ВОС доказателства се установява, че същата не притежава недвижими имоти и МПС, а заедно със съпруга си имат общ месечен доход от 804.18 лв. /същата получава пенсия в размер на 214.68 лв., както и добавката в размер от 19.50 лв., а съпругът й пенсия в размер на 570 лв./ Действително В.М.Х. е в сравнително напреднала възраст - на 69 г., същата е инвалидизирана от 06.05.1987г. като към 10.06.05г. е била с 95.296% неработоспособност /макар и срока на инвалидността в експертното решение да е изтекъл, то с оглед вида на заболяванията не може да се приеме, че здравословното й състояние се е подобрило/, а на 04.03.15г. е претърпяла хирургична операция за отстраняване на тъкани поради онкологично заболяване.

Съобразно посоченото в декларацията на молителката, ежемесечните разходи за лечението й възлизат на около 100лв., а тези на съпруга й – 30лв. При това положение молителката и съпруга й разполагат със сума от общо 674.18лв. за месечна издръжка извън разноските за лечението им. Този доход надвишава определения от МС на РБ праг на бедността, който за 2016г. възлиза на 300лв. на човек.

От друга страна дължимата такса за разглеждане на жалбата пред ВОС е в размер на 25лв., която не е значителна сама по себе си, а съобразно посочените доходи на молителката и членовете на нейното семейство не може да я постави в затруднено материално положение, поради което и не е налице хипотезата на чл. 83, ал. 2 от ГПК. Обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Настоящото определение е окончателно по арг. от т. 2 на ТР № 3/12.07.05г. по т.д. № 3/2005г. на ОСГТК на ВКС.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

           

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2080/23.08.2016г., постановено по в.гр.д. 1622/2016 г. на Окръжен съд-Варна, с което е оставена без уважение молба с вх. № 11440/23.06.16г., подадена от В.М.Х., за освобождаване от заплащане на ДТ в размер на 25лв. за обжалване на действията на ДСИ Д. Кеманова по изп.д. № 20153110408069, на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: