О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

586

 

 

11…10.2017 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на  11 октомври, две хиляди и седемнадесета година, в закрито заседание в следния състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

         ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                            Мария Маринова

 

Като разгледа докладваното от съдия Петя Петрова в.ч.гр.д. № 461 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба на „А. п. и.“ ЕООД, подадена чрез адв.К.Д., против определение от 28.06.2017 г., постановено по гр.д.№ 2050/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молбата му за връщане на половината от внесената по делото държавна такса в размер  на 1 315,17 лв.

Жалбоподателят е настоявал, че определението на окръжния съд в обжалваната му част е неправилно – незаконосъобразно, като е молил за отмяната му и за уважаване на молбата за връщане на половината от внесената държавна такса на осн. чл. 78, ал.9 ГПК, поради приключване на делото с постигната от страните и одобрена от съда съдебна спогодба.

Насрещната страна не е подала отговор на жалбата.

Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на определението на окръжния съд, като неизгодно за него,  насочена е срещу подлежащ на обжалване акт, редовна е и допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр.д. №2050/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд е било образувано по искова молба на „А. П. И.“ ЕООД, с която срещу „Б. – Б.“ ЕООД е бил предявен иск за обявяване за окончателен на сключен на 15.09.2016 г. между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. В съдебно заседание от 28.06.2017 г. страните по делото са заявили, че са постигнали спогодба за доброволно уреждане на спора, предмет на делото, като са поискали от съда да одобри същата. Конкретните изявления на всяка от страните са възпроизведени в съдебния протокол и той е подписан от тях. Същите са в смисъл, че страните са постигнали съгласие доброволно в новоопределен от тях срок да сключат с нотариален акт окончателен договор за продажба на същия имот при постигнати и посочени конкретни нови уговорки по договора, включително и относно цената и сроковете за плащането й. Страните са посочили, че с посочената спогодба уреждат окончателно отношенията си във връзка с предварителния договор от 15.09.2016 г., след окончателното плащане на сумите, както и че разноските по делото остават за страните така, както са ги извършили.

С определение от същото съдебно заседание, окръжният съд като е посочил, че спогодбата не противоречи на морала, закона и добрите нрави и са спазени особените изисквания на закона и следва да се одобри, е постановил „приема и одобрява постигнатото споразумение“. По съображения че страните са уредили доброволно отношенията си по повод предварителния договор и за тях липсва правен интерес от воденето на иска по чл. 19, ал.3 от ЗЗД, е прекратил производството по делото, поради липсата на правен интерес. Заявеното от ищеца искане за връщане на половината от внесената държавна такса по  делото, окръжният съд е оставил без уважение по съображения, че делото е прекратено поради липса на правен интерес от воденето на иска по чл. 19, ал.3 от ГПК. Съдът е посочил, че предмет на делото е конститутивният иск по чл. 19, ал.3 от ЗЗД, чиято цел е да се обяви за окончателен предварителния договор със съдебното решение, което има вещнопрехвърлителен ефект, а в случая с постигнатото споразумение, което представлява анекс или допълнително споразумение към предварителния договор, страните не са уредили взаимоотношенията си.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал.9 от ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Единственото основание за връщане на половината от внесената по делото държавна такса е сключване на съдебна спогодба по смисъла на чл. 234 от ГПК, като всички останали начини за приключване на делото без постановяване на решение по същество, не могат да бъдат приравнени на съдебна спогодба и поради това не представляват основание за връщане на половината от държавната такса.

В случая, делото е прекратено от съда поради липса на правен интерес от воденето на иска, предвид постигнато споразумение за доброволно уреждане на отношенията им извънсъдебно, а не поради постигнатата от страните и одобрена от съда съдебна спогодба, с която се урежда спорът им с предмет иска по чл. 19, ал.3 от ЗЗД. Такъв характер, предвид липсата на уреждане на конкретния правен спор, споразумението на страните пред съда няма. В тази насока са и изложените от окръжния съд мотиви в определението, като липсва диспозитив за одобряване на съдебна спогодба (съдът е посочил, че одобрява „постигнатото споразумение“) и диспозитив за прекратяване на делото поради постигнатата съдебна спогодба.

След като делото не е приключило със съдебна спогодба,  не са налице и основанията по чл. 79, ал.9 от ГПК за връщане на половината от внесената от ищеца държавна такса и молбата на последния в тази връзка е била неоснователна. Окръжният съд е достигнал до същия правен извод, поради което и обжалваното пред настоящата инстанция определение за оставянето й без уважение, следва да бъде потвърдено.

С оглед изложеното, Варненският апелативен съд

 

                                        ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение от 28.06.2017 г., постановено по гр.д.№ 2050/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молбата на „А. п. и.“ ЕООД за връщане на половината от внесената по делото държавна такса в размер  на 1 315,17 лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС, с частна жалба при условията на чл. 280 от ГПК,  в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателката.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                     (подписано с особено мнение на съдия Петя Петрова)

 

                                                                         2.

 

 

 

         Особено мнение на съдия Петя Петрова:

Считам, че в случая са налице предпоставките за връщане на половината от внесената по делото държавна такса по чл. 79, ал.9 от ГПК и частната жалба е основателна по следните съображения:

При съдебната спогодба последователно се наслагват три акта: договорът за спогодба, определението, с което тя се утвърждава, и определението, с което делото се прекратява. В случая тези три акта са налице. Страните са поискали от окръжния съд да утвърди постигната от тях спогодба за доброволно уреждане на спора по делото с предмет иск по чл. 19, ал.3 от ЗЗД, като конкретно изявленията им в тази насока са обективирани в съдебния протокол и той е подписан от тях пред съда. След това, окръжният съд е изложил съображения, че спогодбата не противоречи на морала, закона, добрите нрави, спазени са особените изисквания на закона и въз основа на това е формирал извод, че следва да я одобри, което е сторил с нарочно определение с текст „приема и одобрява постигнатото споразумение“. Въпреки използваната дума „споразумение“ става ясно, че предмет на това определение е именно договорът между страните, сключен пред съда и обективиран в съдебния протокол, с който те целят уреждане на правния спор между тях, десезиране на съда и  приключване на делото. Като елемент на фактическия състав на съдебната спогодба е и изрично или мълчаливо съдържащото се в нея искане да се прекрати делото като безпредметно поради договорното уреждане на правния спор. Това искане е винаги под условие, че съдебната спогодба бъде потвърдена. Съдът не може да прекрати делото, ако не потвърди съдебната спогодба, а непотвърждаването на съдебната спогодба винаги води до продължаване на делото. В случая, след като е постановил одобряване на договора между страните, окръжният съд е прекратил и делото. Като основание за това в диспозитива на акта си е посочил липсата на правен интерес от воденето на иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД. Именно защото прекратяването на делото е искане на страните, поставено под условие, че съдът одобри (потвърди) сключения между тях договор за доброволно уреждане на спора, прекратяването на делото е следствие от предхождащото го одобряване на съдебна спогодба и делото приключва на това основание. Правилността на преценката на окръжния съд за наличието на договор за спогодба и за наличието на предпоставките по чл. 234, ал.1 от ГПК не са предмет на проверка в настоящото производство. Щом като веднъж е одобрил спогодба между страните, прекратяването на делото е последица именно от това. Съображенията на съда за липсата на съдебна спогодба са изложени във връзка с отказа му да върне половината от държавната такса и са в противоречие с постановеното определение за одобряване на съдебна спогодба.

В този смисъл и доколкото за възстановяването на част от държавната такса е от значение основанието, на което делото е приключило без постановяване на решение по същество на спора и в случая то е приключило със спогодба, намирам, че е налице хипотезата на чл. 78, ал.9 от ГПК и половината от внесената държавна такса подлежи на връщане.

 

 

Съдия: