Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                   №  191/29.11.2013 година, гр.Варна

 

                                       В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в открито заседание на тринадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                                 ИВАН ЛЕЩЕВ

 

При участието на секретаря Ю.К. и на Апелативния прокурор Ружа Големанова, сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.гр.д.№ 462 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК, във връзка със ЗОДОВ.

Образувано е по въззивни жалби на:

                 1. Адвокат Б.Б. ***, в качеството му на процесуален представител на Д. Е. Д. ***, Т.Н.К. *** П.В.С. ***, срещу решение № 1564/12.07.2013 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 2092/2012 година, с което са били отхвърлени предявените от тях срещу Прокуратурата на РБ искове за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление за разликата от 10000.00 лева до 150000.00 лева за всеки от тях. Правят се оплаквания за неправилност на обжалваното решение и се иска от апелативната инстанция да го отмени в тези части, да уважи исковете в пълен размер, ведно със законната лихва от влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство, с присъждане на всички направени разноски за двете съдебни инстанции.

Насрещната страна Прокуратурата на РБ е оспорила въззивната жалба и моли за потвърждаването на обжалваното решение.

                2. Прокуратурата на РБ срещу същото решение на ВОС, но в частта, в която тя е осъдена да заплати на всеки от тримата ищци по 10000.00 лева главница, ведно със законната лихва от 07.08.2009 година, както и по 250.00 лева разноски за първата инстанция. Правят се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и за необоснованост и се иска от апелативната инстанция да го отмени и да отхвърли исковете и в тази част, ведно със законните последици.

Насрещните страни, горепосочените физически лица са  оспорили въззивната жалба и молят апелативната инстанция да потвърди обжалваното решение в тази част.

С жалбите и отговорите по тях не са направени доказателствени искания.

Въззивните жалби са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по съществото на спора приема следното:

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, направил е законосъобразни правни изводи от нея, включително и по прилагането на чл.52 от ЗЗД, поради което апелативната инстанция не намира за нужно да приповтаря неговите мотиви, а на основание чл.272 от ГПК препраща към тях, като се има предвид и следното:

Оплакванията във въззивната жалба на четиримата въззивници се свеждат до неправилно прилагане от ВОС на изискването за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД и до липсата на съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ.

 Апелативната инстанция не може да сподели тези оплаквания поради следното.

От една страна, причина за започване на наказателното преследване срещу тримата е извършваните от тях множество правонарушения, от групата на своителните престъпления по НК. Наличните по делото протоколи за разпит, в които има подробни самопризнания за извършените множество квалифицирани кражби от четиримата, за всеки повече от четири на брой, които възлизат на над 100 броя откраднати различни животни (прасета, крави) недвусмислено подкрепят становището, че законосъобразно е било образувано наказателно производство. Тези самопризнания са потвърдени три пъти в различни разпити в края на 1996 година и през 1997 година.

Следователно самото образуване на наказателното производство  не е в причинна връзка с причиняването на претендираните морални вреди, а компетентните органи са изпълнили служебните си задължения по започване на разследване и по осъществяване на мерките за процесуална принуда. По друг начин ще рефлектира върху съответните лица образуването на наказателно производство без достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер.

 Твърденията на адв. Б.,  че самопризнанията са изтръгнати с насилие е голословно и се опира на абстрактни аргументи. Поради това апелативната инстанция намира, че самопризнанията потвърждават правилността да се започне разследване на кражбите.

От друга страна, констатираните от прокурорските и съдебните органи множество пропуски по разследването, някои от които и фатални за изхода на процеса  (изготвянето на различни протоколи в нарушение на НПК, пропускането да се изземат налични следи за установяване на авторството или на предмета на посегателствата и др.) в крайна сметка са били и основателната причина компетентния в случая прокурор да постанови прекратяване на наказателното производство спрямо тримата въззивници, а в последствие и  цялостно прекратяване на производството в останалата част, поради изтекла давност.

Следователно основната причина, за да продължи толкова дълго и при това безрезултатно наказателното производство срещу тримата е непрофесионално проведеното разследване на престъпната дейност на същите лица. Имуществената отговорността за това е върху прокуратурата, независимо, че разследването може да е било водено от други органи, тъй-като прокуратурата осъществява публичната функция по повдигане на обвинение за извършено престъпление от общ характер и ръководи самото разследване. На тази плоскост акцентът на тази отговорност в настоящия случай е за продължилото неоправдано дълго разследване, макар да е имало достатъчно данни да се приеме, че допуснатите пропуски по разследването не могат да се компенсират по надлежния ред.

Освен това, от заключението на СМЕ и разпита на вещото лице в съдебно заседание на 28.06.2013 година пред ВОС се установява, че няма пряка причинна връзка между наличните заболявания на въззивниците  Д. Е. Д. и П. В. С. и воденето на наказателното производство.

По изложените съображения апелативната инстанция приема, че отчитайки в горния контекст съпричиняването и размера на моралните вреди, които за случая не надхвърлят сумата от 10000.00 лева, то въззивната жалба на четиримата се явява неоснователна, а обжалваното решение следва да се потвърди, като правилно и обосновано.

Не могат да бъдат споделени и доводите във въззивната жалба на прокуратурата за отмяна на обжалваното решение в осъдителната му част, тъй-като в случая не са били претърпени морални вреди от тримата въззивници.

Морални вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление са налице винаги по принцип, тъй-като независимо от тежестта на обвинението и взетата мярка за процесуална принуда, това винаги е свързано с душевен дисконфорт, с уронване на доброто име, престиж, възможност за професионална и социална реализация и пр. Техния размер е въпрос на конкретния случай. В процесния случай при продължило повече от 12 години предварително разследване, за което е било ясно, че има множество първоначално допуснати съществени процесуални нарушения, е невъзможно да не са настъпили никакви вредни последици, а тримата ищци да не са претърпени никакви морални вреди. В съответствие с изискването за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД, апелативната инстанция намира, че тези вреди са възмездени с присъдените обезщетения от ВОС.

При този изход на делото не следва да се присъждат и разноски за настоящата инстанция.

Водим от горното, ВАпС

 

 

                                                     Р   Е   Ш   И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1564/12.07.2013 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 2092/2012 година.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.

 

 

 

ПРДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:1.                             2.