ОПРЕДЕЛЕНИЕ 566

гр. Варна, 02.09.2015г.

Варненски апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                                             ПЕНКА ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 462/15г., намира следното:

Производството е образувано по частна жалба на Й.М.Д. и Я.И.И. и двете от гр. Долни Чифлик, обл. Варна чрез процесуален представител адв. Д. Г.-Д. срещу определение2407/03.07.2015г., постановено по в. гр. д. 1649/2015г. по описа на Окръжен съд-Варна, с което е прекратено производството по делото, образувано по жалби на всяка от посочените жалбоподателки и е оставено без разглеждане искането за спиране на изп.д. № 20157120400552 на ЧСИ Ил. Станчева, рег. № 712, гр. Варна. Посочено е, че с жалбата си до ВОС жалбоподателките са искали спиране на изпълнението единствено по отношение на насрочения опис за 27.05.15г. на имота, собствен на Й. М. Д., находящ се в гр. Д. Чифлик, ул. „Родопи”, № 7. Счита се, че е допустимо предприетото обжалване, тъй като действията са насочени срещу несеквестируем имот. С отпадането на задължението на Й.Д. към взискателя относно заплащане на сума по договор за заем от 07.11.08г., то е отпаднало и задължението по договора за ипотека поради нищожността му поради липсата на предмет. Наред с това се твърди, че имотът се явява единствено жилище на Й.Д.. Твърди се, че за прогласяване нищожността на договора за ипотека е предявен иск и е образувано гр.д. № 5450/15г. на ВРС, ХХІV с-в Претендира се отмяна на обжалваното определение и постановяване спиране на действията на ЧСИ по извършване на опис и продажбата на имота.

В предвидения срок няма постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна – взискателя по посоченото изпълнително дело.

Частната жалба е подадена в срок, при наличието на надлежна представителна власт и интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество обаче, частната жалба е неоснователна поради следното:

Производството пред ВОС е било образувано по отделни жалби на Й.М.Д. и Я.И.И. в качеството им на длъжници по изп.д. № 20157120400552 на ЧСИ Ил. Станчева, рег. № 712, гр. Варна. В жалбата на първата е посочено, че се обжалва уведомлението за принудително изпълнение по изпълнителното дело за насрочен опис на 27.05.15г. на собствения й недвижим имот. Счита се, че това насрочване на описа е незаконосъобразно, тъй като в отношенията на взискателя и жалбоподателката е прието с влязло в сила съдебно решение, че последната не е длъжник на взискателя. С отпадането на качеството на длъжник по договора за заем от 07.11.08г., заради което задължение е била учредена ипотеката, то и договорът за ипотека е нищожен поради липсата на предмет. Договорът за ипотека е бил сключен от Д. чрез пълномощника й Я.И. за обезпечаване на дълг именно на Й.Д., а не на чужд дълг.

В жалбата на Я.И. е посочено, че се обжалва поканата за принудително изпълнение относно насрочения опис за 27.05.15г. на ипотекирания имот, собственост на майка й. Повторени са твърденията относно наличието на влязлото в сила решение, с което е отхвърлен установителния иск на взискателя против Й.Д. за установяване дълга й по договора за заем, поради което и учредената за обезпечаване на такъв дълг ипотека се явява нищожна, за което е предявен и нарочен иск в отделно производство.

Както се установява от гореизложеното, в нито една от двете жалби не са били наведени твърдения, че изпълнението е насочено върху имущество, което се счита за несеквестируемо. Такова твърдение се появява за първи път в жалбата до настоящата инстанция и не може да се приеме, че с това е направено уточнение по жалбите, сезиращи окръжния съд.

            Настоящият състав на съда изцяло споделя становището, че действащият ГПК е предвидил изчерпателност на хипотезите, при които е налице допустимост на защитата на длъжника по изпълнителното производство чрез обжалване действията на съдебния изпълнител – чл. 435, ал. 2, ал. 3, чл. 462, ал. 2, чл. 503, чл. 521, ал. 3 от ГПК.

Съобразно разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 2 от 26.06.15г. по т.д. № 2/13г. на ОСГТК на ВКС, уредената в чл. 435, ал. 2 от ГПК процесуална възможност длъжникът да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което счита за несеквестируемо, е създаден процесуален ред за защита на имуществените обекти, които са необходими за издръжката на длъжника и неговото семейство. С упражняването на това свое право длъжникът цели да осуети лишаването му от определено имущество, като се основава на неговата несеквестируемост за принудителното изпълнение на предявеното парично вземане… Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено имущество за събиране на определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия – запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на тези действия не е допустимо.

С оглед на горното, законосъобразно ВОС е приел, че след като няма позоваване на несеквестируемост на имота, срещу който е насочено изпълнението, то отделното обжалване на действието на ЧСИ по насрочването на опис за 27.05.15г., не е допустимо. Поради това е било недопустимо и произнасяне по искането на за спиране на изпълнението, което ВОС е оставил без разглеждане. Последното обаче може да бъде обосновано като обезпечителна мярка по предявения иск за установяване нищожността на договора за ипотека пред съда, разглеждащ това дело.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

                                                                                                                      

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Й.М.Д. и Я.И.И. и двете от гр. Долни Чифлик, обл. Варна чрез процесуален представител адв. Д. Г.-Д. срещу определение2407/03.07.2015г., постановено по в. гр. д. 1649/2015г. по описа на Окръжен съд-Варна, с което е прекратено производството по делото, и е оставено без разглеждане искането за спиране на изп.д. № 20157120400552 на ЧСИ Ил. Станчева, рег. № 712, гр. Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: