Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

176

 

14.11.2016 г.,  гр. Варна

 

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на втори ноември, две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маринела Дончева

       ЧЛЕНОВЕ:  Петя Петрова           

                         Мария Маринова

                               

                                                   Секретар: В.Т.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 462 по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано

- по въззивна жалба с вх.№ 8095/18.03.2016 г. на СД „Хоризонт – Димитрови и сие”, представлявано от В.Н.Д. срещу решение № 271 от 29.02.2016 г. (поправено с решение № 913 от 04.07.2016 г.), постановено по гр.д. № 3076/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд; по въззивна жалба с вх. № 11984/22.04.2016 г. на СД „Хоризонт – Димитрови и сие”, представлявано от В.Н.Д. срещу решение № 492 от 14.04.2016 г., постановено по гр.д. № 3076/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд; по въззивна жалба с вх.№ 20982 от 25.07.2016 г. на В.П.С., подадена чрез адв. Д.Р., против решение № 913 от 04.07.2016 г. постановено гр.д. № 3076/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд.

- По въззивна жалба вх. № 8095/18.03.2016 г. на СД „Хоризонт – Димитрови и сие”, представлявано от В.Н.Д., против решение № 271 от 29.02.2016 г. (поправено с решение № 913 от 04.07.2016 г.), постановено по гр.д. № 3076/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени осъдителните му искове срещу В.П.С. по чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 8 210,57 лв. –обезщетение за причинени на дружеството имуществени вреди с деяние, за което ответникът е осъден с влязла в сила присъда по нохд № 889/1996 г. по описа на Варненския районен съд и 59 796,67 лв. – мораторни лихви за периода от деянието - 25.04.1991 г. до 04.03.2015 г. и въззивникът е осъден да плати разноските на другата страна в размер на 1 200 лв.

Жалбоподателят е навел оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, като е молил за отмяната му, за уважаване на иска и присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски. Изложил е съображения, че окръжният съд не преценил поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, както и доводите му и така направил необосновани изводи за неоснователност на иска, като решението било постановено в нарушение на процесуалния и на материалния закон.

Насрещната страна В.С., чрез адв. Д.Р., е подал писмен отговор, с който е оспорил жалбата и е молил за оставянето й без уважение, за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноските по делото.

- По въззивна жалба вх.№ 11984/22.04.2016 г. на СД „Хоризонт – Димитрови и сие”, представлявано от В.Н.Д. против решение № 492 от 14.04.2016 г., постановено по същото дело, с което са отхвърлени молбите му за допълване, за изменение в частта за разноските и за тълкуване на постановеното по делото решение № 271/29.02.2016 г. Изложил е съображения за неговата неправилност и е молил за отмяната му и за уважаване на молбите по чл. 250, 248 и чл. 251 от ГПК. Доколкото ищецът бил освободен от заплащане на такси и разноски по производство, той не следвало да носи отговорност за разноските за адвокат на другата страна. Освен това, неправилно изчислил минималния размер на адвокатското възнаграждение при цена на иска в деноминирани лева. Налице била непълнота в решението на първата инстанция от 29.02.2016 г. досежно непроизнасяне по иск по чл. 80 от ЗС, като поискал и тълкуване приложението на института на придобивната давност.

Въззиваемият В.С., чрез адв. Д.Р., е подал писмен отговор, с който е оспорил жалбата и е молил за потвърждаване на обжалваното решение по подробно развити съображения.

- По въззивна жалба с вх.№ 20982 от 25.07.2016 г. на В.П.С., подадена чрез адв. Д.Р., против решение № 913 от 04.07.2016 г. постановено гр.д. № 3076/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд, постановено в производството по чл. 247 от ГПК, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 271 от 29.02.2016 г., постановено по същото дело, като сумите в диспозитива на решението се четат в нови лева. Жалбоподателят е навел оплаквания за неправилност на обжалваното решение по съображения за противоречието му със закона - липсата на предпоставките за уважаване на молбата за поправка на очевидна фактическа грешка и е молил за отмяната му и отхвърляне на молбата.

Насрещната страна СД „Хоризонт – Димитрови и сие”, представлявано от В.Н.Д., не е подала отговор на въззивната жалба.

Всички въззивни жалби са подадени в срок, съответно от страна с правен интерес от обжалване на всяко от решенията на окръжния съд, като неизгодно за нея, редовни са и допустими и следва да бъдат внесени за разглеждане в открито съдебно заседание.

В съдебно заседание, страните са поддържали въззивните си жалби и отговорите.

По въззивната жалба с вх.№ 20982 от 25.07.2016 г. на В.П.С., подадена чрез адв. Д.Р., против решение № 913 от 04.07.2016 г. постановено гр.д. № 3076/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд, постановено в производството по чл. 247 от ГПК, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 271 от 29.02.2016 г., постановено по същото дело:

Съгласно разпоредбата на чл. 247 от ГПК, съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. Очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението.

От данните по делото става ясно, че още с исковата си молба, ищецът е претендирал осъждане на ответника за сумите от 8 210,57 лв. и за 59 796,67 лв. (т.е. в нови лева), като това е поддържал и в хода на цялото производство. Въпросът дали исковете са заведени в нови или в неденоминирани лева и съответно за 8 210,57 лв. и за 59 796,67 лв. (нови лв.) или за 8,21 лв. и 59,80 лв. (неденоминирани лева) е бил повдиган по делото във връзка с обжалване на определенията по подсъдността на делото, след двукратното прекратяване на делото пред окръжния съд и изпращането му по подсъдност на районния съд, респ. по спора за подсъдност и той е бил разрешен с определение № 232/06.04.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 149/2015 г. по описа на Варненския апелативен съд. Независимо, че за да посочи стойността на вещите и съответно да формира размера на претенцията си, ищецът се е позовал на оценката на вещото лице, изготвена в неденоминирани лева (посочени в експертизата в последната колона, над която е записано „х.лв.”), в исковата си молба той коректно е заявил същите суми, но в нови лева. Претенциите му, именно в нови лева са били и докладвани по делото и също в нови лева са били посочени в мотивите на решение 271/29.02.2016 г. на окръжния съд и така са били и обсъждани от съда. Независимо от това, обаче в диспозитива на поправеното  решение, окръжният съд е посочил, че отхвърля исковете за 8 210,57 (неденоминирани лева) лв. и за 59 796,67 (неденоминирани лева) лв., което означава отхвърляне на искове за 8,21 лв. и 59,80 лв. В случая е било налице несъответствие между формираната воля на съда в мотивите на решението му, изразяваща се в разглеждане на искове в деноминирани лева и отхвърляне на същите в диспозитива на решението в неденоминирани такива, поради което са били налице предпоставките на чл. 247 от ГПК и правилно поправката на решението е била допусната от окръжния съд. Решението за поправка на ОФГ е правилно, като постановено в съответствие с процесуалния закон и не страда от визираните в жалбата пороци, поради което следва да бъде потвърдено.

По жалба вх. № 8095/18.03.2016 г. на СД „Хоризонт – Димитрови и сие”, представлявано от В.Н.Д., против решение № 271 от 29.02.2016 г. (поправено с решение № 913 от 04.07.2016 г.), постановено по гр.д. № 3076/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд:

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,  намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Производството пред окръжния съд е било образувано по искова молба на СД „Хоризонт – Димитрови и Сие“, с която срещу В.П.С.  са били прявени искове по чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 8 210,57 лева, представляваща обезщетение  за имуществени вреди от деяние, за което ответникът е осъден с влязла в законна сила присъда по НОХД № 889/1996 г. по описа на ВРС и по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от  59 796,67 лева., представляваща мораторни лихви върху претендираните главници от датата на деянието 25.04.1991 г. – до 04.03.2015 г.

Искът е допустим, като не е налице отвод за пресъдено нещо, тъй като водените между страните граждански дела са с различен от този по настоящото дело предмет. По гр.д. № 4618/1998 г. на ВРС (и в.гд. № 280/2000 г. и гр.д. № 809/2001 г. на ВКС) е разгледан иск по чл. 108 от ЗС относно част от процесните вещи. Гр.д. № 1434/2008 г. на ВРС (преобразувано от гр.д. № 2995/2007 г. на ВРС и по повод инстанционния контрол - в.т.д. № 443/2009 г. на ВОС и гр.д. № 1529/2010 г. на ВКС), както  и  гр.д. № 999/2012 г. на ВРС  (и в.гр.д. № 1787/2014 г. на ВОС) са с предмет искове по чл. 57 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, касаещи различни групи от процесните вещи. Гр.д. № 51/2014 г. на Разградския районен съд има за предмет искове по чл. 270, ал.2 от ГПК за прогласяване нищожността на решенията по гр.д. № 1434/2008 г. на ВРС и по в.т.д. № 443/2009 г. на ВОС. Предявеният по гр.д. № 94/2015 г. по описа на Девненския районен съд иск по чл. 45 от ЗЗД е за обезщетение за имуществени вреди, но от отнемането на вещи, различни от процесните (30 стола „Гамбинус” и апарат за наливно пиво).

Ищецът е твърдял, че с деянието, за което ответникът е бил признат за виновен и осъден с присъдата по н.о.х.д. № 889/1996 г. по описа на Варненския районен съд, той му е причинил имуществени вреди, изразяващи се в стойността на отнети, собствени на дружеството движими вещи, описани в 23 пункта и мораторни лихви върху тях както следва: 1.маси от метална конструкция с гетинаксов плот, ресторантски, луксозни, модел Ф-70, с диаметър 70 см. - 13 броя с единична цена 57 лв., на обща стойност 741 лв., 10% овехтяване - като главница 666.90 лв. и лихви от деня на отнемането - 25.04.1991г. до 04.03.2015г. - 4862 лв; 2. Бронзови тръби  а пост-микс апарат, ресторантьорски, дължина 190 см., диаметър 30 мм. – 2 броя с единична цена 10.90 лв., общо 21.80 лв., 5% овехтяване - като главница 19.90 лв. и лихви от деня на отнемане 25.04.1991г. до 04.03.2015г. -145.02 лв; 3.Казанчета с ел.нагреватели, вместимост 50л., от неръждаема стомана- 2 броя с единична цена 60 лв., на обща стойност 120 лв., 10% овехтяване – като главница 108 лв. и лихви от деня на отнемане 25.04.1991г. до 04.03.2015г. -767 лв.; 4. Пластмасови лъжички за еднократна употреба-600 броя, с цена за 100 бр. 1.30 лв. - като главница 7.80 лв. и лихви от деня на отнемане 25.04.1991г.  -04.03.2015г. - 57 лв. 5. Пластмасови вилички за еднократна употреба – 600 броя, единична цена 0.07лв., на обща стойност 4.20 лв.. - като главница 4.20 лв. и лихви от деня на отнемане 25.04.1991г. до 04.03.2015г. -30.43 лв.; 6.Пластмасови чинийки за еднократна употреба - 600 броя, единична цена 0.025лв., на обща стойност 15 лв.. - като главница 15 лв. и лихви от деня на отнемане 25.04.1991г. до 04.03.2015г. -109.35 лв.; 7. Коняк „Плиска", производство гр.Преслав, 500мл. - 90 броя с единична цена 2.90 лв., на обща стойност 261лв. - като главница 261 лв. и лихви от деня на отнемане 25.04.1991г. до 04.03.2015г. -1902.54 лв.; 8. Бренди „Слънчев бряг", производство гр.Преслав, 500мл. - 12 броя с единична цена 1.90 лв., на обща стойност 22.80лв. - като главница 22.80 лв. и лихви от деня на отнемане 25.04.1991г. до 04.03.2015г. -166.23 лв.; 9. Захар, 5-грамови пакетчета, 1 кашон от 4.30 кг., по 1 лв. за кг., на обща стойност 4.30 лв. - като главница 4.30 лв. и лихви от деня на отнемане 25.04.1991г. до 04.03.2015г. -31.14 лв.; 10. Халби за бира, стъклени, ресторантьорски, средно качество, 500 мл. - 24 броя с единична цена 1.10 лв., на обща стойност 26.40 лв., 5% овехтяване - като главница 25.08 лв. и лихви от деня на отнемане 25.04.1991г. до 04.03.2015г. -182.75 лв.;11.  чаши за шампанско, стъклени, ресторантьорски, среднокачество, 200 мл. - 48  броя с единична цена 0.95 лв., на обща стойност 45.60 лв., 5% овехтяване - като главница 43.32 лв. и лихви от деня на отнемане 25.04.1991г. до 04.03.2015г. -315.84 лв.; 12.         Чаши за сок, стъклени, ресторантьорски, средно качество, 300 мл.- 360 броя с единична цена 0.70 лв., на обща стойност 252 лв., 5% овехтяване - като главница 239.40 лв. и лихви от деня на отнемане 25.04.1991г. до 04.03.2015г. -1745.31 лв.;13. Чаши за бренди, стъклени, ресторантьорски, средно качество, 100 мл. - 276 броя с единична цена 0.85 лв., на обща стойност 234.60 лв., 5% овехтяване - като  главница 222.87 лв. и лихви от деня на отнемане 25.04.1991г. до 04.03.2015г. -1624.72 лв.; 14. Столове пластмасови с метална конструкция, градински, ресторантски, средно качество - 703 броя с единична цена 8 лв., на обща стойност 560 лв., с 10% овехтяване - като главница 534 лв. и лихви от деня на отнемане 25.04.1991г. до 04.03.2015г. -3893.12 лв.;15.    Пластмасови чаши за бира за еднократна употреба, 500 мл. - 1000 броя с единична цена 0.05лв., на обща стойност 50 лв.. – като главница 50 лв. и лихви от деня на отнемане 25.04.1991г. до 04.03.2015г. - 364.48 лв.;16. Хладилен агрегат трифазен, взломен от хладилен трикамерен шкаф, тип гардероб - 1 брой на цена 630 лв., с 10% овехтяване – като главница 537 лв. и лихви от деня на отнемане 25.04.1991г. до 04.03.2015г.  3914.92 лв.; 17.Тестобъркачка МТ-50, вместимост 50л., ресторантьорска  - 1 брой на цена 3000 лв., с 30% овехтяване - като главница 2100 лв. и лихви от деня на отнемане 25.04.1991г. до 04.03.2015г. - 15309.90 лв.; 18.Електрическа фурна „Пауталия", трикамерна, ресторантьорска – 1 брой на цена 1900 лв., с 30% овехтяване – като главница 1330 лв. и лихви от деня на отнемане 25.04.1991г. до 04.03.2015г. - 9696.13 лв.; 9.Платнища за чадъри, ресторантски, взломени от метална конструкция, брезентови, с диаметър 2м. - 19 броя с единична цена 10 лв., на обща стойност 190 лв., с 50% овехтяване - като главница 95 лв. и лихви от деня на отнемане 25.04.1991г. до 04.03.2015г. -652.59 лв.; 20. Електрически бойлер, трифазен с кожух - 300 л., ресторантски – 1 брой на цена 330 лв., с 10% овехтяване – като главница 297 лв. и лихви от деня на отнемане 25.04.1991г. до 04.03.2015г. - 165.22 лв.; 21. Маси метални, с метален плот, квадратни, дължина 70 см., градински, ресторантски - 34 броя с единична цена 42 лв., на обща стойност 1428 лв., с 20% овехтяване - като главница 1235 лв. и лихви от деня на  отнемане 25.04.1991г. до 04.03.2015г. - 9003.62 лв.; 22. Бурета алуминиеви за бира, оборотни от Пивоварен завод-Варна 7 броя с единична цена 50 лв., на  обща стойност 350 лв., с 20% овехтяване - като главница 280 лв. и лихви от деня на отнемане 25.04.1991г. до 04.03.2015г.-2041.36 лв.; 23. Бутилки за въглероден двуокис, оборотни, метални - 2 броя с единична цена 70 лв., на обща стойност 140 лв., с 20% овехтяване – като главница 112 лв. и лихви от деня на отнемане 25.04.1991г. до 04.03.2015 г. -816.60 лв.

Ответникът е оспорвал исковете, като е навел възражения за липсата на предпоставките по чл. 45 от ЗЗД, както и за изтекла петгодишна погасителна давност за предявяване на иска, считано от откриването на дееца на 25.04.1991г.

Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

За да бъде ангажирана отговорността по чл.45 от ЗЗД за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане, следва да бъдат установени следните кумулативно предвидени от закона предпоставки: да е налице деяние, действие или бездействие на определено лице, това деяние е противоправно, да е извършено виновно (като вината се предполага) и да са причинени вреди, които да стоят в причинна връзка с поведението на дееца.

Тези елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД в случая не са установени по делото.

Относно противоправното деяние на ответника и причинените с него вреди – отнемане на конкретни вещи, както и за тяхната стойност, ищецът се е позовал на влязла в сила присъда. С последната, обаче постановена на  20.11.1996 г. по НОХД № 889 по опис на ВРС за 1996 г., влязла в законна сила на 04.12.1996 г., ответникът  е бил признат за виновен в това, че на 25.04.1991 г. в гр.Варна, самоволно, не по установения в закона ред осъществил едно свое оспорвано от Вл.Д., Р.Д., Н.Н. и Л.А. право на дял от дяловия капитал и от правото на печалбата на СД „Хоризонт, като случаят не е маловажен, поради което и на основание чл. 323, ал.1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание глоба в размер на 5 000 лева. Т.е. ответникът е бил осъден за самоуправство. В мотивите на присъдата е посочено, че ищецът е бил конституиран в наказателното производство като частен обвинител, а останалите съдружници, вкл. и подсъдимият са били членове на СД „Хоризонт.  Между тях и подсъдимия е възникнал спор за уреждане на имуществени отношения по повод изключването му от дружеството. По искане на подсъдимия, сега ответник, съдът допуснал обезпечение на бъдещите му осъдителни претенции за сумата от 34 000 лева чрез запор след опис и оценка на движими вещи, описани от съдия изпълнител на 22.03.1991 г. и за техен пазач бил назначен В.Д.. На 19.04.1991 г. подсъдимият, сега ответник, предявил обезпечения иск и било образувано гр.д.  № 544 по опис на ВОС за 1991 г. В мотивите е посочено също така, че преди да изчака изхода от гражданския спор, на 24.01.1991 г., подсъдимият самоволно разбил тавана на помещението на едно от заведенията на фирмата „Албатрос” и вратата на склада, натоварил и откарал в дома си в гр. Вълчи дол значителна част от имуществото на колективната фирма, описано и оценено в заключението на ценовата експретиза. Между вещите имало и такива, които били запорирани по негово искане от съдия – изпълнителя.

Доколкото, ответникът е осъден за самоуправство, то посочените от ищеца като отнети от него вещи и тяхната стойност не са част от състава на престъплението и присъдата не се ползва със задължителна за гражданския съд сила  по отношение на тези факти съгласно чл. 300 от ГПК, поради което противоправното деяние, причинната връзка и нанесените вреди не са доказани с присъдата.

Отнемането на вещите не е установено и с решението по водения между страните иск по чл. 108 от ЗС с предмет установяване на собствеността и предаване на владението на част от процесните вещи. С решението от 16.08.1999 г., постановено по гр.д. № 4618/1998 г. на ВРС, оставено в сила с решение от 13.10.2000 г. по гр.д. № 280/2000 г. по описа на ВОС, със сила на пресъдено нещо, за вещите съответстстващи на тези от исковата молба по пунт 1, 2, 14, 20 и 21 (13 бр. маси с гетинаксов плот, ресторантски, 2 бр. казанчета, 70 бр. столове пластмасови, ел. бойлер и 34 бр. маси с метален плот) е установено, че ищцовото дружество не е собственик, което налага извода, че  дори при обратен извод за отнемането им от ответника, дружеството не е претърпяло твърдяната вреда със стойността на същите.

Във всички случаи, обаче искът по чл. 45 от ЗЗД е погасен поради изтекла петгодишна погасителна давност. Погасителната давност като институт на правото представлява период от време, след изтичането на който кредиторът губи правото си да поиска принудително осъществяване на вземането си спрямо длъжника.

Съгласно чл. 110 ЗЗД, общата давност е петгодишна, като тя започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. При вземане, възникнало на основание деликт, в ЗЗД са уредени две хипотези. При първата от тях, вземането става изискуемо от момента на извършване на деликта, когато извършителят е известен. При тази хипотеза, откриването на дееца съвпада с настъпване на деликта. Във втората хипотеза, деликтът е осъществен, но вземането не е станало изискуемо оттогава, а става изискуемо от момента на откриване на дееца чл.110 ЗЗД вр. чл.114, ал.3 ЗЗД. В случая, ищецът е твърдял, че деликтът е бил извършен на 25.04.1991 г. от ответника. Т.е. по делото е установено, че твърдяните противоправни действия, довели до имуществена вреда, както и деецът – ответникът по делото са били известни  на ищеца още оттогава. Следователно, погасителната давност за предявяването на иска за вреди е започнала да тече от 25.04.1991 г. и е изтекла на 25.04.2006г.

Граждански иск за вреди не е имало предявен в образуваното срещу ответника наказателно производство за самоуправство и такъв не е разрешаван от наказателния съд. Встъпването на представляващия събирателното дружество като частен обвинител в наказателното производство не прави процеса относно престъплението такъв за вземането за вреди и затова доводите на ищеца в тази насока и наведените в във въззивната му жалба оплаквания в тази връзка са несъстоятелни. Воденото наказателно производство срещу ответника не спира погасителната давност. Както е прието в т. 2 от Тълкувателно решение №5 от 2006 г. по т.д. № 5/2005 г. на ОСГК и ОСТК на Върховия касационен съд, наказателният процес, както в досъдебното, така и в съдебното производство, включително и когато е завършил с влязла в сила осъдителна присъда, не е процес относно вземането на пострадалия за вреди от престъплението и не е основание за спиране на погасителната давност, когато същата е започнала да тече.

Погасителната давност за вземането за обезщетение за имуществени вреди по чл. 45 от ЗЗД не е прекъсната и с водените между страните граждански дела с посочен по-горе в решението предмет.

Неотносими към института на погасителната давност са изложените от въззивника съображения във връзка с приложението на придобивната давност за движими вещи, като оплакванията му срещу първоинстанционното решение в тази насока са несъстоятелни, защото окръжният съд не е разглеждал такова възражение на ответника и не е обосновавал изводи в тази насока.

Поради изтичане на погасителната давност, предявеният в настоящото производство иск по чл. 45 от ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Неоснователен, като обусловен от първия, се явава и искът по чл. 86 от ЗЗД.

Като е достигнал до същия правен извод и е отхвърлил исковете,  окръжният съд е постановил правилно решение, което не страда от визираните във въззивната жалба пороци и като правилно, то следва да бъде потвърдено.

По въззивна жалба вх.№ 11984/22.04.2016 г. на СД „Хоризонт – Димитрови и сие”, представлявано от В.Н.Д. против решение № 492 от 14.04.2016 г., постановено по същото дело, с което са отхвърлени молбите му за допълване, за изменение в частта за разноските и за тълкуване на постановеното по делото решение № 271/29.02.2016 г.

Ищецът е настоявал за допълване решението на окръжния съд № 271/29.02.2016 г., защото той не се произнесъл по негов иск по чл. 80, ал.2 от ЗС. По делото такава претенция не е била заявена и не е била предмет на делото, поради което и решение № 271/29.02.2016 г.  на окръжния съд не е било непълно и не е подлежало на допълване. Затова, като не е уважил молбата, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт по чл. 250 от ГПК, който следва да бъде потвърден.

Окръжният съд не се е занимавал в решението си (№ 271/29.02.2016 г.) с въпроса за придобиване по давностно владение на движими вещи, предмет на престъпление, поради което и решението не е било неясно (досежно посочения въпрос) и не се е нуждаело от тълкуване. Поради липсата на предпоставките по чл. 251 от ГПК, правилно окръжният съд е оставил без уважение молбата на ищеца за тълкуване на решението, поради което и акта му в тази връзка следва да бъде потвърден.

Молбата по чл. 248 от ГПК за изменение на решението на окръжния съд в частта за разноските  също е била неоснователна и правилно е била отхвърлена от окръжния съд. Разпоредбата на чл. 83, ал.1 т. 4 от ГПК касае освобождаването от държавната такса и разноските, които се дължат от ищеца за производството пред съда. Възнаграждението на пълномощника – адвокат е разноска, която насрещната страна е сторила и отговорността за същата се разпределя съгласно общите разпоредби на чл. 78 от ГПК. С оглед резултата от делото, ищецът дължи на насрещната страна на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК разноските, които тя е сторила за заплащане на адвокатско възнаграждение. Последното, съобразно цената на иска от 68 008 лв. е изчислено и в минималния му, според наредба №1/2004 г., размер. В този смисъл, оплакванията във въззивната жалба срещу решение № 492 от 14.04.2016 г. на ВОС са неоснователни, като последното следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от делото пред въззивната инстанция и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, СД „Хоризонт – Димитрови и сие”, представлявано от В.Н.Д., следва да заплати на В.П.С. сумата от 450 лв., представляваща разноски за заплатен от страната адвокатски хонорар за въззивното производство.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

 

 ПОТВЪРЖДАВА решение № 271 от 29.02.2016 г., решение № 492 от 14.04.2016 г. и решение № 913 от 04.07.2016 г., постановени по гр.д. № 3076/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд.

ОСЪЖДА  СД „Хоризонт – Димитрови и Сие с ЕИК 103769446, със седалище и адрес на управление – гр.Варна, ул. „Морска сирена”, бл. 26, ет.11, ап. 63, представлявано от В.Н.Д., да заплати на В.П.С. с ЕГН ********** *** сумата от 450 лв., представляваща сторените по делото разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, с касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: