Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

  140

гр.Варна, 01.11.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 10.2018 год. в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

при секретаря Юлия Калчева, като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 462/2018 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от К.Г.П. чрез процесуалния й представител адв. Б.Б. срещу решение № 1166/27.06.2018 год по гр.д. № 2395/2017 год на Окръжен съд Варна в частта, с която е отхвърлен иска с правно осн. чл. 45 от ЗЗД срещу Л.С.Г. за разликата над 5000 лв до пълния предявен размер от 26 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди – болка,страдание и стрес, настъпили вследствие престъпление по чл. 150 ал.1 от НК, извършено спрямо нея от ответника, за което същият е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 5893/2014 год, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на увреждането – 18.05.2013 год до окончателното й изплащане, както в осъдителната част на решението за разносктите. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваните му части, въззивницата моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде уважен в пълния му размер с произтичащите от това правни последици – законна лихва и разноски.

В постъпилия отговор ответникът изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на решението. Прави искане за приемане на писмени доказателства относно здравословното му състояние, които първоинстанционният съд отказал да приеме в нарушение на процесуалните правила. Претендира за присъждане на разноски в настоящото производство без представен списък на разноските.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Предявеният иск е с правно основание чл. 45 от ЗЗД.

Деликтната отговорност възниква при едновременното наличие на следните предпоставки: противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка. Когато с влязла в сила присъда е установен фактът на извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, по отношение на тези обстоятелства тя има задължителна сила за съда, който разглежда гражданско-правните последици съгласно чл. 300 от ГПК.

С присъда по НОХД № 5893/2014 год на Районен съд Варна ответникът е признат за виновен за това, че на 18.05.2013 год в гр.Варна извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, като проникнал с неустановен предмет в аналното отвърстие без съвкупление по отношение на ищцата чрез употреба на сила и заплашване - престъпление по чл. 150 ал.1 от НК.

Със същата присъда ответникът е оправдан по обвиненията, че деянието е  извършено чрез проникване с пластмасова бутилка във влагалището, проникване с член в устната кухина и проникване с анални топчета в аналното отвърстие, както и по обвинението, че се е съвкупил с ищцата, като я принудил за това със сила и заплашване. Оправдателната присъда в първата й част е постановена поради недоказаност, равносилна на липса на изпълнително деяние, а във втората част – поради липса на противоправност, тъй като не е установена употреба на сила или заплашване. И в двете части – както осъдителната, така и оправдателната, присъдата е задължителна за гражданския съд.

Безспорно ищцата е претърпяла неимуществени вреди в резултат от деянието, за което ответникът е осъден. За тяхното установяване първоинстанционният съд е събрал множество доказателства – заключения на съдебно- психологична и съдебно-медицинска експертиза, както и свидетелски показания. След задълбочен анализ на тези доказателства съдът правилно е установил фактическата обстановка по делото и е изградил своите изводи.

За определяне размера на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да се приложат критериите за справедливост съобразно с чл. 52 от ЗЗД. Те се преценяват във всеки отделен случай, като се вземат пред вид характера на увреждането, начинът на извършването му, нуждата от последващо лечение и продължителността му. Съобразяват се също промените в състоянието на пострадалия – дали то се влошава или е с тенденция към възстановяване, както и други обстоятелства, свързани с личността на деликвента и на пострадалия, които са от значение за преценка относно интензитета на претърпените вреди.

От данните по делото е установено, че ищцата и ответникът са се познавали от няколко години, а интимни отношения, макар и спорадични, са поддържали от около година и половина преди инцидента. Срещата им на 18.05.2013 год е била предварително уговорена и е започнала с доброволен сексуален контакт, който впоследствие излязъл извън контрол. Безспорно е установено, че и двамата са употребили алкохол и марихуана, което е допринесло до снижаване на задръжките им. Това не оправдава агресивното поведение на ответника, което е било неочаквано и шокиращо за ищцата. Тя е понесла телесни увреждания, които отзвучали сравнително скоро – след около 9-10 дни. По-силно от физическата болка обаче е било чувството на унижение и срам, които тя е изпитала в този момент. Първоначалният шок е оказал въздействие върху психиката й и впоследствие, настъпила промяна в поведението й, станала по-затворена и предпазлива в отношенията си с хората, наложило се да ползва специализирана подкрепа от психолог в продължение на около една година. В момента тези оплаквания вече са затихнали и се изразяват в чувство на недоверие към мъжете, страх от обвързване.

Съдът съобрази също, че ищцата е била почти на 40 годишна възраст в деня на инцидента, с напълно изградена сексуалност, имала е и предходни интимни отношения с ответника, които често са били по-груби по собствените й признания, поради което тежестта на увредата при нея е с по-малък интензитет. Заключението на съдебно-психологичната експертиза определя ищцата като интровертна личност, видимо по-спокойна при последното обследване, с високо ниво на уравновесеност, но все още с леко понижен фрустрационен толеранс, който е съобразен с нормите на поведение в обществото и е презентиран чрез приемливи форми и защитни механизми. Психотравмата от случилото се е подтисната, но не е напълно преодоляна. Междувременно тя е родила дете от друг мъж, което идва да покаже, че за щастие осъщественото срещу нея посегателство не е повлияло до степен да затрудни или възпрепятства нормалния й сексуален живот. Съдебно-психологическата експертиза е констатирала завишено ниво на самокритичност в оценката на ищцата за преживяната психотравма, възприемана от нея като тежък житейски урок, чрез външно проявената колебливост в поведението и недоверчивост в отношенията с околните. Прогнозата за психичното състояние на ищцата в бъдеще, е оптимистична.

 С оглед изложеното настоящият състав намира, че изводите на първоинстанционния съд са правилни и определеният от него размер представлява справедливо обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди. Поради това постановеното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноските за настоящата инстанция в размер на 1100 лв, представляващи възнаграждението за един адвокат съобразно с представения списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие. Процесуалният представител на въззивницата не е възразил за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1166/27.06.2018 год по гр.д. № 2395/2017 год на Окръжен съд Варна

ОСЪЖДА К.Г.П. с ЕГН ********** да заплати на Л.С.Г. с ЕГН ********** разноски за настоящата инстанция в размер на 1100 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)