РЕШЕНИЕ

 

  № 182/18.11..2013 г., гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд - гражданско отделение на шести ноември две хиляди и тринадесета година в публичното заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА

                     ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

секретар В.Т.                       

като разгледа докладваното от съдия Д.Джамбазова в. гр. дело 463/13 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от пълномощника на К.Р.Г. срещу решение № 34 на Окръжен съд-Разград от 17.06.2013 г. по гр.д. № 176/08 г., с което са отхвърлени като неоснователни исковете му срещу Г.Т.А. и К.А.А. за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, подробно описан в диспозитива на решението, на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Оплакванията са за нарушение на материалния и на процесуалния закон, с молба за отмяна и за уважаване на иска.

В подаден писмен отговор противната страна Г.Т.А. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и са процесуално допустими.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд съобрази следното:

Претенцията на ищеца К.Р.Г. с правно осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, предявена на 29.04.2008 г., се основава на твърдение, че в качеството му на съдружник в „Ди Ес Кей” ООД – в ликвидация /към настоящия момент вече заличен търговец/ от съществено значение за него е продажбата на имота да се извърши на възможно най-висока цена, отговаряща на реалната, тъй като по този начин това ще се отрази върху стойностния размер на полагащия му се ликвидационен дял при разпределяне на осребреното имущество. Излага основания за нищожност, като: противоречие със закона и добрите нрави, занижена цена, незаконосъобразен доклад за оценка на цената на продадения имот (поради липса на правоспособност на лицето изготвило оценката, липса на снимков материал, липса на цена на отстъпеното право на строеж, изготвен без оригиналната строителна документация), както и нарушаване на разпоредбата на чл. 202 ЗУТ – извършена прехвърлителна сделка на реално обособени дялове от сграда без удостоверение от общинската администрация.

Съдът съобрази следното:

С решение № 154 от 07.07.2011 г. по т.д. № 54/2011 г. на РзОС е открито производство по несъстоятелност на „Ди Ес Кей” ООД – в ликвидация. Спряно е производството по ликвидация на осн. чл. 272а от ТЗ. С решение № 145 от 28.09.2011 г. по гр. д. № 54/2011 г. на РзОС е прекратено производството по несъстоятелност и е постановено заличаване на търговското дружество от търговския регистър на осн. чл. 632, ал. 4 от ТЗ.

Настоящият състав на съда намира, че искът е НЕДОПУСТИМ.

Всяко трето лице може да поиска от съда да признае една сделка за нищожна, стига да има правен интерес от това. Нищожността е изначална и не възниква от постановяване на решението, а същото само я констатира и прогласява.

В случая производството по несъстоятелност е прекратено с влязло в сила решение на съда, а дружеството е заличено на осн. чл. 632, ал. 4 от ТЗ (тъй като спряното производство по несъстоятелност не е било възобновено в едногодишен срок от вписване на решението по чл. 632, ал. 1 от ТЗ). Съгласно чл. 272а, ал. 1 от ТЗ прекратено е и производството по ликвидация. По аргумент от чл. 744, ал. 1 от ТЗ прекратеното производство по несъстоятелност не може да бъде възобновено, тъй като е изтекъл едногодишния срок затова, считано от прекратяването на производството.

С оглед на гореизложеното, не съществува правна възможност имотът да бъде осребрен, респ. ищецът не ще може да получи по-голяма стойност на ликвидационния си дял, тъй като производство по ликвидация така или иначе не може да бъде нито продължено, нито възобновено (същото се отнася и за производството по несъстоятелност – имотът нито може да послужи за попълване масата на несъстоятелността, нито ищецът е негов кредитор, предявил своето вземане по надлежния ред), което води до липсата на правен интерес от водене на настоящия иск.

Отделно от това, решението на РзОС страда и от други пороци, като това, че искът е бил насочен и срещу пасивно процесуално нелегитимирано лице, а именно ликвидаторът К.А.А., който въобще не е страна по сделката, а само представляващ една от страните по нея – дружеството-продавач „Ди Ес Кей” ООД; съдът се е произнесъл по непредявен иск, като е приел, че е бил предявен иск и за прогласяване нищожност на нотариалният акт № 36/11.02.2008 г., с който е обективирана процесната сделка, видно от изразеното уточнение на исковата молба искът е само за установяване нищожността на сделката („искането следва да се тълкува като претенция за признаване нищожността на самата сделка, а не на нотариалния акт” – л. 259 гръб).

За пълнота на изложението следва да се посочи, че при неизпълнение на задълженията на ликвидатора, визирани в чл. 267, 268 и чл. 270 от ТЗ, за причинените в резултат на това преки и непосредствени вреди ликвидаторът отговаря по отношение на дружеството, съгласно  чл. 266, ал. 6 във връзка с чл. 145 от ТЗ (не и спрямо съдружника в него). С оглед обстоятелството, че между съдружника в обявеното в ликвидация дружество и ликвидатора не възниква договорно правоотношение, за съдружника не е налице материалноправна легитимация да претендира обезщетение - пропусната полза в размер на част от печалбата /така Решение № 152 от 19.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 774/2008 г., II т. о., по чл. 290 от ГПК/.

Ако след осребряване на имуществото и удовлетворяване на кредиторите е останало неразпределено имущество между съдружниците по вина на ликвидатора и дружеството вече е заличено, ищецът-съдружник има право на обезщетение за вреди на деликтно основание, причинени в резултат на виновни противоправни действия на ликвидатора, в размер на ликвидационния му дял от останалото имущество. В настоящия случай обаче не сме изправени пред тази хипотеза.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОБЕЗСИЛВА изцяло решение № 34 от 17.06.2013 г. по гр.д. № 176/08 г. на Разградски окръжен съд.

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 463/2013 г. на Варненския апелативен съд и производството по гр. д. № 176/08 г. на Разградски окръжен съд.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

                                                                            2.