О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

574/09.102017

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 09. 10.2017г., в състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                               МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.ч.гр.д.№463/17г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от К.А.Д. против определение №2206/22.08.2017г., пос- тановено по гр.д.№1315/17г. по описа на ВОС, гр.о., с което е оставена без уважение молбата на К.А.Д. за освобождаване от задължението за заплащането на държавни такси и разноски в производството по гр.д.№1315/17г. по описа на ВОС, гр.о. на осн. чл.83, ал.2 от ГПК.В жалбата се твърди, че определе - нието е неправилно по изложените в същата съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се уважи молбата на страната за освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Производството по гр.д.№1315/17г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по предя -вени от К.А.Д. главни искове против „Гранд Хил Инвест” ЕООД, гр.Варна с пр.осн. чл.49 от ЗЗД за осъждане на ответника да й заплати сумата от 17 280лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди и сумата от 30 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени й от разрушаването без нейно съгласие и по възлагане от собстве - ника „Гранд Хил Инвест”ЕООД на жилищна сграда, находяща се в гр.Варна, ул. ”Братя Миладинови”№54, върху която ищцата е имала учредено пожизнено и без -възмездно право на ползване, ведно със законната лихва от датата на увреждане - 12.06.2014г. до окончателното изплащане, и в случай на отхвърляне на главните искове против дружеството евентуални искове против Р. Д. Н. с пр. осн. чл.45 от ЗЗД за присъждане на същите суми.Дължимата държавна такса по пре- дявените искове при подаване на исковата молба е в размер общо от 1 891, 20лв.С определение №1626/15.06.2017г. на ищцата са дадени указания за внасянето й.С молба, депозирана в срока за изпълнение, същата е отправила искане за освобожда- ване от заплащане на такси и разноски в производството на осн. чл.83, ал.2 от ГПК.В допълнително депозирани молба и декларация е посочила е, че здравословното й състояние е много тежко, като е описала заболяванията, от които страда, посочила е, че получава средномесечно трудово възнаграждение в размер от около 732лв. и го -дишен доход от ренти в размер на около 3 000лв., които са й крайно недостатъчни за покриване на разходите във връзка с лечението й и за задоволяване на ежедневните й потребности с оглед здравословното й състояние, притежава 41, 5 дка ниви, нахо -дящи се в област Добрич, притежава л.а., инвалиден, произведен 2003г., модел „Хюндай Матрикс”, не притежава собствено жилище, разведена е от 2000г., няма ненавършили пълнолетие деца.

Видно от издаденото от СВ-Варна удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания от 31.07.2017г. К.Д. притежава запазено право на ползване върху ½ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр.Варна, бул.”Сливница”№143, ет.6, ап.13, представляващ ателие с площ от 91, 36кв.м./според посоченото в частната жалба страната обитава това жилище/.Притежава и право на ползване върху ½ от дв.място с площ от 330 кв.м., находящо се в гр.Варна, ул.”Братя Миладинови”№54, както и право на ползване върху УПИ XVII-129 с площ от 500кв.м. и УПИ XII-131 с площ от  1170кв.м., находящи се в с.Константиново, вилна зона Лазур, община Варна.

Видно от представената към исковата молба медицинска документация жалбо -подателката е била двукратно опрерирана от онкологични гинекологични заболява -ния съответно през 2007г. и 2015г., като през 2015г. е провела и лъчелечение, както и през 2013г. е диагностицирана със синдром на Кушинг, двустранни надбъбречни аденоми, дислипидемия, артериална хипертония I степен, остеопения.С решение на ТЕЛК от 30.09.2015г. е освидетелствана за нетрудоспособност-100% за срок от две години-до 01.09.2017г.

Видно от издаденото от ТД на НАП Варна удостоверение №У-140/13.07.2017г. К. Д. е служител на посочената дирекция като за периода м.01.-2017г.-м.06. 2017г. е получила средномесечно трудово възнаграждение в размер на 776, 62лв.    

Според формираната трайна задължителна съдебна практика преценката на съда за материалното състояние на страната не може да бъде извършвана въз основа на предположение за възможността на лицето да полага труд и да реализира доходи от това, както и от възможността евентуално в бъдещ момент да реализира доходи от притежаваното от него имущество или да реализира в бъдеще приходи от осъщес -твявана търговска дейност, т.к. преценката следва да бъде извършвана с оглед мате- риалното състояние на лицето към датата на подаване на молбата с пр.осн. чл.83, ал.2 от ГПК.

При съвкупния анализ на така установеното материално състояние на К.Даскало - ва, съпоставено от една страна с дължимата от нея държавна такса и от друга с вложените от законодателя социални съображения за подпомагане на материално затруднени страни по делата в нормата на чл.83, ал.2 от ГПК, съдът приема, че са налице предвидените в същата предпоставки за освобождаването на жалбопода - телката, но от заплащането на част от дължимата държавна такса.Видно е, че същата реализира месечен доход в размер от около 1000лв., формиран от трудово възнаграждение и получавани ренти от притежаваните от нея 41, 5 дка. земеделски земи в област Добрич.Макар и да не притежава собствено жилище, притежава учре -дено пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху жилище в гр.Варна, което обитава и съответно не заплаща наем за ползването му.Притежава собствен лек автомобил.Действително от представената медицинска документация се установява, че същата е била във влошено здравословно състояние, но понастоящем съгласно собствените й твърдения осъществява основно разходи във връзка с контролни прегледи, извършвани два пъти годишно, а видът на заболяванията й предполага, че основната част от лечението им се поема от НЗОК, като в тази връзка и твърденията, че извън месеците, в които осъществява контролни прегледи, извършва разходи по лечението си в размер на 300лв. месечно не се установяват в производството.Видно от цитираното решение на ТЕЛК от 2015г. е и, че понастоящем е изтекъл срокът на освидетелстваната й нетрудоспособност.Жалбоподателката не полага грижи за нена- вършили пълнолетие деца и съответно не осъществява разходи във връзка с издръжката им.При така установеното материално състояние съдът приема, че страната следва да бъде освободена от заплащането на дължимата държавна такса пред първоинстанционния съд до размера от 1000лв.За остатъка от таксата и за дължимите разноски, предвид реализираните от страната приходи и притежаваното от нея имущество, не са налице вложените от законодателя социални съображения за подпомагане на материално затруднени страни по делата в нормата на чл.83, ал.2 от ГПК, предвид което и молбата се явява неоснователна.

Предвид частичното несъвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното определение следва да бъде отменено в частта му, с която молбата на страната за освобождаване от такси е оставена без уважение до размера от 1000лв. и вместо него постановено друго, с което същата се освободи от заплащането й.В останалата му част определението следва да бъде потвърдено. 

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение №2206/22.08.2017г., постановено по гр.д.№1315/17г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е оставена без уважение молбата на К.А.Д. за освобождаване от задължението за заплащането на държавна такса, дължима пред първоинстанционния съд, до размера от 1000лв., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА К.А.Д. с ЕГН **********, адрес ***, от задължението за заплащането на държавна такса, дължима пред първоинстанционния съд по гр.д.№1315/17г. по описа на ВОС, гр.о., до размера от 1000лв. на осн. чл.83, ал.2 от ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА определение №2206/22.08.2017г., постановено по гр.д.№1315/ 17г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е оставена без уважение молбата на К.А.Д. за освобождаване от задължението за заплащането на останалите държавни такси и разноски в производството по гр.д.№1315/17г. по описа на ВОС, гр.о. на осн. чл.83, ал.2 от ГПК.

 

Определението в частта му, с която частично е потвърдено определението на ВОС, подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страната с частна жалба пред Върховен касационен съд при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.В останалата част определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                     ЧЛЕНОВЕ: