ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

76

 

27.01. 2016 г.,  гр. Варна

 

                                                 В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на двадесет и седми януари две хиляди и шестнадесета година, в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

     ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                        Юлия Бажлекова

                                      

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 464 по описа на съда за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 от ГПК и е образувано по молба на А.Б.Д. и Я.Б.А., подадена чрез пълномощника им адв. К.О.В. от ВАК, с която се настоява за допълване на определение № 5/04.01.2016 г., постановено по в.гр.д. № 464/2014 г. по описа на Варненския апелативен съд в частта за разноските с присъждането на такива за първоинстанционното производство в размер на 15 106 лв., от които сумата от 1 106 лв. възнаграждение за вещи лица и сумата от 14 000 лв. адвокатско възнаграждение и разноски за въззивното производство в размер на сумата от 1 300 лв. – заплатена държавна такса.

Писмен отговор на молбата са подали лицата на насрещната страна - КК Тропик” АД гр.София, „Ди комерс” АД гр.Шумен и „Еко стандарт” ООД гр.Шумен, с който са изразили становище за основателност на молбата досежно претендираните суми за съдебно- деловодни разноски в производствата / 1 106 лв. за експертизи в първата инстанция и 1300 лв. за държавна такса за въззивното производство/ и частично за сумите за адвокатско възнаграждение за защита в първоинстанционното производство срещу исковете на всяко от трите дружества, както следва – за КК Тропик” АД гр.София  - 2 610,18 лв., за „Ди комерс” АД гр.Шумен – 3 421,76 лв.  и за „Еко стандарт” ООД  - 3 421,76 лв.  или за общо адвокатско възнаграждение от 9 453, 70 лв., като за горницата до претендираното общо адвокатско възнаграждение от 14 000 лв. - са оспорили молбата. Навели са възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение за защита на ответниците в първоинстанционното производство, изчислено за представителството на един от тях и платено от него.

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал.1 ГПК -едноседмичния срок за обжалване на определението и е допустима /доколкото съдът не се е произнесъл по искането за разноски, списък по чл.80 от ГПК не е необходим/ и следва да бъде разгледана по същество.

С определението, чието допълване в частта за разноските се настоява, Варненският апелативен съд, предвид заявения от ищците отказ исковете /предмет на висящото въззивно производство/ е ОБЕЗСИЛИЛ, на осн. чл. 233 ГПК, решение № 993/30.06.2014 г., постановено по  гр.д. № 3320/2012 г. по описа на Варненския окръжен съд в ЧАСТИТЕ, с които А.Б.Д. и Я.Б.А. са осъдени да заплатят: на „KK ТРОПИК”  АД сумата 33 883,83 лева, представляваща обезщетение за неоснователното ползване за периода 01.11.2007 год. до 31.08.2010 год. на 2075/ 8095 ид. части от УПИ IV в кв.337 по РП на гр. Шумен, при граници от изток УПИ I „ОТП Търговия” и от запад, север и юг – улици, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 31.10.2012 год. до окончателното й изплащане, на основание чл.59, ал.1 ЗЗД; на „ДИ КОМЕРС" АД, сумата 49 237,44 лева, съставляваща обезщетение за неоснователното ползване за периода 01.11.2007 год. до 31.08.2010 год. на 2075/ 8095 ид. части от недвижим имот представляващ от УПИ IV в кв.337 по РП на гр. Шумен, при граници от изток УПИ I „ОТП Търговия” и от запад, север и юг – улици, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба 31.10.2012 год. до окончателното й изплащане, на основание чл.59, ал.1 ЗЗД; на „ЕКО СТАНДАРТ" ООД сумата 49 237,44 лева, съставляваща обезщетение за неоснователното ползване за периода 01.11.2007 год. до 31.08.2010 год. на 2075/ 8095 ид. части от недвижим имот представляващ УПИ IV в кв.337 по РП на гр. Шумен, при граници от изток УПИ I „ОТП Търговия” и от запад, север и юг – улици, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба 31.10.2012 год. до окончателното й изплащане, на основание чл.59, ал.1 ЗЗД; на „КК"ТРОПИК"АД, „ДИ КОМЕРС"АД, и „ЕКО СТАНДАРТ" ООД сумата 9 912 лева разноски по делото на  осн. чл. 78 от ГПК, както и в ЧАСТИТЕ, с които са отхвърлени исковете: на „КК Тропик” АД по чл. 59 от ЗЗД за горницата над присъденото обезщетение за лишаване от ползването на недвижим имот в размер на 33 883,83 лв. до размер на сумата от 66 609,92 лв.; на  „Ди комерс” АД по чл. 59 от ЗЗД за горницата над присъденото обезщетение за лишаване от ползването на недвижим имот в размер на 49 237,44 лв. до размер на сумата от 96 792,54 лв.; на „Еко стандарт” ООД по чл. 59 от ЗЗД за горницата над присъденото обезщетение за лишаване от ползването на недвижим имот в размер на 49 237,44 лв. до размер на сумата от 96 792,54 лв. и е ПРЕКРАТИЛ производството по делото по исковете:  на „ЕКО СТАНДАРТ" ООД срещу А.Б.Д. и Я.Б.А. по чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от 66 609,92 лв. - обезщетение за лишаване от ползването на недвижимия имот за периода 01.11.2007 год. до 31.08.2010 год; на „ДИ КОМЕРС" АД срещу А.Б.Д. и Я.Б.А. по чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от 96 792,54 лв. - обезщетение за лишаване на ползването на недвижимия имот за периода 01.11.2007 год. до 31.08.2010 год; на „ЕКО СТАНДАРТ" ООД срещу А.Б.Д. и Я.Б.А. по чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от 96 792,54 лв. - обезщетение за лишаване на ползването на недвижимия имот за периода 01.11.2007 год. до 31.08.2010 год;

Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.

В случая, с първоинстанционното решение част от исковете са били отхвърлени и за част от тях решението не е било обжалвано и е влязло в сила, а останалата част от исковете е била предмет на въззивното производство и от тях е бил заявен отказ и производството е прекратено. Т.е. резултатът от делото е изцяло в полза на ответниците и на същите се дължат сторените от тях разноски за двете инстанции. За първоинстанционното производство двамата ответници са упълномощили адв. К.О. Тодорова /сега – В./ и тя ги е представлявала по делото, като договорът за правна помощ е бил подписан от ответницата А.Д. и тя е заплатила  адвокатското възнаграждение в общ размер от 14 000 лв. /договор за правна помощ на лист 235 и разписки на л.237 и л. 238 от първоинстанционното дело/.

Искане за общо присъждане на разноските за първоинстанционното производство на двамата ответници е било заявено с молба от 01.04.2013 г., както и в последното съдебно заседание по делото с приложен списък за разноските, като срещу претендирания размер на адвокатското възнаграждение от 14 000 лв. ищците не са възразили по реда на чл. 78, ал.5 от ГПК в срока. Затова, в настоящото производство възражение за прекомерност изобщо не може да бъде разглеждано и исканията им за намаляване на разноските на другата страна за адвокат са неоснователни. Реалното заплащане на общите разноски по делото само от единия от двамата ответници,  касае техните вътрешни отношения и доколкото те са ги посочили като общо сторени и са ги поискали за присъждане общо на двамата, разноските им се дължат общо.

За първоинстанционното производство са сторени и разноски за вещи лица от 1 106 лв., които не се оспорват от ищците. Не се оспорват от ищците и са налице доказателства за заплащане на разноски от ответниците за въззивното производство - 1 300 лв. за държавната такса.

С решението на окръжния съд, ищците са били осъдени да платят на ответниците, съразмерна на отхвърлената част от исковете, част от разноските в размер на сумата от 3 280 лв. от общата сума на разноските в размер на 15 106 лв. В частта на присъдените разноски от 3 280 лв. решението на окръжния съд не е обезсилено с влязлото в сила определение на Варненския апелативен съд. След приспадането на същите, на ответниците следва да бъдат заплатени допълнително за първоинстанционото производство 11 826 лв. и за въззивното производство сумата от 1 300 лв. От общ размер на  разноски от 13 126 лв., съобразно размера на исковете, всеки от ищците следва да заплати на ответниците, както следва: ищецът  КК Тропик” АД гр.София – сумата от 3 360,26 лв., а ищците „Ди комерс” АД гр.Шумен и „Еко стандарт” ООД гр.Шумен всеки от тях сума от по 4 882,87 лв.

 В този смисъл молбата за допълване на определението на Варненския апелативен съд в частта за разноските се явява основателна за общия размер на сумата от 13 126 лв. и в този размер тя следва да бъде уважена, като за горницата до претендираните 15 106 лв. – отхвърлена.

Предвид тези съображения, Апелативен съд – Варна

 

                            ОПРЕДЕЛИ:

 

ИЗМЕНЯ на основание чл.248, ал.1 ГПК, определение № 5/04.01.2016 г., постановено по в.гр.д. № 464/2014 г. по описа на Варненския апелативен съд В ЧАСТТА НА РАЗНОСКИТЕ, като ДОПЪЛВА същото със следния текст:

ОСЪЖДА „KK ТРОПИК” АД, ЕИК 131078005 да заплати на А.Б.Д. с ЕГН:********** ***9, и Я.Б.А. ЕГН:********** ***, сумата от 3 360,26 лв., представляваща сторени разноски по делото.

ОСЪЖДАДИ КОМЕРС" АД, ЕИК:127588358 да заплати на А.Б.Д. с ЕГН:********** ***9, и Я.Б.А. ЕГН:********** ***, сумата от 4 881,87 лв., представляваща сторени разноски по делото.

ОСЪЖДА „ЕКО СТАНДАРТ" ООД с ЕИК:127581328 да заплати на А.Б.Д. с ЕГН:********** ***9, и Я.Б.А. ЕГН:********** ***, сумата от 4 881,87 лв., представляваща сторени разноски по делото.”

ОТВЪРЛЯ  молбата на А.Б.Д. и Я.Б.А. за допълване на определение № 5/04.01.2016 г., постановено по в.гр.д. № 464/2014 г. по описа на Варненския апелативен съд В ЧАСТТА НА РАЗНОСКИТЕ за горницата над общата сума от 13 126 лв. до претендираните 15 106 лв.

Определението може да се обжалва пред ВКС, с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: