ОПРЕДЕЛЕНИЕ 561

гр. Варна,13.02.2016

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА                                                                                                                  МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 464/16г., намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от РПК „НАРКООП”, гр. Дулово чрез адв. Кр. Л. *** срещу определение № 205/01.09.2016г. по гр.д. 131/2016 г. на Окръжен съд-Силистра, с което е прекратено производството на осн. чл. 129, ал. 3 от ГПК. Счита се, че определението е постановено при нарушение на чл. 6, т. 1 от ЕКПЧОС, както и при нарушаване на процесуалния закон относно основанията за спиране, както и поради несъобразяване със задължителните указания на ВАпС, дадени по същото дело на СОС с определение № 450/18.07.16г. по в.ч.гр.д. № 352/16г. Изложени са доводи, че жалбоподателят е в изключително затруднено финансово състояние поради множество установени публични задължения и парични задължения, свързани с оперативната дейност на кооперацията, както и поради ниския размер на реализирана печалба, по която причина определената от СОС ДТ в размер на 8 502.51лв. не е възможно да бъде заплатена. Сочи се още, че предявената по прекратеното дело претенция не произтича от търговската дейност на дружеството, а е в резултат на извършени от ответниците деликти, които същевременно съставляват и престъпления, за които е образувано наказателно производство. Последното, съобразно представено от ОП-Силистра удостоверение, се намира в съдебната си фаза. Евентуалното осъждане на ответниците с влязла в сила присъда за тези престъпления ще доведе до наличието на хипотезата на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК и евентуално внесена от ищеца ДТ ще подлежи на връщане като внесена неоснователно. Този граждански иск против ответниците е бил предявяван неколкократно пред наказателния съд, но не е бил приет за съвместно разглеждане, поради което и за да не бъде погасена претенцията по давност, е предявена пред гражданския съд. Неоснователно се счита, че е отказано спирането на гражданския процес до приключване на наказателното производство, тъй като двете производства досежно деликвента, пострадалия, вредите и деянието, от което са причинени на ищеца вредите, са идентични. Счита се още, че отказа на СОС да освободи ищеца от внасянето на ДТ по делото е било в нарушение на чл. 6, т. 1 от ЕКЗПЧОС, тъй като съдът на осн. чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБ е следвало да приложи директно посочената норма и да освободи юридическото лице от ДТ, тъй като в противен случай се нарушава правото на достъп до съд. Сочи се, че първоинстанционният съд не се е съобразил и с цитираното определение на ВАпС, с което са дадени указания СОС да спре делото до приключване на наказателното производство, когато ще се изясни и въпроса относно дължимостта на ДТ. Излага се, че неправилно посочената от ищеца норма за спиране на гражданското дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК не е обвързвала СОС, тъй като същият е следвало да изходи от фактическите твърдения, които обосновават наличието на друга хипотеза за спиране на делото – по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, още повече че в удостоверението на ОП-Силистра е посочено, че наказателното дело е в съдебната му фаза. Отправеното искане е да се отмени обжалваното определение на СОС и да се постанови ищецът да бъде освободен от заплащането на ДТ по делото и същото да се върне за предприемане на съответните процесуални действия по разглеждането му. В условията на евентуалност се претендира отмяна на обжалваното определение и първоинстанционното производство да бъде спряно на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 съответно т. 5 от ГПК до установяване на съответните престъпни обстоятелства, по отношение на които е висящо сл.д. № 21/2011г. на ОСлО при ОП-Силистра, пр.пр. № 190/2012г. на ОП-Силистра, до приключване на наказателното производство.

Поради наличието на хипотезата на чл. 129, ал. 3, изр. 2 от ГПК, препис от частната жалба не е изпращан на насрещните страни.

Частната жалба е подадена в срок и от страна с правен интерес от обжалването, при наличието на надлежна представителна власт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на РПК „НАРКООП”, гр. Дулово, с която са предявени искове за присъждане на парични обезщетения за причинени на кооперацията от всеки от двамата ответници физически лица имуществени вреди в резултат на извършени от тях деликти, които покриват изцяло съставите на престъпления, за които се сочи, че е налице образувано наказателно производство. Последното се твърди, че е било внесено в съдебната му фаза и образувано НОХД № 75/2016г. на ОС-Силистра, но на 25.05.16г. същото е било прекратено пред съда и върнато на ОП-Силистра за доразследване (от извършената от настоящият състав на съда служебна справка чрез системата за отдалечен достъп на САС се установи, че това твърдение съответства на извършеното от ОС-Силистра процесуално действие по посоченото НОХД). Предявеният против третия ответник иск е основан на нормата на чл. 49 от ЗЗД за ангажиране на обективната му отговорност на възложител, при твърденията, че втория ответник е действал при осъществяване на деликта по възлагане от това юридическо лице и се претендира солидарното осъждане на всички ответници за обезщетяване на тази част от имуществените вреди.

В срока за изпълнение на указанията на СОС за внасяне на ДТ в размер на 8 502.51лв. ищецът с молба от 30.05.16г. е отправил искане производството по делото да бъде спряно на осн. чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК до установяването на посочените престъпни обстоятелства, по отношение на които е налице висящо следствено дело № 21/11г. на ОслО-Силистра, пр.пр. № 190/12г. по описа на ОП-Силистра и от установяването на които зависи изходът на гражданскоправния спор. С молба от 31.05.16г. е представено и съдебно удостоверение, издадено от ОП-Силистра, в което се потвърждава висящността на описаното наказателно производство с обвиняеми двете физически лица и за деяния, описани като деликти в самата искова молба. С нова молба от 07.06.16г. ищецът е отправил искане до съда за освобождаването му от ДТ по делото.

С определение № 133/07.06.16г. съдът е отхвърлил искането на ищеца за освобождаване от ДТ и продължил срока за представяне на доказателства за платена ДТ до 21.06.16г. вкл. /въз основа на депозираната от ищеца молба от 31.05.16г./. Последвало е определение № 154/23.06.16г., с което исковата молба е върната на осн. чл. 129, ал. 3 от ГПК поради невнасяне на дължимата ДТ и производството по делото е прекратено. С определение № 450/18.07.16г. по в.ч.гр.д. № 352/16г. ВАпС е отменил прекратителното определение на СОС, приемайки, че първоинстанционният съд не е имал правото да приложи санкцията за неизпълнение на указанията на съда за внасяне на ДТ преди да се произнесе по искането на ищеца за спиране на делото при твърденията за наличието на преюдициален спор – висящото наказателно дело.

С определение № 189/15.08.16г. първоинстанционният съд е отхвърлил молбата на ищеца за спиране на производството по делото и е подновил указанията си за внасяне на дължимата ДТ от 8502.51лв., а поради невнасянето й в дадения срок – с обжалваното определение е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.

Определението на съда, с което се отказва на ищеца да бъде освободен от ДТ по делото е обжалваемо, но не е било обжалвано, поради което по този въпрос не се дължи произнасяне от настоящия съд. В настоящите мотиви обаче следва да се посочи, че производството по чл. 83, ал. 2 от ГПК се отнася само до физически лица /не и до юридически лица/, а отделно от това поради липсата на влязла в сила присъда, то и не е налице хипотезата на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК към настоящия момент.

Предявяването на осъдителните искове от ищеца по чл. 45, ал. 1 и чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е при наличието на правен интерес, който освен от накърненото му имуществено право се обосновава и допълнително от необходимостта да се спре погасителната давност за тези вземания от деликтите, тъй като наказателното производство не е процес относно вземането на пострадалия за вреди от престъплението и не е основание за спиране на погасителната давност /така т. 2 от ТР № 5/05.04.2006г. по т.д. № 5/2005г. на ОСГТК на ВКС/. В мотивите на цитираното решение е посочено, че производството по предявения граждански иск следва да се спре на осн. чл. 182, б. „д” от ГПК /отм./ до приключване на наказателното производство. С действащия ГПК /в чл. 83, ал. 1, т. 4/ вече  е преодоляна и празнотата в ГПК /отм./, която създаваше различието в режима на предявяване и разглеждане на гражданския иск за обезщетение на вредите от деликта в наказателния и в гражданския процес, досежно дължимостта на ДТ – сега и в гражданския процес ищецът по исковете за вреди от непозволено увреждане от престъплението, за което е налице влязла в сила присъда, е освободен от заплащането на такси и разноски. Последното пък означава, че производството по предявените по първоинстанционното дело искове е следвало да бъде спряно до приключване на наказателното производство за престъпленията, съставляващи деликтите, на които се основава и гражданския иск. С оглед изхода по наказателното дело ще може да бъде преценено наличието на хипотезата на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК и по арг. от чл. 230, ал. 3 от ГПК първоинстанционният съд при възобновяването на гражданското дело ще започне производството от оново действие, при което същото е било спряно. Наказателното производство се явява обуславящо и относно въпроса за преценка наличието на нередовност на исковата молба.

При това положение обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върна на СОС за изпълнение на дадените от настоящия състав на съда указания.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение № 205/01.09.2016г. по гр.д. 131/2016 г. на Окръжен съд-Силистра, с което е прекратено производството на осн. чл. 129, ал. 3 от ГПК и ВРЪЩА делото на ОС-Силистра, на когото УКАЗВА, че първоинстанционното дело следва да бъде спряно на осн. чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК до приключване на наказателното производство, по което е образувано следствено дело № 21/11г. на ОслО-Силистра, пр.пр. № 190/12г. по описа на ОП-Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: