Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

179/29.11.2017 г.

гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 08.11.2017 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ПЕНКА ХРИСТОВА

 

при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 464/2017 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Производството е въззивно, по жалба от Л.Р.М. от гр.Варна чрез процесуалния й представител адв. Н.Т. *** срещу решение № 1303/27.07.2017 год по гр.д. № 86/2017 на Окръжен съд Варна, с което е прогласена нищожността на саморъчно завещание на М.С. И., починала на 11.03.2014 год, направено в полза на Л.Р.М., обявено на 25.03.2014 год с протокол – акт № 6, рег.№ 3881, дело № 3 (завещания) от 25.03.2014 год на нотариус Кънчо Ицков, рег.№ 572 на НК София, по иска на Р.Т.М. срещу Л.Р.М. с правно осн. чл. 42 б.“б“ от Закона за наследството във вр. с чл. 25 ал.1 от същия закон, поради нарушение на изискванията за форма, свързани с означението на датата. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението, въззивницата моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявения иск бъде отхвърлен, с присъждане на разноските за двете инстанции. В жалбата се изтъкват доводи, че поради непълнота на доклада по чл. 146 от ГПК съдът не е разпределил правилно доказателствената тежест и не е указал на ответната страна, че следва да установи кога е започнало и кога е завършило съставянето на оспореното завещание.

В постъпилия отговор от Р.Т.М. се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и искане за потвърждаване на решението. Цитирана е съдебна практика по приложението на чл. 25 от Закона за наследството. Изложено е несъгласие с мотивите на съда относно неоснователността на първите два евентуално съединени иска за нищожност на завежанието поради неговата неавтентичност и липса на подпис, но насрещна жалба не е подадена. Направено е също искане за присъждане на разноски в настоящото производство с представяне на списък по чл. 80 от ГПК и договор за  правна помощ, удостоверяващ заплащането на адвокатски хонорар в размер на 2020 лв.

Въззивницата не е претендирала разноски за настоящата инстанция, не е възразила и относно прекомерност на искането за разноски на насрещната страна.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещ,у подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Предмет на разглеждане по делото са обективно съединени искове от Р.Т.М. срещу Л.Р.М. с правно осн. чл. 42 б.“б“ от Закона за наследството във вр. с чл. 25 ал.1 от същия закон, и чл. 42 б.“в“ от ЗНасл. поради оспорване авторството и подписа на завещателката, наличието на две различни дати, което е равносилно на липса на автентична дата, както и поради възлагане на насрещни задължения, което противоречи на безвъзмездния характер на завещанието.

По първите два обективно съединени иска след приемане на две съдебно-почеркови експертизи съдът е приел за безспорно установено, че завещанието е написано изцяло саморъчно от завещателката и е подписано от нея, поради което приел, че исковете на тези основания са неоснователни. Предявен е бил също иск за унищожаване на завещанието поради липса на завещателна дееспособност, от който ищецът се е отказал и производството е прекратено с влязло в сила определение.

Във въззивното производство подлежат на разглеждане искът за нищожност на завещанието поради липсата на дата като съществен и необходим реквизит на същото, както и предявения в условия на евентуалност в случай на отхвърляне на първия иск, и искът за прогласяване нищожността поради наличието на възмездна клауза в него.

Завещанието е уредено в Закона за наследството като едностранна и безвъзмездна сделка, подчинена на строги изисквания относно формата като условие за нейната действителност. Саморъчното завещание в частност трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, на която е съставено и да е подписано от него, като подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.

Датата на съставяне на завещанието е от съществено значение, защото от нея може да се съди за последователността на завещанията и свързаната с това преценка на основанията по чл. 38-41 от ЗНасл. за отмяна на предходно завещание. Наличието на завещателната дееспособност също е относима към момента на съставяне на завещанието, както и евентуални пороци на волята именно към този момент – грешка, насилие или измама. Датата е от значение и по отношение автентичността на самото завещание. Затова тя трябва да е посочена по начин, който да не поражда съмнения относно действителния момент, в който завещанието е изготвено.

В съдебната практика се проследяват решения по казуси, свързани с двойственост на датата на саморъчни завещания, при които се приема, че по принцип наличието на две дати прави невъзможна преценката коя от тях е автентична и това води до нищожност на самото завещание.

Въпреки това в редица решения на Върховния съд и ВКС на РБ се приема, че тази санкционна последица не настъпва в случаите, когато действителната воля на завещателя относно датата може да се извлече от съдържанието на самото завещание.

Така, според решение № 1050 от 21.X.1991 г. по гр. д. № 853/91 г., I г. о. „би могло да се избегне създаденото съмнение в полза на една от двете дати, ако това следва от останалия текст на завещанието“. В същия дух е и  решение № 4384 от 14.XI.1980 г. по гр. д. № 2083/80 г., I г. о., а именно: „Само ако в самия текст на завещанието има данни, от които без никакво съмнение може да се установи датата или да се попълни липсващият неин елемент, завещанието не е нищожно. Не е допустимо попълването да стане въз основа на данни извън завещанието, включително неговото депозиране в държавен орган или при наличието на хипотезите на чл. 145 ГПК.“ Така и в определение № 96 от 6.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4049/2016 г., II г. о., ГК : „Ако в завещанието са посочени две дати, такава преценка е невъзможна, освен ако в текста му се съдържат данни, позволяващи извод, че първата от тях сочи началото на съставянето му, а другата бележи края на извършването на разпореждането. Подобно значение на датите не може да се предполага, а следва да личи от самия текст на завещанието.“ Макар казусът в цитираното определение е бил по-различен, в него се акцентира върху принципа, че колизията между двете дати трябва да бъде разрешена единствено и само въз основа на данни, извлечени от самото завещание, а не от външни фактори. 

В конкретния случай още в заглавната част на завещанието завещателката недвусмислено е посочила, че го е изготвила на 29 октомври 2013 година – на рождения си ден. На този ден, който е изпълнен с особено значение за всеки човек тя, правейки равносметка на своя живот, и „осъзнавайки смисъла му“, както сама се е изразила, е взела обмислено и сериозно решение да се разпореди с имуществото си след своята смърт. Освен конкретните завещателни разпореждания, в текста на завещанието се прокрадва тъга от самотата и отчуждението с брат й, който от 15 години живее в Южна Африка и е далеч от нея. В края на завещанието, очевидно под въздействие на силните емоции, предизвикани от спомените й, завещателката погрешно изписала дата 29 ноември 2013 год.

Въпреки това не остава място за съмнение, че действителната дата е именно тази, изрично посочена в началото и съвпадаща с рождения й ден. Разпоредбата на чл. 25 ал.1 от ЗНасл. не поставя изискване относно мястото, на което трябва да бъде изписана датата освен това, че тя трябва да предхожда подписа. Тя може да бъде вмъкната в текстовата част на завещанието, или да стои в неговия край. Достатъчно е да позволява еднозначно да се направи извод, че тя съответства на действително изразената воля на завещателя. В случая това условие е изпълнено. За дата на съставяне на завещанието съдът приема 29 октомври 2013 год – рожденият ден на завещателката, изрично посочен от нея в текста на завещанието. Искът, предявен на това основание за прогласяване нищожността на завещанието поради липса на дата, е неоснователен. Постановеното решение в частта, с която е уважен този иск следва да бъде отменено, а искът - отхвърлен.

С оглед на това съдът пристъпва към разглеждане на предявения в условия на евентуалност иск за нищожност на завещанието поради противоречие с безвъзмездния му характер.

Задължителното съдържание на завещанието е посочено в чл. 25 ал.1 от ЗНасл. Чрез него завещателят определя кръга на бенефициентите и имуществените права, които са предмет на завещанието. Той може да изкаже благодарност към наследника (заветника) като мотив на завещанието, но не и да му възлага определени действия или имуществени задължения, които да бъдат изпълнявани приживе. Това следва от характера на завещанието като безвъзмезден акт, който поражда действие след смъртта на завещателя.

Завещанието може да съдържа и други разпоредби, а именно условие или тежест (чл.17 от ЗНасл.), но те са факултативни и липсата им не влияе върху неговата действителност. Важно е да се изтъкне обаче, че както условието, така и тежестта трябва да се отнасят за времето след смъртта на завещателя. Те не следва да създават насрещни задължения приживе на наследодателя, защото изпълнението им би било невъзможно поради послесмъртното действие на завещанието.

В съдебната практика няма колебание по въпроса, че саморъчно завещание, с което се вменява задължение за осигуряване на гледане и издръжка на завещателя от страна на лицето, в чиято полза е направено или чрез трети лица, е нищожно.

По своята правна природа завещанието е едностранна сделка, а съгласно препращащата норма на чл. 44 от ЗЗД правилата за договорите намират съответно приложение по отношение на нея, включително и разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД относно тълкуването на договорите. Съгласно тази разпоредба трябва да се търси действителната воля на страните, в случая – на завещателя.

Мотивът, който е подтикнал страната да извърши завещанието, по начало не е елемент от фактическия му състав и не влияе върху неговата действителност, освен в някоя от хипотезите на чл. 42 б.“в“ от ЗНасл. За да е нищожно, завещателното разпореждане следва да е направено единствено и само поради изразения в завещанието мотив, когато той е противен на закона, обществения ред или добрите нрави.

За да се приеме, че завещанието съдържа недопустими разпореждания във връзка с бъдещи грижи, издръжка и гледане, това трябва да е изрично посочено в него. Така, с решение № 116 от 12.II.1993 г. по гр. д. № 755/92 г., I г. о. на ВС на РБ е прието за нищожно завещание, в което е отбелязано, че е извършено „за доизглеждане и наследяване след смъртта на завещателя“. В друго решение (№ 156 от 15.III.1995 г. по гр. д. № 916/94 г., I г. о.), е разгледано завещание, в което изразът "ръководена от любов и признателност за грижите, които е полагала и ще полага в бъдеще към мен" е изтълкуван в смисъл, че понятието грижи е равнозначно на гледане - да се извърши онова, което е постоянно потребно за пряко задоволяване на нуждите на завещателката, докато е жива: чрез личен труд и даване на материални средства. Предмет на решение № 1194 от 30.VII.1984 г. по гр. д. № 483/84 г., I г. о. на ВС е било завещание, условието в което се състои в това, щото майката и бащата на заветницата да гледат завещателката и да й създадат добри условия за живеене при влошаване на здравословното й състояние и при старост.

Всички цитирани съдебни решения обаче не могат да се отнесат към завещанието, което е предмет на разглеждане по делото. Това е така, защото във всеки отделен случай завещателните разпореждания следва да се тълкуват според действителната воля на завещателя - Решение № 301 от 9.V.1995 г. по гр. д. № 23/95 г., I г. о.

 Завещанието, предмет на настоящото производство, е структурирано в две части. В първата, преамбюлна част е посочена датата, името на завещателката и бенефициента, както и мотивите, поради които то е направено. Там е изразено желанието на завещателката: „да бъда в полза на своята племенница след смъртта си, и тя да ми бъде опора и да ми окаже нужната помощ в старините ми. Нямам от кого друг да получа помощ и подкрепа“. Така формулиран, мотивът на завещанието не съдържа конкретни разпореждания за осигуряване на издръжка и гледане или каквито и да било други задължения с имуществен характер. Пояснявайки мотивите си, завещателката макар и лаконично, е изразила чувството си на самота и липса на подкрепа поради дългото отсъствие на брат си от страната, както и съжалението си за настъпилото между тях отчуждение. Без да го обвинява, тя не е могла да скрие огорчението си от липсата на братска обич и подкрепа, а това е било твърде важно за нея, щом е намерило място в завещанието. Именно нуждата от емоционална близост и съчувствие е била водещият мотив за изготвяне на завещанието в полза на племенницата й – дъщеря на ищеца, която единствена е била до нея. Използваните изрази „опора“, „помощ“ и „подкрепа“ се асоциират със защита, доверие, сигурност и имат по-скоро морално-етичен характер. Те са различни по смисъл от „полагане на грижи“, „издръжка и гледане“, „подпомагане“. В настоящия случай завещателката не вменява някакви конкретни насрещни задължения на лицето, посочено за наследник, както това е било налице в цитираните по-горе съдебни решения. Изразът „Нямам от кого друг да получа помощ и подкрепа“ отразява субективното й убеждение, че нейната племенница е единствения човек, който й дава усещането за близост, закрила, опора и съпричастност – все нравствени категории, които не са натоварени с никакъв финансов или материален подтекст.

В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че същинските завещателни разпореждания са отделени от първата част чрез изписване на думата „завещавам“ с по-едър шрифт и на нов ред. Тази структура на завещанието отразява не само графичното, но и смисловото отделяне на двете му части. В така обособената втора част завещателката е поставила едно-единствено условие, също с морално-етичен характер, а именно: да бъде погребана „в гроба при Мето и мама“. Нито мотива на завещанието, нито съдържащото се в него условие противоречат на закона, на обществения ред и добрите нрави, поради което не са налице предпоставките по чл. 42 б.“в“ от ЗНасл., водещи до нищожност.

По изложените мотиви настоящият състав намира, че предявеният в условия на евентуалност иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

Въззивницата не претендира разноски, поради което и такива не се присъждат.

Ръководен от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ОТМЕНЯ изцяло решение № 1303/27.07.2017 год по гр.д. № 86/2017 на Окръжен съд Варна, включително в осъдителната част за разноските и вместо него

П  О  С  Т  А  Н  О  В  И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска с правно осн. чл. 42 б.“б“ от Закона за наследството във вр. с чл. 25 ал.1 от същия закон, предявен от Р.Т.М. с ЕГН ********** срещу Л.Р.М. с ЕГН ********** за прогласяване нищожността на саморъчното завещание на М.С.И., с ЕГН **********, починала на 11.03.2014 год, направено в полза на Л.Р.М., обявено на 25.03.2014 год с протокол – акт № 6, рег.№ 3881, дело № 3 (завещания) от 25.03.2014 год на нотариус Кънчо Ицков, рег.№ 572 на НК София, поради нарушение на изискванията за форма, свързани с означението на датата.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска с правно осн. чл. 42 б.“в“ от Закона за наследството, предявен в условия на евентуалност от Р.Т.М. с ЕГН ********** срещу Л.Р.М. с ЕГН ********** за прогласяване нищожността на същото саморъчно завещание като съдържащо финансово задължение на наследника, поради противоречието му със закона, обществения ред и добрите нрави.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)