ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

609

 

гр.Варна, 30.09.2019 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, 30 септември 2019 г., в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Милен Славов

         ЧЛЕНОВЕ:Петя Петрова

                            Мария Маринова

 

Като разгледа докладваното от съдия П. Петрова в.ч.гр.д. № 464 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК и е образувано по частна жалба на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Варна, подадена чрез директора й А. Г., против определение № 2677/12.09.2019 г., постановено по гр.д. № 1694/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е върната исковата й молба и е прекратено производството.

Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Варна е сочила, че обжалваното определение е неправилно - постановено в противоречие със закона, като е молила за неговата отмяна и за връщане на делото за продължаване на производството.

Жалбата е подадена в срок, от страна (ищец в производството), разполагаща с правен интерес от обжалване на определението на окръжния съд като неизгодно за нея, редовна е и допустима, а разгледана по същество тя е основателна по следните съображения:

Производството пред Варненския окръжен съд е било образувано по искова молба на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Варна против С.С.С., З. С. С. и Ж. З.В. за оспорване на извършеното от С.С. припознаване на детето З.. В исковата си молба, Дирекцията е изложила твърдения за конкретните факти, от които е направила предположение, че припознаващият не е биологичен баща на детето и припознаването не е в интерес на малолетната.

Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл.66, ал.5 СК, който гласи, че извън случаите по ал. 1 и 4 припознаването може да бъде оспорено по съдебен ред чрез иск, предявен в едногодишен срок от извършването му, от Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето и от прокурора.

Припознаването е заявление на едно лице, че дадено дете произхожда от него. То е строго личен, едностранен и неотменим акт. Поначало се припознава дете, което припозналият счита за свое и което наистина произхожда от него. Именно, защото припознаването е едностранен акт, който се извършва без знанието и съгласието на припознатия или на други заинтересувани лица и който не се проверява по същество, е възможно то да не съответства на действителността, т.е. припозналият да не е родител на припознатия. Такова припознаване е действително, но може да бъде оспорено. Затова, законодателят е предоставил на разположение на прокурора и на Дирекция „Социално подпомагане“, искът по чл.66, ал.5 от СК. Предмет на този иск е установяване несъществуването на биологичен произход от припозналия.

Дирекция „Социално подпомагане“ разполага с право на иск, уредено изрично в чл. 66, ал.5 от СК в качеството й на орган за закрила на детето по чл.6, т.2 ЗЗкД и с оглед  

 

 

 

 предоставените й от закона функции по чл. 21 от ЗЗкД и задълженията й по охрана интересите на детето. Като носител на правото на иск, Дирекция „Социално подпомагане“ е активно легитимирана да оспори припознаването на малолетната Зара от припознаващия С.С. и да иска установяване, че същият не е биологичният й баща. Изложените обстоятелства в исковата молба обосновават решението на този орган за предявяване на иска именно с цел охрана интересите на детето. Доколкото Дирекция „Социално подпомагане“ разполага със самостоятелно право на иск и преценката за предявяването му не подлежи на контрол, без значение за допустимостта на иска са обстоятелствата дали тя се е самосезирала или това е сторено по молба на страните в правоотношението (разполагащи и със самостоятелно право на иск) или на друго заинтересовано лице. Водещ е интересът на детето. Затова, винаги при преценка от Дирекцията за злоупотреба или застрашаване интересите на детето, тя има задължението за действие, включително и за предявяване на иска по чл. 66, ал.5 от СК.

В случая, исковата молба е подадена в преклузивния едногодишен срок от Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, разполагаща с процесуална легитимация за предявяване на иска по чл. 66, ал.5 от СК и искът е допустим.

Като е достигнал до различен извод, окръжният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и делото – върнато за продължаване на производството.

Предвид горното, Апелативен съд – Варна,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение № 2677/12.09.2019 г., постановено по гр.д. № 1694/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд и ВРЪЩА делото на окръжния съд за продължаване на производството.

Определението не може да се обжалва.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: