Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                 №  196 /03.12.2013 година, гр.Варна

 

                                       В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в открито заседание на тринадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                                   ИВАН ЛЕЩЕВ

 

При участието на секретаря Ю.К. и на апелативния прокурор на ВАпП РУЖА ГОЛЕМАНОВА, сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.гр.д.№ 465 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И.Х.Е. ***, срещу решение № 42/28.06.2013 година на Разградския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 70/2013 година, с което е прекратено пълното му осиновяване  от А.А.Д. ***. Правят се оплаквания за неправилност и за необоснованост на обжалвания съдебен акт и се иска от апелативната инстанция да го отмени и да отхвърли иска за прекратяване на осиновяването.

Насрещната страна А. Ах. Д. оспорва въззивната жалба и моли апелативната инстанция да потвърди обжалваното решение, като й присъди направените пред нея разноски.

Контролиращата страна, Прокуратурата на РБ изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Въззивната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по съществото на спора приема следното:

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, направил е законосъобразни правни изводи от нея, поради което апелативната инстанция не намира за нужно да приповторя неговите мотиви, а на основание чл.272 от ГПК препраща към тях, като се има предвид и следното:

Оплакванията във въззивната жалба за допуснати процесуални нарушения при преценка на събраните доказателства и за необоснованост на обжалваното решение са неоснователни.

От една страна РОС е събрал без противоречиви убедителни данни за  системното непристойно отношение на въззивника спрямо въззиваемата, което е продължило с увеличаваща се интензивност през годините. Свидетелските показания на кметицата на с. Севар, на съсед на страните и на по-малкия син на въззивника по категоричен начин обосновават извода на РОС, че причина за дългогодишните скандали и неприязнени отношения между тях е поведението на въззивника. Постоянната употреба на алкохол е отключвала  в него желанието за саморазправа, за тормоз и закани за убийство спрямо въззиваемата. Същият е нарушавал и забраната по заповед на КРС за защита от домашно насилие – л.59-61 от делото на РОС. Това му поведение е продължило дори и в периода след постановяване на обжалваното решение до разглеждане на въззивната жалба- виж л.12-13 от делото на ВАпС.

От друга страна решаващият извод на РОС, че отношенията между осиновител и осиновен са опразнена от житейското си съдържание е обоснован, тъй-като е извлечен от всестранен анализ на приобщените по делото доказателства. И субективната оценка на въззиваемата и становището на прокуратурата еднозначно потвърждават този извод. Възможните недоразумения и конфликти са се изродили в грубо посегателство към личността и достойнството на въззиваемата, включително и закани за убийство, в скандализиране на обществения морал и грубо незачитане на  правовия ред. На тази плоскост следва да се приеме, че осиновителната връзка е лишена от морално – етично (духовно) съдържание, поради което въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение следва да се потвърди.

При този изход на делото въззивникът следва да понесе и разноските на вэъззиваемата за настоящата инстанция-възнаграждение  за адвокатска защита, в размер на 300.00 лева.

Водим от горното, ВАпС

 

 

                                                      Р   Е   Ш   И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 42/28.06.2013 година на Разградския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 70/2013 година.

Осъжда И.Х.Е. ***, с ЕГН ********** да заплати на А.А.Д. ***, с ЕГН ********** разноски в размер на 300 (триста) лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:1.                            2.