Р Е Ш Е Н И Е

№115

гр. Варна,_26_.09.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, на 26.09. през две хиляди и осемнадесетата година в закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;        

ЧЛЕНОВЕ :МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА ;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

 като разгледа докладваното от съдията Христова

въззивно гражданско дело № 465 по описа за 2018-та година:

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Производството е по реда на чл. 521, ал.3 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Т.Г.Т., в качеството му на ЕТ „СТРОНГ – Т.Г.“***, срещу решение № 125/04.06.2018 г. по в.гр.д. 152/2018 год. на ОС Добрич, с което е отменено по жалба на Е.М.Н. *** постановление от 11.09.2018 год. по изп.д. 34/2017 год. по описа на ЧСИ С.С., с което е определена равностойността на липсващите части централна електроника и базов модул на комбайна, кабелни снопове, платка осветление, сборно – тръскащи дъски, контри – сегменти за пшеница, капаци – разтоварваща тръба, капак-вентилатор, защитен и предпазни защитни капаци от лявата и дясната страна на машината, капаци от задвижващи части, в размер на 42217,84 лв. с ДДС и е конструиран като взискател по делото ЕТ „СТРОНГ – Т.Г.“ за сумата от 42217,84 лв. с ДДС, представляваща равностойността на липсващите части. Твърди се, че решението е неправилно като противоречащо на процесуалния и материалния закон, немотивирано и необосновано, поради неправилна преценка на събраните доказателства. Основният рагумент е, че ЧСИ е приложил действащата материално-правна норма към момента на издаване на постановлението чл. 474, ал.5 ГПК в редакцията й преди изменението от ДВ бр. 86/27.10.2017 год., съобразно която при продажбата на движими вещи над 5000 лв. намира приложение разпоредбата на чл. 521 ГПК. Твърди се, че едва след изменението, което е настъпило след издаване на обжалваното постановление, се изключва приложението на чл. 521 в производството по публична продан на движими вещи. Твърди се също, че в качеството си купувач по публичната продат ЕТ има качеството на взискател. Твърди се също, че вещите са били оставени за пазене на длъжника, а само местонахождението им е било в стопанския двор на друго лице. Впоследствие Али Гьочелди е назначен за пазач, но реално предаване на вещите по отношение на него не е извършено, както изисква чл. 470, ал.1 и ал.3 ГПК. Твърди се, че отговорност за пазача възниква само при негови противоправни действия, които не се твърдят и доказват в процеса. Иска се отмяна на решението и оставяне без уважение на жалбата на Е.М.Н. ***.

Насрещната страна Е.М.Н. *** е изразил в писмен отговор становище за неоснователност на жалбата. Поддържал е доводите на ОС.

Взискателите Ж.С.М., „Дойче Лизинг България“ ЕАД и МЗХ, ТД на НАП, гр. Варна, офис гр. Добрич, не са изразили становище по жалбата пред ВАпС.

За да се произнесе по спора, съдът взе предвид следното:

Частната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима.

Производството пред ОС е образувано по реда на чл. 521, ал.1 ГПК, по жалба на Е.Н. срещу против постановление от 11.09.2018 г. по изп. д. № 201773904000034 по описа на ЧСИ С. С., с което е определена равностойността на липсващите части в размер на 42217,84 лв. и е конституиран като взискател по делото ЕТ „„СТРОНГ – Т.Г.“ за сумата от 42217,84 лв. с ДДС, представляваща равностойността на липсващите части. В жалбата се твърди, че неправилно едноличният търговец е конституиран като взискател в процеса, тъй като не притежава активна легитимация, определена от субективните предели на издаден изпълнителен лист. Неправилно съдебният изпълнител предприел процедура по чл. 521 от ГПК, която систематично била разположена в дял Трети „Изпълнение на непарични вземания“, след като предмет на изпълнителното производство било изпълнение на парично вземане, а разпоредбата не можела да бъде прилагана по аналогия. Освен това движимите вещи не били в държане на длъжника, а били предадени на пазач, поради което длъжникът не можел да носи отговорност по този ред. Настоява се за отмяна на постановлението, претендират се разноски.

Насрещната страна Т.Г.Т. в качеството му на ЕТ е оспорил жалбата в писмено възражение с твърдения, че са му възложени движимите вещи, предмет на публична продан, като при предаването били  констатирани липси, поради  което и на основание чл. 521 ал. 2 от ГПК била определена равностойността на липсващите части. В съдебното производство по обжалване постановлението за определяне на равностойност било допустимо да се изтъкват единствено съображения относно нейния размер, каквито в жалбата не били развити. Настоява се за потвърждаване на постановлението.

Взискателите Ж.С.М., „Дойче Лизинг България“ ЕАД и МЗХ не са изразили становище по жалбата.

Взискателят ТД на НАП, гр. Варна, офис гр. Добрич, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание е изразил становище за неоснователност на подадената жалба.

По реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК ЧСИ С. С., е представил писмени мотиви, в които изразява становище за допустимост, но неоснователност на подадената жалба.

От фактическа страна по делото се установява, че изпълнително дело е било образувано от ЧСИ по молба от Ж.М. и приложен от него изпълнителен лист от 25.01.2017 г. по ч. гр. д. № 23/ 2017 г. по описа на РС гр. Тервел, по силата на който Е.М.Н. е бил осъден да заплати на взискателя сумата от 14 000 лв. по запис на заповед от 21.03.2016 г., с падеж 01.12.2016 г., с място на плащане гр. Варна, ул. „П.Р.“ № 18, вх. А, ет. 1, ап. 7, която сума представлява предоставена в заем сума, обезпечена с цитирания запис на заповед, ведно със законната лихва, считано от 23.01.2017 г. до окончателното и изплащане, както и направените съдебно – деловодни разноски в размер на 280 лв. Присъединени към изпълнителното производство са и други изпълнителни листове спрямо длъжника, издадени в полза на същия взискател, както и в полза на други лица.

На длъжника е била изпратена покана за доброволно изпълнение. На 31.01.2017 г. бил наложен запор върху собствени на длъжника движими вещи – зърнокомбайн CLAAS LEXION 670, хедер CLAAS V770 Vario, цвят земен – червен, и колесар CLAAS 520, цвят зелен. На 09.02.2017 г. e бил извършен опис на движимите вещи, които били запечатани, оставени на съхранение на длъжника и e била насрочена публична продан за периода 09.02. – 09.03.2017 г. На 09.02.2017 г. взискателят Ж.М., чрез процесуалния си представител, подал до съдебния изпълнител заявление вещите, предмет на принудително изпълнение, да бъдат пазени от пазач А. А. Г., която е и назначена на същата дата от ЧСИ.

По насрочената публична продан Т.Г. в качеството му на ЕТ е извършил оглед на движимите вещи, който е обективиран в протокол по чл. 434 от ГПК. Той е отправил наддавателно предложение за закупуване на трите движими вещи, предлагайки цена от 285 000 лв. С протокол за обявяване на постъпилите наддавателни предложение от 21.03.2017 г. е бил обявен за купувач ООД „Зърнени храни – Тервел“. Тъй като не е внесена покупната цена по сметка на ЧСИ, с постановление от 29.03.2017 г. за купувач бил обявен ЕТ „Стронг – Т.Г.“, който платил сумата за закупуване на движимите вещи. С постановление от 06.04.2017 г. същите му били възложени, като по искане на купувача е бил назначен нов пазач, „ФСБ – Добрич“ ООД, но вещите са останали в стопанския двор, собственост на предишния пазач. Липсват твърдения и доказателства вещите да са били предавани на пазачите. По-скоро вещите са оставени при първия пазач на съхранение в стопанския му двор.

Още на 29.05.2017 г., видно от протокола от същата дата за преместване на вещите, купувачът се е явил с техническо лице, което е констатирало, че липсват елементи от комбайна: централната електроника и базовият модул на машината, без които било е невъзможно преместването и използването и. Пазачът А.А. Г. е подал на 19.06.2017 г. до съдебния изпълнител молба за преместване на вещите, тъй като пространството на стопанския двор му било необходимо. До пазача А.А. Г. е било изпратено съобщение за преместването на вещите на 14.07.2017 г., когато, видно от приложения протокол за предаване, са били предадени на купувача Т.Г.. На 25.07.2017 г. ЕТ „Стронг – Т.Г.“ е подал да съдебния изпълнител заявления, че при предаването на движимите вещи е констатирал липса на основни части, поради което били негодни за употреба. В тази връзка е извършил ремонт, за което приложил фактури, и поискал ЧСИ и на основание чл. 521 от ГПК да определи равностойността на липсващите части. Съдебният изпълнител е насрочил изслушване на страните на 14.08.2017 г. по реда на чл. 521 ал. 2 от ГПК, като с постановление от същата дата е назначил съдебно – оценъчна експертиза за определяне равностойността им. Оценката е била изготвена и приложена по делото, като въз основа на заключението с постановление от 11.09.2017 г. ЧСИ е определил равностойността на липсващите централна електроника и базов модул на комбайна, кабелни снопове, платка осветление, сборно – тръскащи дъски, контри – сегменти за пшеница, капаци – разтоварваща тръба, капак – вентилатор, защитен и предпазни (защитни) капаци от лявата и дясната страна на машината, капаци от задвижващи части в размер на 42217,84 лв. с ДДС. С това постановление съдебният изпълнител е конституирал ЕТ „Стронг – Т.Г.“ в качеството му на взискател за посочената парична сума. Длъжникът Е.М.Н. е атакувал това постановление пред ОС.

Спор е възникнал между страните относно приложението на процедурата по чл. 521, ал.2 ГПК в производството по публична продан на движими вещи над 5000 лв., относно качеството „кредитор“ на купувача в публичната продан и относно отговорността на пазача за изчезването на липсващите части.

Действително, съдебният изпълнител е предприел процедура по определяне равностойност на повредена движима вещ по реда на чл. 521 ал. 2 от ГПК, която разпоредба систематично е разположена в Глава 47 „Принудително отнемане на вещи“. Воденото от него производство се движи по реда на Глава 42 „Изпълнение върху движими вещи“ в Дял Втори „Изпълнение на парични вземания“. Съгласно чл. 474 ал. 5 от ГПК, в редакцията му от ДВ бр. 86/в сила от 27.10.2017 год., вещи с оценка над 5000 лв., моторни превозни средства, кораби и въздухоплавателни средства се продават от съдебния изпълнител по реда на публичната продан на имот по този кодекс. Проданта се обявява по реда на чл. 477, ал. 3. Съдебният изпълнител предава владението на вещта, след като бъде платена цената. В това производство се прилагат правилата на чл. 482, с изключение на обжалването на проданта и чл. 521.

Към момента на постановяване на обжалваното определение, обаче, е действала старата разпоредба на чл. 474, ал.5 ГПК, съобразно която процедурата на чл. 521 ГПК намира приложение при публична продан на движими вещи с оценка над 5000 лв. Следователно съдебният изпълнител е разполагал с процесуална възможност да определи равностойност на движимите вещи, които са липсвали, по реда на чл. 521 от ГПК.

Купувачът на движимите вещи е бил конституиран като взискател в процеса, с оглед постановлението за възлагане, което е влязло в сила и въз основа на което той се явява взискател по отношение на задължението за предаване на движимите вещи, евентуално равностойността им по чл. 521 ГПК.

По отношение на пазачите, няма данни, че отговорността им следва да бъде ангажирана поради техни умишлени увреждащи вещта действия. Липсват доказателства за „изземване“ и предаване на вещта на пазача от длъжника. Пазачът е предоставил стопанския си двор, но вещта е била във владение на длъжника.

Следователно, при проведена публична продан, завършила с влязло в сила постановление за възлагане на движими вещи с оценка над 5000 лв., ЧСИ е провел законосъобразно процедурата по чл. 521, ал.2 ГПК по оценяване на липсващите части на движимите вещи в изпълнение на правомощията, дадени му от чл. 474, ал.5 ГПК в редакцията на тази норма преди изменението в ДВ бр.86/2017 год. Няма наведени оплаквания по оценката и индивидуализацията на частите, не е оспорена и липсата им, поради което и обжалваното постановление не следва да се отменя. Жалбата срещу действията на ЧСИ е неоснователна и следва да се остави без уважение.

При тези съображения се налага извода, че обжалваното решение на ОС е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което обжалваното постановление на ЧСИ бъде потвърдено.

Воден от изложеното, съдът

          

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 125/04.06.2018 г. по в.гр.д. 152/2018 год. на ОС Добрич, с което е отменено по жалба на Е.М.Н. *** постановление от 11.09.2018 год. по изп.д. 34/2017 год. по описа на ЧСИ С. С., с което е определена равностойността на липсващите части централна електроника и базов модул на комбайна, кабелни снопове, платка осветление, сборно – тръскащи дъски, контри – сегменти за пшеница, капаци – разтоварваща тръба, капак-вентилатор, защитен и предпазни защитни капаци от лявата и дясната страна на машината, капаци от задвижващи части, в размер на 42217,84 лв. с ДДС и е конструиран като взискател по делото ЕТ „СТРОНГ – Т.Г.“ за сумата от 42217,84 лв. с ДДС, представляваща равностойността на липсващите части;  и вместо него постановява:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на Е.М.Н. *** по чл. 521, ал.2 ГПК срещу постановление от 11.09.2018 год. по изп.д. 34/2017 год. по описа на ЧСИ С. С., с което е определена равностойността на липсващите части централна електроника и базов модул на комбайна, кабелни снопове, платка осветление, сборно – тръскащи дъски, контри – сегменти за пшеница, капаци – разтоварваща тръба, капак-вентилатор, защитен и предпазни защитни капаци от лявата и дясната страна на машината, капаци от задвижващи части, в размер на 42217,84 лв. с ДДС и е конструиран като взискател по делото ЕТ „СТРОНГ – Т.Г.“ за сумата от 42217,84 лв. с ДДС, представляваща равностойността на липсващите части.

Решението НЕ подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: