О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №567

 

Гр. Варна, 11.10.2013 г.

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ  АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО отделение в закрито заседание на 11 октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

 ЧЛЕНОВЕ:ПЕНКА ХРИСТОВА;

                                            ПЕТЯ ПЕТРОВА;       

Като разгледа докладваното от съдията П. Христова

в.ч.гр.д. № 466 по описа за 2013 г.:

Производството е образувано по РЕДА НА ЧЛ. 274 ГПК, ПО частна жалба на Т.И.Ж. ***, срещу определение № 2603/02.09.2013 г. на ОС Варна по гр.д. 2487/2013 год., в частта му, с която е прекратено производството по предявените от нея искове срещу С.И.С. ***, с правно основание чл. 439, ал.1 ГПК, за приемане за установено, че г-жа Т.И.Ж. не дължи начислените такси и разноски по изп.д. 20133110412140 по описа на ДСИ към ВРС, VІІ район, посочени в ПДИ. Твърди се в жалбата, че исковете и в тази им част са допустими и се оспорва изводът на съда за обема на правата, които се защитават с иск по чл. 439 ГПК, като се твърди, че оспорването на изпълнението включва и оспорване на разноските за изпълнението, начислени от ДСИ. Твърди се, че дори това да не е претенция по чл. 439 ГПК, то това е друга претенция, която следва да се квалифицира и разгледа самостоятелно.

Препис от частната жалба не е връчван на ответника, предвид фазата на процеса.

Съставът на ВАС взе предвид следното:

Производството пред ОС Варна е образувано по искова молба на въззивницата срещу г-н С., с която е предявен отрицателен установителен иск по отношение на вземанията по два изпълнителни листа, по които е образувано и.д. 20133110412140 по описа на ДСИ при СИС на ВРС. В петитума се претендира да се установи недължимост на вземанията, описани в изпълнителните листи и на начислените от ДСИ разноски за изпълнението в ПДИ.

С атакуваното определение производството е частично прекратено, само по отношение на отрицателните установителни искове за недължимост на разноските за изпълнението.

Предмет на иск по чл. 439 ГПК е оспорване на недължимост на вземането, основано на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене. Вземането обхваща изпълняемото право по издадения изпълнителен титул. Разноските за изпълнението не са част от вземането, те са последица от осъществено принудително изпълнение. В случай, че искът по чл. 439 ГПК бъде уважен, изпълнителното производство следва да бъде прекратено, а разноските за изпълнението не се дължат от длъжника.

Срещу постановление за разноски в изпълнителния процес страните имат друг, а не исков път за защита, в особено производство. Ето защо и от исковата молба пред ОС не може да бъде отделена друга искова претенция, тъй като такава не е заявена.

Предвид съвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на ОС, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от изложените съображения, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2603/02.09.2013 г. на ОС Варна по гр.д. 2487/2013 год..

Определението НЕ подлежи на КАСАЦИОННО обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                             ЧЛЕНОВЕ: