Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

196/19.11.2014 г.

гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 29.10.2014 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СЕВЕРИНА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

при секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 466/2014  по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Производството е въззивно, по жалба от Я.Т.Я. *** срещу решение № 1084/14.07.2014 год по гр.д. № 2852/2013 год на Окръжен съд Варна, г.о., 10 състав, с което е признато за установено по отношение на ищците К.Й.С. и Т.М.С., че въззивникът не е собственик на следните недвижими имоти: апартамент № 7 със застроена площ 59,50 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна с кухня, спалня, баня-тоалет и два балкона при граници: изток-двор, запад-улица”Зограф”, север-калкан, юг-ателие № 3, заедно с избено помещение № 2 с площ 5,29 кв.м при граници: изба № 1,коридор и изба № 3, както и съответните 8,8616% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, представляващо ПИ с идентификатор 10135.51.191, стар имот № 13 в кв. 211, УПИ IX-13 по плана на 12 подрайон на гр.Варна с площ по акт за собственост 240 кв.м., както и самостоятелен обект  с идентификатор 10135.51.4.10, представляващ ателие № 3 със застроена площ 40,35 кв.м., състоящо се от входно антре, кабинет и баня-тоалет при граници: изток-ап.№ 8, запад –ап. № 7, ул.”Зограф”, север-коридор, юг-ул.”Наум” и ул.”Зограф”, ведно с принадлежащото му избено помещение № 10 с площ 4,61 кв.м. при граници: изба № 11, коридор, изба № 9, със съответните 4,7328 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, представляващо ПИ с идентификатор 10135.51.191, стар имот № 13 в кв. 211, УПИ IX-13 по плана на 12 подрайон на гр.Варна с площ по акт за собственост 240 кв.м, а по кадастралната карта – 243 кв.м., с начин на трайно предназначение – урбанизирана територия, както и в частта, с която в негова тежест са възложени съдебните разноски в размер на 4415,13 лв. По съображения за незаконосъобразност на решението, въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният срещу него отрицателен установителен иск бъде отхвърлен, с присъждане на разноски за двете инстанции. Позовава се на възражение за нищожност на договора, обективиран в нот.акт № 49/2010 год, което не било разгледано от първоинстанционния съд въпреки своевременното му депозиране пред него.

В отговора си на жалбата въззиваемите изразяват становище за нейната неоснователност и молят за потвърждаване на постановеното решение.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Предявеният иск с правно осн. чл. 124 от ГПК е да установяване в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на имотите, подробно описани в исковата молба.

Ищците черпят правата си от договор за покупко-продажба на правото на строеж, сключен на 23.09.2010 год с нот.акт № 49, том II рег.№ 6704, дело № 220/2010 год на нотариус Светлана Димова рег.№ 363 на Нотариалната камара. Прехвърлянето на правото на строеж е станало със знанието и съгласието на собственика на земята В.Р.К., видно от приложената декларация, нотариално заверена под № 6755/23.09.2010 год. Въз основа на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 16.03.2011 год под формата на нот.акт № 59, том I вх.рег.№ 1873, дело № 51/2011 год. на нотариус Светлана Димова, ищците закупили от В. К. правото на собственост върху 22,8409 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 10135.51.191.

Праводателите на ищците по договора за продажба на правото на строеж – Й.Г.К. и Ц.Д.К. са го придобили от „Евробилд” ООД по силата на договор за покупко-продажба, сключен на 21.12.2006 год с нот.акт № 68, том IV вх.рег.№ 12723, дело № 709/2006 год. на нотариус Веселин Петров, рег.№ 205 на Нотариалната камара. От своя страна „Евробилд” ООД е придобил възмездно правото на строеж за сградата, в която се намират процесните имоти по договор, сключен с В.К. под формата на нот.акт № 32 том III вх.рег.№ 10090, дело № 447/2006 год .

Сградата е завършена в груб вид и покрита на 29.02.2011 год, когато е издаден акт обр.14 за приемане на конструкцията.

На 14.12.2009 год. в Службата по вписванията е вписана искова молба на В.Р.К. срещу „Евробилд” ООД за разваляне на договора за продажба на правото на строеж на процесните имоти. С решение № 725/03.06.2010 год., влязло в сила на 04.07.2010 и вписано в книгите за вписванията под № 159, том V вх.рег.№ 14576/03.08.2010 год. договорът за учредяване правото на строеж е развален на осн. чл. 87 ал.3 от ЗЗД.

С нот.акт № 4, том II вх-рег.№ 2140, дело № 215 от 12.07.2013 год. на нотариус Веселин Петров, процесните имоти са продадени от В.К. на ответника по делото Я.Т.Я..

 При така изяснената фактическа обстановка съдът намира следното:

В резултат от описаните по-горе прехвърлителни сделки е възникнала конкуренция между страните по отношение правото на собственост върху процесните имоти.

Ищците се позовават на придобивен способ – договор за покупко-продажба на право на строеж, отричайки правата на ответника по договора за покупко-продажба между него и В. К. с твърдение, че праводателят му не е бил собственик към момента на сключване на сделката.

От доказателствата по делото е установено, че ищците са придобили в режим на СИО правото на строеж върху процесните имоти по договор, сключен на 23.09.2010 год между К.Й.С. като купувач и продавачите Й. и Ц. К., които от своя страна са го закупили на 21.12.2006 год от „Евробилд” ООД. Към посочената дата „Евробилд” ООД е бил титуляр на правото на строеж по договора с В. К., сключен на 04.10.2006 год с нот.акт № 32/2006. Исковата молба за разваляне на този договор е вписана в Службата по вписванията след нотариалния акт, с който праводателите на ищците са придобили вещното право. Съдебното решение, с което е уважен искът на В. К. срещу „Евробилд” ООД за разваляне на договора на осн. чл. 87 ал.3 от ЗЗД е отбелязано в рамките на 6-месечния срок по чл.115 от ЗС, запазвайки ефекта от вписването на исковата молба.

С нотариалния акт, вписан преди исковата молба, се ограничава обратното действие на развалянето на договора само между страните, без да се засяга придобитото право на собственост на последващите приобретатели на имота. Тъй като исковата молба, с която се иска развалянето на договор по реда на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД подлежи на вписване, то вписването защитава третите лица, придобили права върху вещта, подлежаща на връщане, преди вписването на исковата молба, съгласно чл. 88, ал. 2 от ЗЗД. Под трети лица, по смисъла на чл. 88, ал. 2 от ЗЗД, предвид систематичното място на нормата, следва да се разбират лица, извън страните по договора, развален по съдебен ред.

В случая Й. и Ц.К. – праводатели на ищцата имат качеството на трети добросъвестни лица по отношение на страните по развалената сделка – В.К. и „Евробилд” ООД. Те не са били привлечени за участие в процеса по развалянето и поради това придобитите от тях права остават незасегнати.

Възраженията на ответника срещу иска са от една страна за нищожност на договора за покупко-продажба на правото на строеж, сключен с нот.акт № 49/2010 год между ищцата и Й.и Ц. К. с твърдение, че към деня на сделката то вече е било реализирано и поради това тя е с невъзможен предмет, и на второ място – възражение за привидност на същия договор, по който ищцата е действала като подставено лице.

Тези възражения са неотносими към спора с оглед направените по-горе изводи, че ищците притежават права, противопоставими срещу праводателя на ответника, но и разгледани по същество се явяват неоснователни.

По възражението за нищожност на договора за покупко-продажба на правото на строеж поради това, че към момента на сделката то вече е било реализирано, съдът намира следното:

Трансформирането на правото на строеж в право на собственост върху изграденото настъпва в момента, в който сградата бъде завършена в груб вид и покрита. В този смисъл е константната и непротиворечива практика на ВКС на РБ. От доказателствата по делото се установява, че конструкцията на сградата е приета с акт обр. № 14 на 29.02.2011 год. Ищците са придобили правото на строеж преди това - на 23.09.2010 год., поради което към този момент правото на строеж не е било реализирано, а договорът не е нищожен по тази причина.

Второто възражение – за персонална симулация също е неоснователно и недоказано. Ответникът се е домогвал да докаже, че ищцата - купувач по договора за покупко-продажба на правото на строеж е действала като подставено лице на своя син Й. Т. С.. Мотивирал е това свое възражение с факта на сключване на договор от 03.08.2010 год. за възлагане на строителство между В.Р.К. като възложител и „Дайтекс” ЕООД с едноличен собственик на капитала Й. Т. С. като изпълнител. Съгласно клаузите на договора възложителят се задължил да заплати на изпълнителя възнаграждение в размер на 65000 евро, както и да му прехвърли обекти в сградата, идентични с процесните. Това обстоятелство обаче няма значение и по никакъв начин не се отразява на действителността на сделката между ищците и техните праводатели Й. и Ц.К. по оспорения договор. Касае се за съвсем различни правоотношения, които нямат връзка помежду си: ищците са придобили правата си по договор с лица, които не са участвали в договора за възлагане на строителство от 03.08.2010, сключен между В.Р.К. и „Дайтекс” ЕООД, нито в сделката, обективирана в нот.акт № 4/2013 год между В.К. и ответника.

В правната теория въпросът за персоналната симулация е достигнал до следното разрешение, прилагано неотменно и в съдебната практика:

За да е налице фигурата на подставеното лице е необходимо да се установи наличието на три сделки: между продавача и действителния купувач, която е желана, но прикрита; между продавача и привидния купувач, изразена в нотариалния акт, която е привидна и като такава - нищожна, и между действителния купувач и привидния купувач - упълномощаването от първия на втория да придобие имота; както и специалната цел – да се укрие действителната личност на купувача по сделката.

Според твърденията на ответника е имало скрита уговорка между неговия праводател В. К. привидно да прехвърли процесните имоти на ищцата, вместо на нейния син Й.Т.С., с когото е договарял в качеството му на едноличен собственик на капитала на „Дайтекс” ООД. Това твърдение е недоказано с оглед събраните по делото доказателства, защото В.К. не се е намирал в договорни отношения с ищцата, нито с нейните праводатели т.е. липсва явна (привидна) сделка между тях. Договорът между К. и „Дайтекс” ЕООД  е породил облигационни отношения между страните, а в частта относно прехвърляне правото на собственост върху обекти в бъдещата сграда има характера на предварителен договор. Той по никакъв начин не е обвързан с първата сделка – както страните по него, така и предметът му са различни, и поради това няма характер на прикрито съглашение. Не е установено съществуването на уговорки между явната страна – ищцата и нейния син в смисъл тя да поеме ролята на подставено лице. Липсва и мотив това да бъде направено. Разкриването на симулацията не може да стане без т.нар. „contra lettre”, каквото по делото не е представено.

Поради съвпадане на мотивите с тези на първоинстанционния съд, към които препраща на осн. чл. 272 от ГПК, настоящият състав намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК в полза на ищците следва да се присъдят направените от тях разноски за тази инстанция в размер на 4250 лв, представляващи възнаграждението за един адвокат, които не са оспорени от насрещната страна като прекомерни.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1084/14.07.2014 год по гр.д. № 2852/2013 год на Окръжен съд Варна, г.о., 10 състав

ОСЪЖДА Я.Т.Я. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Белослав, Варненска обл., ж.к. „Младост” бл.18, вх.Б ет.** да заплати на К.Й.С. с ЕГН ********** и Т.М.С. с ЕГН ********** – двамата с постоянен адрес ***, разноски за тази инстанция в размер на 4250 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:1)

 

2)